Ана Годбърсън
Полет към бъдещето (12)

11

— Чакай, моля те.

Сърцето на Кордилия биеше лудешки и за миг не успя да долови молбата в жалния глас на Том. Сега обаче разбра, че заплахата е била единствено в представите й. Нима го чу да изрича „моля“ така сериозно? Не можеше да познае неговото лице, толкова много му се искаше да го изслуша.

— Чакай! — помоли пак той. — Позволи ми да обясня.

— Какво? — В гърлото й заседна буца. Стомахът я присвиваше, докато се чудеше какво ли имаше да й казва. За момент той я погледна така, все едно щеше да я попита дали може да го обикне отново.

— За случилото се… как хората на татко влязоха в Догуд.

— А-ха?!

Том прокара ръка по лицето си и бързо зареди думите.

— Отначало мислех, че вината е моя. Навярно са ме проследили и така са разбрали за тунела. Засрамих се, уплаших се, че имам нещо общо с тази работа. Затова не се обадих и… не знам.

Кордилия затвори очи и си наложи да поеме въздух.

— Откъде си сигурен, че не са те проследили?

— Накарах татко да ми каже. За известно време заминах и премислих всичко. Тогава разбрах… не мога да пренебрегвам случилото се онази нощ. Затова бях там, след като отвлякоха Астрид. Лично трябваше да се уверя, че няма да се повтори. Върнах се и му заявих, че няма да му проговоря, ако не ми обясни как е влязъл в Догуд.

Стомахът на Кордилия се беше свил на възел и тя не можеше да изрече и дума, но кимна, за да покаже на Том, че го слуша.

— Оказа се… ами баща ми открай време е знаел за тунела.

— Какво? Как така? — възкликна Кордилия.

— Знаел е, защото мама е расла в Догуд. Това е бил домът на родителите й, а тя си е играла в този тунел като дете. Семейството й е едно от най-видните в Уайт Коув. Баща й бил обзет от параноичен страх, че ще го нападнат крадци или ще се опитат да отвлекат дъщеря му и ще искат откуп. Затова е прокопал тунела като път за бягство.

На Кордилия й се стори тъжно дете да расте и да си играе в Догуд. За нея това бе чисто и просто дом на контрабандист, място за шумни партита. Знаеше, че е глупаво, но кой, освен човек от местната аристокрация би построил подобна чудовищна къща?

— Ами — заговори най-сетне тя. — Доста голямо съвпадение, не мислиш ли? Татко притежава дома на майка ти.

Том примигна.

— Дариъс не ти е казал. Нямаш представа как са се разделили с татко.

Кордилия бавно поклати глава.

— Нали ти е известно как навремето са били първи приятели. Татко започнал всичко, а Дариъс е бил дясната му ръка. Дребни операции, в повечето случаи са ограбвали банки. Обикновено Дариъс е бил шофьорът. Скоро обаче започнали да изкарват истински пари. Татко решил да се издигне в обществото.

Организирал партита с превзети хора. Така се запознал с мама. Според мен, я е ухажвал, за да докаже, че може да си хване момиче от сой. Както и да е, двамата се оженили тайно и той я завел в Минесота, за да се изфука с нея пред хорицата, от които произлизал. На връщане през Охайо се запознали с Фани. В разказа на татко все още прозира яд. С баща ти я видели едновременно. Седяла на верандата по залез и била най-съвършеното момиче, което били виждали. Красива, но и смела. Дариъс, разбира се, се възползвал, тъй като не бил младоженец, и тя избрала него. Когато си тръгнали от града, Фани се присъединила към тях.

— Затова ли са се скарали? — попита Кордилия, неспособна да повярва.

— Не. — Той си пое дъх с усилие. — Когато се върнали в Ню Йорк Сити, похарчили всичките си пари за костюми по поръчка и златни ланци за часовници, за да се перчат. Междувременно родителите на мама я обезнаследили и тя натрупала горчивина, че нито има съпруг, който я обича, нито дом в прилична част от града. Известно време се опитвали да живеят нормален живот и да си намерят прилична работа, но това не било за тях. Накрая обрали банка, която не трябвало, и се наложило дълго да се крият в някаква барака в Пайн Барънс. Странно е, като си помислиш, че сме се познавали като бебета.

Том погледна Кордилия, но тя бе обсебена от историята и не обърна внимание на изражението му.

— Нямало какво да правят, освен да се наливат, и това правели през повечето време — продължи той. — Една вечер пийнали повечко и татко започнал да се умилква около Фани. Мама се разпищяла, а Дариъс извадил пистолета си. Заплашил да убие татко, макар и не насериозно, но пистолетът гръмнал. Куршумът рикоширал в нещо и уцелил Фани в корема.

