Анна Тод
След падането (31)

Глава тридесет
Теса

— Курабийки — казваме аз и Ландън в един глас.

— Курабийки да са тогава — усмихва се Карен и отваря шкафа. Карен никога не се спира. Винаги пече сладки, готви. Не се оплаквам.

— Тя готви фантастично.

— Навън стана тъмно. Надявам се да не се загуби — казва Кен. Ландън свива рамене, сякаш да отвърне: „Да не забравяме, че става дума за Хардин все пак“.

Няма го от три часа и полагам огромни усилия да не изпадам в паника. Знам, че нищо не е станало. Ако нещо му се случи, щях да усетя. Не знам как да го обясня, но дълбоко в себе си бих почувствала. Затова не се тревожа, че може да му се случи нещо лошо, а че гневът му ще е поредното извинение да намери пътя към местния бар. Колкото и да исках да се махне от мен, знам, че няма да понеса болката да го видя как се препъва по пътеката и да усетя как мирише на алкохол. Не съм искала да го гоня… завинаги. Исках само да се успокоя, имах нужда от пространство и време да обмисля нещата. Все още обаче не съм стигнала до обмислянето. Засега отбягвам да умувам за нас и за бъдещето ни. Каквото и да ми струва, няма да мисля за случилото се днес.

— Смятах да влезем в джакузито тази вечер или утре сутринта — предлага Карен.

Ландън буквално изплюва содата в чашата си, а аз пламвам, защото споменът за плуващите по повърхността на водата бикини, които Ландън видя, е прекалено пресен.

— Карен, скъпа, не мисля, че децата ще се чувстват особено комфортно в джакузито с нас — смее се Кен. Карен се усмихва, сякаш едва сега се усеща, че може би ще е крайно неловко да се цопнем всички заедно в джакузито.

— Май си прав — смее се тя и започва да разделя тестото за курабийки на малки топки. — Мразя тези полуготови теста.

Убедена съм, че за Карен готовото тесто за курабийки е нещо ужасно, но за мен е истински рай. Особено сега, когато всеки миг мога да се прекърша на две половини от тревога.

С Ландън говорихме за Дакота и за апартамента им в Ню Йорк, когато Кен и Карен дойдоха да видят какво правим. Казаха, че са срещнали Хардин, когато е излизал. Очевидно им е казал, че спя, но не опровергах и тази му лъжа. Обясних, че съм се събудила, когато Ландън е дошъл. Оттогава се чудя къде е и кога ще се върне.

От една страна, не желая и да го виждам, но по-голямата част от съзнанието и подсъзнанието ми иска да знае какво прави и дали това, което прави, няма допълнително да съсипе връзката ни. Все още съм му невъобразимо бясна, задето се е опитал да попречи на наемането на апартамента, дори е успял да убеди жената. Заради него нямам никаква идея какво ще правя.