Анна Тод
След падането (14)

Глава тринадесет
Теса

Моли.

Моля се нейното присъствие да е пълно съвпадение, но когато Стеф се появява зад нея, буквално потъвам в седалката си.

— Здрасти, Теса — казва Стеф и сяда на мястото срещу мен. Намества се навътре към стената, за да може „приятелката“ й да седне до нея.

Защо Стеф ме е извикала да обядвам с нея и Моли?

— Отдавна не сме се виждали — отбелязва Моли Курвата. Не знам какво да им кажа. Искам да стана и да изляза, но вместо това се усмихвам с половин уста и отговарям:

— Да, така е.

— Поръчала ли си? — пита Стеф, която сякаш е забравила, че Моли е моят най-голям… единствен враг.

— Не. — Бъркам в чантата си и вадя телефона си.

— Няма нужда да се обаждаш на татенцето — смее се Моли.

— Нямах намерение да се обаждам на Хардин — отвръщам. Всъщност имах намерение да му пусна съобщение, а това е съвсем различно.

— Сигурна съм, че е така — смее се пак.

— Престани — казва рязко Стеф. — Моли, обеща ми, че ще се държиш добре.

— Защо изобщо си дошла? — питам момичето, което мразя най-много на света.

— Защото съм гладна — отвръща безразлично и с подигравка.

Взимам си суитшърта и ставам.

— Ще тръгвам.

— Не, остани! Знам, че заминаваш и че няма да се видим скоро, ако изобщо се видим — сърди се Стеф.

— Какво?

— Нали заминаваш след няколко дни?

— Кой ти каза?

Моли и Стеф се споглеждат и след дълга пауза Стеф отговаря:

— Мисля, че Зед ми каза. Какво значение има? Мислех, че сама ще ми кажеш.

— Канех се да ти се обадя, но се случиха доста неща… — казвам и поглеждам към Моли, за да й намекна за причината, поради която нямам желание да обяснявам повече.

— И все пак ми се искаше да ми бе казала. Аз бях първата ти приятелка тук. — Стеф издава напред долната си устна като обидено дете. Чувствам се наистина неудобно, че не й казах нищо, но по изражението й разбирам, че не ми е чак толкова сърдита. Благодарна съм, че сервитьорът идва точно в този момент. Поръчваме напитките. Докато Стеф и Моли си поръчват газирана вода, пращам съобщение на Хардин.

Предполагам, че спиш. На обед съм със Стеф, а тя доведе Моли.

— И така, вълнуваш ли се от заминаването? Какво ще правите с Хардин? — пита Стеф.

Свивам рамене и се оглеждам из заведението. Нямам намерение да обсъждам връзката си пред дъщерята на Сатаната.

— Можеш да говориш пред мен, не се притеснявай. Скучният ти живот не ме интересува, вярвай ми — заявява Моли.

— Да ти вярвам ли? — смея се истерично аз. Телефонът ми вибрира. От Хардин е.

Ела си у дома.

Не знам какво съм очаквала да ми пише, но съм разочарована от съвета му, а може би по-скоро — от липсата на съвет.

Не, гладна съм. Ще се нахраня.

— Виж, ти и Хардин сте ми много сладки, но изобщо не ми пука за връзката ви. Имам си собствена връзка, за която си струва да мисля — казва информативно Моли.

— Страхотно. Радвам се за теб.

Вече оплаквам горкия идиот, който се е хванал с нея.

— И като стана дума за това, кога ще видим този мистериозен мъж? — пита Стеф.

Моли маха с ръка и казва безразлично:

— Не знам, няма да е днес.

Сервитьорката носи напитките ни и взима поръчката ми за храната. Веднага щом момичето се отдалечава от нас, Моли се обръща към мен и ме гледа така, както хищник гледа жертвата си:

— Както и да е. Я кажи колко си бясна на Зед заради това, че се опитва да вкара Хардин в панделата?

Едва не изплювам водата си, за да не се задавя. Самата мисъл, че има вероятност Хардин да отиде в затвора, вледенява тялото ми.

— Опитвам се да го предотвратя.

— Пожелавам ти късмет в такъв случай, защото не мисля, че Зед ще се откаже. Освен ако не планираш да го изчукаш — подсмихва се тя и почуква с неоновозелените си нокти по масата.

— Това няма да стане — изръмжавам аз.

Имам нещо за ядене специално за теб. Наистина, стани и си ела, преди да се е случило нещо лошо, докато аз не съм там да те спасявам.

Да ме спасява? От какво? Моли или Стеф? Стеф ми е приятелка, а Моли вече знае, че мога да я набия. Няма да се поколебая да го направя пак. Дразни ме и не мога да я понасям, но вече не се страхувам от нея така както преди. От перверзното съобщение на Хардин разбирам, че все още е пиян. Праща още едно съобщение:

Сериозно ти казвам, тръгни си веднага.

Не му отговарям, набутвам телефона в чантата си и се обръщам към момичетата.

— И бездруго вече си го правила. Какво значение има? — казва Моли.

— Моля? — не мога да повярвам на ушите си.

