Анна Тод
След падането (26)

Глава двадесет и пет
Хардин

Опитвам се да я притисна по-плътно до мен, когато езикът й се плъзва в устата ми. Ръцете й се увиват около мускулите на моите и аз плъзвам ръка между краката й. Няма нужда да си губим времето.

— Да ги махна ли? — питам и вече дърпам мокрите й бикини. Тя се засмива, но смехът й преминава в стон, когато пръстът ми влиза в нея. Хваща устната ми между зъбите си и започва да я смуче и дърпа. Едва не свършвам от възбуда. Толкова е сексапилна и съблазнителна. И дори не полага усилия, прави го съвсем инстинктивно. Опитва се да се качи отгоре ми, но аз я слагам да седне до мен и продължавам да я дразня с пръсти. Шибаните бикини ми пречат и ме дразнят. Когато вадя пръстите си от нея, тя веднага се цупи като дете. Увивам пръсти около бикините и ги събувам възможно най-бързо. Тя ги изритва с крака и те изплуват някъде до нея. Балончетата ги отнасят в другия край на джакузито. Има нещо удивително в това да наблюдавам как и последната бариера между нас отплува.

Теса трескаво хваща ръката ми и я слага между краката си.

— Кажи ми какво искаш — настоявам.

— Теб — усмихва се сладко и разтваря крака.

— Обърни се — инструктирам я и без да я чакам, направо я обръщам с гръб към себе си. Стонът й е оглушителен и едва сега се усещам, че пичето й е точно там, където минават мехурчетата. Разбира се, че ще стене, а след малко и ще пищи.

Заставам на колене зад нея. Обичам да я чукам така, защото я усещам много по-добре, мога да почувствам кремавата й кожа, да гледам движението на всеки мускул, това как се бори за всяка глътка въздух, докато тласкам в нея.

Премятам косата й през рамо и бавно влизам в нея. Гърбът й се извива към мен, обхващам гърдите й и бавно започвам да се движа в нея. Мамка му, колко е хубаво, по-хубаво от всеки друг път. Очите й са затворени, устните й са разделени. Кокалчетата на ръцете й са побелели — с такава сила се държи за ръба на джакузито. Искам да се движа по-бързо, но си налагам да запазя бавното темпо.

— Хардин — стене.

— Мамка му, имам чувството, че за първи път усещам всеки милиметър от теб.

В мига, в който изричам думите, изпадам в паника и излизам от нея. Презерватив! Дори не се сетих да използвам презерватив! Какво е направила с мен?

— Какво има? — пита задъхано. Леки капки пот покриват лицето й.

— Нямам презерватив! — възкликвам и прокарвам пръсти през косата си.

— О! — казва толкова спокойно, все едно нищо не се е случило.

— О? Какво значи това О?

— Ами сложи презерватив.

— Не е в това работата!

Изправям се в джакузито. Тя мълчи.

— Ако не се бях сетил, можеше да забременееш.

Тя кима с разбиране.

— Да, добре, но нали се сети?

Как може да е толкова спокойна за такива неща.

Намислила е този грандиозен план да се мести в Сиатъл, а едно бебе ще прецака цялото й бъдеще. Чакай малко…

— Това в плана ти ли влиза? Да забременееш от мен, за да бъда принуден да се преместя с теб?

Знам, че звуча като някой терорист конспиратор, но има логика, нали? Тя се обръща и се смее.

— Нали не говориш сериозно? — пита и когато се опитва да ме прегърне, аз се отдръпвам назад.

— Напротив, говоря съвсем сериозно.

— Стига, това е пълна лудост. Ела, бебо — мъчи се да ме хване за ръката, но аз се премествам в другия край на джакузито.

Болката, изписана на лицето й, е като шибан неонов знак. Веднага вдига ръце и се опитва да прикрие гърдите си.

— Ти си този, който забрави да си сложи презерватив, а сега обвиняваш мен, че се опитвам да те накарам да ми направиш бебе. Така ли? — Клати глава и не може да повярва. — Просто… чуй се само!

Да не е за сефте някоя луда да вкара някой невинен човек в такова нещо. Да не забравяме за майка й.

Опитвам се да се приближа до нея, но тя веднага застава на колене. Поглеждам я, без да казвам нищо. Очите й се пълнят със сълзи. Става и излиза от водата.

— Отивам да си взема душ.

След което изчезва в спалнята и затръшва всяка врата по пътя си.

— Мамка му! — Удрям с длан по мехурчетата във водата и ми се иска да имаше начин да отговорят на удара ми.

Трябва, задължително е да започна да се замислям какво говоря. Това не е някоя луда кучка. Това е Теса. Какво ми става, по дяволите? Каква е тая параноя? Чувството ми за вина заради цялата тая история и истерия покрай заминаването й в Сиатъл започва да ме побърква. Загубвам си ума. Или поне това, което е останало от него. Трябва да оправя нещата. Или поне да се опитам. Дължа й го. Особено сега, след като я обвиних в такава простотия. Колкото и иронично да звучи, сега самият аз съжалявам, че се сетих за шибания презерватив…

Не. Не. Не знам. Знам само, че не искам да ме напуска. Не искам и някой друг да я прибере и да остава при други хора. Бебето не е отговор, това е повече от сигурно. Направих всичко възможно, всичко по силите си… Само дето още не съм я заключил в апартамента. Не че не ми мина през ума няколко пъти, но не мисля, че ще й хареса особено. Освен това най-вероятно ще развие липса на Витамин Д. И ще спре да ходи на йога. И няма да обува повече онези панталонки. Трябва да вляза и да се извиня, че я обвиних и унизих така, че за кой ли път се държах с нея като идиот. И то веднага, преди да се върне веселата дружинка. Може да извадя късмет и да се загубят в гората за няколко часа. Или нещо такова.

Но преди това имам да свърша друго. Излизам от водата и влизам в стаята. Ужасно е студено само за по мокри боксерки. Поглеждам няколко пъти към вратата на банята и към телефона си. Водата все още тече. Грабвам телефона и едно одеяло, увивам се и излизам на балкона.

Минавам през имената в указателя си и намирам името „Самюел“. Много хитро измислено. Не знам защо запазих номера на тази жена. Може би съм предполагал, че ще забъркам кашата и че ще се наложи да й се обадя пак. Промених името, в случаи, че Теса пак започне да ми рови из телефона, което стана, както и бях предполагал. Когато ме попита защо съм изтрил имената в списъка с обажданията, реших, че ме е хванала. Знам, че ме подслушваше на вратата, докато крещях на Моли, и затова е ровила. Но съм убеден, че повече би се зарадвала да види името на Моли там, отколкото името на тази персона.