Нора Робъртс
Слава в смъртта (9)

9.

Ив реши да запази преценката дали Марло и Матю попадат в категорията идиоти, невинни или хладнокръвни убийци, за себе си. Междувременно изпрати Матю да охлажда страстите си в друга стая за разпити, докато Пийбоди се свърза с Марло и я помоли да дойде в Централата.

— Ще разпитаме Джулиън, докато я чакаме да дойде — каза Ив на партньорката си. — Когато пристигне, ще видим, каквото ще видим… или няма. И ще видим дали двойникът на Рурк има някакви малки тайни, до които твоята двойничка случайно се е добрала.

— Вече не искам да мисля за нея като за своя двойничка. Колкото повече откриваме, толкова по-гадно и шантаво става. Не стига, че фалшивата Пийбоди беше убита, а на това отгоре се оказва мъртва подла изнудвачка. Потискащо е.

— Знам, че се чувстваш зле.

— О, определено. Как сега ще гледам филма с удоволствие, като мисля как зад кулисите съм се опитвала с изнудване да вкарам Макнаб в леглото си, а той през цялото време е бил влюбен в теб? И че може би има филм, на който вие двамата, голи и секси и…

— Престани, преди да те изритам.

— Хей, може би има и видеозапис, на който фалшивата Пийбоди и фалшивият Рурк са чисто голи и секси. Тогава определено ще бъдем квит. Може би ще успея да намеря копие.

— Скоро ще има видеозапис, на който одирам кожата на задника ти и я използвам за тапети в офиса си. Ще направя копия за всички. Повикай Марло тук. Аз ще започна с Джулиън.

Ив тръгна към стаята за разпити. Вътре Джулиън седеше, закрил лицето си с длани. Когато вдигна поглед, беше блед, с тъмни кръгове около очите, небръснат.

— Не се чувствам добре — започна той.

— И не изглеждаш добре. Запис, включен. Лейтенант Ив Далас, разпит на Джулиън Крос.

Добави необходимите подробности, седна.

— На пост и молитва съм — каза Джулиън.

— Така ли? От мъка по Харис ли?

— А… не. Пих твърде много. После хапчето за изтрезняване, болкоуспокояващото, а когато се прибрах в хотела, взех и приспивателно. Беше твърде много за организма ми. Днес пия само течности, за да изхвърля токсините.

— Казват, че върши работа.

— Имам ли нужда от адвокат този път?

— Искаш ли?

— Искам да се прибера у дома и да си легна. Искам да се събудя вчера, преди всичко това да се случи. Струва ми се като сън, много лош сън.

— Скарал си се с Кей Ти.

— На вечеря.

— След вечерята. Преди филмчето с гафовете.

— Така ли? — Зачервените му очи се впериха в нея с недоумение. — Заради онова, което каза на вечерята? Бях разстроен, засрамен. Казах ли ти вече?

— Отчасти. А когато тя заблъска по вратата на караваната ти вчера? Какво искаше тогава?

— Не… не помня.

— Стига глупости, Джулиън. Тогава не си бил пиян. Имам свидетел, който я е видял да блъска по вратата на караваната ти. Била е гневна и настойчива.

Времето пасваше, помисли си Ив, и би заложила главата си, че Пийбоди е чула Харис да крещи до караваната на Джулиън.

— Все се сърдеше за нещо — сви рамене той.

— Искала е да заявиш, че с Марло сте любовници.

— Това е просто студиен трик. Не е…

— Не, Джулиън. Искала е да кажеш на Матю, че с Марло се чукате зад гърба му. Матю и Марло имат връзка. Това не се е харесвало на Харис. Искала е да й помогнеш да ги раздели.

— Не знаех, че Матю и Марло са двойка.

— До?

— До вчера. Когато Кей Ти се разкрещя. Доста добре се прикриват. Едва снощи забелязах, че между тях има нещо, но търсех признаци. Дотогава мислех, че са просто приятели. Може би бяха правили секс, случва се, но не знаех, че са двойка.

