Анна Тод
След падането (39)

Глава тридесет и осем
Теса

Гледам как Хардин се е разположил до това момиче и паниката буквално ме дави. Дори с нищо не показва, че ме е видял. Сядам до Ландън. Срещу тях.

— Кое е това хубаво момиче? — пита приятелят на баща му с тон, който използват мъжете, които си мислят, че са по-добри от всички останали наоколо.

— Здравейте. Аз съм Теса. Приятелка съм на Ландън — казвам и се усмихвам кратко.

Очите ми веднага се преместват върху Хардин, който стиска устни в права черта. Е, както по всичко личи, той успешно забавлява дъщерята на този мъж, така че защо да им разваляме кефа?

— Радвам се да се запознаем. Теса. Аз съм Макс, а това е Дениз — представя жена си.

— Радвам се да се запознаем — казва тя. — Вие двамата сте страхотна двойка.

Хардин започва да кашля. Или да се дави. Не искам да поглеждам към него, но не мога. Когато очите ни се срещат, неговите са присвити и ме гледат с гняв. Ландън се смее:

— О, не сме двойка — обяснява и поглежда към Хардин, сякаш чака той да каже нещо.

Разбира се, той не казва нищо.

Добре!

Но после не е добре. Хардин се навежда към момичето. Казва й нещо в ухото, тя му се усмихва и клати глава.

Какво става, по дяволите?

— Аз съм Лилиян. Радвам се да се запознаем — представя се тя и ми се усмихва приятелски.

Кучка.

— И аз — успявам да кажа. Сърцето ми ще се пръсне, ще изскочи от гръдния ми кош. Почти не виждам нищо, бясна съм. Ако семейството му не беше тук, щях да му плисна някоя чаша в лицето, защото когато му влезе алкохол в очите, няма да може да ме спре и този път ще го ударя с все сила.

Някой слага пред мен меню. Сипват ми вода. Кен и Макс започват да говорят колко било странно да избираш между бутилирана вода и вода от чешмата.

— Реши ли вече какво ще поръчаш? — пита Ландън само и само да отвлече вниманието ми от Хардин и новата му приятелка.

— Не… знам — прошепвам и поглеждам към изисканото меню. Не мога да си представя да сложа и хапка в устата си. Стомахът ми се обърна вече няколко пъти, не успявам да контролирам дишането си.

— Искаш ли да си тръгваме? — пита Ландън в ухото ми. Поглеждам към Хардин, очите му за секунда се впиват в моите, но веднага след това се обръща към Лилиян.

Да, искам да си тръгна, да се махна от Хардин и никога да не го виждам, никога да не говоря с него.

— Не, никъде не отивам — казвам, изправям гръб и се облягам назад.

— Добре — отвръща одобрително Ландън точно когато един много привлекателен сервитьор идва до масата.

— Една бутилка от най-доброто ви вино — поръчва приятелят на Кен. Сервитьорът се обръща да тръгне, но Макс вика през рамо: — Не сме свършили още.

Макс поръчва цял списък с предястия, за които никога не съм чувала, но предполагам, че няма да имам сили да ям. Отчаяно се опитвам да не поглеждам към Хардин, но е трудно, ужасно трудно. Защо е дошъл с нея? И се е облякъл добре? Това го казвам, в случай че не е по джинси под масата. Имам чувството, че онова, което е останало от сърцето ми, ще гръмне и ще се разпилее. Обикновено ми отнема дни да го убедя да сложи нещо различно от черна тениска и джинси, но гледай как се е облякъл за това момиче!

— Ще ви дам няколко минути да прегледате менюто. Казвам се Робърт и ако имате някакви въпроси относно него, не се колебайте да ме повикате — казва момчето. После очите ни се срещат и устата му се отваря леко, но се съвзема много бързо, поглежда встрани и веднага след това пак мен. Заради роклята и голямото деколте е.

Усмихвам му се плахо. За мое изумление той също ми се усмихва. По шията му плъзва червенина и тръгва нагоре към бузите. Очаквам да погледне към Хардин, но това не се случва, защото както сме седнали с Ландън, приличаме на двойка, а Хардин сякаш е с Лилиян. Стомахът ми пак се обръща.

— Хей, ще вземаш поръчки или ще седиш до масата — обажда се Хардин.

— Из-извинявам се — започва да заеква Робърт и бързо се отдалечава от масата. Всички очи са заковани върху Хардин. Най-вече с неодобрение. Кен изглежда смутен. Карен е притеснена.

— Няма проблем, ще се върне. Нали това му е работата! — казва Макс. Да, само този арогантен мъж би решил, че поведението на Хардин е допустимо. Аз го поглеждам сърдито и с неодобрение, но на него изобщо не му пука. Прекалено е запленен от тези проклети сини очи.

