Анна Тод
След падането (49)

Глава четиридесет и осем
Хардин

Райли гледа Теса, изправена на бара точно пред нас.

— По дяволите, не мислех, че наистина ще се качи.

И аз не мислех, че ще се качи, но очевидно е решила да ми разбие окончателно нервите тази вечер. Райли ме поглежда с изумени очи и казва:

— Това момиче е доста диво.

— Не, не е — опитвам се да я опровергая. Теса изглежда ужасена. Знам, че вече съжалява за импулсивното си решение. — Ще й помогна да слезе — изричам и протягам ръка нагоре, но Райли ме плясва и сваля ръката ми долу.

— Пич, съветвам те да я оставиш да го направи.

Поглеждам Теса. Жената, която досега ни подаваше напитките, й говори нещо, но не чувам какво. Това са страшни глупости! Да танцува, качена на бара, и то по рокля до задника? Ако се наведе напред, мога да видя бельото й и предполагам, че Райли вече го е видяла. Озъртам се във всички посоки. Никой от мазните мъже в бара не я оглежда. Теса слуша какво й говори жената и ми се струва крайно концентрирана. Сега е пълната противоположност на онова момиче, което преди малко искаше да „живее и дивее“. После повтаря движенията на каката, вдига високо един крак, после друг и бързо завърта бедра.

— Сядай и се наслаждавай на шоуто — казва Райли и ми подава един от резервните си шотове.

Пиян съм, прекалено съм пиян, но съзнанието ми напълно изтрезнява, когато забелязвам, че Теса… се движи… мамка му, тя наистина ще танцува. Слага ръце на кръста си, усмихва се и изобщо не й пука, че вече всички, абсолютно всички я зяпат. Очите й срещат моите и веднага обърква стъпките, но се съвзема бързо и поглежда напред към хората в бара.

— Секси, нали? — вмята Райли и отпива от чашата си.

Да, разбира се, че е адски възбуждащо да гледаш как Теса танцува на бара, но е толкова неочаквано и нетипично за нея. Бесен съм.

Наистина, първата мисъл, която ми минава през ума, е, че е ужасно секси. Мамка му, непоносимо секси! Но втората ми мисъл е, че не трябва да се зазяпвам по краката й и това, което всички могат да видят между краката й, и че следва да съм бесен заради постоянното й желание — потребност дори — да ме предизвиква. Но първата мисъл пречи на втората, а тя танцува точно над мен. Роклята й се качва нагоре, държи косата си прибрана назад, смее се и се опитва да следва стъпките на жената… Харесва ми да я гледам такава. Не я виждам да се смее много често. Тялото й е покрито със слой пот и блести под светлините на прожектора. Намествам се на стола и придърпвам отвратителната официална риза, за да прикрия издутината в панталоните си.

— Охо! — чувам Райли до себе си.

— Какво? — излизам от транса и проследявам погледа й. Двама мъже в дъното на бара я зяпат с отворени усти. Очите им буквално ще изскочат от очните ябълки, по-изпъкнали са и от шибания пенис между краката ми. Поглеждам към Теса. Роклята й се е качила много нагоре. С всяко повдигане на крака отива още по-нагоре. Не, стига вече!

— Спокойно, тигре! — казва Райли — Песента ще свърши след…

И тогава Райли вдига ръка, размахва я и музиката спира.