Анна Тод
След падането (119)

Глава сто и осемнадесет
Теса

Прибирам разбърканата й коса от лицето и прокарвам палец по долната й устна.

— Определено не се оплакваше по-рано, когато…

Запушвам бъбривата й уста с устни. Обичам я. Толкова много я обичам и изпитвам невъобразим ужас да не я загубя.

Дали наистина искам да я забърквам, да допусна да се преплетат евентуалното ми щастливо бъдеще, единствената ми възможност за нормален живот с грозното ми минало?

Когато се събуждам, тялото на Хардин не е увито около моето. Светлината в стаята е непоносимо ярка дори когато затворя очи.

— Колко е часът? — простенвам и усещам пулсиращото главоболие. Знам, че лежа, но тялото ми се клати напред-назад, вие ми се свят.

— Обед е — чувам гласа му от другия край на стаята.

— Обед? Изпуснала съм първите си две лекции! — възкликвам. Опитвам се да седна, но главата ми се люшка и аз падам на матрака с гробовен стон.

— Не е кой знае какво, спи.

— Не! Не мога да изпускам повече часове, Хардин. Едва започнах тук, а вече си позволявам да не ходя на лекции. — Изпадам в луда паника. Не мога да си представя дори, че ще изостана.

— Сигурен съм, че няма да изостанеш — казва Хардин и тръгва към леглото. — Убеден съм, че вече си си написала всичко за един месец напред.

Да, не може да се отрече, че ме познава доста добре.

— Работата не е в това. Работата е в това, че съм пропуснала лекции, което е грозно и неуважително.

— Пред кого? — пита. Знам, че ми се подиграва.

— Пред професорите, пред останалите студенти.

— Теса, обичам те, но хайде, бъди така добра, посъвземи се малко и скъсай с илюзиите си. На другите студенти изобщо не им пука дали си там, или не си. Вероятно на никого не му е направило впечатление. Професорите ти може и да са забелязали, защото те забелязват само изпълнителни и прилежни ученици, които им служат за подхранване на смачканото его. Но студентите… на никого не му пука. И дори да му пука, какво от това? Тяхното мнение няма никакво значение.

— Предполагам, че си прав — отвръщам, затварям очи и се мъча да разбера какво се опитва да ми каже. Мразя да закъснявам, мразя да пропускам лекции, да спя до обед.

— Как се чувстваш? — Усещам как матракът се огъва и когато отварям очи, той вече лежи до мен.

— Като препила. — Главата ми ще експлодира всяка секунда.

— Определено пи много повече от нужното — кима няколко пъти твърде сериозно. — А как ти е задникът? — пита и ме хваща за дупето.

Боли ме.

— Не сме… нали не сме… не съм била чак толкова пияна… Или?

— Не, не сме — смее се той. — Все още не. — Едва преглъщам. — Само ако искаш. Така си се разгонила, та реших, че това е следващата точка в списъка ти.

Аз? Разгонена?

— Не ме гледай така уплашено. Само предлагам — усмихва се той.

Не мога да преценя какво е редно да мисля по въпроса за такъв вид секс и със сигурност не съм в състояние да асимилирам този разговор в момента. Но пусто любопитство…

— Ти… правил ли си… — не знам дори как да завърша питането си. Това е едно от малкото неща, които никога не сме обсъждали. Не се брои, когато ми е говорил мръсни неща по време на секс и е споменавал между другото, и то само когато е бил разгорещен. — Правил ли си го преди?

— Не, всъщност не.

— О! — възкликвам. Усещам как пръстите му нетърпеливо барабанят върху онова място, което обикновено е скрито под бикини, но сега, за жалост, те са някъде из стаята, фактът, че Хардин никога не е правил такова нещо с никоя досега, ме кара да опитам… може би.

— За какво мислиш? Почти виждам как мозъкът ти работи на пълни обороти — потупва носа ми с пръст.

— Харесва ми, че не си го правил с никоя преди — усмихвам се.

— Защо? — повдига въпросително вежди, а аз крия лице от срам.

— Не знам.

Не искам да звуча, сякаш съм несигурна в него, нито да започваме тема, която може да доведе до кавга. Засега махмурлукът ми стига.

— Кажи ми — настоява Хардин.

— Не знам. Би било хубаво да направиш с мен нещо, което не си правил преди.

Той се вдига на лакът и ме гледа удивено.

— Какво имаш предвид?

