Сюзън Елизабет Филипс
Бляскаво момиче (9)

8

— Какво правиш тук? — попита Белинда полушепнешком.

— Quelle question?^[1] Моите дъщеря и съпруга заминават за Новия свят. Не трябва ли поне да съм тук, за да ги посрещна?

Усмихна се обезоръжаващо на Фльор, подканяйки я да се засмее на шегата.

Девойката понечи да се усмихне в отговор, но бързо се възпря, като видя пребледнялото лице на майка си. Приближи до Белинда.

— Няма да се върна обратно. Не можеш да ме заставиш.

Звучеше като малко дете и Алексей я изгледа развеселено.

— И защо реши, че ще го направя? Моите адвокати вече прегледаха договора, който Гретхен Казимир ти е предложила, и нямат никакви възражения, всичко е чисто и почтено.

Цялата тайнственост, за която Белинда толкова бе настоявала, е била за нищо. Фльор вдъхна уханието на белите рози.

— Ти знаеш за Казимир?

— Не бих искал да прозвучи нескромно, но много малко убягва от вниманието ми, когато става дума за благополучието на дъщеря ми.

Белинда, изглежда, излезе от транса.

— Не му вярвай, Фльор! Това е номер!

— Моля те, Белинда — въздъхна Алексей уморено, — не прехвърляй своята параноя върху дъщеря ни. — Махна елегантно с ръка. — Нека ти покажа апартамента. Ако не ти хареса, ще ти потърся друг.

— Ти си намерил този апартамент за нас? — изуми се Фльор.

— Бащински подарък за единствената му дъщеря. — Усмивката му я разтопи. — Крайно време е да започна постепенно да заглаждам вината си. Това е малък знак за моята подкрепа и най-добри пожелания за бъдещата ти кариера.

От устните на Белинда се изтръгна немощен, неразбираем звук. Протегна ръка, за да улови ръката на дъщеря си, ала закъсня. Фльор и Алексей вече бяха изчезнали във вътрешността на апартамента.

 

 

Алексей си нае апартамент за целия декември в „Карлайл“. През деня Фльор прекарваше безкрайни часове с екипа на Гретхен Казимир, които я обучаваха как да се държи, говори, облича и гримира. Девойката вземаше уроци при учители по танци и инструктори, които я учеха как да се движи, тичаше всеки ден в Сентръл Парк, имаше редовни занятия с частните учители, които Алексей бе наел, за да продължи образованието си.

Вечер той се появяваше в апартамента с билети за балет, понякога ги канеше на ресторант, където храната бе неустоимо вкусна. Отидоха дори до Кънектикът, където според слуховете било скрито едно „Бугати“ от 1939-а. Белинда седеше на задната седалка и пушеше цигара след цигара. Никога не позволяваше на Фльор да ходи никъде сама с него. Ако Фльор се засмееше на някоя от шегите му или просто лапнеше вкусна хапка от вилицата, която той поднасяше към устата й, Белинда я поглеждаше с такова огорчено изражение, че девойката се чувстваше като най-долна предателка. Тя не бе забравила страданията, които й бе причинил, но Алексей, изглежда, искрено се разкайваше за грешките си от миналото.

— Това беше детска ревност — сподели й той веднъж, когато Белинда бе отишла до тоалетната по време на една от вечерите им. — Жалка проява на несигурност от страна на един съпруг на средна възраст, безумно влюбен в двайсет години по-младата си жена. Боях се, че ти ще заемеш моето място в сърцето й, затова, след като се роди, направих така, че да изчезнеш. Силата на парите, chérie. Никога не я подценявай.

Фльор с усилие преглътна сълзите си.

— Но аз съм била само едно бебе.

— Съгласен съм, отидох непростимо далеч. След време го разбрах. Каква тъжна ирония, нали? Това, което сторих, отдалечи майка ти много повече, отколкото би могло да го стори едно дете. Дори раждането на Мишел нищо не промени.

Обяснението му я обърка и смути, но той целуна нежно дланта й.

— Не те моля да ми простиш, chérie. Някои неща са непростими. Само те моля да ми отредиш малко място в живота си, преди да е станало прекалено късно и за двама ни.

— Аз… аз искам да ти простя.

— Но не можеш. Майка ти никога няма да ти позволи. Разбирам.

