Сюзън Елизабет Филипс
Бляскаво момиче (4)

3

По времето, когато Белинда срещна Ерол Флин, той имаше зад гърба си три развода и няколко пропилени богатства. Беше на четиридесет и шест, но изглеждаше с двайсет години по-стар. Прочутите му мустаци вече бяха прошарени; красивото лице с изсечени скули и изваян нос бе подпухнало и набраздено от водка, наркотици и цинизъм. Лицето му бе като карта на живота му. След четири години щеше да бъде мъртъв, жертва на дълъг списък от болести, които щяха да убият повечето хора доста по-рано. Ала повечето хора не бяха Ерол Флин.

Две десетилетия той владееше екрана с авантюристичен дух и плам, бореше се със злодеи, побеждаваше в жестоки битки, спасявайки девици. Капитан Блъд, Робин Худ, Дон Жуан — Флин бе изиграл всички. Понякога, ако беше в настроение, дори ги играеше добре.

Доста преди да дойде в Холивуд, Ерол Флин бе участвал във всевъзможни приключения не по-малко опасни от тези, които бе изиграл в киното. Беше изследовател, моряк, златотърсач. Беше търгувал с роби в Нова Гвинея. Белегът върху петата му бе спомен от куршума на шайка ловци на глави. Имаше друг върху корема — от сбиване с водач на рикша в Индия. Или поне така твърдеше той. Флин си беше такъв — с него нищо и никога не бе сигурно.

И винаги в живота му бе имало жени. Те не можеха да му се наситят, както и Флин на тях. Особено харесваше младите. Колкото по-млади, толкова по-добре. Да гледа младежко лице, да прониква в младо тяло, му създаваше илюзията, че си възвръща поне частица от отдавна изгубената невинност. И го забъркваше в безброй неприятности.

През 1942 година го арестуваха за установено със закона изнасилване и го изправиха пред съда. Въпреки че момичетата изгаряха от желание да бъдат с него, според калифорнийското законодателство беше подсъдно да имаш полови отношения с момиче или момче под осемнайсет години, независимо дали бе по желание, или не. Ала девет членове на журито бяха жени и Флин бе оправдан. И макар това да увековечи мита за неговата мъжественост, Флин мразеше да е обект на сексуални шеги.

Процесът не намали страстта му по млади момичета и при все че беше на четиридесет и шест, алкохолик и безпътен развратник, те все още го намираха за неустоим.

— Ела тук, скъпа, седни до мен.

Той докосна ръката й и на Белинда й се стори, че земята спря да се върти. Тя се свлече в креслото, до което той я заведе, миг преди коленете й да омекнат. Ръката й трепереше, когато пое чашата, която той й подаде. Това не беше сън. Беше истинско. Двамата с Ерол Флин бяха сами заедно. Той й се усмихна с кривата си усмивка, дяволит и изтънчен съблазнител, прочутата му лява вежда малко по-повдигната от дясната.

— На колко си години, скъпа моя?

Отне й минута, за да си възвърне дар слово.

— На осемнайсет.

— Осемнайсет… — Лявата вежда се повдигна по-високо. — Предполагам, че не… не, разбира се, че не. — Актьорът подръпна мустака си и се засмя извинително, едновременно очарователно и обезоръжаващо. — Случайно да имаш в себе си акт за раждане?

— Акт за раждане? — Белинда го погледна озадачено. Какъв странен въпрос. Но тогава си припомни старите истории за съдебния процес и се засмя. — Не, не нося акта си за раждане, господин Флин, но наистина съм на осемнайсет. — Смехът й се извиси дързък и закачлив. — Щеше ли да има значение, ако не бях?

Отговорът беше достоен за истинския Флин.

— Разбира се, че не.

През следващия час двамата си бъбреха и опознаваха, разменяйки си любезности и духовитости в този дух. Флин й разказа пикантна история за Джон Баримор^[1] и я разсмя с няколко анекдота за партньорките си във филмите. Тя му сподели за случилото се в „Парамаунт“. Той я помоли да го нарича Барон — любимия му прякор. Белинда обеща, но някак си езикът не й се подчиняваше и тя продължи да го нарича „господин Флин“. След като измина един час, Флин я хвана за ръката и я съпроводи в бунгалото.