— Искам да кажа, че си правил много неща… в секса… — говоря много тихо. — И че не си научил нищо от мен.

Той ме гледа много внимателно, сякаш се страхува да ми отговори.

— Това не е вярно.

— Вярно е — чупя устни и се цупя.

— Не е вярно, по дяволите! Това са глупости и ти го знаеш много добре.

Гласът му е гневен, лицето му помръква.

— Не ми джафкай насреща. Как според теб се чувствам аз, след като знам, че си бил с толкова много жени преди мен.

Напоследък отбягвам да се сещам за това, но пък когато се потя, адски боли и пари. Той ме вдига да седна до него и след секунда вече ме е сложил в скута си. Под голата си кожа усещам полуголото му, изкушаващо ме топло тяло.

— Не се бях замислял за това, честно — казва с устни върху рамото ми. Потръпвам. — Ако беше спала с други мъже преди мен, сега нямаше да съм с теб.

— Моля? — извъртам рязко глава да го погледна в очите.

— Чу ме — казва и продължава да целува рамото ми.

— Как можеш да кажеш такова грозно нещо? — Знам, че Хардин няма цедка на устата, свикнала съм с това, но сега думите му ме изненадват. Не е възможно наистина да го мисли.

— Никога не съм твърдял, че говоря красиви неща.

Размърдвам се неудобно в скута му.

— Ти… сериозно ли говориш?

— Да, напълно — кима бавно с глава.

— Значи, искаш да ми кажеш, че ако не бях девствена, нямаше да започнеш връзка с мен?

Това е тема, която по принцип отбягваме да обсъждаме, и сега съм крайно притеснена накъде ще ни отведе една такава дискусия, Хардин присвива очи и внимателно преценява изражението ми.

— Да, точно това искам да кажа. Ако помниш, в началото аз по принцип не исках да започвам връзка — усмихва се, но веднага след това помръква. Пускам крака на пода и ставам от него, но той веднага ме връща там, където е решил, че ми е мястото. — Не се цупи — казва и се опитва да ме целуне, но аз извъртам глава настрани и се старая да го убия с поглед.

— Може би не трябваше да започваш връзка с мен тогава. Може би не трябваше да си губиш времето с мен. — Прекалено съм чувствителна и наранена. Нервите ми са изопнати и продължавам да наливам масло в огъня. — Може би трябваше да прекратиш всичко, след като спечели облога.

Гледам в зелените му очи и чакам реакцията, но нищо. Мълчи и не реагира. И тогава избухва в нечовешки смях. Кънти и пълни стаята. Любимият ми звук: смехът на Хардин.

— Престани да се държиш като бебе — говори, без да спира да се смее. Притиска ме към себе си и стиска китките ми, за да не се отскубна. — Това, че не съм искал да имам връзка с теб в началото, не означава, че сега не съм щастлив, задето съм прекрачил принципите си.

— И все пак не е хубаво да ми казваш такива неща. И най-вече това, че сега не би бил с мен, ако преди теб съм имала други мъже. А ако бях спала с Ноа, преди да се запознаем? Пак ли нямаше да имаме връзка?

— Не, нямаше да искам. И това сега нямаше да се случва. Нямаше да сме в тази… ситуация… ако не беше девствена.

— Ситуация? — питам раздразнено, дори грубо, макар че исках да прозвучи по-меко.

— Да, ситуация — казва и с едно движение ме обръща по гръб върху матрака. Тялото му е над моето, китките ми са стиснати в голямата му длан, а с коляното и другата си ръка вече разтваря бедрата ми. — Не бих понесъл мисълта, че си била докосвана от друг мъж. Знам, че е лудост, но това е истината, независимо дали ти харесва, или не.

Усещам топлия му дъх върху лицето си и вече не му се сърдя чак толкова много. Знам, че е откровен, което ме радва, но този двоен стандарт… никак не ми харесва.

— Добре де, както и да е.

— Както и да е? — смее се и увива плътно ръка около кръста ми.

Раздвижва таза си и притиска тялото си между бедрата ми. — Не ставай смешна. Знаеш какъв съм. — Чувствам се толкова разголена и податлива, а агресивното му поведение ме възбужда, вместо да ме дразни и отблъсква. Ето ти още една изненада.

