Нора Робъртс
Слава в смъртта (19)

19.

— Ще трябва да организирате нова пресконференция — каза Ив на Кюнг.

— Боя се, че да. — След кратък оглед той се спря на класическа поничка с глазура и внимателно я разчупи на две. — Налага се.

— Но може да почака, докато прокурор Рио издейства съдебна заповед и електронният отдел получи право да проследява и подслушва.

— Добре. — Кюнг изненадано разпери ръце. — Много сте разбрана.

— Надявам се да мога да кажа същото за вас. Ще обявим, че има голям пробив в разследването, и вярвам, че в най-скоро време ще извършим арест.

— Чудесна новина. — Кюнг изпитателно се вгледа в лицето й. — Стига да е истина.

— Частта за пробива — да. Арестът зависи от начина, по който заподозреният ще реагира на истината. — Ив се обърна към Уитни: — С ваше позволение, разбира се, командир Уитни.

— Следя мисълта ти — увери я началникът й. — Очакваш, че заподозреният ще установи някакъв контакт след това изявление. Че ще бъде подтикнат от любопитство или паника да го стори.

Ще поиска да узнае какво имаме и дали е нещо, което би хвърлило сянка върху него. Алибито му за Аснер е друг човек, когото предполагам, че е подкупил. Цената може да се покачи. Човекът може да поиска да предоговори условията.

— Възможно е да разговарят за това лице в лице. — Фийни сви рамене. — Да не използват линк или компютър.

— Вярно. Но имам още някой, който ще предразположи заподозрения за разговор лице в лице. Надин умее да кара хората да изричат неща, които не са очаквали или възнамерявали да кажат. Всяка малка грешка, която той допусне, ще придаде още тежест. Искам да я включа в разследването, командир Уитни. Не само има професионален интерес, а и знам, че няма да оповести информация, която е получила от мен, преди да й дам картбланш. Особено след като се съглася, макар и с неохота, на ексклузивно интервю за „Сега“ в замяна на помощта и дискретността й.

— Той манипулира — отбеляза Майра. — Никой не може да води живота, който е водил, да върши онова, което е вършил четири десетилетия, ако не е майстор на манипулациите. Надин също манипулира експертно. Както и ти — обърна се тя към Ив. — Знаеш, че ще я излъже.

— Да. Но за кого? Защото, ако вярва, че сме почти готови да извършим арест, трябва да очерни някого. Има ограничен кръг от заподозрени. Ще бъде принуден да хвърли някого от своите в огъня, за да отърве кожата. Ще се наложи да излъже или да изопачи истината. Колкото повече прави това, толкова по-голям е шансът да сбърка.

— Може да убие някого от своите — изтъкна Майра. — И както с партньора си, да го нагласи, сякаш е самоубийство, извършено от чувство за вина.

— Да, затова тук трябва да предприемем стъпки. Обмислям какви.

— Извинете ме. — Кюнг повдигна ръка. — Не съм детектив, но наистина ли виждам това, което виждам?

Ив погледна към таблото, когато той посочи натам.

— Информацията да не излиза извън тази стая.

— Разбрано. Няма проблем. Но… нима наистина сте свързали девет убийства с Джоел Стейнбъргър? Един от най-уважаваните, най-почитани, успели и възхвалявани продуценти в индустрията?

— Това, че прави добри филми, не означава, че не е хладнокръвен убиец. И ще сложа край на тези наклонности и славата му.

— Ще бъде огромен скандал. Медиите ще експлодират, а нюйоркската полиция и вие, лейтенант, ще бъдете на кота нула.

— Говорите, сякаш сте доволен от това.

Той само се усмихна и отхапа голямо парче от поничката си.

— Всички правим каквото можем.

— Имате право.

От конферентната зала Ив отиде право в офиса си и се обади на Надин.

— Дамата с яхтата — каза тя на Пийбоди.

— Живее в Трайбека с партньора си.

— Свържи се с нея. Искам да се срещнем на яхтата й.

— На яхтата?

— Незабавно, Пийбоди… Надин — заговори тя веднага щом репортерката вдигна. — Трябва да поговорим.

— Имам прозорец днес следобед около…

— Сега.

— Далас. В момента съм по средата на…

— Повярвай ми, на каквото и да си по средата, не е толкова пикантно.