— Защо тя очакваше да направиш каквото иска, да кажеш на Матю, че Марло му изневерява с теб?

— Проклет да съм, ако знам. Не бих го направил. Харесвам Марло. Харесвам Матю. — Гласът му звучеше искрено. — Не бих сторил нищо, което би ги наранило така.

— Не е било проблем за теб, че Марло предпочита Матю?

— Всъщност бях доволен, когато разбрах, че има причина да ме отблъсква.

— Не си свикнал да ти отказват, а?

— Не особено — отвърна той без следа от гордост или срам. — Получавам много секс. Харесва ми и ми носи успокоение. Нямам нищо против, че Марло иска да бъде с Матю. Някоя друга ще поиска да бъде с мен, нали?

Трудно беше да се спори с човек, който мисли, че сексът е нещо просто и достъпно, като газираните в кварталния денонощен магазин. За него може би беше така.

Когато Пийбоди влезе, Джулиън видимо потръпна, а след това сведе поглед към масата.

— Влиза детектив Делия Пийбоди. Благодаря ти, че дойде, Джулиън — продължи Пийбоди. — Искаш ли нещо? Нещо за пиене?

Актьорът поклати глава, но отново погледна към нея.

— Всъщност може ли вода? Пречиствам организма си.

— Няма проблем.

Пийбоди съобщи за записа, че излиза.

— Вчера не си пуснал Харис в караваната си — продължи Ив. — Защо?

— Тя крещеше. Не исках скандал.

— За какво имаше да ти вдига скандал?

— Не знам, не знам. — Той отново закри лицето си с ръце. — Все си наумяваше нещо.

Пийбоди се върна и остави бутилка вода на масата до него.

— Какво размахваше над главата ти, Джулиън? Било е поредното нещо, което си е наумила. Какво каза, че ще направи, ако откажеш да излъжеш за Марло?

— Не искам да говоря за това.

Ив погледна Пийбоди и леко кимна.

— Джулиън.

Пийбоди протегна ръка и когато докосна китката на актьора, той се отдръпна.

— Извинявай. — Вдигна глава, после отново сведе поглед. — Просто… напомняш ми за нея.

— Аз не съм Кей Ти. Няма да ти се разкрещя, да те заплашвам или да говоря неща, които те карат да се чувстваш зле. Тя често го е правела. Причинила го е на доста хора.

— Не знам защо някои хора не могат просто да бъдат добри. Просто да бъдат щастливи.

— Тя не е била нито щастлива, нито добра. И винаги е търсела лошата страна. Всеки има лоша страна или нещо, за което не иска другите да узнаят. Кей Ти е изпитвала удоволствие да търси това и когато го намери, да го използва, за да накара човека да страда или да го принуди да направи нещо, което не желае. Какво откри за теб?

— Беше много отдавна.

— Добре.

— И не бях виновен.

— Вярвам ти.

— Бяхме в един клуб. Току-що бях получил ролята в „Простено“. Беше мега пробив в кариерата и с тайфата празнувахме. Забавлявахме се почти цяла нощ. Пиене, наркотици. Вече не вземам, но тогава употребявах. Може би малко „Зоунър“ или „Хайп“, все се намираше по нещо, като част от купона. Жените също. Просто бяха там.

— „Простено“. Този филм излезе преди около десет години. Бил си адски млад — каза Пийбоди със същия тон на разбиране. — Едва прехвърлил двайсетте.

— На двайсет и три. Беше огромен успех, означаваше много пари. Всички бяхме надрусани в онзи секс клуб, влизахме и излизахме от стаите за срещи насаме, знаете как е.

Джулиън сви рамене, отпи вода.

— Да — потвърди Пийбоди, макар и да не знаеше.

— После отидохме в дома ми и някои от жените ни придружиха, за да продължим купона. Две от тях дойдоха с мен в спалнята ми. На сутринта все още бяха там. Просто сме заспали заедно. Някакъв тип затропа на вратата и закрещя, че щял да ме убие. Едно от момичетата било дъщеря му. Била на шестнайсет. И двете били на шестнайсет, мамка му.

