Анна Тод
След падането (126)

Глава сто двадесет и пет
Теса

Лежа в леглото почти два часа и търпеливо чакам Хардин да се събуди. Накрая се отказвам и ставам. Изкъпвам се, обличам се, изчиствам кухнята, вземам хапче за главоболие и се връщам в спалнята. Подбутвам го нежно и прошепвам името му. Не постигам никакъв резултат.

— Хардин, събуди се — стискам го за рамото и започвам да го дърпам, но веднага се свивам, когато си спомням как майка ми събуди баща ми точно по този начин. Цяла сутрин се опитвам да не мисля за майка си и за тъжната история… житейския урок, който ми бе поднесен снощи. Баща ми все още спи. Предполагам, че кратката й визита го е изтощила до краен предел.

— Не — мърмори недоволно Хардин.

— Ако не станеш, ще отида в къщата на баща ти сама — казвам и обувам ниските си обувки. Имам много чифтове мокасини, но най-често обувам светлобежовите. Хардин казва, че са противни, но аз ги обичам, защото са удобни.

Той ръмжи, обръща се по корем и се надига на лакът. Очите му са все още затворени, когато обръща глава към мен и казва:

— Нищо такова няма да направиш.

Знаех си, че идеята няма да му хареса. Точно затова му я подхвърлих — за да го накарам да стане от леглото.

— Тогава ставай. Вече съм изкъпана и готова — започвам да врънкам. Нямам търпение да видя Ландън, Ким, Кен. Имам чувството, че са минали векове, откакто видях за последно тази сладка, мила жена с престилката на ягоди, която почти никога не сваля.

— Мамка му — ръмжи Хардин и отваря едно око. Ленивото му изражение ме кара да се усмихна. И аз съм изморена, физически и умствено съм изтощена, но идеята да изляза от този апартамент за един ден не ми дава мира и съм толкова ентусиазирана.

— Ела тук преди това — отваря и другото си око и протяга ръка към мен.

В мига, в който се доближавам до леглото, той ме хваща и след секунда тялото му покрива моето, обвивайки ме с топлината си. Притиска възбудения си пенис в мен и движи съблазнително таза си, докато най-сетне не се настанява удобно между бедрата ми.

— Добро утро — усмихва се. Вече е напълно разбуден и не мога да не се смея с него.

Хардин започва бавно и възбуждащо да движи таза и бедрата си, а аз се опитвам да се изскубна от него. Двамата се смеем, но той бързо запушва устата ми с целувка. Езикът му бавно се увива около моя, гали го нежно, а в същото време тазът му се движи агресивно и се притиска все по-настоятелно към мен.

— Затапена ли си? — прошепва в целувката. Ръцете му вече са на гърдите ми, сърцето ми бие като полудяло, ушите ми бучат, едва чувам думите му.

— Да — кимам, но този път не се сърдя заради грубата… терминология, към която започвам да привиквам. Той се опира на длани и очите му изучават лицето ми. Езикът ми бавно минава по долната му устна. От кухнята се чува отварянето и затварянето на шкафове, следва трясък и кошмарно дрънкане на чинии. Някаква тенджера пада на пода.

— Мамка му! Що за начин да започнеш деня? — мърмори Хардин и върти очи. — Бях запланувал да те изчукам, преди да тръгнем, но сега… след като господин Слънце е станал… — Не довършва изречението, изправя се и взема одеялото със себе си. — Няма да се бавя. Бърз душ — казва сърдито и излиза от спалнята.

След по-малко от пет минути вече е готов. Точно оправях чаршафа и подпъхвах крайчетата. Хардин е само по… бяла кърпа, увита около таза му. С мъка откъсвам очи от божественото му татуирано тяло и от прелестното му лице, докато върви към дрешника и вади черна тениска, която облича, нахлузвайки в същото време и боксерките си.

— Снощи беше истинска катастрофа — казва и гледа раздраните си ръце, докато закопчава джинсите си.

— Да — отговарям кратко, защото искам да избегна всякакъв разговор за родителите ми.

— Да вървим.

Грабва ключовете си и телефона от нощното шкафче и ги мушка в джоба си. После с пръсти прибира мократа си коса назад и отваря вратата на спалнята.

— Е? — пита нетърпеливо, защото вероятно не скочих да побягна веднага след него.

Какво стана с палавия и закачлив Хардин? Къде изчезна само за пет минути? Ако продължава да е в такова лошо настроение, предполагам, че и днешният ден ще е същата катастрофа като вчерашния.

Тръгвам след него и мълча. Вратата на банята е затворена, водата тече. Не мога да чакам баща ми да излезе от банята, но и не ми се иска да излизаме, без да му кажа довиждане и да му обясня къде отиваме. Също ми се ще да се уверя, че има всичко необходимо.