— И освен това, Теса, напълно ти е ясно, че съм научил и преживял толкова много нови неща с теб. Никога не бях обичал никого, дори семейството си. Не съвсем — казва. Заглежда се някъде встрани и се замисля. Предполагам, че преживява болезнен спомен, но после бързо се връща към мен. — И никога не бях живял с някого. Никога не ми е пукало дали ще загубя човек, или няма. Но сега, ако този човек си ти, не бих го преживял. Това са все нови неща — признава. Устните му се движат като сянка над моите, едва ме докосват. — Стигат ли ти толкова нови преживявания в моята колонка?

Кимам и той се усмихва. Ако повдигна глава само на сантиметър, устните ни ще се докоснат. Той сякаш прочита мислите ми и вдига глава, защото има да казва още нещо.

— Затова престани да ми навираш този облог в лицето. Ясно ли ти е?

— Да, разбира се — въртя предизвикателно очи, а той освобождава китките ми и плъзга ръце по тялото ми, спира ги на ханша ми и стиска нежно.

— Днес си истинска кучка.

Палецът му рисува кръгчета по бедрото ми и тялото му се отпуска малко по малко върху моето. Наистина се чувствам като кучка: хормоните ми са бесни, имам махмурлук.

— Ти пък се държиш като задник, така че сме равни в резултата — отвръщам на удара. Той захапва вътрешната част на бузата си и навежда глава към лицето ми. Устните му са топли, целува кожата по линията на челюстта ми и електричеството се стрелва право в слабините ми. Увивам крака около кръста му и затварям малкото останало разстояние между телата ни.

— Обичам и съм обичал само теб — казва пак и така раната, причинена от грубите думи, които изговори преди малко, напълно заздравява. Устните му се плъзват по шията ми, ръката му обгръща гърдата ми. — Винаги ще обичам само теб.

Не казвам нищо, за първи път и аз да замълча. Толкова е открит и разпален, когато говори за чувствата си към мен. Не искам да развалям мига. И за първи път виждам реалността в съвсем друга светлина: Моли, Стеф и половината момичета в онзи колеж може и да са имали по някоя гореща авантюра с Хардин, но никога никоя от тях не е успяла да го накара да изрече думите „обичам те“. Нито една. Нито една не е имала и няма да има привилегията да го опознае така, както го познавам аз. Истинският Хардин ще бъде открит и достъпен само за мен. Те нямат идея колко прекрасен човек е той, колко е умен, брилянтен, колко силно може да обича и да чувства. Те никога няма да чуят божествения му смях, когато се смее с пълно гърло и затворени очи като дете, когато трапчинките му греят на лицето. Никога няма да чуят нищо за злото в краткия му живот, убедеността и сигурността в гласа му, когато псува или когато казва, че ме обича. Ето защо към всички тези момичета изпитвам само едно: съжаление.

— Обичала съм и обичам само теб — казвам и аз. Чувствата ми към Ноа не бяха нещо повече от чувствата, които хората изпитват към далечен братовчед. Това отдавна го знам. Обичам Хардин по онзи обсебващ, завладяващ, напълно разтърсващ начин и съм дълбоко убедена, че никога няма да обичам друг мъж така, както обичам него. Това е любов, която никога няма да изживея втори път.

Усещам как ръката му се премества надолу към боксерките му. Избутва ги, а аз ги събувам напълно с крак и ги мятам настрани. И тогава бавно се потапя в мен през хлъзгавия отвор между краката ми.

— Пак — казва умолително.

— Обичала съм и обичам само теб — повтарям.

— Мамка му! Теса, обичам те, толкова те обичам — думите му звучат грубо, като изтръгнато признание, сякаш напират да излязат иззад зъбите му и да му донесат облекчение.

— Винаги ще те обичам — обещавам му и тихичко се моля да намерим начин да разрешим проблемите си, защото това, което казах и което обещах, е самата истина. Винаги ще бъде единствената истина. Дори ако нещо някога ни раздели.

Хардин тласка дълбоко, силно, изпълва ме, зъбите му се забиват в кожата на врата ми, засмуква ме, хапе ме. Устата му е топла, влажна.

— Усещам всеки милиметър… толкова си топла… — простенва.

Знам, че не е сложил презерватив. В транса и еуфорията, до която ме е докарал, започвам да чувам предупредителни камбани, но веднага забравям за опасността и се отдавам на удоволствието.

— Трябва да сложиш презерватив — казвам, макар че думите ми са в пълно противоречие с движенията ми. Краката ми се затягат около кръста му. Потапям го по-дълбоко в себе си. Стомахът ми се е свил в огнена топка и знам, че няма да издържа дълго.