Той закри лицето си, силно го потърка и отпусна ръце.

— Откъде да знам, по дяволите? Не трябваше да бъдат в клуба. Имаха фалшиви лични карти и казваха, че са на двайсет и една. Не съм ги карал да правят секс с мен. Не съм ги принуждавал. Но ги почерпих питиета, купих им забранени вещества, правих секс с тях. Ако знаех, че са само на шестнайсет, нямаше да го направя. Кълна се. Нито изглеждаха, нито се държаха като шестнайсетгодишни и бяха в онзи секс клуб, сваляха ме. Онзи тип каза, че ще повика ченгетата и ще ме арестуват за изнасилване на непълнолетна. Всички се разпищяха и той удари шамар на малката. Наистина я зашлеви силно и се нахвърли върху мен, когато се опитах да му попреча да я удари отново. Приятелите ми го изведоха. Момичетата изпаднаха в истерия. Един от приятелите ми е адвокат и започна да говори със своите правни термини как двете щели да стигнат до съда за непълнолетни, а онзи да бъде обвинен в нападение. Ставаше все по-лошо.

— Как свърши всичко? — попита Пийбоди.

— Дадох им пари. Много пари, за да спра това. Да отърва кожата. Беше преди много време и не знаех, че правя нещо нередно. Но тази история можеше да ме съсипе. Ако ме бяха обвинили в изнасилване, с мен щеше да е свършено. Все още може да ме съсипе.

— И Кей Ти е узнала.

— Това прави тя — каза Джулиън с огорчение. — Узнава. После те притиска, когато й е удобно. Никога не съм й сторил нищо, но заплашваше, че случилото се с мен ще стигне до медиите. Дори имаше имената на онзи тип и дъщеря му. Каза, че ще вляза в затвора и вече никоя киностудия няма да ме наеме. Беше преди повече от десет години, а тя каза, че ще вляза в затвора.

— Освен ако не излъжеш за Марло?

— Да. Каза да кажа на Матю, че тайно се чукаме, и да му дам подробности.

— Какво й отговори?

— Казах „не“. Нямаше да причиня това на приятели. Тя каза, че не са ми приятели. Дали съм мислел, че някой от двамата би влязъл в затвора заради мен? Плашеше ме.

Отново отпи глътка вода, голяма.

— Какво направи ти?

— Свързах се с приятеля си адвокат и му казах какво говори Кей Ти. Посъветва ме да увъртам, докато той разбере къде е момичето сега и с какво се занимава. Каза, че няма да вляза в затвора, защото имало давност и нямало за какво да се безпокоя. Все пак не исках медиите да надушат. Приятелят ми каза, че едва ли момичето и баща й ще искат да се разчуе, така че щяло да бъде моята дума срещу тази на Кей Ти. Но да протакам, да й кажа, че трябва да помисля, за да има време за малко проучване.

— Разговаря ли с нея за това снощи? — попита Ив.

— Опитвах се да я избягвам. После тя наговори онези глупости навечеря. Беше още по-лошо, защото знаех какво иска да кажа и се наливах, за да не мисля за това. Притисна ме в ъгъла, отново ме предизвика. Казах й просто да ме остави на мира, по дяволите. Нямаше да се разправям с нея в присъствието на толкова хора. Мисля, че изтърсих някаква глупост, че ще се обадя на адвоката си. — Джулиън потърка чело. — Или съм си го помислил, но не съм го казал. Всичко ми е като в мъгла. Пих твърде много. — Отново закри лицето си. — Кони е права.

— За какво? — попита Ив.

— Пиенето не решава проблемите. Това, че забравяш за тях, не означава, че изчезват.

 

 

Без да губи време, Ив продължи с Марло и се запита дали да каже на своята кино двойничка, че изглежда твърде нервна за ченге. Вместо това прочете данните за записа и се отпусна на масата.

— Бързо дойде.

— Вече… бях в центъра.

