Анна Тод
След падането (118)

Глава сто и седемнадесет
Хардин

— Не можеш да спиш ли? — чувам гласа на Крисчън зад гърба си. Веднага след това пали осветлението в кухнята.

— Теса искаше вода — отговарям и затварям вратата на хладилника, но той я задържа отворена.

— И Ким. Така е, когато се пие прекалено много шампанско.

Теса не е спряла да се смее от часове, да не говорим, че сексуалният й апетит е нечуван. Честно казано, започвам да окапвам. Сигурен съм, че скоро ще вземе да повръща, ако не пие малко вода.

— Да, Теса е много зле — казвам и се опитвам да прикрия усмивката си, когато се сещам как падна от леглото.

— Значи другата седмица в Англия? — сменя темата.

— Не, няма да ходя.

— Става дума за сватбата на майка ти.

— Е? Не й е сефте. Може и да не е последната.

И тогава Ванс се пресяга и избива бутилката от ръцете ми. Шокиран съм… много меко казано.

— Какво ти става, по дяволите? — повишавам тон и се навеждам да вдигна бутилката. Когато го поглеждам, очите му са като на диво животно.

— Нямаш никакво право да говориш така за майка си.

— Теб пък какво те бърка? Не искам да отида и няма да отида.

— Посочи ми една причина. Истинска причина — казва предизвикателно.

На тоя пък какъв му е проблемът?

— Не съм длъжен да ти излагам никакви причини и мотиви. Просто не искам да ходя на тъпата сватба. Този сезон вече ме завлякоха на една. Мисля, че ми идва малко в повече.

— Добре. Вече съм уредил паспорта на Теса, ще стане за няколко дни, така че явно ще се наложи първото си посещение в родния ти град да прекара в компанията на Ким.

Изпускам бутилката и сега вече изобщо не си правя труда да я вдигам.

— Я пак?

Тоя се ебава с мен. Това не е истина.

Ванс се обляга на плота и кръстосва ръце.

— Изпратих заявлението й за паспорт и платих в мига, в който разбрах за сватбата. Трябва да я снимат, но за останалото вече съм се погрижил.

Имам чувството, че от ушите ми излиза пара. Ще се пръсна.

— Как така? Защо изобщо си решил да се занимаваш? Това дори не е законно…

Сякаш ми пука дали е законно.

— Защото знаех, че ще се запънеш като магаре на мост и също знаех, че само чрез нея мога да те накарам да отидеш. Това е много важен момент в живота на майка ти и тя ужасно се тревожи, че няма да отидеш.

— С право се притеснява. И вие двамата сте решили да използвате Теса като стръв и да ме изнудите да замина за Англия? Да ви го начукам. И на теб, и на майка ми.

Пресягам се да отворя вратата за друга бутилка вода, но той рита хладилника и го затваря.

— Виж, знам, че си имал кофти детство, че животът ти не е бил розов. При мен положението беше същото, така че те разбирам. Но с мен няма да говориш така, както говориш с родителите си.

— Тогава престани да се бъркаш в живота ми, както се опитват да го правят те.

— Не се бъркам. Знаеш много добре, че Теса с радост би отишла на сватбата. Знаеш също, че ще се чувстваш като истински гадняр, ако я лишиш от възможността да отиде заради някакви твои си причини. Освен това няма да е зле да спреш да ми се правиш на голям мъж. Време е да ми благодариш, че улеснявам живота ти.

Гледам го и се мъча да разбера какво се опитва да ми каже. Прав е, знам. Но не съвсем. Вече взех да се чувствам кофти, че й отказах, а знам колко иска да отиде. Освен това цяла вечер се цупи и започвам да се изтощавам. Не е престанала да говори за тъпата сватба.

— Ще приема мълчанието ти за благодарност — смее се Ванс, а аз въртя очи.

— Не искам да става някакъв световен проблем.

— Кое? Сватбата ли?

— Да. Не желая да я водя на още една сватба и да гледам как плаче уж от щастие, защото пак ще се наложи да й напомня, че това никога няма да се случи с нас.

— Аха, сега ми става ясно каква е картинката — казва и потупва замислено брадичката си с пръсти. — Не искаш да започва да си мисли за сватби и деца?

— Не. Тя просто не спира да мисли за това. Мозъкът на тая жена прелива от идеи. Точно там е проблемът.

— И защо да е проблем? Не искаш да те превърне в доблестен човек? — пита. Макар че ме е стиснал за гушата, знам, че не ме обвинява в нищо и че вече е забравил грубите думи, които му метнах преди малко. Може би затова го харесвам. Не е така докачлив като баща ми.

— Защото няма да се случи. И тя е от онези луди жени, които вече разглеждат списания с булчински рокли, един месец след като сте се запознали. Тя буквално скъса с мен, защото й казах, че няма да се оженя. Понякога е луда като църковен прилеп.

Ванс се смее и отпива от водата, която отдавна трябваше да занесе на Кимбърли. И Теса вече се е изчакала да й дам нейната. Трябва да приключвам този разговор. Прекалено е дълъг и личен за вкуса ми.

— Късметлия си, че иска такъв живот с теб. Защото не си от най-лесните хора за общуване, да не говорим за живеене. И никой не го разбира по-добре от нея.

Каня се да го питам какво знае за връзката ми с Теса, по дяволите. Но после се сещам, че е сгоден за най-голямата уста в Сиатъл и покрайнините. Не, остави това. В целия щат Вашингтон… Може би в цялата страна?

— Прав ли съм? — прекъсва мислите ми за ужасната му жена.

— Да, но все пак не е ли смешно да се мисли за брак, особено когато нямаш и двадесет години?

— И това идва от устата на мъж, който не я пуска на повече от пет метра от себе си. По което и да е време на денонощието?

