Нора Робъртс
Слава в смъртта (20)

20.

Ако човек трябваше да прекарва известно време сред природата, Ив смяташе, че и градски парк може да свърши работа. Нямаше откъсване от цивилизацията. Дивечът се ограничаваше до катерички, гълъби, крадци и неизменно присъстващия пророк, който вещае края на света такъв, какъвто го познаваме, и който винаги изглежда по-проскубан от катеричките.

Цветята й харесваха. Имаше хора, които ги засаждаха, вместо само да ги изтръгват от земята, когато никой не гледа. И освен птичето чуруликане от време на време и бръмченето на някое кръвосмучещо насекомо, звучеше и успокояващият шум на уличното движение.

— Няма да трамбовам из Батъри Парк с тези токчета.

Ив погледна към високите й лачени обувки, с платформа отпред, в преливащи се ръждиви и златисти нюанси.

— Защо ги носиш, щом не можеш да вървиш с тях?

— Мога да вървя доста добре, благодаря. Но проклета да съм, ако тръгна на туристически поход. — Надин се отпусна на една пейка, кръстоса крака и крайно неподходящите за туризъм обувки и скръсти ръце. — За какво става дума и защо не можехме да го обсъдим по линк? Целият ми график се срина.

— Ще поискаш да построиш нещо ново върху руините.

Надин просто я прониза с леден поглед.

— Имаш ли представа какво е нужно, за да организираш специално предаване от няколко части? Съгласуване на графици, пътувания, писане, концептуализиране, гардероб! Освен това аз вземам интервютата, аз подготвям въпросите, пиша сценариите. И съм изпълнителен продуцент, по дяволите. Така че…

— Като заговорихме за продуценти — спокойно каза Ив, като се отпусна на пейката, — важно е да накараш Стейнбъргър да се съгласи за интервю. Можеш да почовъркаш какво мисли за убийството на Харис, как се чувства като заподозрян, как той и другите преживяват смъртта й и продължават работата си по филма. Такива неща.

— Смееш да ме учиш как да си върша работата? — Гневът на Надин избухна сред стреса. — Кълна се в бога, може все пак да се опитам да ти сритам задника.

— С тези обувки? — изсумтя Ив. — Глезените ти ще изпукат като съчки.

— Слушай, Далас, медиите вече са препълнени с това. Стейнбъргър, както и останалите, следва политиката на компанията. Шок, съжаление, мъка — и шоуто трябва да продължи. Вече разговарях с всички, записах интервюта. Ако имам нещо ново, различна гледна точка, с която мога да работя — добре. Иначе само предъвкваме едно и също, докато ни дадете нова информация. Освен ако казваш, че Стейнбъргър се е качил на покрива и е убил Харис.

— Без да записваш.

Очите на Надин се присвиха и проблеснаха.

— О, както казваш ти, Далас, „не на мен тия“. Довличаш ме чак дотук от центъра, за да ми подхвърлиш примамката, че подозираш един от най-преуспелите и уважавани продуценти в бизнеса в убийството на една от най-търсените актриси с най-труден характер? И искаш да не записвам.

— Няма да записваш или ще те накарам да ме следваш с тези глезенотрошачки, докато спокойно крача по пътеката с удобните си ботуши.

— Господи! Вбесяваш ме. — Надин огледа ботушите на Ив и се намръщи. — Хубави са.

Ив изпъна крака и им се полюбува.

— Мисля, че подхождат на сакото.

— Дори няма да обсъждам сакото, защото би трябвало да бъде мое. Аз бих оценила това меко кожено съвършенство и елегантния силует много по-добре, отколкото ти.

— Харесва ми. — Тя изчака няколко мига. — Е, ще седим тук да си говорим за дрехи или няма да записваш?

— По дяволите. Не.

— Запази си мисълта. — Ив стана, измина няколко крачки и сграбчи кльощаво момче с провиснало яке и камуфлажни панталони за ръката. — Слушай, и двамата знаем, че онази жена трябва да е идиотка, за да носи чантата си така.