Кордилия покри очи с ръце.

— Значи така е умряла — успя да прошепне тя.

Том я наблюдаваше внимателно.

— Раната не била тежка, просто изключително болезнена. За главите им обаче била обявена награда и затова веднага не отишли да потърсят помощ. След пет дни, когато най-сетне открили лекар, който обещал да не задава въпроси, гангрената била започнала и се оказало прекалено късно. Дариъс обвинил татко и никога не му прости. Той полудял от желание да направи всичко по-голямо и по-добро от него и оттогава двамата са съперници. Догуд бил кулминацията. Татко искал да го купи и да утеши мама за всичко, което й причинил, но Дариъс се добрал до имота преди него. Купил Догуд от злоба.

— След като Дълут е знаел за тунела през всичките тези години, защо не е ликвидирал татко по-рано?

Том сви рамене.

— Не съм го питал. Предполагам… има нещо общо с появата ти, с това колко много приличаш на нея. Дариъс настоявал да ни държи разделени. Отворила се е стара рана и татко не е могъл да я понесе.

Кордилия стисна очи и си заповяда да не плаче. Казаното от Том беше твърде много, цялата история на живота й. Разтрепери се, след като чу истината за пръв път.

— Господи! — прошепна тя с дрезгав глас. — Това е ужасно.

Усети ръцете на Том, но бе твърде слаба, за да направи каквото и да било, освен да се облегне на него.

— Извинявай — рече той и приглади косата й, мокра от сълзи.

— Сигурно е мислел, че вината е негова. А пък аз мислех, че аз съм виновна. — Погледна Том, все едно се надяваше да не се съгласи с нея.

Той обаче не мислеше по въпроса. Очите му блестяха. Сведе лице над нея. Целуна я така, сякаш дълго е обмислял да го направи, а тя отвърна жадно, все едно пиеше първата чаша вода след зимен сън. За известно време се остави на сладостта на целувката и тялото й се разтопи до неговото. После Том се отдръпна усмихнат. Тя тутакси си припомни последните дни — Макс и Чарли, как трябваше да оправи нещата — и смръщи чело. Изглежда, всичките й години бяха пресметнати от объркан романтик и всичко щеше да приключи тук, в прегръдките на Том.

— Не е редно — прошепна тя и отстъпи от него. Забеляза съкрушеното му лице и разбра, че никога повече няма да му се сърди. Истината обаче не променяше враждата между семействата им, грозната история, която двамата споделяха, нито пък ужасните неща, които се бяха случили. — Трябва да тръгвам.

Облегна рамо на вратата и излезе на палубата. Солените пръски полепнаха по лицето й веднага и тя остана доволна, че ще я охладят след топлата целувка.

— Не е особено разумно. — Том я бе последвал и присвиваше очи на юг. — Не е безопасно в малката лодка, не и сега. Бурята бързо приближава.

Сърцето на Кордилия заби бързо. Искаше да се върне при брат си, да му разкаже какво е станало.

Том изглежда разбра.

— Ще позвъня на брега, ще поговоря с татко. Той чака с Чарли и ще им предаде, че си добре.

— Не. — Преди малко сърцето й бе свито като юмрук, а сега се разтвори. — Няма нужда. — Мъжете в другия край на палубата сочеха точка, която се разрастваше на западното небе. Не говореха, просто наблюдаваха и чакаха. Дъждът спря да вали, а вятърът стана топъл и силен. От това непостоянно време кожата й настръхна. — Радвам се, че постигнахме примирие.

— И аз.

Няколко секунди останаха загледани един в друг, докато самолетът ставаше по-голям и се заспуска над водата.

— Знаеше ли, че ще бъде така? — Той я погледна странично, когато чу въпроса й и разтвори устни. Тя побърза да уточни: — Говоря за океана.

Той затвори уста и ги отвори отново, сякаш искаше да каже нещо, но накрая замълча. Тя различи Макс в пилотската кабина на хидроплана и стъпи на релинга да му помаха. Стори й се, че той вдигна ръка, но разбра колко много е съсредоточен в кацането сред бурните вълни.

— Има нещо, което ме тревожи, Том. Можеше да уредиш всичко това с Джоунс за не повече от пет минути по телефона. Дори Чарли щеше да се съгласи с предложението ти и нямаше да има никакви неприятности. Защо ме накара да дойда тук, и то в такова време?

Том сви рамене и се опита да запали нова цигара. Сви шепи да защити пламъка на клечката кибрит, но вятърът се оказа прекалено силен. Най-сетне захвърли кибрита и пъхна цигарата обратно в джоба.

