Сюзън Елизабет Филипс
Бляскаво момиче (29)

28

— Аз исках да бъда твоя — отвърна Фльор, — но ти не позволи.

— Ти си bâtarde^[1]. Нечиста кръв.

— Точно така. Как бих могла да забравя? — Искаше да види лицето му по-добре и пристъпи към бюрото. — Ирландската кръв на Флин е прекалено варварска за теб, нали? — Изпита задоволство, като видя как той се скова. — Доколкото зная, един от предците му е бил обесен за кражба на овца. Определено лоша кръв. А и цялото това пиянство и разгул с жени. — Преднамерено замълча. — Всичките онези малолетни момичета…

Ръката, отпусната върху бюрото, сякаш по своя воля се сви в юмрук.

— Ти си глупава, щом се опитваш да играеш с мен игри, които не можеш да спечелиш.

— Тогава да сложим край на играта. Престани да тероризираш Белинда.

— Възнамерявам да настаня майка ти в специално заведение. Ще я заключа в клиника за алкохолици.

— Мисля, че ще ти е трудно, след като тя вече не пие.

Алексей се изкиска.

— Все още си наивна. Нищо не е трудно, когато имаш пари и власт.

Денят бе твърде дълъг и тежък и Фльор усещаше, че умората започва да я надвива. Искаше да се върне в хотела, да се обади на Джейк и отново да почувства, че животът е нормален.

— Наистина ли смяташ, че ще стоя със скръстени ръце и ще ти позволя да го направиш? Ще крещя толкова силно и дълго, че целият свят ще чуе.

— Разбира се, че ще го направиш. Не разбирам защо Белинда още не го е осъзнала. Първо ще се наложи да те заставя да замълчиш, а това ще е невъзможно, без да прибягна до някои варварски методи.

Фльор си помисли за Джейк с неговите скорострелни револвери и тежки юмруци. Джейк, който беше далеч по-цивилизован от стареца пред нея. Седна в креслото срещу Алексей и съжали, че не е включил лампата върху бюрото, за да види по-ясно лицето му.

— Ти никога не си смятал да я затваряш в клиника.

— От самото начало ти си достоен противник. Очаквах да разкриеш пожара в сутерена, но подмяната на дрехите бе много умен ход.

— Когато твърде дълго си в компанията на отровна змия, помъдряваш и се научаваш как да пълзиш в прахта. Кажи ми какво искаш.

— Превърнала си се в истинска американка. Пряма и вулгарна. Никакво уважение към нюансите — додаде на френски. — Навярно е под влиянието на онези грубияни, приятелите, с които се подвизаваш.

Ледени тръпки пропълзяха по гръбнака й. За Киси ли говореше той? Или за Мишел? Или за Джейк…? В главата й запищя аларма. Трябваше да опази в тайна връзката си Джейк, добре скрита на безопасно място от безмилостните машинации на Алексей. Той несъмнено знаеше, че Джейк живее на тавана й. Може би знаеше дори за пътуването й до къщата му. Но нямаше начин да знае, че се е влюбила в него.

Кръстоса крака и се впусна в контраатака.

— Аз съм щастлива с моите приятели. Особено с брат ми. Знаеш ли, ти направи ужасна грешка. Мишел е изключително талантлив, очаква го блестяща кариера. За съжаление, не притежава делови нюх, но аз го имам в излишък, така че ще се погрижа парите му да са в безопасност.

— Моделиер — презрително изсумтя Алексей. — Как още може да ходи с изправена глава?

Тя се засмя.

— Повярвай ми, никак не му е трудно, след като целият град го ухажва. Наистина е забавно. Той толкова много прилича на теб. Има същата походка, твоите маниери — всичко е наследено от теб. Дори навика ти да поглежда с присвити очи и повдигната вежда тези, които не му харесват. Виждаш как нещастникът направо се спаружва пред очите ти. Много е страховито. Разбира се, той притежава човечност, която за теб е непозната, което го прави далеч по-силен.

— Мишел е педераст!

— А твоето мислене е твърде ограничено, за да видиш нещо отвъд предразсъдъците си. — Тя го чу как поема остро въздух и се постара да не трепне пред погледа му. — Горкият Алексей. Може би понякога дори ми е жал за теб.

Той удари с длан по бюрото.

— Някога изпитвала ли си угризения за това, което направи? Някакъв срам, задето унищожи такава невероятна красота?

— Бугатито беше произведение на изкуството и е жалко, че вече не съществува. Но ти не ме питаш точно това, нали? Искаш да знаеш дали съжалявам. — Фльор притисна длани върху мънистата на полата си. Алексей се наведе леко напред и тя чу мекото проскърцване на кожата. — Никога — заяви тя. — Нито за миг не съм съжалявала. — Мънистата се впиха в кожата й. — Ти си се обявил за император в собствената си империя, за човек над закона, също за каквито Белинда смята кинозвездите. Но никой не е над закона на почтеността и хората, които мачкат останалите, трябва да бъдат наказани. Това, което ти ми причини, беше ужасно и аз те наказах. Толкова е просто. Можеш да заплашваш Белинда и да продължиш да се опитваш да съсипеш бизнеса ми, но никога няма да ме накараш да съжалявам за това, което направих.

— Ще те унищожа.

— Мисля, че вече съм твърде силна за това, но ако се лъжа — ако по някакъв начин съумееш да унищожиш бизнеса ми — така да бъде. Пак няма да съжалявам за това, което съм направила. Ти вече не притежаваш власт над мен.

Креслото отново проскърца, когато той се намести в удобните му дълбини.

— Казах, че ще унищожа мечтата ти, chérie, и точно това възнамерявам да направя. Най-после ще сме квит.