— Задник.

— Да, това е истината.

— Което не значи, че не си задник.

— Може би. Но наистина ми е смешно. Как така не искаш да се ожениш за нея, а изпадаш в луда паника да не я загубиш?

— Какво значи това? — питам, но дори не искам да чувам отговора му. Но вече е късно да върна думите си назад. Ванс ме поглежда в очите.

— Тревожността ти достига… най-високата си точка, когато се притесняваш, че може да те напусне, или когато друг мъж й обърне внимание.

— Кой ти е казал, че имам някаква тре…

Но упоритото магаре не ми дава шанс да довърша и продължава:

— Знаеш ли какво помага много, когато се стигне до една от двете ситуации?

— Какво?

— Едно пръстенче — вдига ръка и сочи мястото, където съвсем скоро ще кацне халката му.

— О, мамка му! Успяла е и на теб да промие мозъка! Какво ти е направила? Как така те е вербувала на своя страна?

Да, колкото и да е смешна тази идея, не е невъзможна, като се има предвид каква лудост я гони, като стане дума за брак, и как може да омагьосва хората с чара си.

— Не бе, педал! — вика и ме замерва с капачката на бутилката. — Истината ти говоря. Представи си само да можеш да кажеш: „Това е мое“. И точка по въпроса. Сега може да ти се струват само голи думи, начин да се изфукаш пред другите мъже, че ти е жена, защото тези други мъже ще я искат, вярвай ми. Но тогава тя ще е само твоя. И толкова. Тогава тези думи не са празно самохвалство, а истина. И когато това стане самата шибана реалност, задръстен задник такъв, не можеш да си представиш какво облекчение ще изпиташ. Особено мъже като мен и теб, които страдат от тонове излишна параноя.

Устата ми е суха. Искам да намеря тъмен ъгъл в тази огромна и много светла кухня.

— Това са пълни глупости — казвам.

Той тръгва към мен и отваря един шкаф.

— Гледал ли си някога тоя сериал „Сексът и градът“?

— Не.

— Сексът и градът или Сексът в града. Не помня.

— Не, не, не.

— Ким го гледа нонстоп. Има всеки сезон, всяка една серия на дивиди.

Крисчън отваря една кутия курабийки. Два сутринта е. Теса ме чака, а аз седя, говоря за някакъв шибан сериал и ям курабийки?

— Е, и?

— Има една серия, в която жените говорят за това как в живота на човека има само две големи любови…

— Да… да… Това вече става адски неловко. — Обръщам се да излизам. — Теса ме чака.

— Знам… знам… Нека само довърша. Няма да се бавя. Ще се опитам да синтезирам нещата по възможно най-мъжествения начин.

Обръщам се и с учудване забелязвам, че ме гледа почти с надежда… с очакване.

— Та… те говореха как в живота има само две големи любови… и сега забравих докъде бях стигнал, но мисълта ми е, че Теса е голямата ти любов.

Тук вече се обърках.

— Нали каза, че ни се полагат по две?

— Е, в твоя случай другата ти любов си самият ти. Мислех, че това е повече от ясно.

— А в твоя случай? Голямата уста и майката на Смит?

— Внимавай какви ги говориш — предупреждава ме.

— Извинявай. Кимбърли и Роуз. Те са били твоите големи любови? Предлагам ти да се помолиш тези богати пички във филма да са се объркали.

— Хм… да. Тези бяха… ммоите — заеква. През лицето му минава някаква странна емоция, но изчезва много бързо, преди да успея да я хвана и да разбера каква е.

— Е, след като се изказа надлежно и обстоятелствено и не ми доказа нищо, вече мога да си легна — казвам и размахвам бутилката пред лицето му.

— Да… — отвръща някак разсеяно, може би все още под влиянието на онази бързо преминала емоция. — Не знам дори какво говоря. Май и аз пих повече тази вечер.

— Да… добре.

Оставям го сам в кухнята. Дори не знам какво беше всичко това, по дяволите. Но наистина е много странно да видиш как великият Крисчън Ванс не може да довърши изречение или пък се чуди какво да каже.

Теса вече е заспала. Сложила е длани под бузата и е прибрала коленете си към тялото. Изключвам осветлението и оставям шишето с водата на нощното й шкафче. Тялото й е така топло. Пръстите ми бавно минават по кожата й, настръхва. Това ме успокоява и в същото време ме кара да потреперя при мисълта, че дори когато спи, допирът ми й въздейства.

— Хей — прошепва сънливо. Гласът й леко ме стряска и веднага заравям глава в шията й, притискам я към себе си.

— Заминаваме за Англия другия уикенд — казвам тихо.

Тя бързо обръща глава към мен. В стаята е много тъмно, но лунната светлина е достатъчна, за да видя шока в очите й.

— Какво?

— Англия. Другата седмица. Ти и аз.

— Но…

— Не, отиваш на сватба. И знам, че искаш да идеш, затова не спори с мен.

— Нямаш…

Тереза, стига вече за това — притискам длан към устата й и тя леко забива зъби в кожата ми. — Ако си махна ръката, ще бъдеш ли добро дете? Ще мълчиш ли? — казвам шеговито, защото се сещам за обвинението й, че се държа с нея като с дете. Тя кима и аз махам ръката си от устата й. Теса се надига на лакът и се обръща с лице към мен. Не мога да водя разговор с нея, когато е гола и не иска да спре да говори.

— Но аз нямам паспорт — извиква. Усмихвам се: знаех си, че няма да млъкне.

— Документите ти вече са подадени.

— Но…

— Тереза…

— Каза пълното ми име два пъти за една минута — усмихва се.

— Никога повече няма да пиеш шампанско.