— Какъв ви е проблемът?

Хлапакът я блъсна и се опита да се отскубне. Ив само пристъпи от крак на крак и го хвана по-здраво.

— Вярно, че е идиотка, както и жената с нея, но може би и двете са от Уисконсин или отнякъде другаде. Така че отмъкването на чантите им в парка само би донесло лоша слава на града.

Той оголи зъби и предупредително сви свободната си ръка в юмрук.

— Разкарайте се, госпожо, или ще повикам ченгетата.

— Е, явно и ти си идиот. Аз съм ченге, нещастнико. Седя си ето там и виждам как си набелязваш жертвата. Обидно е.

— Не знам за какво говорите, по дяволите. — Но ръката му се отпусна до тялото, а в гласа му прозвуча писклива нотка. — Разхождам се тук. Просто се разхождам.

— Направи услуга и на двама ни. Отиди да се разхождаш на друго място. Веднага.

Когато го пусна, нещастникът не тръгна да се разхожда. Побягна като заек, далеч от двете жени, вероятно от Уисконсин, които се шляеха, безгрижно хванали чантите си с два пръста.

Ив се върна обратно и седна на пейката.

— Извинявай за прекъсването. Докъде бяхме стигнали?

— Как разбра, че се кани да им грабне чантите?

— Върви след тях от няколко минути и ги зяпа. Чудеше се дали да опита двоен грабеж, или да се задоволи само с едната. Мисля, че щеше да пробва и с двете. Както и да е. Ако искаш да узнаеш това, което знам, кажи вълшебните думички.

— По дяволите!

— Не са тези.

— Е, добре. Но дано да е нещо наистина ценно. Златно. Няма да записвам.

— Стейнбъргър е убил не само Кей Ти Харис и А. А. Аснер, а и най-малко още седем души. Мисля, че са повече, но засега се опитваме да докажем за общо девет. Убива хора от четиридесет години.

Надин примигна веднъж, бавно.

— Джоел Стейнбъргър, носителят на наградата на Академията, отличен от „Кенеди Сентър“, основателя на „Биг Бенг Пръдакшънс“… Джоел Стейнбъргър, убиец от четири десетилетия?

— Първата жертва е бил един от съквартирантите му в колежа, а доколкото зависи от мен, последната ще бъде Аснер.

— Ти ме уби.

— Бих ти сторила нещо друго, ако си падах по жени.

Надин перна Ив по рамото.

— Относно Стейнбъргър. Знаеш го със сигурност, иначе нямаше да ми кажеш. Господи. Господи! Трябва да се разтъпча. — Стана и закрачи напред-назад по пътеката с глупавите си лачени обувки. — Това е нещо грандиозно. Повече от грандиозно. Чудовищно. Като Годзила. И книга… о, да, сигурен бестселър, последван от филм заради скандалната холивудска връзка.

— И е трябвало да умрат само девет души.

— Дай ми минута, а? Едва се сдържам да не затанцувам мамбо, а е нужно голямо усилие. „Джоел Стейнбъргър: Продуцент в смъртта“.

— Може би е по-добре да умуваш върху заглавието, след като го заловим.

Надин отново седна.

— Добре, край с танца на радостта. Може би нямаше да се радвам толкова, ако го харесвах. Очаквах, исках да го харесам като човек. Той продуцира голямо екранно събитие по моята книга. Възхищавам се на работата му много. Но ми се струва твърде себичен, заядлив и малко самонадеян. Голям коцкар е — отбеляза Надин. — Покровителствено пошляпва жените отзад, което никак не ми допада, така че се старая да държа задника си на разстояние.

— Сексът и парите са основна част от същността му, както и потребността да упражнява власт. Пошляпването отзад е просто начин да показва, че той е човекът зад волана.

— Проследила си миналото му до смъртта на съквартиранта му? В колежа?

