Анна Тод
След падането (85)

Глава осемдесет и четири
Теса

— Нали няма да си пак по пижама цял ден? — пита Кимбърли на сутринта, когато ме вижда в кухнята.

Устата ми е пълна, така че не мога да й отговоря. Всъщност точно това планирам да правя днес. Не спах добре след обаждането на Хардин. Оттогава ми е пратил няколко съобщения, но не е споменавал повече за случилото се през нощта. Искам да му се обадя, но така рязко ми затвори снощи, че леко се притеснявам. А и откакто дойдох, не съм обърнала почти никакво внимание на Кимбърли. Почти през цялото време говоря с Хардин или подготвям лекциите и домашните си. Поне мога да й отделя малко време да побъбрим на закуска.

— Никога не си обличаш дрехи — казва появилият се отнякъде Смит.

Започвам да се давя и да кашлям.

— Нося, как да не нося? — отговарям с пълна уста.

— Прав си, Смит, не носи дрехи — смее се Кимбърли, а аз въртя очи.

Точно в този момент Крисчън влиза в кухнята и целува Ким по челото. Смит се усмихва на баща си и на бъдещата си майка. После пак поглежда към мен.

— Пижамата е по-удобна — казвам му и той кима в съгласие. После зелените му очи се спускат надолу и оглежда пижамата си със Спайдърмен.

— Харесваш ли Спайдърмен? — питам, защото искам да започна разговор, който да не се върти около мен. Малките му пръсти отчупват хапка от тоста и той отвръща тихо:

— Не.

— Не? Облечен си в такава пижама.

— Тя ми я купи — сочи с глава към Кимбърли и после прошепва: — Не й казвай, че не ми харесва. Ще плаче.

Това момче е само на пет, но акълът му е с двадесет години напред.

— Няма — обещавам и продължаваме да закусваме в удобно и приятно мълчание.