Анна Тод
След падането (12)

Глава единадесет
Теса

Докато стигна до колата, вече съжалявам, че не си останах при него. И сега е в такова хубаво настроение. Не, имам толкова много работа. Трябва да се обадя на тази жена за апартамента в Сиатъл, да купя някои неща за екскурзията със семейството на Хардин, а най-важното: добре да помисля за Сиатъл.

Предложението на Хардин за брак едва не ме разколеба, но знам, че утре няма да мисли така. Отчаяно се опитвам да не се хващам за думите му и да не им позволявам да променят решението ми, но това се оказва безкрайно трудно.

Ще се оженя за теб, ако избереш мен.

Бях изненадана, шокирана, когато го каза. Изглеждаше толкова спокоен, сякаш ми съобщаваше, че ще ме заведе на вечеря, но го познавам прекалено добре и знам, че започва истински да се отчайва. Единствено алкохолът и отчаянието му са причината за това предложение. Въпреки това не мога да спра да си повтарям думите му — жалка съм, знам, но ако трябва да бъда честна със себе си, единственото, което изпитвам, е смесица от надежда и предпазливост, която ме кара да не му вярвам.

Стигам до „Таргет“, но все още не съм се обадила на Сандра (май така се казваше), за да обсъдим апартамента. На снимките в сайта изглежда хубаво място. Не е голямо като апартамента ни тук, но е прилично и мога да си позволя да живея там сама. Няма библиотека и рафтове за книги. Няма и тухлени стени, няма ги нещата, които харесвам в нашия апартамент, но ще свърши работа. Готова съм за това. Готова съм за Сиатъл. Готова съм да направя тази стъпка в името на собственото си бъдеще. Чакам този миг от… откакто се помня. Това е моята мечта.

Оглеждам рафтовете в магазина и си фантазирам за Сиатъл. Мисля и за ситуацията, в която съм. След малко количката ми е пълна с неща, от които наистина не се нуждая за екскурзията. Взела съм капсули за съдомиялната, паста за зъби, нова лопатка и четка за събиране на трохи. Защо купувам всички тези неща, при положение че се местя? Връщам лопатката и четката, също и някакви шарени чорапи, които съм награбила… и аз не знам защо. Ако Хардин откаже да дойде, ще се наложи да си купувам всичко: нови чинии и съдове… всичко. Хубавото е, че апартаментът е обзаведен, защото така си спестявам много разходи по още един огромен списък с неща за купуване.

След „Таргет“ наистина не знам къде да ходя и какво да правя. Не искам да се връщам в апартамента при баща си и Хардин, но няма къде да отида. Предстои ми да прекарам три дни с Кен, Карен и Ландън, така че не мога да се обадя и да отида у тях. Имам нужда от приятели. Или поне от една приятелка. Мога да се обадя на Кимбърли, но вероятно е заета да организира преместването. Момичето има късмет. Е, разбира се, отива в Сиатъл благодарение на компанията на Крисчън, но от начина, по който годеникът й я гледа, знам, че би я последвал, където и да пожелае да отиде.

Докато търся телефона на Сандра, попадам на номера на Стеф. Дори за малко да го натисна по грешка. Питам се какво ли прави. Хардин вероятно ще откачи, ако й се обадя да се видим, но пък кой е той да ми казва какво да правя. Особено след като се е напил посред бял ден. Решавам да й се обадя. Стеф вдига на второто позвъняване.

— Здрасти, Теса. Как си? — пита високо и се мъчи да надвика гласовете около нея.

— Добре съм. Седя в колата на паркинга на „Таргет“.

— О, значи яко се забавляваш? — смее се тя.

— Не бих казала. Ти какво правиш?

— Нищо, ще обядвам с една приятелка.

— О, добре тогава. Обади ми се по-късно, ако искаш.

— Можем да се видим направо в „Епълби“, до колежа — предлага тя.

Заведението ми напомня за Зед, но съм много гладна, не съм яла нищо цял ден.

— Добре, ще дойда, ако няма да преча.

Чувам как някой затваря вратата на кола до нея.

— Няма никакъв проблем. Идвай. Аз ще съм там след петнадесет минути.

Обаждам се на Сандра и й оставям гласово съобщение. Не мога да си обясня защо изпитвам такова облекчение, когато не вдига самата Сандра, а ми се включва гласовата й поща. Наистина, сама не се разбирам.

Заведението е претъпкано. Оглеждам се да видя яркочервената коса на Стеф, но не я намирам. Казвам името си на сервитьорката.

— Колко души сте? — пита тя с приятелска усмивка.

— Трима… мисля.

Стеф каза, че е с приятелка, така че вероятно са само двете.

— В момента има само едно голямо сепаре. Ще ви го дам за всеки случай — предлага усмихнатото момиче и взима четири менюта. Тръгвам след нея към задната част на ресторанта, за да чакам Стеф. Поглеждам телефона си да видя дали имам някакво съобщение от Хардин, но няма нищо. Предполагам, че вече е припаднал или е заспал.

Когато поглеждам към входа, адреналинът ми се излива във вените ми при вида на яркорозова коса.