— Работната хипотеза е, че съквартирантът е пишел курсовите му работи или му е продавал готови срещу възнаграждение. Или е открил, че Стейнбъргър купува оценките си, за да не бъде изключен. Блъснал го е по стълбите в квартирата, която са делили. Вероятно е станало случайно, а след това е било прикрито. Но когато човек се порови, се оказва, че през годините е имало много трагични инциденти, свързани с него. Твърде много. И току-що получих официално опровержение на алибито му за нощта, в която Анджелика Колфийлд е взела свръхдоза.

— Анджелика Колфийлд. Е, сега вече наистина ме уби, мамка му. Мислено ще изтанцувам още едно мамбо. Мислиш, че е убил и Анджелика Колфийлд.

— Зная го. Само трябва да го докажа. Има и още.

Ив й разказа накратко, докато Пийбоди дойде до пейката с огромен пакет пуканки. Нехайно хвърли няколко на катеричка.

Към нея веднага се присъединиха цяла тайфа събратя.

— За бога, Пийбоди.

Ив отново изпъна крака.

— Изглеждаше гладна.

— Станаха цяла армия, а сега идват и проклетите военновъздушни сили.

Долетяха гълъби, които разменяха заплашителни погледи с катеричките, докато се бореха за позиции.

— Разкарай това от тук — нареди Ив, — преди да те атакуват. Мисля, че онзи там има оръжие.

Ядосана и малко изплашена, Пийбоди нагази сред тълпящите се катерички и гълъби и побягна с пакета си.

— Непоправима фрийейджърка — промърмори Ив.

— От години имаше спекулации относно смъртта на Колфийлд и бащинството на плода, който е носела. През цялото това време… Не можеш да докажеш нищо. Все още. Иначе нямаше да разговаряш с мен.

— Пийбоди се обади на бреговата охрана, преди да влезе в ролята на фея, покровителка на дивите животни. Ще изпратят водолази. Ще намерим електрониката, поне част от нея. Засякохме връзката му с яхтата и собственичката й, която разобличи алибито му за Колфийлд с подробно обяснение защо е излъгала. Ще го затрупам с косвени доказателства до шия. Имаме и леко отворения купол и неговата непоносимост към дим.

— Мога да потвърдя това. С Марло изпушихме по няколко билкови цигари в караваната й един ден, докато обсъждахме сцена от филма. Той намина след час. Човек би помислил, че сме горили опасни токсични отпадъци.

— Ще издирим свидетели около всичките убийства. Трябва да получа досието и конфискуваната електроника във връзка със самоубийството на Бъстър Пърлман, преди да стигна до Централата. Днес следобед свикваме пресконференция и ще съобщя, че проверяваме нова информация, нови доказателства и вярваме, че сме близо до арест.

— Опитвате се да го подплашите с дим?

— Ще се разтревожи и ще се опита да се върне назад по стъпките си, за да разбере къде е сбъркал. Изваден от равновесие, има по-голяма вероятност да допусне нова грешка. Майра се безпокои, според мен основателно, че може да стигне твърде далеч и да убие още някого от своите, за да хвърли подозренията върху него. Правил го е и преди.

— С бизнес партньора. Значи, искаш да засиля натиска, да го подтикна да се издъни, като настоявам за интервю.

— Ако се съгласи, ще бъдеш с подслушвателно.

— Почакай…

— За твоя защита, Надин. Може да реши ти да бъдеш изкупителната жертва.

— О, глупости, защо би набелязал мен? Почти не се познаваме. Само отидох на снимачната площадка няколко пъти и още няколко на съвещания за преглед и обсъждане на сценария.

— Тя те е притискала да разшириш ролята й, да промениш някои сцени, да изопачиш действителните факти, за да задоволиш желанието й за повече екранно време.

— Не бих казала, че ме е притискала, но…

— Настоявала е. Ходила е при Раундтрий, при Стейнбъргър, който сега ще бъде готов да разкаже подробно за кавга помежду ви, на която случайно е станал свидетел. Когато и двете сте мъртви, никоя от вас няма да може да заяви, че не се е случило нищо подобно или поне не по този начин. Тя е омаловажавала работата ти, казвала е, че си просто репортер. Не си от Холивуд и нямаш представа как да адаптираш една история за екрана.

