Анна Тод
След падането (8)

Глава седем
Хардин

Бащата на Теса се е събудил, седи на дивана със скръстени ръце и гледа в нищото.

— Искаш ли да те закарам някъде? — питам. Не съм особено развълнуван от мисълта да го карам, където и да е, но никак не ми се нрави идеята да го оставя насаме с нея. Той извръща рязко глава към мен, сякаш едва сега усеща присъствието ми.

— Ами… да… ако няма проблем?

— Не, няма — отговарям бързо.

— Добре, нека да си взема довиждане с Теси — казва и поглежда към спалнята.

— Добре, аз съм долу при колата.

Тръгвам към асансьора и се чудя къде да отида, след като оставя стареца някъде, но със сигурност знам, че и за двама ни не е добре да съм тук сега. Яд ме е на себе си. Знам, че нямам право да я обвинявам, но аз съм свикнал да наранявам хората като средство за самозащита, а тя е лесна мишена, което ме прави жалък нещастник, знам.

Погледът ми е прикован към входната врата, чакам Ричард да се появи. Ако не излезе скоро, ще зарежа голия му задник да мръзне тук. Но после въздъхвам и се предавам, защото не искам да го оставям сам с нея. Най-сетне Бащата на годината се появява. Придърпва ръкавите на пуловера си надолу. Очаквах да излезе с моите дрехи, които Теса му даде вчера, но явно ги е оставил и е облякъл своите. Само дето сега са чисти. По дяволите тази нейна доброта към всички хора. Увеличавам музиката, за да предотвратя всякакъв разговор с него, ако случайно се опита да подхване такъв. Уви, нямам късмет.

— Тя каза да ти предам да внимаваш — изрича още щом влиза, след което закопчава колана си. Прави го така, сякаш не съм виждал как се закопчава предпазен колан. Като някаква шибана стюардеса. Кимам и тръгвам.

— Как мина срещата ти днес? — пита.

— Наистина ли искаш да знаеш?

— Да, просто се чудех… — Потупва с пръсти по коленете си. — Радвам се, че тя дойде с теб.

— Хубаво.

— Станала е като майка си.

Застрелвам го с поглед.

— Теса няма нищо общо с онази жена.

Тоя наистина ли се опитва да си изпроси един волен полет от колата ми към шосето? За мое учудване той се смее.

— Исках да кажа, че е взела само най-добрите й качества. Тя е упорита и твърдоглава, точно като Карол, но Теси е много по-нежна и мила. Сладка.

Хайде, пак се почна с това „Теси“.

— Чух ви да се карате. Мисля, че това ме събуди.

— О, извинявам се, че сме те събудили в ранния следобед, докато спеше на нашия диван.

Той пак се смее.

— Разбирам, човече. Яд те е на целия свят. И аз бях като теб. По дяволите, та аз все още съм така. Но когато намериш човек, който доброволно понася лайната ти, не бива повече да си ядосан на света.

Е, старче, какво предлагаш да направя, когато точно щерка ти ме вбесява през цялото време?

— Виж, признавам, че не си кофти човек, както очаквах, но не съм искал съвет, затова си спести усилията. Така или иначе няма да го приема.

— Не ти давам съвет, говоря от опит. Никак не ми се иска да приключите така.

Не приключваме нищо, гъз. Просто се опитвам да й обясня, да разбере и моята гледна точка. Искам да бъда с нея и ще бъда с нея. Само трябва да се съгласи да дойде с мен. Не е истина колко съм бесен, че пак е забъркала Зед в тези лайна, и то след като се разбрахме.

Изключвам радиото.

— Виж, дори не ме познаваш. Всъщност не познаваш и нея. Защо изобщо ти пука?

— Защото знам, че ти си момчето за нея, че си добър за нея.

— Така ли смяташ? — питам с открит сарказъм. Слава богу, че наближаваме неговия квартал и че този разговор ще приключи много скоро.

— Да, точно така смятам.

И тогава ме поразява една мисъл, която никога няма да споделя пред никого, но всъщност… толкова е хубаво някой да ми каже, че съм добър за нея, че съм подходящ за нея, независимо че този някой е бездомен пияница, който по стечение на обстоятелствата й е баща. Бих приел тези думи от всеки човек на тази земя, защото никой не ми го е казвал досега. Дори Теса не го е казвала.

— Ще се виждате ли скоро? И всъщност къде те карам?

— Просто ме остави край студиото, където се видяхме вчера. После ще го измисля. Да, надявам се да се видим скоро. Имам да наваксвам заради многото глупости, които съм направил и заради това, че съм отровил живота й.

— Да, така е, имаш да наваксваш.

На паркинга пред студиото няма нито една кола. Логично: едва малко след един е.

— Ще ме оставиш ли в края на уличката? — пита и аз подминавам студиото. Единствената постройка в края на улицата е един бар, има и запуснато химическо чистене.

— Благодаря, че ме докара.

— Да.

— Искаш ли да влезеш? — пита Ричард и сочи към бара.

Да седна да пия с бездомния, алкохолизиран баща на Теса, не ми се струва много интелигентно решение за момента, но аз не съм прочут с интелигентните си решения, затова удрям една майна на всичко, изключвам двигателя и влизам след него в бара. Не че графикът ми е препълнен с планове за деня.

Вътре е тъмно и мирише на мухъл и уиски. Заставаме пред малкия бар и аз сядам на един от високите столове, но оставям едно празно място помежду ни. Жена на средна възраст тръгва към нас. Мислено отправям молба към господ това на тялото й да са дрехите на дъщеря й, която вероятно е някъде към края на пубертета, а не да са подбрани по неин собствен вкус. Без да обели и дума, тя плъзва една чаша с уиски с лед към Ричард.

— За теб? — пита. Гласът й е по-плътен и дрезгав от моя.

— Същото.

Предупреждението на Теса да не пия звучи като камбана в главата ми, но аз го заглушавам и избутвам настрани, избутвам и нея настрани. Вдигаме чашите за наздравица и отпиваме.

— Как можеш да си позволиш да пиеш, след като не работиш? — питам.

— Чистя бара няколко пъти в седмицата и пия без пари — казва, но в гласа му усещам срама от признанието му.

— Защо не се опиташ да изтрезнееш и да го чистиш за пари?

— Не знам. Опитвах, опитвах… — Гледа към чашата с полузатворени очи и за секунда ми прилича на… мен. В очите му виждам своята собствена сянка. — Надявам се да стане по-лесно, когато започна да се срещам с дъщеря си по-често.

Кимам и дори не си правя труда да го замеря с някоя саркастична забележка по повод последните му думи. Увивам пръсти около студената чаша. Тялото ми с благодарност поема познатото парене на уискито, когато измятам глава и изпивам останалото наведнъж. После бутам чашата напред, жената само ме поглежда и ми сипва още едно.