Какво прави в апартамента, когато е сам? Дали по цял ден мисли за дрога? Дали идват други хора?

Не, не е възможно. Хардин би разбрал, ако започнат да идват разни хора. Ако наистина беше така, баща ми нямаше да е тук все още. Това е сто процента сигурно.

 

 

През целия път до къщата на Кен и Карен Хардин не обелва и дума. Единственото, за което се държа в обхваналия ме ужас, че и днешният ден ще е истински ад, е спокойно отпуснатата му върху бедрото ми ръка.

Верен на навиците си, Хардин не звъни, а влиза направо. В къщата се носи сладък аромат на кленов сироп. И двамата тръгваме по посока на аромата — към кухнята.

Карен е застанала до фурната и държи шпатула за сладки, а с другата ръка ръкомаха из въздуха, докато обяснява нещо на някого. На един от високите столове е седнала непозната млада жена. В началото виждам само красивата й кестенява коса, но когато проследява погледа на Карен към нас, тя обръща стола си… но вече цялото ми внимание е върху Карен.

— Теса, Хардин! — възкликва щастливо тя, оставя шпатулата и се втурва към нас с разтворени обятия. — Колко време мина! — Прегръща ме силно, после се отдръпва назад, за да ме огледа добре, и пак ме стиска в топлата си прегръдка. След снощи това е може би най-добрият лек за раните ми.

— Само три седмици, Карен — обажда се грубо Хардин. Усмивката й едва потрепва и тя прибира косата си зад ушите. Аз се опитвам да надникна зад гърба й и да видя какви са тези вкусни неща, които пече.

— Какво печеш? — питам, за да замажа отношението на Хардин.

— Курабийки с кленов сироп, капкейкчета с кленов сироп и бисквити с кленов сироп — казва и ме дърпа за ръката, докато Хардин се замотава в ъгъла на кухнята и се обляга на стената с нацупена гримаса. Не му обръщам внимание, но сега вече поглеждам младата жена. Не знам как да се представя.

— О, извинявай! — намесва се Карен, явно прочела мислите ми. — Трябваше да ви запозная. Това е София. Родителите й живеят през няколко къщи.

София се усмихва и подава ръка за поздрав.

— Радвам се да се запознаем — казва с усмивка. Красива е. Непоносимо красива. Очите й са топли, блеснали, усмивката й е сърдечна. По-голяма е от мен, но не е на повече от двадесет и пет.

— Аз съм Теса. Приятелка съм на Ландън.

Хардин се покашля зад гърба ми, очевидно е недоволен от начина, по който се представих. Предполагам, че София познава Ландън, и след като с Хардин сме… не знам защо казах така, но ми се стори по-лесно да се представя като приятелка на Ландън, отколкото като гадже на сина на Кен.

— Не съм се запознала още с Ландън — отвръща тя. Гласът й е мек и нежен. Харесвам я.

— О, така ли? — питам. Предположих, че след като семейството й живее наблизо, познава Ландън.

— София съвсем наскоро завърши Кулинарния институт в Ню Йорк — хвали я Карен, а София не крие усмивката си. Разбирам я. Ако бях завършила най-добрия институт по кулинария в страната, и аз бих искала хората да ме хвалят, но предполагам, че и аз самата бих надувала тромпета относно постиженията си.

— Дойдох да видя семейството си и случайно срещнах Карен… купуваше сироп — казва и с усмивка оглежда масивните количества кленови сладкиши.

— О, а това е Хардин — представям своя замислен и тъжен приятел.

Тя му се усмихва.

— Радвам се да се запознаем.

— Да — отговаря Хардин, без да я погледне дори. Аз на свой ред й се усмихвам и я прегръщам като извинение заради грубостта му. После се обръщам към Карен и питам:

— Къде е Ландън?

Тя поглежда Хардин, после мен и казва неуверено:

— Горе е. Не се… не се чувства добре днес.

Стомахът ми се обръща. Става нещо с Ландън. Сигурна съм.

— Качвам се горе — заявява Хардин и се обръща.

— Чакай, аз ще ида — спирам го. Ако Ландън има проблем, със сигурност няма да се нуждае от дразнещото поведение на Хардин.

— Не. Вече казах, че аз ще отида. Яжте си тука кленовите… неща — настоява. Обръща се и вече качва по две стъпала наведнъж, без да ми даде шанс да споря с него. Карен и София го проследяват с поглед.

— Хардин е синът на Кен — казва Карен. Въпреки кошмарното му отношение днес Карен произнася името му с гордост и с усмивка. София също се усмихва и лъже:

— Много е… мил.

Трите избухваме в смях.