— Никога не е… не е точно. Освен това нямаше да получи каквото иска.

— Но в нощта на приема те е нападнала. Пияна, нагла, злобна. Може би леко те е блъснала физически. Ти си отвърнала. Не си искала да я убиеш, но нещата са излезли извън контрол.

— Хей!

— Сега си обсебена от чувство за вина. Опитваш се да го преодолееш, като се впускаш в нов проект. Но те разяжда отвътре. Знаеш ли, въпреки че сме приятелки, аз дишам във врата ти и ще си свърша работата. Не можеш да понесеш това. Скандалът, натиска, заплахата от затвор. Затова избираш бягството и се самоубиваш.

— Нищо подобно. Много добре знаеш, че никога не бих се самоубила, и ако с мен се случи нещо, ще се закълнеш да отмъстиш за смъртта ми, докато едва преглъщаш сълзите си над красивия ми, стилно облечен труп.

— Няма да стигна толкова далеч. Важното е, че той не познава никоя от нас достатъчно, за да знае, че никога не бих повярвала, че си се самоубила. За него ще бъдеш много удобен, красив и стилно облечен труп.

— Разбирам накъде биеш. Все пак мисля, че има и по-удобни трупове.

— Аз също, но не искам да губя от ценното си време, за да отмъщавам за смъртта ти и да преглъщам сълзи, така че защо да рискуваме? Ще ти сложим подслушвателно.

— Ще взема интервюто и ще бъда с подслушвателно, при условие че ще получа ексклузивен разговор лице в лице с теб и цял час участие в „Сега“.

Ив я изгледа с престорен укор.

— Тук не става въпрос за медийно влияние и рейтинги, Надин. Важното е да спрем убиец, който не само се е изплъзвал на правосъдието четиридесет години, а и е натрупал състояние.

— Ако ролята на медиите не беше важна, нямаше да се обърнеш към мен и да искаш помощта ми. Имаш нужда от медиите в този случай. Имаш нужда от мен и ще играя по твоите правила. Само трябва да се съгласиш, след като постигнеш своето, и ти да поиграеш по моите.

— Може би трябва да му позволя да те очисти.

— Твърде много ме харесваш. Освен това си се заклела да служиш и закриляш. — Надин извади бележника от чантата си и нахвърля няколко кратки бележки. — Ще ми е нужно и съдействието ти за книгата, която ще напиша, защото ще използвам забележителните си способности на разследващ журналист за другите убийства. Ще споделя всичко, което открия.

Тя пъхна бележника обратно в чантата си, затвори я и лукаво се усмихна на Ив.

— И двете знаем, че ще бъдат нужни проучвания, източници и човешка сила, за да събереш достатъчно доказателства по всички случаи.

Ив намръщено сведе поглед към пръстите на ботушите си, готова да се съгласи, но с неохота.

— Добре. Разбрахме се. Трябва да бъде днес. Веднага след пресконференцията.

— Добре. И бездруго щяхме да се разберем, но беше хубава почивка в парка. — Надин стана. — Ще дойда на пресконференцията и ще ти кажа веднага щом се уговоря със Стейнбъргър за интервюто.

Ив проследи с поглед как се отдалечава с неудобните си обувки и стана, за да потърси Пийбоди и да се увери, че не е изядена от катерици.

 

 

Когато се върна в Централата, Ив отправи молба — чрез двама униформени, които изпрати в студиото — към Валъри да дойде в управлението, за да отговори на още няколко въпроса.

— Ние ще отидем при нея, ако се противи — каза тя на Пийбоди, — но предпочитам да я разпитам тук. Ще бъде официално, леко смущаващо, преди пресконференцията. Ще й кажем, че след малко ще направим изявление.

— И тя ще разпространи слуха в студиото.