С известно смущение Белинда попита дали може да използва банята. След като пусна водата и изми ръцете си, тя надникна набързо в шкафчето с тоалетни принадлежности. Четката за зъби на Ерол Флин. Бръсначът на Ерол Флин. Погледът й пробяга по лекарствата и разхлабителните таблетки на Ерол Флин. Когато затвори вратичката, лицето й, отразено в огледалото върху шкафчето, беше зачервено, а очите й блестяха от вълнение. Тя беше насаме с велика кинозвезда!

Той я чакаше в спалнята, облечен в халат с цвета на отлежало бургундско вино, и пушеше цигара, затъкната в късо кехлибарено цигаре. Върху нощната масичка имаше пълна бутилка с водка. Белинда се усмихна плахо. Не знаеше какво трябва да направи. Той изглеждаше едновременно развеселен и доволен.

— Противно на това, което може би си прочела за мен, скъпа моя, аз не съм изнасилвач на млади жени.

— Не мисля, че сте, господин Флин… Барон.

— Напълно ли си сигурна, че осъзнаваш какво правиш?

— О, да.

— Добре. — Той всмукна за последен път от цигарата, сетне я угаси и остави цигарето в пепелника. — В такъв случай може би ще пожелаеш да се съблечеш?

Тя преглътна с усилие. Никога досега не се бе събличала напълно гола пред мъж. Беше позволявала да й събуят гащичките или да разкопчаят роклята, както тази вечер с Били, но това бе привилегия на момчетата. Самата тя никога не се бе събличала за когото и да било. Разбира се, Ерол Флин не беше който и да е.

Пресегна се зад гърба и пръстите й непохватно се забориха с копчетата. Най-сетне ги разкопча и плъзна роклята надолу по бедрата. Не смееше да го погледне и вместо това се замисли за прекрасните му филми: „Сутрешен патрул“, „Цел — Бирма“, „Атаката на леката бригада“. Беше ги гледала по телевизията. Огледа се нервно, търсейки къде да сложи роклята. Зърна гардероба в другия край на стаята. Приближи, отвори го, намери закачалка и окачи роклята. После събу обувките и се опита да реши какво да предприеме по-нататък.

Осмели се да го стрелне с поглед и по гърба й пробяга лека тръпка на удоволствие. Нежният й поглед изглади бръчките, заличи двойната брадичка и лицето на Флин отново стана като на екрана. Белинда си припомни колко беше красив в „Срещу всички знамена“. Там той играеше британски морски офицер, а Морийн О’Хара се бе превъплътила в ролята на пирата Спитфайър. Белинда плъзна ръка под дантеления подгъв на комбинезона, разкопча жартиерите, смъкна чорапите и грижливо ги сгъна. След това свали и колана. Съвсем наскоро бяха излъчили по телевизията „Пътят към Санта Фе“. Там Флин си партнираше с Оливия де Хавиланд и двамата бяха великолепни. Той беше толкова мъжествен, а Оливия, както винаги, бе съвършена дама.

Белинда беше почти гола, само по комбинезон, сутиен, гащички и гривната, която й бе талисман. Трудно разкопча малката златна закопчалка, защото ръцете й трепереха и пръстите не я слушаха. Остави я прилежно до чорапите. Искаше й се той да стане и да довърши останалото, но Флин, изглежда, нямаше намерение да помръдва. Момичето бавно изхлузи комбинезона през глава.

Изведнъж си спомни, че той беше женен. Беше срещнал Патриша Уаймор^[2], настоящата си съпруга, по време на снимките на уестърна „Скалистите планини“. Патриша беше истинска щастливка да се омъжи за мъж като Ерол Флин, ала слуховете за раздялата им сигурно бяха верни, иначе той щеше да бъде с нея, а не с Белинда. Тя бе чела достатъчно филмови списания и знаеше колко е трудно да се запази един брак в Холивуд.

Когато най-после остана напълно гола, по изражението му разбра, че той харесва това, което вижда.

— Ела тук, скъпа моя.