— Чакала си Матю да се освободи. Да спестим малко време. Знаем, че с Матю имате връзка и сте се надявали да я запазите в тайна. Знаем, че Кей Ти е надушила, открила е мансардата, в която живеете заедно, и се е опитала да ви изнудва с видеозапис, на който двамата сте интимни.

— Знаете доста. Дано знаете и че Матю не я е наранил. Нямаше повече да търпим изнудването, тормоза и нападките й, но не сме я убили ние.

— Казала ви е, че е наела частен детектив, който да проникне в жилището ви, да монтира камера, а по-късно отново да влезе там и да я вземе. Но не сте съобщили на полицията.

— Не. Беше лично. Знаеш ли колко ценно е личното пространство, когато имаш толкова малко? Освен това не знаехме кого е наела. Ако се обърнехме към полицията с тази история, тя просто щеше да отрече. Как можехме да го докажем? Решихме да се справим с цялата грозна ситуация, като осигурим доказателство.

— Как?

— Матю се съгласи да се срещне с нея на покрива, но щяхме да отидем двамата, с камера, която носех в чантата си. Щяхме да я накараме да говори за проникването в мансардата и отново да започне да ни изнудва. После щяхме да й кажем да пробута записа си. Щяхме да имаме с какво да се пазарим, нали? Ако пуснеше онова, което има в медиите, щяхме не само да пуснем признанията й, а и да подадем жалба.

Марло закима енергично и уверено.

— Навлизане в частна собственост, сексуален тормоз. Но когато стигнахме там горе, тя беше във водата. Вече беше мъртва. Слушай, Матю дори не се поколеба. Скочи при нея въпреки всичко, което му бе причинила, и онова, което заплашваше да направи. Опита се да я спаси. Положи толкова усилия. — В очите и проблеснаха сълзи, наред с отчаянието в гласа й. — Щеше да спаси живота й, ако можеше. Но закъсняхме. Не ви казахме всичко това, за да избегнем подозренията, медийния кошмар. Не го заслужаваме. Не сме извършили нищо нередно, просто се влюбихме.

— Радвам се за вас, но сте възпрепятствали правосъдието, като сте скрили съществена информация.

Марло се облегна назад, рязко сви рамене.

— Арестувай ме. Не сме сторили нищо лошо.

— Къде е записът, с който Кей Ти ви е изнудвала?

— Не знам — процеди тя през зъби. — Може би всичко е било лъжа. Блъф. Каза, че ще покаже на Матю откъс от него, така че, ако е имала, трябваше да е у нея. Но…

— Потърсили сте го.

— Е, добре, да. Може да е било безчувствено и егоистично от наша страна, но тя беше мъртва. Нищо не можехме да направим. А и ако намерехте записа, кого щяхте да заподозрете в убийството й? И този запис щеше да достигне до проклетите медии, можеш да бъдеш сигурна. Затова го потърсих в чантата й, но го нямаше. Не е бил у нея, в чантата или някъде там горе. Предполагам, че можеш да добавиш към греховете ми и заличаване на улики от местопрестъплението.

— Лош момент за проявяване на характер, Марло — спокойно отбеляза Ив. — Къде е записът ти?

— Току-що ти казах, че нямаше никакъв запис.

— Не нейният. Твоят.

Лицето й застина. Ръката, която повдигна, за да отметне косите си, се отпусна на масата.

— Камерата ми. Беше включена. Господи, през цялото време беше включена. Така се бях шашнала, че забравих. Все още е в чантата ми. Във вечерната ми чантичка. Всичко беше толкова лудо, сложно и ужасно. Все още е в чантата ми, в мансардата. Ще отида да я донеса. — Марло скочи на крака. — Ще отида да я донеса и ще видите какво стана. Ще видите, че не сме я убили ние.

— Ще изпратя двама полицаи да те придружат до мансардата. Те ще донесат записа. Само имай предвид, Марло, че тук имаме страхотен електронен отдел. Ако е подправен, редактиран или обработен, по какъвто и да е начин, ще разберем.