— Така ли? Какво по-пикантно може да има от ексклузивно интервю с Айзък Маккуин, докато очаква транспорт до новото си местообитание — строго охраняван космически затвор? Следват интервюта с близначките Джоунс, с младото момиче, отвлечено от Маккуин и съучастничката му от мола в Далас, и с всички оцелели, които едно младо ченге е освободило, когато е тикнало Маккуин зад решетките преди дванайсет години. Получаваме шест часа специално ефирно време, на три части. Ще бъде мега сензация.

— Радвам се за теб. Искаш ли още нещо мега? Толкова мега, че би могло да означава нова книга и със сигурност ще накара цял Холивуд да тропа на вратата ти.

— Кога и къде?

— На кея на пристанището за яхти до Батъри Парк. Почакай. — Ив хвърли поглед към Пийбоди, когато тя се върна, повдигна пръст и изрече с устни: „След час“. — След два часа. Не закъснявай. — Ив затвори.

— Наистина е мега — отбеляза Пийбоди. — Нямам предвид книги и филми, а за полицията. Когато станах ченге, не беше заради случаи като този. Искам да кажа, трудно е човек дори да си представи, че някой може да върши това цели четиридесет години. Подобни неща ме карат да се чувствам…

— Депресирана — довърши Ив. — Защото е трябвало да бъде спрян много отдавна. Ако едно ченге беше погледнало надясно, вместо наляво, нагоре, вместо надолу, и беше задало един въпрос, може би щеше да бъде спрян.

— Да. Знам, че някои хора никога ме могат да бъдат хванати или се измъкват, защото просто не успяваш да събереш достатъчно доказателства, за да приключиш случая. Но това е продължавало е десетилетия, Далас. Пред погледа ми е онзи студент, младеж на по-малко от моите години, който никога няма да завърши образованието си или да се влюби. Сега щеше да бъде достатъчно възрастен, за да има внуци, а винаги ще си остане на двайсет.

— Добре е да запомниш този образ. За него ще се застъпиш в случая. Запомни лицето и името му, Пийбоди, и помни, че не е имал шанса да доживее до повече от двайсет, защото Джоел Стейнбъргър го е лишил от този шанс и се е отървал безнаказано. Затова е продължил да лишава хора от шанса да живеят.

— Ще се погрижим никога вече да не го стори.

Ив отговори на обаждане на линка си:

— Далас.

— Макхоун. Провървя ми. Намерих касетката с доказателствата, досието, конфискуваната електроника. Всичко. Не можех да си го избия от главата, след като разговарях с вас. Влязох в архива и започнах да ровя.

— Задължена съм ви. Слушайте, тук сме попаднали на гореща следа. Ако получа онова, което сте открили, ще накарам най-печения ни компютърен гений и нашия цивилен експерт-консултант да се поровят в електрониката. Ще ви бъда благодарна, ако ми изпратите досието и всичко останало.

— Ако откриете нещо, което ще ми позволи да кажа на вдовицата на Пърлман, че съпругът й не е бил страхливец и крадец, ще бъдем квит. Трябва да се преборя с малко документация, за да получа разрешение за изпращането, а след това да осигуря надежден транспорт.

— Мога да ускоря нещата. Началникът ми ще съдейства за разрешението, а аз ще уредя транспорта. Ако някога мога да ви бъда полезна с нещо, сержант Макхоун, само ми се обадете.

— Ще го направя.

— Кажи на Уитни да действа — нареди тя на Пийбоди. — Аз се заемам с транспорта.

Понечи да се обади на Рурк, но направи гримаса, просъска и закрачи към прозореца и обратно. Знаеше, че не е редно да го прекъсва всеки път, когато се нуждае от нещо, което би могъл да осигури.

Трудно беше за преглъщане, но вместо това се обади на Съмърсет.

— Лейтенант?

— Нужен ми е спешен полет със совалка на двама служители на нюйоркската полиция до Калифорния и връщането им с важни доказателства обратно в Ню Йорк.

— Разбрано. Трябва ми точната дестинация и предпочитаният център за излитане.

— Това ли е?

— Предполагам, че искате този транспорт експедитивно, така че да, дестинацията и центърът за излитане са достатъчни.

— Добре.

Все още подозрителна, Ив му ги каза.

— Много добре. Хората ви да бъдат в центъра с валидни документи за самоличност и подписано пълномощно, разбира се, след тридесет минути.

— Подписано пълномощно от кого?