 

 

През януари Алексей се върна в Париж, а Фльор направи първите си снимки — реклама на шампоан. Белинда беше с нея през цялото време. Фльор бе вцепенена от ужас, но всички бяха много мили и разбиращи, дори когато се спъна в едно трикрако столче и заля художествения директор с кафе. Фотографът пусна парче на „Ролинг Стоунс“, а една наистина много мила стилистка я накара да танцува с нея. След малко девойката забрави за ръста си, грамадните като лопати ръце, гигантските стъпала и голямото си лице.

Гретхен нарече снимките „исторически“. Фльор бе доволна, че първото изпитание е зад гърба й.

След два дни засне друга реклама и трета през следващата седмица.

— Никога не съм си представяла, че всичко ще се случи толкова бързо — призна тя на Алексей по време на един от честите им телефонни разговори.

— Сега целият свят ще види колко си красива и ще бъде омагьосан от очарованието ти, също като мен.

Фльор се усмихна. Той й липсваше, но не беше толкова глупава, че да го спомене пред Белинда. След като Алексей се върна в Париж, Белинда сякаш оживя — започна отново да се смее и не се докосваше до алкохол.

Новината за новото момиче модел започна да се разпространява. През март засне първата си модна фотосесия, а прес агентът на Гретхен започна да я нарича „Лицето на десетилетието“. Никой, с изключение на Фльор, не възрази.

Внезапно всички започнаха да я искат. През април сключи договор с „Ревлон“. През май засне фотосесия, която зае цели шест страници в „Гламър“. От „Вог“ я изпратиха в Истанбул за фотосесия на кафтани, а след това замина за Абу Даби да снима реклама на дрехи за почивка. Отпразнуваха седемнайсетия й рожден ден в курорт на Бахамите, където Фльор снимаше бански костюми, докато Белинда флиртуваше с бивша звезда от сапунена опера, почиващ там.

Тя продължи да работи с различни преподаватели, но не беше същото, като да ходи редовно на училище. Съученичките й липсваха. За щастие, Белинда я придружаваше навсякъде. Двете бяха повече от майка и дъщеря. Бяха най-добри приятелки.

Фльор започна да печели големи суми, които трябваше да бъдат инвестирани, но Белинда не разбираше от финанси, затова момичето започна да се допитва до Алексей по време на телефонните им разговори. Съветите му бяха толкова полезни, че двете с Белинда постепенно започнаха да разчитат на него и накрая оставиха управлението на парите й в умелите му ръце.

Появи се първата корица на списание на Фльор. Белинда купи двайсет броя и ги подреди из целия им апартамент. Списанието със снимката й се продаде с най-големия тираж в историята си, а кариерата на Фльор се изстреля в небесата. Тя беше благодарна, че успехът я бе споходил толкова бързо и лесно, но в същото време това я караше да се чувства неудобно. Всеки път когато се погледнеше в огледалото, се питаше защо е цялата тази налудничава шумотевица.

От списание „Пийпъл“ я помолиха за интервю.

— Моето момиче не само сияе — заяви Белинда на репортера. — Тя блести.

Точно от това се нуждаеха редакторите на списанието.

БЛЯСКАВОТО МОМИЧЕ ФЛЬОР САВАГАР

МЕТЪР ОСЕМДЕСЕТ И ДВА ЧИСТО ЗЛАТО

Когато видя корицата, Фльор заяви на Белинда, че никога повече няма да се осмели да се покаже на публично място.

— Прекалено късно — засмя се Белинда. — Прес агентът на Гретхен вече се постара прякорът да се затвърди.

 

 

Фльор живееше в Ню Йорк вече година, когато й направиха първото предложение да се снима във филм. Сценарият беше боклук и Гретхен посъветва Белинда да откаже. Белинда го стори, но след това с дни беше потисната.

— Мечтаех да заминем за Холивуд, но Гретхен е права. Първият ти филм трябва да бъде специален.

Холивуд? Всичко се развиваше прекалено бързо. Фльор пое дълбоко дъх и се опита да се успокои и да преглътне възраженията си.

„Ню Йорк Таймс“ отпечата статия за Фльор със заглавието: „Бляскавото момиче е Голямо, Красиво и Богато“.

— Този път наистина говоря сериозно — изпъшка Фльор. — Никога, никога повече няма да си покажа носа навън.

Белинда се засмя и си наля диетична сода.

