Анна Тод
След падането (134)

Глава сто тридесет и три
Хардин

Пресягам се и опипвам леглото за Теса. Няма я. Нямам представа колко е часът, но слънцето грее ужасно силно през прозорците, на които няма нито пердета, нито щори. Сякаш го прави нарочно, за да ме събуди.

Спах ужасно лошо. Теса не спря да се върти. Бях буден почти цялата нощ и нарочно спазвах дистанция от нея. Исках да се съвзема, преди да успея да съсипя напълно хубавия й уикенд, но не мога да се отърва от параноята си. Особено след като майка ми е имала наглостта да покани Сюзън Кингсли на обяд с Теса.

Изобщо не мога да се занимавам с това да си сменям дрехите. Измивам си зъбите и слагам малко вода на косата си, разресвам я с пръсти. Теса вече се е къпала — чантата с тоалетните й принадлежности е подредена грижливо в ъгъла на празния иначе шкаф над мивката.

Кафето в каната е все още топло. Намирам и измитата чаша на Теса. Вероятно вече е излязла с майка ми. Трябваше да се обадя, да говоря и да се опитам да я спра да ходи. И защо не го сторих? Сюзън ще се държи като мръсна кучка и само за няколко минути ще направи живота на Теса пълен ад. Или пък може да е решила да си държи устата затворена и всичко да е наред.

И какво да правя цял ден, като се има предвид, че майка ми е грабнала Теса да я разкарва наляво-надясно из града? Мога да отида да ги намеря, няма да е кой знае колко трудно, но майка ми може да се разсърди. Все пак сватбата й е утре.

Обещах на Теса да се държа добре този уикенд и макар че вече наруших обещанието си, не мисля, че трябва да влошавам нещата още.