Анна Тод
След падането (1)

Пролог
Теса

Гледам непознатото лице на мъжа и съзнанието ми се дави в спомени. Имах една кукла Барби. С часове решех косите й с малка четка. Често си мечтаех да съм Барби. Тя бе успяла да постигне всичко. Беше красива, имаше изискан тоалет, винаги беше това, което се очакваше да бъде. Тогава си мислех, че родителите й се гордеят с нея. Мислех си, че баща й вероятно е изпълнителен директор на някоя фирма и обикаля света по работа, а майка й си стои у дома и се грижи за домакинството. Бащата на Барби никога не се прибира пиян, никога не крещи на майка й, никога не вика. Ето защо на Барби не й се налага да се крие в парника и да бяга от шума, предизвикан от чупене на чинии и примесен с писъци. Ако някога в дома на Барби се случи някое недоразумение или възникне лек спор за нещо, тя винаги има своя любим Кен. Перфектният приятел. Той винаги й прави компания… дори в парника.

Моята Барби беше съвършена. Тя имаше прекрасен живот със страхотни родители.

Баща ми, който ни напусна преди девет години, стои пред мен мръсен, облечен в парцали. Това не е мъжът, когото помня. Не изглежда така, както трябваше… както очаквах да изглежда. Това не е баща ми от нощта, в която ни напусна… Но сега се сещам за онази нощ… Лицето на майка ми беше като камък. Не плака. Стоеше и чакаше да си отиде, да прекрачи прага и да изчезне от живота ни.

През тази нощ тя се промени. Престана да бъде грижовна майка и се превърна в груба, нещастна жена, затвори се и се отдалечи от мен и от всички. Въпреки това тя беше до мен, когато той реши да не бъде.