 

 

Белинда постепенно се отърва от старинните мебели в апартамента им и го обзаведе в изчистен модерен стил, на светлинни години далеч от резиденцията на „Рю дьо Биенфезанс“. Стените в дневната бяха покрити със светлобежов велур. Маса от стъкло и хром, творение на Лудвиг Мис ван дер Рое^[2], бе разположена пред ниска софа, по която бяха разхвърляни черни и кафяви извезани възглавнички. Фльор не призна пред Белинда, че повече харесваше старинните мебели. Особено й бе ненавистна дългата стена в дневната, украсена с огромни увеличени фотографии на лицето й. Всеки път щом ги погледнеше, я полазваха тръпки. Сякаш някой бе обсебил тялото й и гримът и дрехите образуваха дебела черупка, под която се криеше истинската личност. Само дето вече не знаеше коя бе тази личност.

Алексей бе обещал да дойде в Ню Йорк през февруари. Вече бе отменил две пътувания до града, но този път се закле, че нищо няма да му попречи. Колкото повече наближаваше денят на пристигането му, толкова по-трудно ставаше за Фльор да прикрива възбудата си от Белинда, но само часове преди самолетът му да се приземи, телефонът в апартамента иззвъня.

— Chérie — подхвана Алексей и стомахът й се сви от лошо предчувствие, — имам спешен случай. В момента ми е невъзможно да напусна Париж.

— Но ти ми обеща! Измина повече от година!

— Отново те разочаровах. Само ако… — Тя знаеше какво ще каже. — Само ако майка ти позволи да дойдеш в Париж. Но и двамата знаем, че тя ще ти забрани, а аз не мога да се възпротивя на волята й. Уви, тя те използва, за да ме накара да страдам.

Фльор не би предала Белинда, като изкаже съгласие. Докато се опитваше да преглътне разочарованието си, чу потракването на отдалечаващи се високи токчета надолу по коридора. Миг по-късно щракна ключалката на вратата на спалнята на Белинда.

 

 

Белинда приседна на ръба на леглото и затвори очи. Той отново бе отменил пристигането си, както го бе направил вече два пъти. Фльор щеше да е съкрушена и огорчена, но не заради Алексей, а заради нея. Стратегията му беше брилянтна. Да стовари върху Белинда вината за раздялата на баща и дъщеря.

Фльор бе устояла на чара на Алексей много по-дълго, отколкото Белинда бе очаквала, и дори сега тя успяваше да се държи леко резервирано с него. На Алексей това никак не му се нравеше, затова й се обаждаше по няколко пъти в седмицата, пращаше й скъпи подаръци с пресметливия умисъл да я накарат да почувства присъствието му, и ето защо бе останал далеч през последната година. Всеки момент Фльор щеше да почука на вратата й, за да я помоли за разрешение да отлети до Париж да го види. Белинда щеше да откаже. Фльор щеше да се засегне и да се затвори в себе си. И макар че никога не би го казала на глас, тя смяташе майка си за ревнива невротичка. Но Белинда бе длъжна да задържи на всяка цена Фльор в Ню Йорк, където можеше да я защити. Само ако можеше да обясни на дъщеря си защо това е толкова жизненоважно, но без да й разкрива истината.

Твоят баща — който, между другото, не ти е баща — те съблазнява.

Фльор никога нямаше да й повярва.

 

 

— Малко надясно, скъпа.

Фльор наклони глава и се усмихна на камерата. Вратът я болеше, цялата бе изтръпнала, но Пепеляшка не хленчеше на бала само защото кристалните пантофки й стискат.

— Това беше прекрасно, съкровище. Идеално. Покажи малко зъби. Удивително.

Тя седеше на табуретка пред малка маса с огледален плот, наклонена като триножник, за да отразява светлината. Копринената й блуза с цвят на шампанско бе разтворена край врата, разкривайки колие от квадратни шлифовани изумруди, проблясващи върху гладката й бяла кожа. Беше горещ нюйоркски следобед. От кръста надолу, извън обектива на камерата, тя бе облечена в джинсови шорти и розови джапанки.

— Оправете веждите й — нареди фотографът.

Гримьорът й подаде миниатюрно гребенче, сетне попи носа й с малка чиста гъба. Тя се наведе напред, взря се в отражението си и приглади гъстите си вежди с мини гребенчето. В началото Фльор смяташе за странни подобни принадлежности за макиаж, но вече ги приемаше, без да се замисля.