— От вас, лейтенант. Тъй като совалките винаги са на ваше разположение, служителите изискват само пълномощно от вас. Освен ако не възнамерявате да ги придружите. Тогава няма да е необходимо.

— Не, няма да пътувам. Ще бъдат там след тридесет минути. — Отново бе трудно за преглъщане, но добави: — Благодаря ти.

— Разбира се.

Намръщено впери поглед в празния дисплей на линка. Откъде можеше да знае, че е толкова лесно? Ако знаеше, сама щеше да се обади на транспортната станция. Все пак вероятно Съмърсет можеше да съкрати и ускори процедурата.

— Далас.

— Какво? — Разсеяна за миг, Ив се обърна и видя Рио на вратата. — Да.

— Имаш заповед. Вече казах на Фийни.

— Добре. Действаме.

— Няма да ти бъде приятно да го чуеш, знам, но ще ви е нужен голям късмет, за да го засечете да казва нещо, което можеш да отнесеш в съда за тези убийства.

— Може да каже нещо, което води до нещо друго, което може да свърши работа. Това е процес, Рио.

— Който вероятно ще отнеме години, ако изобщо някога успеете да съберете доказателства срещу него за старите убийства. Защо не се съсредоточите върху двете, с които вече сте се заели?

— Мога да преследвам няколко цели едновременно. Колежанче, бременна жена, съпруг и баща, старец, жена, проявила достатъчно разум да се разведе с него, и човек, който просто е вършел работата си. За кого от тях искаш да забравя?

— За никого. Но ако можеш да приключиш случаите с Харис и Аснер, той вече няма да види слънчева светлина. Има само един живот, Далас, и ако изпипаме нещата както трябва, ще прекара остатъка от него в кафез.

— Щеше да е достатъчно, ако всичко се въртеше само около него. Но важни са още седем души и животът, който никога няма да изживеят. Видя ли лицата им? — попита Ив.

— Да, знам, Далас. Искам да си плати за всичките. Искам да го притисна за всеки от тях и да спечеля. Което е в сферата на фантастиката, защото, ако някога получим достатъчно доказателства по всички случаи, шефът ми ще бъде въодушевен, а аз ще се задоволя да бъда главен прокурор по делото. Но засега бих се задоволила със солидни доказателства по един случай. Да го вкараме на топло и да се надяваме, че с времето ще съберем и за другите.

— Аз няма да се задоволя с това. Когато съберем достатъчно, за да го арестуваме за Харис и Аснер или което и да е от двете убийства, ще го направя на парчета за останалите. Наведнъж. Накрая ще ти поднеса парчетата на тепсия.

— И аз ще ги приема. Майра се безпокои. Нали усети това? Безпокои се, че той ще намери начин да отклони подозренията от себе си и да ги насочи към някой друг. Или по-лошо. Не искаме да добавим още един трофей в колекцията му.

— Знам как разсъждава сега. Ще предвидя ходовете му.

— Дръж ме в течение. И ако ми намериш още няколко тресчици, ще настоявам упорито за съдебните заповеди.

— Можеш да опиташ и сега.

Рио само поклати глава.

— Опитвам сега и получавам отговор „не“. Получавам „не“ и става още по-трудно по-късно да получа „да“.

Ив виждаше логиката, макар и да не й харесваше.

— Знаеш ли, когато с Пийбоди отидохме на снимачната площадка, преди Харис да бъде убита и положението да стане напечено, снимаха сцената, в която напориста млада жена прокурор придружава две ченгета от отдел „Убийства“ в резиденцията на Айкоув и когато откриват труп, прокурорът припада.

— Мамка му. Мамка му! Включили са това във филма? — С изражение на ужас и гняв, Шер Рио се завъртя в кръг. — Мамка му! Беше първият ми труп. Би могло да се случи на всеки.

— Случи се на теб. Актрисата падна много грациозно.

— Харесало ти е. — Присвила очи, Рио размаха пръст. — Харесала ти е сцената на моето кино унижение.

— Не беше твърде зле. Ако не ме лъже паметта, ти напълно компенсира това. Изправи се с гордо вдигната глава и свърши страхотна работа.

Рио въздъхна.

— Намери ми тресчица. Само една тресчица и отново ще надигна глава.

— Бъди готова за това.

Ив грабна сакото си.

— О, господи!

Звукът, който Рио издаде, бе близък до стон на сексуална наслада.

— Какво е това? — Оставайки на разстояние, Ив облече сакото. — Сериозно, издаваш секси звуци при вида на едно сако?

