Анна Тод
След падането (80)

Глава седемдесет и девет
Теса

Мислите ми са размътени, главата ми е леко натежала, но по особено приятен начин. Усмихвам се като лунатик, опиянена съм от гласа на Хардин повече, отколкото от виното. Обичам, когато е такъв закачлив и игрив. И ако иска да си поиграем, да си поиграем.

— О, не — изрича с онзи ужасно секси глас. — Първо ти ще ми кажеш какво искаш да направя.

Отпивам голяма глътка от бутилката.

— Вече ти казах.

— Пийни още малко. Май не те е срам да ми признаваш какво искаш само когато си пийнала.

— Добре — отвръща. Прокарвам пръст по хладната рамка на леглото. — Искам да ме наведеш над това легло… и да направиш същото, което направи на бюрото.

Не изпитвам неудобство, а само лека топлина по бузите и шията си. Хардин тихичко псува. Знам, че не е очаквал да му обяснявам по-подробно.

— И после? — пита тихо.

— Ами… — спирам, за да отпия пак и да се сдобия с кураж. С Хардин никога не сме правили това. Пращал ми е няколко перверзни съобщения, но това… това е различно.

— Просто го кажи, не се срамувай.

— Ще ме хванеш за бедрата, както правиш винаги, а за опора аз ще се държа за чаршафите. Пръстите ти ще се впият в мен, ще оставят следи върху кожата ми…

Чувам забързаното му дишане и притискам бедрата си.

— Докосни се — казва и аз веднага се оглеждам из стаята в паника, че някой може да ни е чул.

— Какво? Не! — прошепвам и слагам ръка около телефона, за да не чуе никой.

— Да.

— Няма да го правя тук. Ще ме чуят.

Ако говорех с друг човек така, вече щях да съм обезумяла от ужас, независимо колко съм пила.

— Не, няма да те чуят. Направи го. Искаш, знам, сигурен съм, че искаш.

Откъде знае?

Искам ли?

— Просто легни на леглото, затвори очи, разтвори си краката и ще ти кажа какво да направиш — говори спокойно и окуражително той. Колкото и да са меки и нежни думите му, знам, че е по-скоро команда.

— Но аз…

— Направи го.

Повелителната нотка в гласа му ме стряска, но хормоните ми се борят ожесточено и побеждават. Не мога да отрека, че думите му, начинът, по който ми говори мръсни неща, и тонът в гласа му са покачили температурата в стаята поне с десет градуса.

— Добре, след като постигнахме съгласие, ми кажи, когато стигнеш до бикините си.

О!

Но въпреки смущението си тихо отивам до вратата и я заключвам. Стаята на Кимбърли и Крисчън, както и тази на Смит, е на горния етаж, но може да не са си легнали все още. Слушам напрегнато и когато чувам как на горния етаж се затваря врата, веднага ми олеква. Бързо се връщам в леглото и грабвам бутилката с вино. Топлината в мен се е превърнала в истински бушуващ пожар и без да мисля, събувам панталоните си. Качвам се на леглото по сутиен, памучна риза и бикини.

— С мен ли си? — пита Хардин и си представям дяволитата усмивка на лицето му.

— Да, тук съм. Подготвям се за… — не довършвам. Не мога да повярвам, че наистина ще го направим.

— Престани да премисляш. Ще си ми благодарна след това.

— Престани да се правиш, че знаеш какво мисля — казвам и се надявам наистина после да съм му благодарна.

— Помниш какво ти показах преди, нали?

Аз кимам, забравила напълно, че не може да ме види.

— Ще приема мълчанието ти за съгласие. Добре. Просто притисни пръсти там, където ти показах преди…