С ъгълчето на окото си наблюдаваше Крис Малино, помощника на фотографа. С разрошената си пясъчноруса коса и открито дружелюбно лице той далеч не бе толкова красив, колкото мъжете модели, с които Фльор работеше, но тя го харесваше много повече. Младежът следваше в Нюйоркския университет, специалност „Филмова режисура“, и последния път, когато работиха заедно, й бе говорил за руското кино. Искаше й се да я покани на среща, но никое от момчетата, които харесваше, не се осмеляваше да го направи. Фльор излизаше единствено с по-големи от нея мъже, знаменитости, надхвърлили доста двайсетте, с които Белинда и Гретхен искаха да бъде видяна на някое важно събитие. Тя беше на осемнайсет и никога не бе излизала на истинска среща.

Нанси, статистката на фотосесията, премести една от топлийките на гърба на блузата, за да обгърне по-плътно малките й гърди. Сетне провери дали е на мястото си лентата скоч, която бе залепила на тила й, за да повдигне изумруденото колие. Фльор бе започнала да приема красивите дрехи по страниците на списанията като фалшивите сгради и улици на снимачната площадка.

— Изщраках три ролки за колието — обяви не след дълго фотографът. — Да починем малко.

Фльор се спря до дъската за гладене на Нанси и се преоблече в собствената си прозрачна блуза. Крис нагласяваше екрана. Девойката си наля кафе и се приближи до Белинда, която изучаваше някаква реклама в списанието. Майка й се бе променила толкова много, откакто преди близо две години и половина пристигнаха в Ню Йорк. Отривистите нервни жестове бяха изчезнали. Сега беше много по-уверена. Както и по-хубава — загоряла и красива от уикендите, прекарани в къщата на плажа в Лонг Айланд, която бяха наели. Днес носеше бяло горнище на „Гетсби“ и пола в тон, беше с тъмнолилави сандали, а около елегантния й глезен блестеше тънка златна верижка.

— Погледни кожата й. — Белинда почука с нокът по страницата. — Тя няма пори. Подобни снимки ме карат да усещам, че четиридесетте ми дишат във врата.

Фльор се вгледа по-внимателно в модела от рекламата на скъпа козметична линия.

— Това е Ани Холман. Спомняш ли си фотосесията, която преди два месеца направихме с нея за „Бил Блас“?

Белинда, която трудно си спомняше хора, които вече не са известни, поклати отрицателно глава.

— Майко, Ани Холман е тринайсетгодишна!

Белинда вяло се засмя.

— Не е чудно, че в тази страна всяка жена, прехвърлила трийсетте, се чувства потисната. Ние се състезаваме с деца.

Фльор се надяваше, че жените не се чувстват по този начин, когато гледат нейните снимки. Ненавиждаше мисълта, че печели по осемстотин долара на час, карайки хората да се чувстват зле.

Белинда се отправи към тоалетната. Фльор събра смелост и се приближи към Крис, който привършваше с окачването на екрана.

— Здрасти… Как върви училището? — Тъпо, тъпо. Отпусни се, бъди естествена.

— Все същото.

Фльор забеляза, че той се старае да се държи, сякаш тя беше негова състудентка, а не Бляскавото момиче, и това й хареса.

— Работя върху нов филм — осведоми я Крис.

— Наистина ли? Разкажи ми за него.

Тя седна върху един сгъваем стол, който проскърца, докато се наместваше.

Младежът се отпусна и не след дълго толкова се увлече в разказа си, че забрави да изпитва страхопочитание към нея.

— Толкова е интересно — промълви Фльор.

Крис пъхна палец в джоба на джинсите, сетне отново го извади. Адамовата му ябълка подскочи няколко пъти.

— Искаш ли… искам да кажа, ще те разбера, ако си заета с други неща. Зная, че много момчета те канят на срещи, и…

— Не съм заета. — Тя скочи от стола. — Зная, че всички мислят, че аз… че всички ме канят по срещи. Но не е истина.

Той взе светломера и го завъртя между пръстите си.

— Виждал съм те на снимка във вестника, придружавана от филмови звезди, разни влиятелни персони и други подобни.

— Това не са истински срещи. Те са… за реклама.

— Това означава ли, че би излязла с мен? Може би в събота вечер. Бихме могли да отскочим до Вилидж.

— Бих се радвала! — ухили се широко Фльор.

Той засия насреща й.