Смутена, но развълнувана, Белинда пристъпи към него. Той докосна брадичката й и тя едва не припадна от възбуда. Очакваше, че ще я целуне, ала вместо това Флин плъзна ръце по раменете й. Тя искаше да я целува, както целуваше Оливия де Хавиланд, Морийн О’Хара и всички красиви жени, които бе обичал на екрана, но той разтвори полите на халата си. Отдолу беше гол. Очите й отказваха да видят провисналата загоряла кожа.

— Боя се, че ще се наложи малко да ми помогнеш, скъпа моя — рече той. — Водката и сексът невинаги вървят ръка за ръка.

Белинда се взря в очите му. За нея щеше да е чест да му помогне, ала не бе съвсем сигурна какво точно иска той от нея.

Като истински познавач на поведението и психиката на младите момичета, Ерол Флин разбра колебанието й и й обясни. Тя бе едновременно потресена и възхитена. Значи така се любят прочутите мъже! Беше странно, но някак си не й се стори неприлично или неуместно.

Белинда бавно коленичи.

Наложи се доста да се потруди и тя се умори, но той най-после й помогна да стане и я поведе към леглото. Матракът хлътна, когато Флин легна върху нея. Сега Белинда бе сигурна, че най-после ще получи жадуваната целувка, но той отново я разочарова.

Кинозвездата побутна краката й и тя послушно ги раздалечи. Неговите очи бяха затворени, ала нейните бяха широко отворени, за да се наслади на всеки миг. Ерол Флин щеше да я люби. Ерол Флин. Небесен хор запя в сърцето й. Тя почувства леко проникване. Тласък. Това наистина беше Ерол Флин!

Тялото й се взриви.

 

 

По-късно той я попита как се казва и й предложи цигара. Тя не пушеше, но всмукна неуверено няколко пъти. Беше толкова вълнуващо и романтично да лежи редом до него, облегната на таблата на леглото. За пръв път от няколко часа си спомни за Джими. Бедният Джими, да умре толкова млад. Животът понякога можеше да бъде много жесток. Каква късметлийка беше, че е тук, жива и щастлива.

Флин й разказа за яхтата си „Зака“ и за неотдавнашните си пътешествия. Белинда нямаше намерение да си пъха носа в чуждите дела, но любопитството я глождеше, искаше да узнае за жена му.

— Патриша е много красива.

— Прекрасна жена. Държах се много лошо с нея. — Той пресуши чашата си, сетне се пресегна през нея, за да я напълни отново от бутилката върху нощното шкафче. Докато наливаше, рамото му се впи болезнено в гърдата й. — При мен винаги така се получава с жените. Не искам да ги нараня, но не съм създаден за брак.

— Ще се разведеш ли?

Белинда изтръска стеснително пепелта от цигарата.

— Вероятно. Макар че, бог ми е свидетел, не мога да си го позволя. Данъчните са ме погнали, искат почти милион, а съм натрупал толкова неизплатени издръжки, че им изгубих бройката.

В очите на Белинда проблеснаха сълзи на съчувствие.

— Не е честно човек като теб да се тревожи за подобни неща. Та ти даряваш удоволствие на толкова много хора по земята.

Флин я потупа по коляното.

— Ти си мило момиче, Белинда. И красиво. Има нещо в очите ти, което ме кара да забравя, че остарявам.

Тя си позволи дързостта да склони глава на рамото му.

— Не бива да говориш така. Ти не си стар.

Той се усмихна и я целуна по темето.

— Мило момиче.

 

 

В края на седмицата Белинда се нанесе в бунгалото на Флин в „Градините на Аллах“. Отлетя един месец. В края на октомври той й подари златния амулет — малък диск, окачен на специална рамка, от едната му страна в средата бе гравирано „обичам“, а от другата „Аз“ и „те“. Когато го бръснеше с върха на пръста си, дискът се завърташе и се получаваше посланието „Аз те обичам“. Белинда разбираше, че Флин не го мислеше наистина, но амулетът й бе особено скъп и тя го носеше с гордост, като символ, показващ на света, че тя е момичето на Ерол Флин.

Окъпана в сиянието на славата му, тя разцъфтя и старото усещане за невидимост изчезна. Никога досега не се бе чувствала толкова красива, толкова умна и значима. Двамата спяха до късно и прекарваха дните си или на борда на „Зака“, или край басейна, а нощите — по клубовете и ресторантите. Тя се научи да пуши и пие, да не се блещи, когато срещне знаменитости, без значение колко е развълнувана и разтреперана отвътре. Разбра също, че изглежда знаменитостите я харесваха. Един актьор, приятел на Флин, й обясни причината: тя не съдеше никого, а само даряваше обожание и преданост. Забележката я бе озадачила. Как би могла тя да съди? Обикновените хора нямаха право да съдят звездите.