— Не искам Стейнбъргър да пропусне това. Ще изпратя някого по петите му. Не можем да го следим в студиото, но когато си тръгне, някой ще тръгне след него. Трябва да узнаем, ако отиде при някой от другите. Няма да му дадем възможност да добави нов трофей в колекцията си.

— Бакстър и Трухарт?

— Да, ако не са попаднали на някаква гореща следа. Цивилни. Дай им указания. Аз ще се обадя на Фийни и електронния отдел за подслушвателното на Надин и ще докладвам на командира. — Ив погледна часа. — Ще поддържаме връзка с бреговата охрана и водолазите.

Не отне много време. Чу се и с Кюнг за доуточняване, започна да преглежда досието, сполучливо доставено от Калифорния, и се усмихна, когато получи съобщението на Пийбоди за Валъри. Пиар съветничката беше в Централата.

„Малко реквизит никога не е излишен“, реши Ив, събра няколко папки и ги пъхна под мишница. Тръгна през общото помещение.

— Къде я настанихме?

— Стая за разпити „А“ — отвърна Пийбоди.

— Да действаме. Строго и официално — добави тя, докато вървяха към стаята за разпити. — Доизясняване. След малко ще застанем пред медиите и искаме да се уверим, че информацията ни е точна. Когато я притисна, чувствай се свободна да проявяваш съчувствие и разбиране.

— Ще бъде добра актьорска практика преди участието ми във филма. Престън току-що ми изпрати съобщение. Имам реплика: „Полицаи“. Може би трябва да го кажа така, със спокоен тон. Или тревожно: „Полицаи!“. Или като въпрос: „Полицаи?“.

— Да, озадачаващо.

— Искам да свърша добра работа. Може би с известно колебание: „П-полицаи!“. Всички от семейството ми са много въодушевени. Ще позволят на Макнаб да застане до мен, сякаш стоим заедно и говоря на него. Ще бъдем двойка.

— Двойка какво?

Ив побутна вратата на стаята за разпити.

— Госпожо Зейвиър. — Кимна на Валъри, когато даде гласова команда за запис и прочете подробностите. — Благодаря ви, че се отзовахте — започна тя и продължи, преди Валъри да отговори. — Вече ви прочетох правата в този случай. Искате ли да ги повторя?

— Не, но не разбирам защо ме повикахте.

Ив седна и остави папките си.

— За разлика от киното, в действителността разследването на едно убийство изисква много преповтаряне и рутина. Искам да потвърдя няколко момента от предишните ви показания и да се уверя, че имаме точен запис на вашата версия за събитията.

— Моята версия?

— Петима души са свидетели на едно и също събитие. Всеки от тях разказва за него с известни разлики. Хората не виждат едни и същи неща по един и същ начин, нали?

— Значи, отново викате всички на разпит?

Ив не каза нищо, само сведе поглед, докато отваряше папката си.

— Искаш ли нещо, преди да започнем, Валъри? — попита Пийбоди с усмивка, в контраст с хладната официалност на Ив.

— Не, не. Искам да приключим по-скоро. Точно сега в студиото е много напрегнато.

— И тук сме доста заети. — Тонът на Ив би смразил и казаните в ада. — Разследваме две убийства, а трябва да се справяме и с медиите, които са толкова мили на вас и партньорите ви.

— След малко отново даваме пресконференция. — Пийбоди излъчваше ентусиазъм и наивност. — Ще обявим, че имаме нова информация и се надяваме скоро да извършим арест.

— Пийбоди.

— Съжалявам лейтенант. Но Валъри е в медийния бизнес и знае как се процедира. Далас не обича да разкрива намеренията си, но ръководството държи на положителния шум в медиите.

— Разбира се. Ще арестувате някого? Знаете кой е убил Кей Ти?

— Ще…

— Пийбоди. — Този път тонът на Ив бе рязък. — Не бива да обсъждаме поверителна информация за разследването, която няма да бъде оповестена пред медиите. Колкото и ръководството да държи на положителния шум.

