Анна Тод
След падането (140)

Глава сто тридесет и девет
Хардин

Пръстите на Теса се заравят в косата ми. Залепва сочните си устни за моите. Когато я докосвам, когато я усещам така, забравям за всичко и изтормозеното ми съзнание като че може да си поеме дъх. Езикът ми се увива около нейния и тя простенва, започва да скубе косата ми. Бедрата й се повдигат нагоре, търси ме, отчаяна е за още. Прекалено е рано. Вдигам единия й крак и го увивам около кръста си. След това и другия. Бавно влизам в нея. Тя проплаква.

— Мамка муууу — проточвам думата. Гласът ми напомня съскане.

Да я почувствам без презерватив, без никаква преграда между нас, това е усещане, което не може да се опише. Тласкам в нея и очите й се завъртат назад. Едва се преборвам с импулса да вляза до края с все сила и да я чукам толкова яростно, че да забравим за всичко около нас. Излизам бавно и пак я изпълвам. Ръцете ми я стискат грубо. Хванала е с ръцете си раменете ми и се държи с все сила. Устните ми се плъзгат по извивката на пълните й гърди. Забивам зъби и почти усещам как кръвта й се надига към повърхността и всеки миг ще изпълни устата ми. Отдръпвам се точно навреме и гледам бледорозовата следа, която съм оставил върху кожата й. Теса поглежда надолу и вижда отпечатъка от зъбите ми, но не казва нищо, не ми се сърди, само захапва устни и почти с обожание съзерцава ухапаното. Ноктите й бавно се спускат по гърба ми, забива ги. Притискам я към стената. Пръстите ми са впити в кожата на бедрата й. Имам чувството, че ще й оставя вдлъбнатини. Краката й се затягат около кръста ми. Аз тласкам по-бързо, бутам и двама ни нагоре, към края.

— Хардин — прошепва меко тя, но дишането й е почти истерично, а мускулите й започват да се свиват около мен. Изливам се в нея в същото време, когато усещам, че оргазмът й е на върха, и изкрещявам името й.

— Обичам те — изричам, притискам устни към челото й и се опитвам да възстановя дишането си.

— Обичам те — казва тя със затворени очи.

Оставам в нея и си позволявам няколко минути просто да я чувствам.

Водата започва да става хладка. Имаме около десет минути да се изкъпем. Не искам да се къпе със студена вода. Пускам я да стъпи на крака и гледам как следите от оргазма ми изтичат между краката й. Мамка му, само тази гледка си заслужаваше седем месеца чакане.

Искам да й благодаря, да й кажа, че я обичам заради това, че ми помогна да изляза от мрака. Не само тази нощ, но и всяка друга нощ, всеки един ден от мига, в който ме изненада и ме целуна в старата ми стая. Искам да й кажа, но не мога да намеря думите. Тогава тя продължава нежно да мие гърба ми и аз въздъхвам с облекчение. Обръщам се с лице към нея и тя мие шията ми. Не казвам нищо. Гневът е все още в тялото ми, но тя е по-силна от него, побеждава го така, както само тя може.