— Просто е… неустоимо.

— Не го ближи. Веднъж — каза Ив, знаейки, че няма лесно да се отърве от Шер. — Можеш да го докоснеш, но само веднъж.

— Ммм. Не мога да му се наситя.

— Що за реакция? — промърмори Ив, докато излизаше в общото помещение. — Пийбоди, с мен. Ще ти дадем тресчицата — обеща тя на Рио.

 

 

Вятърът пробягваше по водната повърхност и разнасяше мириса на морска вода навътре към сушата. Беше приятен ден и туристите се възползваха, скитаха из парка или се тълпяха на фериботите за екскурзия до остров Либърти. Градините все още бяха пълни с разцъфнали цветя, а багрите клоняха към ръждивото и жълтеникавокафявото на есента.

Уличните търговци, вечно предприемчиви местни жители, бяха разпънали сергиите си, за да изкушават тези туристи с евтин соев хотдог, сувенири, пътеводители, линкове и фотоапарати за еднократна употреба за онези, които са загубили своите.

Ив стоеше загледана в пристанището, където множество лъскави яхти се поклащаха във водата.

Частният сектор бе отделен, за да държи настрана любопитните и склонните към вандализъм или кражба. Не й се струваше много трудно за проникване, но бе убедена, че онези, които могат да си позволят да паркират, закотвят или каквато там е думата, луксозните си плавателни съдове тук, са ги оборудвали с надеждни системи за сигурност.

— Това е Вайълет Холмс.

Пийбоди повдигна брадичка към жената, която вървеше към портала.

Беше облечена с елегантно червено сако, дънки с тънка златиста бродерия на джобовете и червена риза на райета. Шалът на цветя, увит около врата й, се развяваше зад нея от лекия бриз.

Върху късите й посивели коси се мъдреше кокетна тъмносиня шапка.

— Детектив Пийбоди. А вие сте лейтенант Далас — Вайълет имаше силно, уверено ръкостискане. — Имам чувството, че ви познавам, след като прочетох книгата за Айкоув и разбира се, след като гледах репортажите за Кей Ти.

— Познавахте ли я? — попита Ив.

— Бегло. Напоследък смятам Ню Йорк за свой дом и рядко пътувам до западното крайбрежие. Интересно е да се запозная с вас двете, но не разбирам вашия интерес към „Симон“.

— Яхтата — обясни Пийбоди на Ив.

— Кръстих я на емблематичната си роля. И двете сте твърде млади, но Симон даде старт на кариерата ми. Яхтата е на десет години и е едно от най-големите ми удоволствия.

— Като заговорихте за първите си професионални изяви, можете ли да ми кажете дали е нещо обичайно за Джоел Стейнбъргър да даде на начинаеща актриса двайсет хиляди долара?

— Моля?

— Просто една от подробностите, които изникнаха при рутинното разследване. Двайсет хиляди, прехвърлени на вашата сметка, току-що открита, на осемнайсети юли деветдесет и девета година. Това обичайна практика ли беше?

— Не, напротив. Точно това прави Джоел толкова необикновен и специален. Спомням си го много добре, защото отново беше свързано със Симон. Ролята. Отчаяно я исках и кастингите ми вървяха добре. Готвех се за тях от дни наред. — Леко се засмя, докато мислено се връщаше назад. — Ядях, спях и дишах със Симон. Джоел искаше мен за тази роля, но другите костюмари се опъваха. Не съм била достатъчно красива, достатъчно изтънчена. Не съм притежавала чувственост, сексапил. И така нататък.

— Добре. Двайсет хиляди промениха ли това?

— Ще се изненадате. Джоел ми даде парите от собствения си джоб, пое риска. Накара ме да наема един от топ консултантите по онова време — дрехи, прическа, грим, поведение. — Вайълет отново се засмя. — Господи, беше вълнуващо. И с тази изцяло нова външност и подобаващо държание отново се явих на кастинг. И получих Симон. Задължена съм на Джоел за това, а до голяма степен и за всичко по-нататък.

— Бяхте ли любовници?

— Тогава не. По-късно за известно време. Задава те ми странни въпроси.

— Знам, че изглежда така. Имам още един. Щом толкова добре си спомняте случая, трябва да помните и какво поиска Джоел от вас в замяна.

— Да получа ролята.

— Някаква малка услуга, нещо, за което ви е помолил по същото време.