— Не… мога… да спра — отвръща задъхано и движенията му стават по-бързи и хаотични. А ако сега спре, мисля, че ще се раздробя на парчета.

— Не спирай.

Луди сме. Никой от нас не мисли трезво, ноктите ми не спират да се забиват в гърба му и да го насърчават.

— Теса, свършвай, мамка му, свършвай — казва умолително. Сякаш имам друг избор.

Когато оргазмът започва да се развива като спирала в тялото ми, имам чувството, че ще припадна — никой не може да понесе такова количество удоволствие.

Той извиква името ми, спира за секунда, тласка още веднъж и излиза от мен. Гледам как пръстите му веднага се увиват около пениса му и излива оргазма си върху ми, без да откъсне очи от моите. После пада върху мен и се опитва да възстанови дишането си. Лежим в мълчание. Няма нужда да говорим, няма нужда да си казваме кой какво мисли, защото знаем.

 

 

— Къде ти се ходи? — питам. Не ми се става от леглото, но Хардин предложи да се разходим из Сиатъл. Такова нещо се случва за първи път и не съм сигурна кога пак ще излезе с такава оферта, ако изобщо някога предложи отново.

— Все ми е тая. Може би да пазаруваме? — пита. Очите ми внимателно оглеждат лицето му. — Имаш ли нужда да си купуваш нещо? Искаш ли да идем на пазар?

— Май нямам нужда от нищо.

Но когато го поглеждам и виждам колко е неспокоен, веднага решавам да приема предложението.

— Но ще е хубаво да излезем по магазините.

Толкова много усилия полага, така се старае. Малките неща, които обикновените двойки правят, когато са заедно, съвсем не попадат в диапазона на възможностите и разбиранията на Хардин. Знам, че се чувства неловко в такива ситуации. Поглеждам го и се усмихвам. Спомням си онази нощ, когато ме заведе да караме кънки на лед само за да ми покаже, че може да прави и такива обикновени неща. Като всеки нормален мъж, който иска да угоди на гаджето си. Беше толкова забавно и той бе така очарователен и закачлив. Всъщност вече почти цяла седмица и половина е такъв. Не искам да е „като хората“. Не искам да имам „нормален“ приятел. Искам Хардин — с грубото му чувство за хумор и киселото му настроение и неуместни коментари. Искам да ме извежда от време на време, но не на някакви специални места. Предпочитам да ходим на обикновени места — никакви сложни програми, — колкото да ме накара да се почувствам сигурна във връзката ни и в това, че негативите ще бъдат заличени от позитивите.

— Супер — размърдва се пак неудобно.

— Само да си измия зъбите и да си прибера косата на опашка.

— Ако искаш, се облечи. Навън е студено — казва и слага ръка върху прекалено чувствителната точка между краката ми. Преди малко Хардин използва тениската си, за да ме избърше — нещо, което прави от доста време.

— Да, може и да взема един бърз душ — казвам и се питам дали няма да иска да го направим пак, преди да тръгнем.

Честно казано, не знам дали някой от двама ни има сили за пореден тур. Ставам от леглото и сбръчквам нос. Подозирах, че цикълът ми ще започне всеки момент, но защо точно сега! От всички възможни дни в месеца? От друга страна е добре, защото ще ми е свършило, преди да заминем за Англия. Да заминем за Англия! Просто не мога да повярвам.

— Какво има? — пита Хардин.

— Ами… аз… нали разбираш, там… един път в месеца… време е за… — извръщам поглед от него, защото знам, че е имал на разположение цял месец да се презапаси с шеги и закачки.

— Хм… за какво е време? Колко е часът? — подсмихва се и вдига китката си, сякаш има въображаем часовник.

— Недей… — скимтя от неудобство. Стискам бедра и се опитвам да извадя някакви дрехи, за да избягам в банята.

— Виж ти! С махмурлук и кървясал поглед към периодично лошо отношение — смее се без милост.

— Шегите ти са ужасни! — Улавям усмивката му, когато ме хваща, че пак обличам мръсната му тениска.

— Ужасни, а? — пита. Зелените му очи са пълни с хумор. — Толкова ужасни, че искаш да ми запушиш устата като кървяща рана?

Бягам навън към банята и го чувам как се смее, а смехът му кънти по коридора.