— Утре заминавам на север — обясни той и пак срещна погледа й. Брадичката му беше ниско, очите впити в нея. — Просто трябваше да те видя.

По лицето й се разля усмивка, преди да успее да се спре. Щом се овладя, усмивката изчезна.

— Ела с мен — помоли неочаквано настойчиво той. — Положението ще стане зле, знаеш го, нали? След като Чарли е предизвикал Койл Минк. Не можете да се биете с него, Корд. Добре организиран е, жесток е и се занимава с какъв ли не рекет. Не е някой добродушен контрабандист от острова. Да не говорим, че е по-откачен и от Чарли. Тръгни с мен сега. Ще те опазя жива. — Той посегна към ръката й, задържа я, докато тя не поклати глава. — Може да пием коктейли, да танцуваме на музиката по радиото и да сме щастливи, където и да отидем.

Ревът на перките бе зад нея и тя разбра, че Макс се е приводнил. Мислите й препускаха заради предложението на Том. Онова, което й предлагаше, звучеше прекрасно, но и я плашеше. Същевременно бе обзета от желание да се махне от кървавите и сложни отношения, да се откъсне завинаги от миналото.

— Не мога — отвърна простичко и му подаде ръка.

Кордилия се отдръпна, а Том се наведе и вдигна крачола на панталона си. Пистолетът не я уплаши, защото, когато видя металния му блясък, той го притисна в дланта й.

— Това е пистолетът, с който дойде да ме застреляш. Говоря за онази нощ. Непрекъснато го нося със себе си. Не знам защо. Може би сега ще ти трябва повече, отколкото на мен — заяви той.

Беше пистолетът, с който баща й я учеше да стреля в началото на лятото, по времето, когато бе убедена, че живот за нея няма да има, ако не види отново Том. Очите й се наляха със сълзи, затова пъхна пистолета в джоба и се обърна към морето.

Междувременно хидропланът подскачаше край кораба. Макс отвори вратата на пилотската кабина и пусна дълга греда, широка трийсет сантиметра, която заклещи между релинга на лодката и пилотската кабина. Досега не беше погледнал Кордилия, но тя забеляза колко е притеснен, колко съсредоточено върши задачата си.

— Застопорете го — изкомандва той на Том, който се подчини, макар сигурно да му е станало неприятно. — Ето — провикна се Макс към Кордилия и й хвърли въже. Тя здраво стисна въжето, качи се на релинга, а после и на дъската. След няколко крачки бе на една ръка разстояние от Макс. Той стисна дланта й и с всички сили я изтегли в пилотската кабина, а там я притисна до гърдите си. — Казах ти да не го правиш — прошепна той, но не като упрек.

— Извинявай. Трябваше.

— Знам.

Макс я пусна и пак се зае със задачата си. Ритна дъската във водата и хлопна вратата на пилотската кабина, без да погледне Том. Спусна авиаторските очила над очите си, докато тя затягаше предпазния колан.

— Благодаря ти — рече Кордилия. — Нямах желание да видя, когото и да било друг — добави съвсем искрено. Знаеше, че Том е долу, под тях, и ако се осмели да погледне, очите му ще блестят и безмълвно ще й предлагат бъдеще, което й се струваше по-реално, отколкото бе предполагала. Не можеше обаче да го приеме. Трябваше да е тук с момче, чиито мотиви са чисти, и е протегнало ръка към едно по-чисто и по-ведро бъдеще.

— Пак заповядай. Дойдох, защото щях да полудея. Не знаех точно къде си и дали ще се прибереш здрава и читава на брега.

Тя се усмихна немощно.

— Да вървим да кажем на Чарли, че работата е свършена.

— Не се тревожи. Вече разговарях с Чарли.

— Наистина ли?

Макс я погледна и за пръв път сериозното му лице бе озарено от усмивка.

— Как мислиш успях да те открия? Сутринта получих телеграмата ти и направо полудях. Опитах да се свържа с Чарли. Казах му, че предстои буря. Малко преувеличих — ще се разрази едва след няколко часа. Той обаче ми каза да направя каквото е необходимо, за да те опазя жива. Ще му позвъним от Ийст Енд.

— Добре — съгласи се Кордилия.

Бледозелената вода се надигаше и ги люшкаше. Тя усети, че не я е страх както одеве. Нищо не изглежда прекалено зле, ако си достатъчно смел, за да го посрещнеш. Заля я облекчение, защото знаеше, че трябва да постъпи правилно, и докато самолетът набираше височина, отпусна ръка на неговото рамо и му прошепна, че всичко ще бъде наред.