— Просто не разбирам какво общо има това с яхтата ми.

— Има множество подробности, които трябва да уточним.

— Всъщност си спомням, защото бяха вълнуващи дни за мен. Беше нещо дребно и много мило, което никога не съм смятала за услуга „в замяна“, както се изразихте.

— Какво си спомняте?

— Джоел планираше изненада за съпругата си, току-що бяха разбрали, че очакват първото си дете. Искаше да отскочи до вилата си в Мексико, да провери как върви подготовката. Помоли ме само, ако някой ме попита, да кажа, че е бил с мен и консултанта на първата ни среща в онази вечер. Всъщност наистина беше там — през първите два часа. После тръгна, за да хване полета си. Това ли имате предвид?

— Да, мисля, че вече е ясно, благодаря. Предполагам, че когато са ви попитали от полицията, сте заявили същото.

— О! — Вайълет сложи ръка на сърцето си. — Свръхдозата на Анджелика Колфийлд. Да, сега виждам полицейската връзка. Каква трагедия, каква нелепа загуба на живот и талант.

— Полицията разпита ли ви?

— Бяха разговаряли с Джоел. Носеха се слухове, че е имал връзка с Анджелика. Честна дума, не мога да преброя връзките, които аз съм имала според слуховете — с мъже, които дори не познавам. Това е част от бизнеса.

— Когато са ви попитали, сте им казали, че е бил с вас и консултанта.

— Да, така им казах. Джърмейн, консултантът, беше там, когато задаваха въпросите. Отново просто рутинна процедура. И веднага потвърди, че Джоел е бил с нас. И аз направих същото. Стори ми се по-лесно. — Вайълет замълча за миг, въздъхна. — Не се бях сещала за това от години, но мисля, че не беше редно. Джоел сигурно имаше резервация за полета, но медиите щяха да разтръбят за пътуването до Мексико и да развалят изненадата. А Лана беше дълбоко трогната, когато той устрои най-грандиозния прием в нейна чест във вилата им. Първото ми голямо светско събитие — сподели тя с усмивка.

— Сега, когато изненадата не е фактор, нали нямате нищо против официално да изясните несъответствието за документацията — каза Ив.

— О… Разбира се. Щом се налага.

— Просто доизясняване — нехайно каза Ив. — Ще се погрижим за това по-късно. Бихте ли ни завели да разгледаме „Симон“?

— Заповядайте. — На портала Вайълет пъхна карта и въведе код. — На шести док е. Късметлийското ми число.

— Плавали ли сте с нея скоро? — попита Ив.

— Не, от две седмици. Бях в Балтимор на снимки за нов сериал. Върнах се в Ню Йорк вчера следобед.

— Някой друг има ли достъп до яхтата?

— Филип. Филип Декейтър. Живеем заедно от две години. Но и той не е излизал с нея. Беше с мен в Балтимор, а и ветроходството не му се удава. Единственият му недостатък — усмихна се тя и махна с ръка към красивата бяла яхта с лъскави метални части и съвършена ламперия.

— Предполагам, че возите приятели.

— Да, приятели, роднини. Когато имаме възможност. За какво е това?

— Може би няма нищо. Има ли начин да разберете дали някой е плавал с яхтата ви във ваше отсъствие?

— Ако мислите, че някой може да си е направил кратка екскурзия с нея, не виждам как. Трябва да мине през портала, след това през охранителната система и накрая да въведе кода за потегляне. Ако сте преминали успешно през всички тези стъпки, защо да не отплавате надалеч, за да продадете яхтата в Нова Скотия?

— Имате право. Но ако някой го е направил, можете ли да разберете?

— Мога да проверя дигиталния дневник. В него ще са регистрирани датата, часът, координатите и времетраенето за последното плаване.

— Наистина ли?

— Нова играчка — призна Вайълет с усмивка. — Подарък от Филип за рождения ми ден миналия месец. Не че е нещо необходимо на яхта за увеселителни пътешествия, но той знае, че обожавам „Симон“ и си падам по електронни джаджи.

— Може ли да проверим тази ваша джаджа?

— Защо не? Заповядайте на борда. Бюфетът винаги е зареден — каза Вайълет, когато пъргаво стъпи от кея на яхтата. — Да ви почерпя ли по питие?

— Няма нужда, благодарим.