— Бих могла да помогна. Това е моята област и…

— Имаме си пресцентър. — Ив извади тънък таблет от папката си и го включи. — Заявихте, че във вечерта на убийството на Кей Ти Харис сте седели тук по време на прожекцията в киносалона на Раундтрий. Потвърждавате ли?

— А… — Валъри се наведе и се вгледа в схемата на местата, която Ив бе съставила. — Да. Така мисля. Бях седнала отзад, вдясно.

— Доколкото си спомняте, точна ли е останалата част от тази схема?

— Всъщност не обърнах особено внимание, но помня, че Марло и Матю тръгнаха към този ъгъл, където сте ги отбелязали, а Раундтрий беше отпред, близо до вас и съпруга ви. Джоел беше зад мен и Джулиън. Всичко ми се струва вярно.

— И в показанията си в нощта на убийството заявихте, че не сте видели никого да излиза от залата по време на прожекцията.

— Не видях.

— Седели сте отзад, вдясно. Осветлението в преддверието беше слабо, но все пак беше включено. Когато вратите се отворят, а знаем, че те са се отваряли неведнъж, защото жертвата, и убиецът, и Надин Фърст, и Кони Бъркет са излезли, светлината е идвала право към вашия ъгъл. Онези врати са се отваряли няколко пъти, а не сте забелязали?

— Както казах, имах малко работа и затова бях седнала там. Може и да съм била на съседната седалка. Трудно е да си спомня точно.

— На коя бяхте? На тази? — Ив потупа по екрана. — Или на тази? А може би на тази?

— Не съм сигурна.

— Сега не сте сигурна. — Ив се облегна назад с хладен поглед, кимна. — Изглеждахте сигурна, когато дадохте първите си показания.

— Не знаех, че точното място ще се окаже толкова важно.

— Не знаехте, че къде сте седели, дали сте седели, дали сте видели някого да излиза, дали самата вие сте излизали, ще се окаже важно при разследване на убийство?

— Аз не съм излизала от залата. — В гласа й се прокрадна паника. — Джулиън или Джоел щяха да ме видят. Бяха зад мен.

— Сигурна ли сте в това?

— Да.

— Но не и къде сте седели. Знаете къде са седели двама други, а според предишните ви показания, и жертвата, а не можете да си спомните точно къде сте били самата вие.

— Бях тук.

Разтревожена, Валъри удари с пръст по таблета.

— Сега вече сте сигурна?

— Да.

— Седели сте тук, но не сте забелязали светлината при отварянето на вратата.

— Не.

— Странно е, защото направих възстановка, като седнах на същото място, на което вече сте сигурна, че сте седели вие, и забелязвах краткото нахлуване на светлина през вратата.

— Очевидно сте по-наблюдателна от мен или по-чувствителна към промяна на светлината.

— Сигурно. Защото не е възможно да лъжете.

Валъри се опита да се престори на обидена, но паниката отново прозираше.

— Нямам причина да лъжа.

— Имате кариера, която съм убедена, че е важна за вас. Да продължим нататък. Заявихте още, че сте били в резиденцията на Джоел Стейнбъргър в часа на убийството на А. А. Аснер. Сигурна ли сте в това?

— Разбира се.

— Просто проверявам. И нито вие, нито господин Стейнбъргър сте напускали резиденцията, по което и да е време онази вечер, онази нощ, до сутринта?

— Точно така.

— Сигурна сте, защото сте прекарали всяка минута от това време заедно.

— Работихме до късно, след полунощ, почти до един. Опитвахме се да предвидим развоя на събитията от различни гледни точки. Пренощувах в апартамента за гости, защото приключихме късно и решихме да продължим сутринта.

— Колко ви се плаща за такава извънредна работа?

— Моля?

— Интересувам се какво получавате за всичкото време, което отделяте.

— Работата ми изисква гъвкавост и често отнема много време, в необичайни часове. Не виждам каква връзка има това.

