Анна Тод
След падането (116)

Глава сто и петнадесет
Хардин

Макс се намърдва до мен на дивана и пита:

— Къде отведоха Тереза?

— Теса — поправям го. И откъде знае, че се казва Тереза? Е, добре, очевидно пълното й име е Тереза, но не ми харесва да го чувам от устата му.

— Теса — усмихва се и отпива от шампанското си. — Прекрасно момиче.

Пресягам се за бутилка вода и решавам да не коментирам комплимента му. Нямам никакво намерение да говоря с този мъж. Трябваше да отида с Теса и Кимбърли, но нали се опитвам да й покажа, че мога „да се отпусна“. И ето къде се оказвам, когато реша да се „отпусна“. На един диван с тоя мазен мерзавец и слушам някаква шибана музика.

— Веднага се връщам. Групата започна да свири — казва Крисчън, прибира телефона си в панталоните и се изправя. Макс става да гледа с него, но преди да излезе, дава инструкции на курвата си да се забавлява и да пийне шампанско. Тези наистина ли ме оставят сам с нея?

— Май останахме само ние двамата — казва Стейси… или както там й беше името. Няма спор, всички ме зарязаха с нея.

— Мхм… — мърморя и отварям бутилката с водата.

— Какво ще кажеш за клуба? Макс твърди, че всяка вечер след отварянето било претъпкано и нямало къде да се стъпи.

И ми се усмихва? Правя се, че не забелязвам как придърпва роклята си надолу, за да си покаже циците. Или липсата на такива.

— Отвориха само преди няколко дни, разбира се, че ще има хора.

— И така да е, мястото е хубаво — казва и разтваря леко краката си, докато ги кръстосва на другата страна. Боже, тая жена изглежда жалка и отчаяно жадува за минута внимание. На този етап не мога да разбера дали се опитва да ме сваля, или просто е толкова свикнала да се държи като курва, че го прави по навик. И докато обмислям кое е по-вероятното, тя вече се е навела през масата и пита:

— Искаш ли да танцуваме? Има една стая там… — добавя. Пръстите й докосват ръкава ми и аз се дърпам с погнуса назад.

— Ти си напълно изперкала!

Преди една година бих я наврял в някой кенеф и бих й пръснал отчаяния задник от чукане, но сега само мисълта за това ме кара спокойно да се издрайфам върху бялата й рокля.

— Моля? Само те поканих да танцуваме.

— Танцувай с женения си приятел — излайвам и се пресягам да дръпна пердето, за да видя дали Теса не идва на помощ.

— Не бързай да ме съдиш. Дори не ме познаваш.

— Това, което знам, ми стига.

— Е, аз също знам някои неща за теб и на твое място бих внимавала какво говоря.

— Знаела тя — смея се, а тя ме гледа с присвити очи. Вероятно си мисли, че може да ме притесни?

— Да, знам.

— Ако изобщо знаеше нещо за мен, щеше да си наясно, че сега не е моментът да ме плашиш — предупреждавам я.

Тя вдига чашата с шампанското, отпива, усмихва се и казва:

— Ти си точно такъв, какъвто казват…

И тук е времето да се махна.

Дърпам пердето настрани и тръгвам да търся Теса и да я накарам да се махаме от това. Проклето място. Какъв съм? Кой какво е казвал за мен? И тая за каква се мисли? Крисчън има късмет, че обещах на Теса да прекара хубаво. В противен случай Макс ще трябва да поеме последиците заради голямата уста на курвата си.

Обикалям из клуба и търся блестящата рокля на Теса и русата коса на Кимбърли. Слава богу, че не е от онези клубове, в които всички са наскачали и танцуват като малоумни. Повечето от хората седят и си пият питиетата, което улеснява търсенето. Най-сетне ги намирам на големия бар. Говорят с Крисчън и Макс. Теса е с гръб към мен, но веднага познавам, че е нервна. Няколко секунди след това към тях се присъединява друг мъж и колкото повече се приближавам, толкова по-познато ми се струва лицето му.

— Хардин! Ето те и теб! — възкликва Кимбърли и протяга ръка да ме докосне по рамото, но аз не й обръщам внимание. Разбира се, не й позволявам да ме докосне. Заставам до Теса. Тя ме поглежда с големите си сини очи и ми сочи към мъжа, който току-що се присъедини към тях.

— Хардин, това е професорът ми по специалността „Световни религии“. Професор Сото — казва и се усмихва вежливо.

Това е някаква шега, нали? Всички ли са решили да се преселят в Сиатъл?

— Йохан — поправя я той и протяга ръка да се здрависаме, а аз съм прекалено изненадан, за да успея да откажа навреме.