— Господи, прекрасна е. — Пийбоди прокара пръсти по ламперията. — Не разбирам много от яхти, но разпознавам хубавото дърво. Това е съвършено.

— Изциклен тик. Каня много гости през лятото. Могат да преспят осем души, ако решим да прекараме уикенда с приятели.

Тя изкачи тесен ред стъпала и въведе още един код до стъклена врата.

Въпреки че помещението приличаше на команден център, в него имаше и старомодно корабно кормило — рул, сети се Ив.

И изглед над високия стъклен парапет на пристанището.

Ив се опита да не мисли за лекото поклащане на пода под краката си.

— Насам. — Вайълет ги поведе надясно. — Джаджи. Сонар, с който е забавно да се засичат рибни пасажи или китове, ако плаваме достатъчно далеч. Различни глобални метеорологични станции. А това е дигиталният дневник. — Тя отвори вграден монитор, изрече името си, името на яхтата. — Филип го избра с гласова активация за по-забавно… Всички данни на дисплея — нареди Вайълет. — Ще видите — каза тя на Ив. — Почти не сме имали възможност да поплаваме, откакто… Това е невъзможно.

Според Ив беше напълно възможно.

— Правилно ли разбирам, че яхтата е отплавала вчера сутринта в един часа и шестнайсет минути и се е върнала на дока само около час по-късно, в два и двадесет и две? Изминала е общо две цяло и шест мили. А това средната скорост ли е?

— Да, в морски възли. — Вайълет свали шапката си и прокара пръсти през косите си. — Много съм разстроена.

— А тези цифри, координатите? Това е точката, до която е стигнала яхтата, движенията й?

— Да, да. По дяволите! Ще поговоря с охраната на пристанището. Ако някой от персонала е решил, че може да се поразходи със „Симон“, когато му се прииска, ще разбере, че тази няма да я бъде.

— Може би ще искате да огледате яхтата — предположи Пийбоди. — Да се уверите, че нищо не е откраднато или повредено.

— Господи. Да, разбира се. Проклятие! — Вайълет излезе навън и извади линка си в движение. Ив я чу да казва. — Филип, някой е плавал със „Симон“. Не, всичко с нея е наред. Тук са хора от полицията.

— Не е знаел за джаджата — каза Ив. — Нова е. Със сигурност е знаел, че тя е в Балтимор и че яхтата е тук. Знаел е как да премине през портала, през охранителната система, и как да я подкара.

— Били са любовници — прошепна Пийбоди. — Тя е излъгала заради него веднъж, доколкото знаем, в официални указания.

— Защото, както твърди, е била млада, благодарна, наивна. И независимо дали го е знаела и дали би го признала, се е чувствала задължена, защото той й е дал пари за консултанта, подкрепил я е за ролята, която е искала. Каза ни твърде лесно, без притеснения и увъртане.

— Да. — Пийбоди хвърли поглед към вратата на кабината. — Не е видял причина да я предупреждава. Тя не предполагаше, че някой отново ще я разпитва за това след толкова години. Изглеждаше изненадана, но не и изплашена.

— Може да е сменила кодовете на охранителната система, след като са прекратили сексуалните си отношения. От две години живее с този Филип. Но Стейнбъргър сигурно се е качвал на борда оттогава. Приятели са и той също притежава яхта.

Ив излезе, слезе по стъпалата и по още един ред надолу, когато чу движение под палубата.

— Всичко изглежда непокътнато. — Вайълет стоеше в подредения кухненски бокс и приготвяше коктейл. — Ще пийна „Блъди Мери“. Толкова съм ядосана! Филип идва насам. Той е човек, на когото може да се разчита.

— Казахте, че само вие двамата имате достъп, а при извънредни обстоятелства? Охраната на пристанището?

— Да, да, не се сетих. Имат резервна карта за достъп.

— Казахте, че често каните гости. Може би някои от роднините и приятелите ви знаят кодовете.

— Може би, може би. — Вайълет бързо отпи глътка. — Но те са приятели. Близки. Ако някой от тях поиска яхтата, просто би ме помолил. Не би се промъкнал тайно в пристанището среднощ, когато е достатъчно само да ми се обади, за да получи позволение.

— Канили ли сте някого от актьорите и снимачния екип на филма за Айкоув на борда?

Вайълет остави чашата си.

— Мислите, че този инцидент е свързан по някакъв начин с убийството? Това е… Искам малко въздух.

Мина покрай Ив и Пийбоди и излезе на палубата.