Понякога през нощта с Флин се любеха, но по-често разговаряха. Беше й болно да вижда колко печал и тревоги бяха скрити зад безгрижната му разгулна фасада. Белинда реши, че ще се посвети изцяло на Ерол Флин, на стремежа да го направи щастлив.

Гледа „Бунтовник без кауза“^[3] и отново си спомни за Джими, и осъзна, че мечтата й все пак не бе умряла. Сега Белинда общуваше с шефове на филмови студия, а не с нисши асистенти на директорите по кастинга. Трябваше да се възползва от тези контакти и да се подготви за неизбежното, когато Флин я напусне заради друга жена. Не се заблуждаваше и не хранеше илюзии. Тя не беше достатъчно значима и интересна, за да го задържи за дълго при себе си.

Флин й купи предизвикателни яркочервени бикини и често седеше край басейна, отпивайки от водката си, докато я наблюдаваше как се плиска във водата. Нито една от жените в „Градините на Аллах“ нямаше смелостта да се облече в модерните бански костюми, но Белинда не изпитваше притеснение. Харесваше й да усеща възхитения поглед на Флин. Харесваше й да излиза от водата и той да я чака с голяма хавлия, за да я загърне. Чувстваше се закриляна, в безопасност и обожавана.

Една късна сутрин, докато Флин още спеше, Белинда облече червения бански и се гмурна в безлюдния басейн. Преплува няколко дължини, потопи се под водата и отвори очи, за да погледне инициалите на Ала Назимова, изсечени в бетона на дъното. Когато изплува на повърхността, се озова пред чифт лъснати до блясък кожени обувки.

— Tiens!^[4] В басейна на „Градините на Аллах“ се е завъдила русалка. Русалка с очи, по-сини от небето.

Пляскайки с ръце във водата, Белинда присви очи срещу ослепително ярките лъчи на сутрешното слънце и видя един мъж, надвесен над нея. Определено беше европеец. Белият му безупречно изгладен костюм, с лек сивкав оттенък, приличаше на копринен, каквито носеха богатите мъже, които имаха лакеи. Беше среден на ръст, слаб, с аристократична външност и тъмна коса, умело подстригана, за да прикрие започващото оредяване. Очите му бяха малки и скосени, а носът — доста широк, леко извит в края. Не беше красив, но несъмнено впечатляващ. От него се разнасяше ухание на пари, могъщество и скъп одеколон. Според Белинда наближаваше четиридесетте и съдейки по акцента му, бе французин, макар че чертите му бяха доста екзотични. Може би беше европейски филмов магнат.

— Не е русалка, monsieur^[5] — усмихна се дръзко тя. — Само едно съвсем обикновено момиче.

— Ordinaire?^[6] Не бих казал. Всъщност très extraordianairé^[7].

Белинда прие благосклонно комплимента и отговори на възможно най-добрия френски, който бе усвоила в гимназията.

— Merci beaucoup, monsieur. Vous êtes trop gentil.^[8]

— Я кажи, ma petite^[9] русалко, имаш ли опашка под тези charmant^[10] червени бикини?

Очите му блеснаха развеселено, но Белинда забеляза нещо пресметливо зад тази преднамерена безочливост. Този мъж не правеше и не казваше нищо случайно.

— Mais non, monsieur^[11] — отвърна Белинда спокойно. — Само два обикновени крака.

Той повдигна вежди.

— Може би, мадмоазел, ще ми позволи сам да преценя?

Тя се втренчи за миг в него, сетне се гмурна под водата и заплува с дълги, плавни загребвания към стълбичката в другия край на басейна. Но когато излезе от водата, мъжът бе изчезнал. Половин час по-късно Белинда влезе в бунгалото и го завари да разговаря с Флин. И двамата пиеха „Блъди Мери“.

