Анна Тод
След падането (138)

Сто тридесет и седем
Теса

Сънувам ли? Моля те, Боже, нека е сън. Не, това не може да е истина.

Когато юмрукът му се стоварва върху носа на Хардин, се чува ужасен звук, който изгаря ушите ми и кара сърцето ми да спре. Юмрукът на Хардин намира челюстта на Крисчън със същата сила и той загубва контрол над положението. За секунди Хардин се измъква изпод него, блъска го в раменете и го поваля на пода. Не знам кой кого удря, колко удара си нанесоха, не знам и кой има надмощие.

— Спри ги! — пищя към Триш. Искам да застана между тях, защото знам, че когато Хардин ме види, веднага ще спре, но имам опасението, че в яростта си, без да иска, може да направи нещо, за което после да съжалява, да се побърка от чувство за вина.

— Хардин! — Триш хваща голото му рамо и се опитва да го издърпа назад, но нито Хардин, нито Ванс я забелязват. И като капак на всичко… задната врата се отваря и изплашеният и объркан Майк се появява и застава насред хаоса. Мили боже!

— Триш? Какво… — опитва се да попита, но очите му не спират да мигат зад дебелите очила и знам, че не разбира какво се случва.

След по-малко от секунда вече се е присъединил към мелето, хваща Хардин за ръцете и ги извива зад гърба му. Майк е голям и силен мъж и без проблем заковава Хардин за стената. Хардин трепери, диша толкова тежко, че за миг ми минава през ума, че може да повреди белите си дробове. Гневът му сякаш излиза като гъста пара около тялото. Крисчън се изправя на крака и Триш го бута към другата стена. Хуквам към Хардин. Не знам какво да правя, но искам да съм до него.

— Какво става тук, по дяволите? — гърми авторитетно гласът на Майк, като команда.

Всичко се случва прекалено бързо: ужасът в кафявите очи на Триш, охлузванията и раните по лицето на Крисчън, шуртящата кръв от носа на Хардин, която… влиза в устата му… Всичко това е прекалено много.

— Попитай тях! — крещи Хардин и сочи към изплашената Триш и гневния Крисчън.

— Хардин — обаждам се много тихо и нежно. — Да се качваме горе.

— Опитвам се да го хвана за ръката и да не издавам собствените си чувства. Треперя и усещам парещите сълзи по бузите си, но сега не става дума за мен, а за него.

— Не! — отсича и се изскубва от ръката ми. — Кажи му! Кажете му какво правехте! — крещи и се опитва да се хвърли напред към Крисчън, но Майк застава между тях. Затварям очи за секунда и се моля Хардин да не нападне и него. И тогава се пренасям в стаята си в общежитието. Хардин е от едната ми страна, Ноа е от другата. Хардин ме принуждава да призная на Ноа греха си, да кажа, че съм изневерила на момчето, с което съм прекарала половината си живот. Погледът в очите на Ноа беше същият като този в очите на Майк: поглед на човек с разбито, смазано сърце. Осъзната истина, объркване и много болка.

— Хардин, моля те, не прави това — умолявам го. — Хардин… — повтарям и се моля да не направи така, че да унижи и този невинен мъж. Не и пред всички ни. Триш трябва да му каже по начин, който смята за удачен, но не и пред всички ни. Това не е правилно.

— Майната му. Майната ви на всички! — крещи Хардин, юмрукът му се стоварва с все сила върху плота и счупва дъската на две половини. — Сигурен съм, че Майк няма да има нищо против да му ползвате спалнята за първата брачна нощ — гласът на Хардин драстично затихва. Всяка дума е премерена: да бъде казана на място и да боли. — Сигурен съм, че ще ви позволи, след като е изръсил всичките си спестявания за тая сватба, която се превръща в шегата на века — казва и почти се засмива. Ледена тежест се настанява в гръбнака ми и не иска да си иде. Забивам поглед в земята. Няма кой да го спре, нищо не може да го спре, когато е такъв. Никой и не се опитва. Всички мълчат, само Хардин говори: — Каква прекрасна двойка сте вие, двамата. Сгодена бивша съпруга на алкохолик и неговият най-верен и предан от десетилетия приятел — изрича презрително. — Съжалявам, Майк, но закъсня с пет минути да видиш най-добрата част от представлението, когато булката ти си беше навряла езика в гърлото му.

