Анна Тод
След падането (3)

Глава две
Хардин

Това лайно, този нещастен донор на сперма изяжда две чинии ядене, без да спре дори да си поеме дъх. Сигурен съм, че е бил примрял от глад, че е живеел на улицата, но не го мразя заради това. Нямам нищо против хората, които са изгубили себе си и живота си и са принудени да съществуват така. Но специално този е пияница, който е зарязал детето си, затова не мога да изпитвам никакво състрадание към него. Изпива цялата чаша вода и се усмихва на моето момиче.

— Много хубаво готвиш, Теси.

Ако я нарече още веднъж така, ще започна да крещя, кълна се.

— Благодаря — казва тя и му се усмихва, понеже трябва да е мила и любезна с всички, за разлика от баща си. Знам как всички глупости, които й говори, започват да се изсипват в нея и да запълват емоционалните пукнатини и дупки, които е оставил след себе си, когато я е зарязал още като дете.

— Някой път може да ми покажеш как се готви това.

На теб ли бе? И къде възнамеряваш да готвиш? Във въображаемата си кухня?

— Разбира се — казва Теса и става да прибере чинията си, като взема и моята към мивката.

— Ще си тръгвам вече. Благодаря за вечерята. Благодаря ти много — повтаря Ричард Лайното.

— Не, тази вечер можеш да останеш тук, ако искаш, а сутринта ще те закараме… където живееш — отговаря бавно Теса. Очевидно не е сигурна как да каже, че ще го оставим на улицата. От друга страна, аз съм сигурен, че тази работа изобщо не ми харесва.

— Това е наистина страхотно — казва Лайното и потърква ръце. Обзалагам се, че му се пие. Теса се усмихва:

— Ще отида да взема чаршафи, одеяло и възглавница от спалнята.

Поглежда баща си, после — мен. Явно й става ясно какво ми минава през ума, защото казва:

— Нали няма проблем да ви оставя сами за минутка?

Баща й се смее.

— Няма проблем. Искам да опозная приятеля ти по-добре.

О, не, повярвай ми, не искаш.

Лицето на Теса повяхва, когато вижда изражението ми, и тя бавно тръгва към спалнята.

— Къде се запознахте с моята Теса? — пита ведро той.

Все още чувам стъпките й и изчаквам няколко секунди, за да съм сигурен, че е влязла в спалнята.

— Хардин? — пита наглецът пак.

— Дай сега да се разберем с тебе — изсъсквам тихо и се навеждам през масата. Той подскача уплашен от рязкото ми движение. — Тя не е твоята Теса. Тя е моята Теса. Знам какво си намислил, така че не си въобразявай, че и за секунда си успял да ме заблудиш.

Той вдига немощно ръце.

— Нищо не съм намислил… Аз…

— Какво искаш? Пари ли?

— Какво? Не, разбира се, че не. Искам да имам контакт с дъщеря си.

— Имаше на разположение девет години, за да изградиш някаква връзка с нея, а сега си тук само защото се спъна на улицата пред нея. Не ми изглежда така като да си я търсил из проклетия паркинг — лая и си представям как го душа.

— Знам — клати глава и поглежда надолу. — Направих много грешки, но сега ще се реванширам за всичко.

— Ти си пияница. Дори сега си пиян. Пияници като теб ги надушвам от километри, повярвай ми. Нямам грам съчувствие към човек, който е оставил семейството си и девет години не са му стигнали да си събере живота и да направи нещо с него.

— Знам, че намеренията ти са почтени, и съм щастлив да видя как се опитваш да защитиш дъщеря ми, но този път няма да направя грешка. Искам само да я опозная. Искам да опозная и теб.

Мълча и се опитвам да потуша раздразнението си.

— Ти си много по-мил, когато тя е край теб — отбелязва той.

— А ти си много кофти актьор, когато я няма — отвръщам аз.

— Имаш право да не ми вярваш, но заради нея… дай ми възможност да поправя случилото се.

— Ако я нараниш по какъвто и да е начин, си мъртвец, обещавам ти.

Може би трябва да съжалявам, че заплашвам бащата на Теса по този начин, но истината е, че не се разкайвам за нито една дума. Изпитвам само гняв и недоверие към тази жалка отрепка. Инстинктът ми казва да я пазя, а не да съчувствам на някакъв непознат пияница.

— Няма да я нараня — обещава той.

Въртя очи и отпивам от чашата с вода. Той обаче си мисли, че с това обещание сме уредили нещата, и се опитва да се шегува:

— Този разговор… нашите роли… в нормалния живот трябваше да са обърнати.

Ставам и излизам от кухнята. Отивам в банята, преди Теса да се върне и да ме намери с ръце около шията на баща си.