Анна Тод
След падането (74)

Глава седемдесет и три
Хардин

Подбутвам Ричард с обувката си. Полудял съм и всичко това е заради него.

— Съжалявам — пъшка и се опитва да стане от пода, но не може и пак пада. Последното, с което искам да се занимавам сега, е да вдигам жалкия му задник от земята, но не знам какво друго да го правя.

— Ще те сложа на стола, но няма да сядаш на дивана ми, преди да си се изкъпал.

— Добре — отвръща и затваря очи, когато се навеждам да го вдигна. Оказва се, че не тежи чак толкова, колкото си мислех, особено като се има предвид, че е доста висок мъж. Завличам го до стола в кухнята и се навеждам да го вдигна, за да го сложа да седне.

— Какво сега? Какво да те правя? — питам тихо.

Какво ли би направила Теса, ако беше тук? Познавам я достатъчно добре и съм сигурен, че щеше да го изкъпе и да му сготви. Нямам намерение да правя нито едното, нито другото.

— Заведи ме там — предлага и започва да оправя яката на тениската си. Всъщност това е моята тениска, която Теса преди му даде. Нея ли е носил през цялото време? Той бърше кръвта от устата си и я размазва по мръсните косми на брадата си.

— Къде там?

Май още като видях отворената врата, трябваше да се обадя на полицията. Може би не трябваше да давам часовника на Чад… но не мислех с ума си. Мислех само как да предпазя Теса от всичко това. Но тя, разбира се, изобщо няма нужда да бъде пазена, защото вече е далеч. Толкова далеч.

— Защо го доведе тук? Ако Теса беше в апартамента… — не мога дори да довърша изречението.

— Тя се изнесе. Знаех, че няма да е тук — опитва се да говори. Знам, че му е трудно, но има да отговаря на доста въпроси.

— Ти ли идва тук преди няколко дни?

— Да. Дойдох само да ям и да си взема дддуш — обяснява задъхано.

— Минал си целия този път само за да ядеш и да се изкъпеш?

— Да. Първия път взех автобуса. Но Чад… — поема си дъх и се гърчи от болка. — Сега предложи да ме докара, но когато влязохме, ме нападна.

— И как влезе, по дяволите?

— Взех резервния ключ на Теси.

Дали го е взел, или тя му го е дала?

— От шкафа — веднага пояснява и сочи с глава шкафа под мивката.

— Значи, чакай да се разберем. Крадеш ключ от апартамента ми и си мислиш, че можеш да идваш, когато ти скимне или когато ти се доще да се изкъпеш. След това водиш Чад Очарователния Наркоман в дома ми, той те прави на кайма в хола ми, защото му дължиш пари. Как се оказах в средата на епизод от „От сцената на престъплението“?

— Нямаше никого. Помислих си, че няма никакво значение.

— Не си мислил и точно в това е проблемът! А ако Теса се бе прибрала първа? Имаш ли представа и пука ли ти изобщо как би се почувствала, ако те беше видяла такъв?

Изобщо не ме бива в подобни разговори, а и за първи път водя такъв, не знам и какво да правя. Първият ми инстинкт е да извлека стария глупак от нашия… моя апартамент и да го оставя да кърви някъде навън. Но не мога да го направя, защото по една случайност съм отчаяно влюбен в дъщеря му и ако постъпя така с него, ще я нараня още повече. Любовта е… ебаси еликсирът за душата!

— Какво да правя сега? — потърквам брада. — Да те закарам ли в болницата?

— Не ми е нужна болница. Само малко бинт. Можеш ли да се обадиш на Теси и да й кажеш, че съжалявам?

Моментално отхвърлям молбата му.

— Не, няма да се обадя. Тя няма никога да узнае за това. Не искам сега да се притеснява и за теб.

— Добре — съгласява се бързо и се мърда на стола.

— От колко време си на дрога?

Той преглъща тежко.

— Не съм — отговаря едва-едва.

— Не ме лъжи. Не съм идиот. Просто ми кажи.

Той изглежда замислен и сякаш се мъчи да мисли за друго.

— От около година, но наистина се опитвам да спра от деня, в който я видях.

— Знаеш, че това ще разбие сърцето й, нали? — питам. Надявам се да го осъзнава. И аз нямам никакъв проблем да му напомням, ако някога, по някаква случайност вземе да забрави.

— Знам. Ще стана по-добър заради нея — отсича твърдо.

Айде… още един.

— Е, трябва да побързаш с рехабилитацията, защото ако те беше видяла сега…

Започвам да се замислям дали да не й се обадя и да я питам какво, по дяволите, да правя с баща й, но знам, че това не е отговор на въпроса. Не бива да я безпокоя за това сега. Не и когато се опитва да превърне мечтите си в реалност.

— Отивам в стаята си. Къпи се, яж… или каквото там си бил решил да правиш, преди да дойда и да прекъсна намеренията ти.

Ставам и се прибирам в спалнята. Затварям вратата и се облягам на нея. Това бяха най-дългите двадесет и четири часа в живота ми.