— Ченгетата са любопитни. Проявявам любопитство, затова се питам дали времето, което влагате, може да обясни петдесетте хиляди, преведени от господин Стейнбъргър в банковата ви сметка вчера сутринта.

Тревогата премина в шок, доста добре прикрит, според Ив, с гневен изблик.

— Ровили сте се в личните ми финанси? Какво право имате да…

— Всякакво. Това е убийство. Какво свърши за петдесет хилядарки, Валъри?

— Работата си! Джоел цени изключителната работа, която върша. Справянето с последиците от смъртта на Кей Ти беше свързано с много извънредна работа, извънредни часове и оригинален подход. Той ми даде премия.

— Но нали казваш, че работата ти изисква гъвкавост и често отнема дълго време в необичайни часове.

— Така е.

— Колко често получаваш премия за това, че вършиш работата си? Защото, освен ако е имало плащания в брой, които са останали недекларирани и не си платила данъците им, не виждам никакво съпоставимо постъпление през последните две години.

— Мога само да гадая защо Джоел е решил, че подходът ми при тези обстоятелства заслужава подобно поощрение. — Валъри извърна глава и прочисти гърлото си. — Трябва да попитате него.

— Да, ще го направя. Отново ли спиш с него, Валъри?

— Не! Не е нужно да спя с работодателя си, за да напредвам в кариерата.

— Но по-рано си правела секс с него.

— Нямаше нищо общо с кариерата ми. Беше просто моментна слабост от страна и на двама ни. Започна и приключи, преди да пристигнем в студиото в Ню Йорк.

— По-добре за вас. Като заговорихме за издигане, изведнъж ми влезе някаква муха в главата и се обадих в хотела. Преместила си се във ВИП апартамент. Това е много по-висока класа от стандартна стая.

— Имах нужда от повече пространство и някои екстри за работата си.

— Както и… лична камериерка, лична фитнес зала и личен асансьор.

— Нуждаех се от повече пространство, за да работя — упорито настоя Валъри. — Студиото одобри това.

— Знаеш ли за какво говорят малките глезотии и хубавата тлъста пачка според мен, Пийбоди?

— Ами…

— За подкуп. Освен любопитни, ченгетата са подозрителни и цинични.

— Не съм сторила нищо, освен да свърша работата си. Дойдох тук доброволно, но не съм длъжна да стоя и да понасям обиди.

— Интересно ми е какво е да бъдеш медиен посредник на хора, които печелят… колко? Най-малко десет пъти повече от теб, някои от тях дори повече. На хора, които получават целия разкош, цялото внимание, докато ти се трудиш упорито зад кулисите, за да ги представиш в най-добрата им светлина. Налага се да завоалираш и прикриваш гафовете им, глупостта им, налудничавите им прищевки. Греховете им, престъпленията им.

— Правя каквото правя и съм добра. Работя за една от най-проспериращите и престижни компании в индустрията. Имам персонал от шест души, които се отчитат пред мен, а аз се отчитам пряко пред една от иконите в нашия бизнес.

— Тази икона ли поиска да излъжеш заради него, Валъри? Или заради някого другиго?

— Вече дадох показания. Няма какво да добавя.

— Значи „без коментар“? Свободна си да си тръгнеш, но мисля, че отново ще си поговорим. Много скоро. Точно сега ми предстои пресконференция, за която трябва да се подготвя. Някакъв съвет?

— Саркастичната заядливост не стои добре пред камера.

Ив се усмихна на себе си, докато Валъри се изнизваше от стаята.

— Край на разпита. Аз съм саркастична и заядлива кучка.

— Без коментар — отвърна Пийбоди.

— А тя е изплашена лъжкиня, която не знае дали да напълни гащите, или да се прави на обидена. Веднага ще изпее това на Стейнбъргър. Всъщност се обзалагам, че електронният отдел ще разполага с доста записан материал още преди да излезе от сградата.

— Може би поставихме живота й на карта, Далас.