Крисчън се опитва да се докопа до Хардин, но Триш го дърпа назад. Двамата се гледат като озверели пантери. Сега виждам един съвсем различен Крисчън. Онзи закачлив, шеговит Крисчън, който нежно обгръща кръста на Ким и я слага да седне в скута си, го няма. Виждам само един ядосан мъж.

— Ти, нагло, малко… — съска през зъби.

— Аз ли съм нагъл? Ти си тоя, който ми обясняваше за величието и славата на брака, докато през цялото време си имал връзка с майка ми!

Не мисля, че все още съм осъзнала сериозността на положението. Не мисля, че изобщо осъзнавам какво се случва. Крисчън и Триш? Триш и Крисчън? Няма никаква логика. Знам, че са приятели от години, знам, че ги е прибрал, след като Кен ги е напуснал и че се е грижил за тях, но афера? Никога не съм мислила, че Триш е от онези жени, които спокойно могат да направят такова нещо. А Крисчън изглеждаше толкова влюбен в Кимбърли. Кимбърли… Сърцето ме боли за нея. Толкова го обича. И вече е преполовила подготовката на сватбата. На мечтаната сватба с мъжа мечта. Та тя вече е построила живота си с него и със сина му. Каквото и да става, няма да позволя Хардин да й каже, така както каза на Майк.

— Не е така! — възкликва Крисчън. По темперамент никак не отстъпва на Хардин. Зелените му очи горят от бяс и знам, че иска само едно: да докопа Хардин и да увие ръце около врата му.

Майк не казва нищо. Гледа само годеницата си и мокрите й от сълзи бузи.

— Съжалявам, това не биваше да се случва. Не знам… — гласът й се скършва и тя избухва в плач. Сърцето ме боли и за нея. Майк поклаща глава и очевидно отхвърля извинението й. Не казва и дума и докато тръгва към вратата. Дори не се обръща, когато излиза от кухнята през задната врата и затръшва вратата. Триш пада на колене, слага ръце на лицето си и плаче. Раменете на Крисчън, цялото му тяло се отпуска от отчаяние. Гневът му се изпарява и на негово място идва загрижеността. Пада на колене до нея и я прегръща, за да я успокои.

Дишането на Хардин се учестява за секунди, дланите му се свиват в юмруци. Стомахът ми се обръща при вида на толкова много кръв — от брадичката вече тече и по гърдите му. Устните му плуват в кръв.

— Недей — предупреждава ме и бута ръцете ми настрани. Не мога да откъсна очи от майка му, сгушена в ръцете на Крисчън. Двамата май са забравили, че сме тук. Или това, или просто не им пука. Толкова съм объркана.

— Хардин, моля те — проплаквам и вдигам треперещите си ръце към лицето му. Той най-сетне ме поглежда и виждам как вината си проправя път към очите му. — Моля те, нека се качим горе — увещавам го. Очите му остават заковани в моите и трябва да се насиля да не поглеждам встрани, докато гневът бавно започва да се изпарява.

— Махни ме от тях — казва задавено. — Махни ме оттук.

Пускам ръка надолу, увивам пръсти около неговите и го повеждам към стълбите, но точно преди да направи крачка нагоре, той спира.

— Не… искам да се махна от тази къща.

— Добре — съгласявам се бързо. И аз искам да се махна. — Ще взема багажа, ти отиди в колата.

— Не, ако се озова пак там…

Няма нужда да довършва изречението. Добре знам какво ще се случи, ако остане насаме с майка си и Крисчън.

— Качи се горе, няма да ми трябва много време — обещавам му.

Правя всичко по силите си да изглеждам спокойна, да бъда силна заради него. Засега успявам. Той ме пуска да мина напред и тръгва след мен по стълбите, а после към стаята ни. Наблъсквам всичко в куфарите, няма да подреждам нищо сега. Подскачам от ужас, когато Хардин събаря цялата тоалетка и тежката мебел се стоварва на пода с гръмотевичен звук. Хардин пада на колене, измъква първото празно чекмедже и го мята настрани, после прави същото с второто. Знам, че ако не тръгнем веднага, ще унищожи цялата стая. Когато мята последното чекмедже към стената, аз клякам до него и увивам ръце около тялото му.