Сутрин Флин не беше в най-добрата си форма и редом с излъскания непознат изглеждаше размъкнат и остарял. При все това беше доста по-красив. Тя кацна на облегалката на стола му и отпусна ръка върху рамото му. Искаше й се да има смелостта да го целуне нехайно за добро утро по бузата, ала редките им нощни забавления в леглото не й позволяваха да чувства, че има право на подобна фамилиарност.

Флин я прегърна през кръста.

— Добро утро, скъпа моя. Доколкото разбрах, двамата вече сте се срещнали край басейна.

Погледът на непознатия се плъзна по дългите й загорели крака, подаващи се изпод пухкавата хавлиена кърпа, с която се бе загърнала.

— Да, виждам, че няма опашка — подсмихна се гостът и се изправи грациозно. — Алексей Савагар, мадмоазел.

— Той скромничи, скъпа моя. Нашият гост всъщност е граф Алексей Николай Василий Савагарин. Правилно ли го произнесох, старче?

— Семейството ми остави титлата си в Петербург, mon ami^[12], както добре ти е известно. — Въпреки че в гласа на Алексей прозвуча лек укор, Белинда долови, че е доволен, задето Флин бе използвал титлата му. — Сега сме се превърнали в безнадеждни французи.

— И дяволски богати. Семейството ти не е оставило рубините си в Майка Русия, нали, старче? Не би го направило за нищо на света. — Флин се извърна към Белинда. — Алексей е в Калифорния, за да купи няколко стари коли, които ще изпрати по море в Париж, за да попълни колекцията си.

— Какъв селяндур си, mon ami. „Алфа Ромео“ от 1927-а едва ли може да се нарече „стара кола“. Освен това аз съм тук по делови въпроси.

— Алексей е увеличил семейното богатство с изгодни инвестиции в електрониката. Каква беше онази джаджа, за която ми разказваше? Нещо свързано с електронните лампи, нали?

— С транзисторите. Те ще заменят електронните лампи.

— Транзистори. Така беше. И ако от тях могат да се натрупат пари, можеш да се обзаложиш, че Алексей е седнал върху цяла планина от малките дяволийки. Ще си помислиш, че с радост ще ми заеме част от печалбата, за да направя следващия си филм.

Макар че гледаше към нея, Белинда имаше усещането, че всъщност говори на Алексей.

Алексей го изгледа развеселено.

— Не съм натрупал богатството си, хвърляйки пари на вятъра. Освен ако, разбира се, не пожелаеш да се разделиш със „Зака“. Това вече ще бъде съвсем друга работа.

— Ще получиш „Зака“ само през трупа ми — отвърна Флин със стоманена нотка в гласа.

— Съдейки по това как вървят нещата, mon ami, може да не се наложи да чакам дълго.

— Спести ми проповедите си. Белинда, забъркай ни още два коктейла „Блъди Мери“.

— Разбира се.

Тя взе чашите и се отправи към кухненския бокс, свързан с дневната. Нито един от мъжете не си направи труда да снижи глас, затова тя ясно чуваше разговора им, докато разбъркваше в чашите им водка и доматен сок. Отначало двамата обсъждаха транзисторите и бизнеса на Алексей, но не след дълго минаха на по-лични теми.

— Белинда е доста по-добра придобивка в сравнение с последното ти завоевание, mon ami — чу тя гласа на Алексей. — Очите й са изумителни. Макар че е малко старичка, нали? Прехвърлила е шестнайсетте.

— Хвърляш камъни в моята градина, а, Алексей? — засмя се Флин. — Недей да кроиш планове за нея. Само ще си изгубиш времето. Белинда е моята радост. Тя е като вярно кученце, много послушно и красиво. От нея получавам само обожание. Никакво мърморене, никакви лекции за пиенето ми. Търпи лошите ми настроения и е удивително умна и находчива. Ако повече жени бяха като Белинда, щеше да има много по-щастливи мъже.

— Mon Dieu^[13], говориш така, сякаш възнамеряваш отново да се разходиш до олтара. Сигурен ли си, че можеш да си позволиш?

— Тя е просто краткотрайно забавление — отвърна Флин с войнствена нотка в гласа. — При това дяволски приятно.

Страните на Белинда пламтяха, когато им отнесе питиетата. Не й хареса коментара му за кучето, но останалите неща, които каза за нея, бяха мили.