Докато го гледам с нея, имам чувството, че наблюдавам човек, когото не познавам, че се натрапвам и си вра носа в един чужд, интимен миг между двойка влюбени. Стомахът ми се надига, ще повърна. Налага се да преглътна многократно, за да премине. Поне засега. Толкова съм благодарна, когато сервитьорът донася виното. Този път е довел още един сервитьор. Може би за морална подкрепа. През цялото време Хардин го наблюдава като орел. Каква наглост! Как може да тормози така момчето, а в същото време да се държи, сякаш не ме познава изобщо.

Робърт притеснено напълва чашата ми догоре. Благодаря набързо и много сковано, а той ми се усмихва, вече не така срамежливо. После се премества да налее вино на Ландън. Виждала съм Ландън да пие един-единствен път: на сватбата на Кен и Карен. И тогава изпи само една чаша шампанско.

Ако не бях толкова съсипана от поведението на Хардин, щях да откажа виното и да пия само вода. Не искам да пия пред Кен и Карен. От друга страна, имах ужасно дълъг ден и без вино няма да мога да оживея до края на вечерята.

Когато Робърт се приближава да сипе вино на Кен, той покрива чашата си и отказва. Опитвам да дам знак с очи на Хардин да не прави груби забележки за миналото на баща си, но той изобщо не ме поглежда. Говори си тихо с Лилиян. Толкова съм объркана. Защо го прави? Да, скарахме се, да — опитах се да го ударя, но това е прекалено. Отпивам от виното. Охладено е и е толкова ароматно и свежо. Изкушавам се да обърна цялата чаша, но само това ми трябва — да се напия, както съм разстроена, и да стана за смях пред всички. Не, никога няма да го допусна.

Хардин не отказва виното, но Лилиян покрива чашата си. Той върти очи и я гледа закачливо, а аз се опитвам да откъсна своите от тях, преди да се превърна в локва сълзи върху красивия паркет.

 

 

— … Макс се катереше по стената. — Беше толкова пиян, че охраната на колежа трябваше да го свали — казва Кен и всички на масата се смеят. Всички освен Хардин, разбира се.

Увивам вилицата около спагетите си и слагам втора хапка в устата си. Опитвам се да се фокусирам върху прелестния вкус на спагетите, върху това как красиво се увиват около вилицата. Ако не мисля за храната, трябва да мисля за Хардин.

— Май имаш обожател — казва ми Дениз. Вдигам поглед и забелязвам как Робърт подсушава някакви чинии, но не откъсва очи от мен.

— Не му обръщай внимание. Той е само един сервитьор — изтъква Макс със самодоволна усмивка. Един вид, някакъв там сервитьор е невъзможно да иска нещо, което не може да има. Грубостта му ме изненадва.

— Татко! — Лилиян гледа гневно към баща си, но той само се усмихва и отрязва парче от пържолата си.

— Извинявай, сладката ми, но просто казвам истината. Такова красиво момиче като Теса не бива да се занимава с хора от обслужващия персонал.

Ако беше се ограничил само с първото изречение… Но той не забелязва неудобното положение, в което ни поставя, и продължава с грубите си забележки. Накрая не издържам и пускам вилицата си в чинията.

— Недей! — казва Хардин. Това е първото му изречение тази вечер, отправено към мен.

Поглеждам го шокирана, после извръщам поглед към Макс. Как може да говори така за хората? И сега и чашата ми е почти празна, но може би трябва да си държа устата затворена, както ме предупреди Хардин.

— Не можеш да говориш такива неща за хората — казва Лилиян и не откъсва очи от баща си.

— Добре, добре — отвръща сърдито, размахва ножа си и дъвче пържолата. — Не съм искал да развалям настроението на никого.

Жена му изглежда повече от сконфузена, нервно попива и бърше крайчетата на устата си с красивата салфетка.

— Искам още малко вино — казвам на Ландън. Той се усмихва и бута почти пълната си чаша към мен. — Не, ще изчакам Робърт да се върне и да ми налее. Благодаря все пак.

Усещам очите на Хардин върху себе си, докато се оглеждам и търся Робърт. Никъде не виждам русата му коса, затова грабвам бутилката и си наливам сама. Почти очаквам Макс да ми направи забележка за маниерите ми, но той някак успява да се въздържи. Хардин гледа студено към другия край на ресторанта, а Лилиян говори с майка си. Аз съм в мой собствен свят. Халюцинирам как Хардин седи до мен, ръката му е на бедрото ми, навежда се и прави някой циничен коментар, аз се смея и се изчервявам.

Дояждам яденето си. Главата ми леко се е поразмътила. Ландън, Кен и Макс говорят за спорт… разбира се. Гледам в покривката на масата и се опитвам сред черно-белите завъртулки да открия лица или други формички. Виждам само буквата „Х“ и пръстът ми минава по нея много пъти.

Изведнъж ме обзема поредната параноя, че Хардин може и да е видял как рисувам неговата буква. Но той не ми обръща абсолютно никакво внимание. Има очи само за нея.

— Искам да подишам малко свеж въздух — казвам на Ландън и ставам. Столът ми скърца по пода. Хардин вдига поглед, но веднага се окопитва и се прави, че само се оглежда за водата си. И след това се обръща отново към нея.