— Ела с мен до банята.

Повеждам го по коридора и затварям вратата зад нас. Вадя една кърпа, пускам водата и му казвам да седне на капака на тоалетната. Мълчанието му ме вледенява, но не искам да го притискам. Не казва нищо, дори не мига, когато доближавам мократа кърпа до разранената му буза. Прокарвам я през локвата кръв под носа му, по устните и по брадичката.

— Не е счупен — казвам тихо, след като оглеждам носа му. Долната му устна е сцепена и подута, но спря да кърви. Мислите ми препускат като бърз влак и от време на време виждам проблясващи кадри от свирепия бой между двамата.

Той не отговаря. Успявам да измия по-голямата част от кръвта, изплаквам кърпата и я оставям в мивката.

— Отивам да взема куфарите. Стой тук — казвам и се надявам да ме послуша.

Бягам до стаята и отварям пак куфара. Хардин няма тениска. Облечен е само по къси гащи и е бос. Аз съм само по неговата тениска от вчера. Нямах време да помисля да се облека, преди да сляза долу, когато чух виковете. После нямаше време да се почувствам неудобно, че се появявам полугола. Не знам какво съм очаквала да видя, но може би единственият сценарий, който не се бе разиграл в мозъка му, беше този как Триш и Крисчън правят секс в кухнята.

Хардин не казва нищо и когато пъхам главата му в чистата тениска. Обувам чорапи на краката му. Обличам джинси и пуловер и пак се опитвам да измия кръвта под ноктите си.

Мълчанието между нас става все по-тежко, когато стигаме до стълбите. Тогава той се пресяга и взема двата куфара. Когато слага едната чанта на рамото си, изсъсква от болка. Тялото ми се сгърчва, като си представя раната му там.

Чувам хлипанията на Триш и тихия глас на Крисчън, който се опитва да я успокои, докато ние безмълвно излизаме от къщата.

Стигаме до колата, Хардин се обръща и поглежда къщата. Тялото му потръпва.

— Аз мога да шофирам, ако искаш — предлагам, вземам ключовете, но той веднага ги издърпва от ръката ми.

— Не, аз ще карам — казва най-сетне първите си думи, откакто излязохме от онази кухня.

Не споря. Искам да го попитам къде отиваме, но решавам да не се обаждам. Не мисля, че дори е в състояние да мисли ясно, затова трябва да стъпвам много внимателно. Слагам ръка върху неговата и въздъхвам с облекчение, когато не ме отблъсква.

Минутите се точат като часове. Караме из заспалото градче и всяка секунда добавя още един слой напрежение между нас. Аз гледам през прозореца и разпознавам улицата, където днес обядвахме със Сюзън. После виждам и магазина за булчински рокли. Спомням си как Триш се гледаше в огледалото и бършеше сълзите си от щастие. Мисълта почти ме разплаква. Как е могла да стори такова нещо? Та нали утре се жени? Защо би направила такава грешка?

— Това е пълна лудост — сепва ме в мрака на колата гласът на Хардин и ме връща в настоящето.

— Нищо не разбирам — казвам и нежно стискам ръката му.

— Всеки и всичко в живота ми е толкова прецакано — изрича. В гласа му няма никаква емоция.

— Знам — съгласявам се, макар че това изобщо не е вярно, не е дори на светлинни години от истината, но сега не му е времето да му опонирам.

Хардин намалява скоростта и спира на паркинга на малък хотел.

— Ще останем тук тази нощ и ще си тръгнем утре сутринта — изрича, гледайки през предното стъкло. — Не знам какво да кажа за работата ти и къде ще живееш, когато се върнем.

С тези думи излиза от колата.

Бях толкова погълната да се тревожа за Хардин и така изплашена от жестокия бой в кухнята, че едва сега се сещам, че мъжът, който се въргаляше по пода с Хардин, е не само мой шеф, а и собственик на дома, в който живея.

— Идваш ли? — пита Хардин. Не отговарям, а веднага тръгвам след него и влизаме в хотела.