Ив й даде минута и я последва.

— Правили ли сте купон на яхтата с някого от актьорите и снимачния екип?

— С Кони сме приятелки. Възхищавам се на Раундтрий. С Анди също се сприятелихме, откакто не се конкурираме за едни и същи роли толкова често, колкото преди време. — Вайълет седна и отпи от питието си. — Познавах Джулиън от по-рано и го намирах за много симпатичен. А с Джоел, както знаете, някога бяхме много близки. Останахме приятели. С Филип организирахме голямо събиране на „Симон“ в пристанището в края на август. Всички бяха тук: и Кей Ти, и Марло Дърн, и Матю Занк, и някои други. Малка част от тях останаха да пренощуват. Кони и Раундтрий, Джоел, Анди — всички имаме яхти, нали разбирате. Всички сме моряци. Не виждам какво общо има това с едно убийство.

— Подробност, която трябва да проверим. Някой от тях идвал ли е на яхтата оттогава?

— А! — Тя потърка чело. — Рядко има време за забавления, когато си по средата на проект. С Кони обядвахме на палубата веднъж, миналия месец, мисля. Не сме плавали. Беше женско парти тук, на пристанището. А, и преди няколко седмици я дадох назаем на Джоел. Искал да повози някои от спонсорите с яхта и мислел да наеме. Казах му, че би било глупаво, когато може да ползва „Симон“.

— Трябвало е да му дадете кодовете.

— Да, мисля, че му ги дадох. Канех се да ги сменя, но така и не го сторих. Заета съм с новия сериал и просто бях забравила. Освен това, както ви казах, нито Джоел, нито който и да е от тях би имал причина да се промъква тук и да отплава с нея посред нощ.

— Дребна подробност — нехайно каза Ив. — Благодарим ви за времето и съдействието. Преди да си тръгнем, искам да извадя копие от дигиталния ви дневник.

— Заповядайте. Няма ли да потърсите отпечатъци?

Ив се усмихна.

— Мисля, че копието от дневника ще бъде достатъчно. Така и така сме тук, да документираме изясняването на онова несъответствие.

— Преди трийсет години… — започна Вайълет. — Наистина ли е необходимо?

— Само за да внесем пълна яснота. Пийбоди, извади копието, докато аз се погрижа за това.

Когато приключиха, оставиха Вайълет да седи замислена над чашата си с „Блъди Мери“.

— Пийбоди.

— Знам, ще изпратя данните от дневника на бреговата охрана, ще координирам с тях откриването на мястото, където е хвърлена електрониката, и изпращането на водолази.

— Накарай ги да действат незабавно — добави Ив. — Имаме не само една тресчица, а и още една с опровергаването на алибито му за нощта на смъртта на Колфийлд.

— Планирал е всичко предварително. Щедрото обграждане с внимание, съдействието на консултанта по облекло, когото ще издиря, размахването на голямата роля пред младата жадна актриса.

— Която вероятно вече почти е била влюбена в него — добави Ив. — На Рио ще й хареса. А откриването на изхвърлената електроника ще даде мощен тласък. Ще получим заповедта за претърсване.

— Беше голям късмет, че тя имаше дигитален дневник.

— Стейнбъргър е имал късмет твърде дълго. Ако не беше дневникът, щеше да е нещо друго. Разход на гориво например. Искам две ченгета да разпитат из района около пристанището, да видят дали някой е видял Стейнбъргър или каквото и да било. И искам хора от електронния отдел да проверят охранителната система на портала. Тя трябваше да пъхне карта и да въведе код, за да влезем. Да видим как е проникнал.

— Веднага се заемам. Ето я и Надин.

— Виждам я.

— Дано си струва. — Надин заситни към тях на високите си токчета. — Дано наистина е мега. Скъсах си задника от работа, докато събера материалите за това специално издание. Снощи едва успях да поспя три часа и изядох две лепкави кифлички за закуска, защото бяха там. А се довлякох чак тук, вместо да подготвям въпросите си за онзи негодник Маккуин.

— Една приятна разходка в парка би ти се отразила добре. Пийбоди, погрижи се за онези подробности. После ще ни настигнеш.

— Нямам време за скапана разходка в парка — започна Надин, но Ив просто тръгна по алеята. — О… Ако не знаех колко жестоко може да ме срита отзад, бих я сритала аз.

— Повярвай ми — каза Пийбоди, — разходката ще си струва.