— На какво би се радвала, скъпа?

Белинда се приближи зад нея.

— Поканих Фльор да дойде с мен във Вилидж в събота вечер, госпожо Савагар. — Крис отново стана нервен. — Има един ресторант, където сервират източна кухня.

Пръстите на краката на Фльор се свиха в джапанките.

— Аз му казах, че ще отида.

— Така ли си казала, съкровище? — Белинда сбърчи чело. — Боя се, че няма как да стане. Вече имаш планове за тогава, забрави ли? Поканена си на премиерата на новия филм на Олтмън. Ще ходиш с Шон Хауъл.

Фльор напълно бе забравила за премиерата и определено искаше да забрави за Шон Хауъл, който беше двайсет и две годишна филмова звезда с коефициент на интелигентност напълно съответстващ на възрастта му. На първата им среща не спря да се жалва през цялата вечер как всички жени искали да го „чукат“ и й заяви, че напуснал гимназия, защото всички учители били извратеняци и обратни. Тя помоли Гретхен да не й урежда повече срещи с него, но Гретхен и Шон в момента бяха много гъсти, а и бизнесът си е бизнес. Опита се да поговори с майка си за това, но Белинда я погледна изумено.

— Но, бебче, Шон Хауъл е звезда. Неговата компания ще ти придаде два пъти повече тежест в очите на публиката. — Когато Фльор се оплака, че постоянно се опитва да пъхне ръката си под полата й, Белинда само я пощипна по бузата. — Знаменитостите са различни от обикновените хора. За тях не важат същите правила. Сигурна съм, че можеш да се справиш с него.

— Всичко е наред — избъбри Крис, но разочарованието бе изписано на лицето му. — Разбирам. Може би някой друг път.

Но Фльор знаеше, че няма да има друг път. На Крис му бе нужна цялата смелост, за да я покани веднъж, и никога повече нямаше да го направи.

 

 

В таксито на път за апартамента им Фльор се опита да говори с Белинда за Крис, но майка й не желаеше да разбере.

— Крис е никой. Защо, за бога, искаш да излезеш с него?

— Защото го харесвам. Ти не биваше… — Фльор подръпна ресните на шортите си. — Щеше ми се да не го бе отпратила така безцеремонно. Почувствах се като дванайсетгодишна.

— Разбирам. — Гласът на Белинда стана леден. — Казваш ми, че съм те засрамила.

Фльор усети как в гърдите й се надига паника.

— Разбира се, че не. Не. Как би могла да ме засрамиш?

Белинда сякаш се отдръпна от дъщеря си, издигайки невидима стена помежду им. Фльор се протегна и докосна ръката й.

— Забрави това, което казах. Не е важно.

Но всъщност беше много важно, ала Фльор не искаше да нарани чувствата на майка си. Всеки път когато това се случваше, Фльор като че ли отново се пренасяше пред портите на манастира „Благовещение“, загледана зад отдалечаващата се кола на майка й.

Известно време Белинда не каза нищо и девойката се почувства още по-нещастна.

— Трябва да ми вярваш, бебче. Аз зная кое е най-доброто за теб.

Белинда улови китките й, а Фльор изпита усещането, че все едно е била на ръба на дълбока пропаст, но в последния миг са я издърпали на безопасно място.

 

 

Същата вечер, след като дъщеря й си легна, Белинда се взря във фотографиите й, окачени на стената. Решимостта й бе по-силна от всякога. Длъжна бе да защити Фльор от всички тях — Алексей, обикновени мъже като този Крис, от всички, които стояха на пътя им. Това бе едно от най-трудните неща, които бе вършила, и в дни като този тя не бе сигурна, че ще се справи.

Почувствала как отчаянието започва да я обгръща като покривало, Белинда вдигна слушалката на телефона и бързо набра един номер.

— Да — отговори сънлив мъжки глас.

— Аз съм. Събудих ли те?

— Ъхъ. Какво искаш?

— Бих искала да те видя тази вечер.

Мъжът се прозина.

— Кога ще дойдеш?

— Ще бъда при теб след двайсет минути.

Тя понечи да отдалечи слушалката от ухото си, когато мъжкият глас от другия край на линията я спря.

— Хей, Белинда? Защо не оставиш гащичките си у дома?

— Шон Хауъл, ти си истински дявол.

Тя затвори, грабна чантата си и излезе от апартамента.