— Добре. — Тя уверено вдигна глава и изправи рамене. — Защото не е подправен и ще разберете и това. Ненавиждах я. Беше болна, ограничена злобарка. Манипулаторка, която би се радвала да съсипе живота ми. Но не желаех смъртта й, да живее с факта, че съм по-умна, по-силна и просто по-добра от нея. Исках да живее с факта, че когато проектът бъде завършен, ще покажа записа, който сме направили на Раундтрий и нейният живот ще бъде съсипан. Щеше да е късметлийка, ако получи роля на домакиня в рекламно клипче. Това исках.

— Вярвам й — каза Пийбоди, когато Ив изпрати полицаи с Марло до мансардата. — Връзва се. Звучи правдоподобно.

— Тя е актриса. Актьорите правят всяка измислена история правдоподобна. Но да, клоня в същата посока. Тогава къде е откъсът от записа, с който Кей Ти ги е изнудвала?

— Може да е било блъф.

— Не мисля. Интересува ме защо убиецът го е взел. За ново изнудване или за защита? След като мине тази проклета пресконференция, трябва да отскочим до хотелската стая на жертвата. Ако е носела откъс от записа, значи целият е някъде другаде.

— Мога да поема претърсването сега, докато ти говориш пред медиите.

— Добър опит, Пийбоди. — Ив погледна часовника си. — Да вървим, за да приключим по-скоро и да се заловим отново с работата, за която ни плащат. Искам този частен детектив, ако съществува — добави тя, докато вървяха към главната конферентна зала на Централата. — Ако съществува, значи е получил пари. Ако е получил пари можем да ги проследим чрез финансите на жертвата.

— Може да му е платила в брой. Частните детективи, които проникват в жилища, не обичат да оставят следи.

— Може би в брой, но е било скорошно плащане, и то значителна сума — заради взлома. Трябвало е да намери човек, който би го извършил. Ще го открием.

— Със сигурност е прегледал записа, за да се увери, че може да занесе нещо ценно на клиентката си.

— О, да. Доста вероятно е да си е направил копие за застраховка. Частен детектив, който би се съгласил да проникне така грубо в нечие лично пространство, вероятно е специалист в това. Такъв й е трябвал. Сега, когато клиентката му е мъртва, има две възможности. Унищожава доказателствата и заличава всичко, което мисли, че го свързва с жертвата, или се опитва да изкара пари от записа. Мисля, че с това, което имаме, можем да издействаме разрешително за подслушване на линковете на Марло и Матю.

— Не вярваш, че ще дойдат при нас, ако някой отново се опита да ги изнудва?

— Първия път не го направиха, което е основание за искане на съдебна заповед. Междувременно ще претърсим хотелската стая на Кей Ти, караваната й, ще направим справки за сейфове, наети на нейно… или на твое име.

— Мое? Защо?… О! — Пийбоди изду бузи. — В случай че е използвала моята самоличност.

— Със сигурност имат служебни карти — онези, с които играят ченгета. Реквизити, значки, които да показват пред камерите. Лесно е да използваш такава, за да наемеш сейф. Така бих постъпила аз. Ще проверим банките и обществените трезори близо до хотела. Би поискала бърз достъп, ако го е скрила.

Влязоха в преддверието на конферентната зала, където Кюнг ги чакаше.

— Тъкмо навреме — поздрави ги той. — Искате ли нещо преди началото?

— Да мине бързо — отвърна Ив. — Имаме две нови следи, които трябва да проверим незабавно.

— Нещо, което бихте искали да споделите с медиите?

— Не.

— Добре, тогава ще се придържаме към това, което вече обсъдихме. На масата има вода. Ще бъдете…

— Няма да седя на маса — безцеремонно заяви тя.

— Ще наредя да донесат висока катедра. Първо аз ще запозная журналистите с правилата и ще представя и двете ви. Ще отговаряте на въпроси около петнайсет минути.

За всичко се намираше начин, каза си Ив. Катедрата се появи начаса. Кюнг застана зад нея, за да направи съобщението. Справи се с финес, приятелски тон и убедителност. Когато той се оттегли, Ив пристъпи напред, плътно следвана от Пийбоди. Въпросите внезапно заваляха, сливайки се в шумотевица от викове и едновременно говорене. Ив просто стоеше мълчалива и оглеждаше множеството журналисти.

