Анна Тод
След падането (13)

Глава дванадесет
Хардин

Отварям шкафа и търся нещо за ядене. Трябва да туширам по някакъв начин алкохола. Или поне да го поразредя с храна.

— Много ни е сърдита — казва Ричард.

— Да, бясна е. — Не мога да не се усмихна, като се сетя как лицето й бе почервеняло от гняв и как заканително беше свила юмруци до тялото си. Майко мила, беше полудяла. Не е смешно. Всъщност смешно е, но не бива да се смея.

— Дъщеря ми ли е скандалджийката в този дом?

Странно е баща да пита приятеля на дъщеря си за навиците и нрава на собственото си дете.

— Очевидно не, а ти си в нашата кухня и си изял моя корнфлейкс — казвам и размахвам празната кутия пред очите му.

— Май си прав — усмихва се той.

— Обикновено съм прав.

Всъщност това няма нищо общо с шибаната истина.

— Сигурно не ти е никак приятно, че се появи точно когато Теса реши да се мести в Сиатъл. И то след по-малко от седмица — казвам и слагам нещо да се топли в микровълновата. Не знам какво е, но умирам от глад, а и ми е все едно, стига да може да се яде. Прекалено, съм пиян да готвя за себе си, а Теса не е тук, за да сготви за всички ни.

Какво ще правя, когато си отиде, по дяволите?

— Да, не е приятно, но Сиатъл не е толкова далеч.

— Англия обаче е доста далеч.

След много дълга пауза той казва:

— Тя няма да дойде в Англия.

Тегля му една майна с поглед.

— Откъде знаеш, по дяволите? Познаваш я от… колко… от два дни?

Усещам как гневът ми набира скорост. За щастие, микровълновата издава онзи противен звук, което значи, че храната ми е стоплена.

— Познавам Карол. Тя не би заминала за Англия.

— Теса не е като майка си, а аз не съм като теб — отвръщам раздразнено.

— Добре, както кажеш.