— Ето те и теб, скъпа. Тъкмо разказвах на Алексей за теб.

Тя долови леко напрежение между двамата мъже, което не бе забелязала досега.

— Според думите на Барон, вие сте истинско съкровище, мадмоазел. Умна, находчива, любяща, красива — макар че не мога да преценя докрай вашата красота… така че той може и да лъже.

Флин отпи глътка от чашата, която му бе подала.

— Мислех, че сте се срещнали край басейна.

— Тя беше под водата. А сега, както сам виждаш…

Алексей кимна към хавлиената кърпа, с която се бе увила.

Двамата мъже се спогледаха продължително. Така ли й се стори, или в очите на Алексей проблесна предизвикателство? Белинда имаше чувството, че е свидетел на някаква стара, позната игра между двамата, която тя не разбираше.

— Белинда, скъпа, ще свалиш ли това?

Флин смачка празната цигарена кутия.

— Кое?

— Хавлията, скъпа моя. Свали я, бъди добро момиче.

Тя отмести поглед от единия мъж към другия. Флин пъхаше нова цигара в кехлибареното цигаре, но Алексей я наблюдаваше съсредоточено. Стори й се, че зад развеселеността в погледа му прозираше симпатия.

— Ти я смущаваш, mon ami.

— Глупости. Белинда няма нищо против. — Флин стана от креслото и се приближи при нея. Наклони брадичката й със същия жест, както толкова често го бе виждала да прави на екрана с Оливия де Хавиланд. — Тя ще направи всичко, което я помоля. Нали, скъпа?

Наведе се и докосна леко устните й със своите.

Белинда се поколеба само за миг, преди пръстите й да започнат да развързват възела на кърпата. Флин я докосна по бузата с опакото на ръката си. Тя бавно разтвори краищата на кърпата. Извърна се към Флин и я остави да падне на пода.

— Ако нямаш нищо против, позволи на Алексей да те види, скъпа моя. Искам добре да се наслади на гледката, която парите му не могат да купят.

Белинда вдигна тъжния си поглед към Флин, ала очите му бяха приковани в Алексей и в тях се четеше отсянка на тържество. Тя бавно се обърна към французина. От хладния въздух кожата й настръхна, а влажните миниатюрни парчета плат на горнището бяха прилепнали към гърдите й. Тя си каза, че е детинско да се притеснява. Това не бе по-различно, отколкото когато стои край басейна. Но въпреки това не можеше да се застави да срещне скосените, екзотични очи на Алексей Савагар.

— Тялото й е красиво, mon ami — рече руснакът. — Поздравявам те. Но само хабите напразно красотата си за този повехнал кумир, мадмоазел. Мисля, че все пак ще успея да ви открадна.

Тонът му бе небрежен, ала нещо в изражението му й подсказваше, че думите му не бяха изречени напусто.

— А аз не мисля така. — Тя се опита да говори хладно и изискано като Грейс Кели в „Да хванеш крадец“, ала не й се получи. Нещо в този мъж я плашеше. Може би бяха властта и могъществото, които излъчваше така непринудено, както носеше белия си копринен костюм.

Тя се наведе, за да вдигне кърпата, но когато се изправи, ръката на Флин стисна голото й рамо, за да й попречи да се загърне с нея.

— Не обръщай внимание на Алексей, Белинда. Съперничеството ни не е от вчера. — Дланта му се плъзна по дължината на ръката й и се притисна собственически към голия й корем. Кутрето му се пъхна в пъпа й. — Не понася да ме вижда с жена, която не може да има. Това води началото си от дните на младостта ни, когато му крадях всички жени. Приятелят ми не умее да губи.

— Не открадна всички. Спомням си няколко, които бяха повече привлечени от парите ми, отколкото от красивото ти лице.

Белинда затаи дъх, когато топлата ръка на Флин се спусна по-надолу и се притисна интимно към слабините й, едва прикрити с яркочервените бикини.

— Но те бяха стари. Изобщо не бяха нашият тип.

Противно на волята си, тя вдигна глава и видя, че Алексей се е облегнал назад в креслото — истински портрет на аристократично безгрижие — кръстосал краката си, обути в елегантен панталон. Той също вдига очи към нейните и за миг тя забрави, че Флин е в стаята.