Пълна зала, помисли си тя, повечето наскачали от местата си с вдигнати ръце. Камери, насочени като лазерни пушки.

Позна оператора, с когото Надин обикновено работеше, но звездата на Канал 75 забележимо отсъстваше.

Хитро, реши Ив. Не можеш да получиш новина, ако самата ти си новина. Досети се, че Надин се е уговорила с Кюнг да гледа пресконференцията в някоя от многото стаи в пресцентъра.

— Кей Ти Харис е била убита снощи малко преди двадесет и три часа. — Ив не си направи труда да надвика суматохата, не обърна внимание на неколцината, които се провикнаха да говори по-силно. — Смъртта й е настъпила по време на прием — продължи тя със същия тон — в дома на Мейсън Раундтрий и Кони Бъркет, на който присъстваха няколко души, свързани със заснеманата в момента филмова адаптация на книгата на Надин Фърст за случая „Айкоув“. — Замълча за миг. — С детектив Пийбоди ще отговорим на всички въпроси в тази връзка, стига да не са изкрещени от тълпа репортери, които се държат като разглезени деца на ученическа екскурзия. Задайте своя — обърна се тя към журналист, който седна на стола си и вдигна ръка.

— Грейлин Питърс, Ю Ен Ен. Щом сте били на местопрестъплението в часа на убийството, разпитахте ли всички гости и имате ли заподозрени на този етап?

— Всички, присъствали на приема в часа на смъртта на госпожица Харис, бяха разпитани и дадоха показания веднага след откриването на трупа. В момента преглеждаме тези показания, провеждаме повторни разпити и активно водим разследване. На този етап не можем да назовем заподозрени.

— Как се чувствате, като знаете, че Кей Ти Харис, която изпълнява ролята на партньорката ви в този филм, е била убита, докато вие сте били няколко етажа по-долу? Биби Минакор, „Фоксхол Медия Груп“.

— По същия начин, както винаги, когато някой е убит, където и да е в Ню Йорк. Чувствам се длъжна да открия самоличността на убиеца, да събера улики срещу него и да го арестувам.

— Детектив Пийбоди! Детектив Пийбоди! Джаспър Пен, „Ню Йорк Ай“. Трудно ли е да разследвате убийството на жената, която играе вас във филма и толкова много прилича на вас?

— Ситуацията е необичайна, но не, не е по-трудно, отколкото при всяко друго разследване.

— Защо вие двете не сте заподозрени? Ду Стрикланд, „Нужно е да знаете“.

— Имаме алиби — каза Ив и предизвика смях в залата.

— Но вие и жертвата сте имали пререкание пред свидетели малко преди убийството й.

— Не точно. Жертвата направи неуместен коментар по време на вечерята. Аз коментирах коментара й. Запознахме се по-рано през деня на снимачната площадка, където имахме съвсем кратка среща. Тъй като жертвата закъсня за приема, а после беше настанена в другия край на масата, нямахме възможност да разговаряме и всъщност този диалог беше цялата комуникация помежду ни, макар и непряка.

Понечи да подкани за следващ въпрос, когато Стрикланд отново се провикна:

— Какъв беше коментарът й и как отговорихте?

Хрумна й да не му обърне внимание, но знаеше, че някой друг ще зададе същия въпрос.

— Не е нужно да знаете, защото никое от двете няма връзка с разследването. Повтарям, не разговаряхме пряко и имаше много коментари, забележки и разговори преди, по време на и след вечерята. Все пак беше светско събитие.

— Лейтенант! Нима личната ви връзка не само с жертвата, а и с други лица от актьорския състав и снимачния екип, включително и Марло Дърн, която играе вас в този проект, не представлява конфликт на интереси?