— Не те съдя, не те и обвинявам. Чукала съм Хардин, чукала съм и Зед — напомня ми тя.

Толкова съм бясна, че искам да пищя.

— Не съм спала със Зед? — съскам през зъби.

— Мхм…

Стеф изглежда Моли ядно и я предупреждава с очи.

— Да не би някой да е казал, че съм спала с него? — питам и двете.

— Не — отговаря Стеф, преди Моли да даде очевидно съвсем различен отговор. — Хайде, стига вече за Зед. Разкажи ми за Сиатъл. Хардин идва ли с теб?

— Да — лъжа веднага. Не искам да призная, особено пред Моли, че Хардин отказва да дойде с мен.

— Значи и двамата заминавате? Ще е странно без вас тук — казва тъжно Стеф.

Ще е странно да започна отначало в нов колеж, с нови хора, но в крайна сметка точно от това имам нужда — ново начало. Целият този град е наблъскан със спомени за предателство и фалшиви приятелства.

— Трябва да се съберем този уикенд да ви изпратим. Един последен купон — казва Стеф.

— Не, никакви купони! — отказвам веднага.

— Не, не, няма да е голямо парти. Ще се съберем само групата — уточнява и ме гледа с умоляващи очи. — Бъди честна пред себе си — вероятно никога повече няма да се срещнем, а Хардин може би иска да се види с приятелите си за последен път.

Колебая се какво да й кажа. Отмествам поглед и се заглеждам напред към бара. Гласът на Моли нарушава тишината.

— Не се притеснявай, аз няма да съм там.

Храната ни пристига, но вече не съм гладна.

Дали хората наистина говорят, че съм спала със Зед? Дали Хардин е чул слуха? Дали Зед наистина ще заведе дело и ще го вкара в затвора?

Главата ме боли. Стеф изяжда няколко картофа и казва с пълна уста:

— Говори с Хардин и ми кажи. Може да се съберем в нечий апартамент. При Тристан и Нейт може би, за да не идват случайни хора.

— Мога да го попитам… Не знам дали ще се съгласи. — Погледът ми се спуска надолу към екрана на телефона. Имам три пропуснати обаждания и едно съобщение.

Вдигни телефона.

Тръгвам веднага, след като си довърша яденето. Успокой се и пий малко вода, отговарям и си взимам няколко картофа.

Отговорът ми очевидно не се харесва на Моли:

— Не виждам никаква причина да не му хареса идеята да се види с приятелите си за последно. Ние бяхме неговите приятели, преди да се появиш ти и да го съсипеш.

— Не съм го съсипала.

— Напротив. Сега е толкова различен. Не се обажда на никого вече.

— Вие сте му били приятели? — казвам презрително. — Никой от вас не му се обажда. Никой не е пожелал да го види. Освен Нейт.

— Това е, защото знаем… — започва Моли, но Стеф вдига ръка във въздуха да я спре.

— Стига вече. О, боже! — вика и разтрива слепоочията си.

— Ще поискам да ми сложат храната в кутия и си тръгвам. Идеята беше лоша — казвам на Стеф. Какво изобщо си е мислила, какво си е въобразявала, че да доведе Моли тук? Можеше поне да ме предупреди.

Стеф ме поглежда извинително:

— Съжалявам, Теса. Просто си помислих, че сега бихте могли да започнете да се разбирате… след като Моли не се опитва да чука Хардин.

После поглежда ядосано към Моли, която свива рамене и казва:

— Та ние се разбираме! Много по-добре от преди.

Искам да я ударя през самодоволното лице, но мислите ми как я смазвам от бой са прекъснати от телефона на Стеф. Тя гледа екрана си с изумление.

— Хардин е. Ще му се обадя по-късно — обяснява и ми показва екрана да видя, че наистина е той.

— Не му отговорих на съобщението, ще му се обадя след минутка — казвам и тя не му вдига.

— Голямо следене пада — отбелязва Моли и лапа един картоф.

Захапвам езика си, за да не й се разкрещя, и моля да ми сложат яденето за вкъщи. Почти не съм докоснала храната си, а не искам да правя скандал насред ресторанта.

— Моля те, помисли си за събота. Може да излезем на вечеря или нещо такова, вместо да правим купон — предлага Стеф, след което ми се усмихва широко: — Моля те.

— Ще видя какво мога да направя, но в сряда заминаваме на екскурзия и се прибираме в събота сутринта.

— Ти ще ми кажеш в кое време ви е удобно.

— Благодаря. Ще се обадя — казвам и плащам сметката си.

Идеята никак не ми харесва, но от друга страна е права — никога повече няма да ги видя. Хардин ще замине със сигурност. Може би няма да дойде в Сиатъл, но сега, след като е изключен, със сигурност няма да остане тук. Затова може би е редно да види старите си приятели за последно.

— Пак ми звъни — казва Стеф и не крие колко й е забавно.

— Кажи му, че тръгвам.

Отправям се към вратата. Когато се обръщам, Стеф и Моли си говорят нещо, а телефонът й е на масата пред тях.