— Ако я убие, луксозният апартамент и парите ще будят още повече подозрения. Ще го притиснем за съучастничество, за компенсацията като подкуп или затваряне на нечия уста. Достатъчно умен е, за да я запази жива и да потвърди версията й за премията и повечето пространство. Но ще я държим под око.

— Как?

Ив извади линка си.

— Далас — каза тя, когато Кони вдигна. — Имам нужда от една услуга.

— Какво мога да направя за теб?

— Обади се на Валъри и поискай да се срещнете. Все едно къде, но трябва да бъде заета и да остане с теб или съпруга ти до края на деня.

— Добре. Мога ли да попитам защо?

— Можеш да попиташ, но няма да ти кажа.

— Това не ми харесва, но наистина имам нужда от малко помощ днес следобед. Шефовете от студиото настояват да говоря на поклонението за Кей Ти, а Мейсън да произнесе официалното надгробно слово. Между това и… е, не е зле да поискам помощта й. Кога да я повикам?

— Сега.

— Сега?

— Сега. И не казвай на никого за този разговор. Ще се обадя по-късно.

— Но…

Ив затвори. Предпочиташе да избегне въпросите.

— Валъри не може да откаже на Кони, филмовата звезда, съпругата на режисьора. Поклонението е още един плюс.

— Имаш ли й доверие? На Кони?

— Доверие е силно казано — замислено отвърна Ив, — но щом тя не е убила никоя от двете жертви, за момента ще свърши работа. — Отново погледна часа. — Да хвърлим бомбата на нищо неподозиращата публика.

Сигналът на комуникатора й прозвуча и тя го извади.

— Далас.

— Стейнбъргър току-що получи обаждане от Зейвиър — осведоми я Фийни. — Стори ми се малко разстроена.

— Така ли?

— И направи неласкави коментари за теб.

— Дълбоко съм засегната.

— Ще изпратя копие от трансмисията за файловете ти.

— Благодаря. Засега само ми кажи най-същественото.

— Че си се държала грубо и обидно? Или че си гаднярка с проскубана коса?

— Какво ще кажеш за частта, в която казва, че съм узнала за новите й придобивки?

— А, тази част. Как смееш да се ровиш в личните й финанси, да я разпитваш за хотелския й апартамент и да се опитваш да я сплашиш? Какво мисля? Не си се опитала, успяла си. Стейнбъргър не я остави на мира, докато не му предаде разговора ви дума по дума, което ще ти спестя, защото си била там. Увери я, че няма за какво да се безпокои. Утешаваше я и я коткаше, каза й, че е постъпила правилно и че студиото и лично той й благодарят за дискретността и лоялността. Отново я заразпитва, когато му каза, че ще правиш ново изявление пред медиите за получена информация и предстоящ арест. После й каза да изчака, защото го търсели на друга линия. Никой не го търсеше.

— Имал е нужда от време да се опомни.

— Така предполагам. Накара я да чака седемдесети и три секунди. Когато отново заговори, й каза да не се тревожи. И двамата правели само най-доброто за проекта и студиото и когато нещата се уталожат, щял да й покаже признателността си.

— Тя успокои ли се?

— Благодари му, а след това каза, че се връща в хотела, за да поработи. Щяла да гледа пресконференцията там и да оформи официалния отговор на студиото.

— През следващите няколко часа ще бъде заета и далеч от него. Обади ми се, когато засечеш още нещо. Пресконференцията започва след няколко минути.

— Добре че ти ще заставаш пред медиите, а не аз — каза Фийни и затвори.

Ив хвърли поглед към Пийбоди и видя, че е заета с комуникатора си. На лицето й се появи широка усмивка, докато го прибираше.

— Водолазите са извадили няколко устройства от мястото, чиито координати им дадохме. Ще проверят серийните номера, когато ги приберат. Но единият от тях докладва, че е имал късмет и е намерил линк, червен линк, гравиран с инициалите К. Т. Х.

— Пипнахме го, Пийбоди. Свържи се с Рио, осведоми я. Кажи й, че сме й намерили проклетата тресчица и да ни уреди съдебните заповеди.