— Първо, запознах се с госпожица Харис, госпожица Дърн и другите лица от актьорския състав и снимачния екип едва вчера сутринта и този вечерен прием беше първият ни личен контакт. Смятам, че е преувеличено да се говори за „лична връзка“. Ако аз или партньорката ми се опасявахме, че тази връзка и необичайните обстоятелства могат по някакъв начин да повлияят на разследването или да го възпрепятстват, нямаше да водим това разследване. Сега Кей Ти Харис е приоритет за нас. Носим отговорност пред нея.

— Някой е отнел живота й — каза Пийбоди. — Няма значение коя е била, с какво е изкарвала прехраната си, дали е била приятелка или непозната. Някой е отнел живота й и ние с лейтенант Далас ще използваме всички ресурси на нюйоркската полиция, за да открием убиеца й и да се погрижим госпожица Харис да получи възмездие. Онези от вас, които търсят клюки, губят времето ни. Време, което ни е нужно, за да свършим работата си.

— Но обстоятелствата са необичайни, както самата лейтенант Далас заяви — извика някой. — Разследвате убийството на актриса, която във филма говори и се държи като детектив Пийбоди. В хода на разследването би трябвало да разпитвате и разследвате актьорите, които говорят и се държат като лейтенант Далас, Рурк, детектив Макнаб, командир Уитни и прочее.

— Никое убийство не е нещо обичайно — изтъкна Ив. — И съм убедена, че не е обичайно нито за жертвата, нито за приятелите и семейството й. Актьори — продължи тя, — изпълняващи роли. Жертвата не е детектив Пийбоди. Марло Дърн не съм аз. Надявам се, че госпожица Дърн ще продължи да пресъздава други образи, реални и измислени, както и аз ще продължа да разследвам убийства и убийци. Точно сега вниманието ни е изцяло съсредоточено върху Кей Ти Харис. Тя разчита на нас. Партньорката ми обясни това много добре. А холивудският блясък? — добави Ив. — Заложете на него, ако ви харесва и вдига рейтинга ви. Предполагам, че това е работата ви, така че я свършете. Аз ще свърша своята. Пийбоди.

Тя се отдръпна от катедрата, обърна се и тръгна към вратата, докато зад гърба й се сипеха още въпроси.

— Не точно както го обсъдихме — тихо каза Кюнг, — но много добре. Славата е движещата сила — добави той. — Нейната, вашата и на другите присъствали на вечерята.

— Аз не съм холивудска звезда.

— Вече сте знаменитост и просто трябва да приемете това. Независимо в кое амплоа — лейтенант Ив Далас, съпруга на богат, влиятелен мъж или героиня в бестселър и филмовата му адаптация. Всъщност, докато пикантериите около звездите отвличат вниманието, вероятно ще имате повече време за своя приоритет. За разследването. Много от историите ще се въртят около звездния блясък. Ако жертвата беше неизвестна, удавена по време на купон, нямаше да има особен интерес. Но сега, за известно време, акцентът ще пада върху нея, вас и другите звезди, а не върху най-същественото — действията, които предприемате във връзка със смъртта й.

— Имате право. Сега се залавяме с тези действия.

— Пожелавам ви късмет. Детектив Пийбоди… Много добре. Наистина много добре.

— Благодаря. — Пийбоди прочисти гласа си, докато вървеше с Ив. — Дори не знаех, че ще кажа нещо, преди да заговоря. Като че ли никой не се интересуваше, че е мъртва… убита. Занимаваха се само с това, че се е случило по време на снимките, докато ние сме били там, докато тя е играела мен. Всъщност, никого не го беше грижа за нея.

— Да. Кюнг е прав. Нека ги оставим да се занимават с пикантериите. Важното е, че нас ни е грижа.

— Въпреки че беше кучка.

— Въпреки това. Обади се на Макнаб, кажи му да започне да проучва финансовото състояние на жертвата. Да видим дали ще открием връзка с частния детектив. Ще отидем до хотела на жертвата, след като получим записа на Марло.

— Знаеш какво ще стане, ако отнякъде изтече информация. За единия или и за двата записа.

— Да, затова нека се погрижим да не изтече.