— Блъфираш. Не можеш да сториш нищо, с което да ме нараниш.

— Аз никога не блъфирам. — Той плъзна един плик през бюрото. Тя го погледна за миг. После се протегна да го вземе. — За спомен от мен.

Фльор отвори плика и от него изпадна сплескано парче метал, което падна в скута й. Гравираните букви все още се виждаха: „Бугати“. Беше червената метална емблема от предницата на автомобила.

Той бутна към нея още нещо. Трябваха й няколко секунди, за да го различи на мъждивата светлина. Кръвта й се смрази.

Беше таблоид — американски вестник с днешна дата — и водещото заглавие я блъсна в очите:

НОВАТА БИОГРАФИЯ НА КОРАНДА РАЗКРИВА ПОДРОБНОСТИ ЗА НЕРВНИЯ МУ СРИВ

— Не. — Младата жена поклати глава, с надеждата, че гнусните думи ще изчезнат, докато очите й бягаха по редовете.

Актьорът и драматург Джейк Коранда, извоювал голяма популярност с изпълнението на каубоя изменник Птичаря Калибър, е страдал от нервно разстройство, докато е служил в Американската армия във Виетнам… Фльор Савагар, литературна агентка и отскорошна негова близка приятелка, днес пусна изявление в пресата, в което съобщава, че Коранда е бил хоспитализиран с диагноза посттравматичен стрес…

Според Савагар подробностите за душевното разстройство на актьора ще станат достояние на широката публика от новата му автобиография… „Джейк е изключително откровен за емоционалните и психическите си проблеми — доверява Савагар и добавя: — И аз съм сигурна, че публиката ще прояви уважение към честността му и ще се отнесе с подобаващо съчувствие и съпричастност към ужасите, които е преживял.“

Фльор нямаше сили да чете повече. Имаше снимки — една на Джейк като Птичаря Калибър, още две на тях двамата, докато бягат в парка, и една, на която тя беше сама с надпис: Бляскавото момиче жъне успехи като агент на звездите. Остави вестника на бюрото и бавно стана. Сплесканата емблема на бугатито тупна на килима.

— Чаках търпеливо седем години — прошепна Алексей. — Сега сме квит. Сега и ти изгуби това, което ти е най-скъпо. Защото истинската ти мечта не е агенцията, нали, chérie?

Сърцето й се бе превърнало в малка ледена топка, която никога нямаше да запулсира отново. През цялото това време тя бе смятала, че той преследва агенцията, но Алексей бе разгадал всичко. От самото начало е знаел, че Джейк й е необходим като храната и водата. Джейк беше нейната мечта.

Но нещо в нея отказваше да признае победата му.

— Джейк никога няма да повярва на това — пророни тя почти шепнешком, но спокойно.

Ала това беше спокойствието, царящо в сърцето на бурята.

— Той е от мъжете, свикнали с предателството на жените — парира Алексей. — Той ще повярва.

— Как си го направил? Двамата с Джейк изгорихме ръкописа.

— Доколкото ми казаха, там имало мъж, който е наблюдавал къщата със специален телеобектив. Подобни техники са възможни от години.

— Лъжеш. Джейк никога не е оставял ръкописа… — Тя млъкна. Изведнъж си спомни. Онази сутрин, когато Джейк тичаше след нея… Двамата отидоха с колата до брега на океана. — Джейк знае, че никога не бих направила подобна мерзост.

— Дали? Той вече е бил предаван. Освен това знае колко важен е бизнесът за теб. И преди си използвала името му, за да добиеш известност. Няма причина да повярва, че не би го направила отново.

Всяка изречена от него дума беше истина, но тя нямаше да му позволи да го разбере.

— Ти изгуби — каза Фльор. — Подценил си Джейк, както и мен. — Пресегна се бързо — толкова бързо, че Алексей не успя да предугади жеста й — и включи настолната лампа.

Той възкликна остро, замахна рязко с ръка и събори лампата на пода. Тя се залюля лудешки, разпръсвайки върху лицето му безмилостни светлинни остриета. Алексей вдигна ръка, за да се прикрие, но беше твърде късно. Тя вече бе видяла това, което той искаше да скрие.

Лявата страна на лицето му беше съвсем леко отпусната и някой, който не го познаваше добре, може би нямаше да забележи. Както и допълнителната гънка кожа под окото, провисналата буза и малката капка слюнка, събрала се в ъгълчето на устата. Човек с подобна болест навярно щеше да се замисля понякога, но за толкова горд мъж, обсебен от идеята за съвършенство, дори най-лекият белег на несъвършенството бе непоносим. Тя го разбираше — и дори изпита кратко съчувствие — но побърза да го потисне.

— Лицето ти е грозно като душата.

— Кучка! Sale garce! — Алексей се опита да изрита лампата, но лявата част на тялото му не беше толкова подвижна като дясната. От удара лампата отново се разлюля и лъчът пресече още по-безжалостно лицето му.

— Направил си фатална грешка — процеди Фльор. — Никога няма да проумееш колко силно се обичаме с Джейк, защото нямаш сърце. Единственото чувство, което изпитваш, е неистовата жажда да властваш. Ако поне малко разбираше какво означават любовта и доверието, щеше да знаеш, че всичките ти заговори и подмолни игри са безполезни и безсмислени. Джейк ми вярва безгранично и никога няма да повярва на евтини вестникарски лъжи.

— Не! — изкрещя той. — Аз те победих! — Болната половина на лицето му започна да трепери конвулсивно и тя зърна в очите му първия проблясък на съмнението.

— Ти изгуби — заяви младата жена, обърна гръб и излезе от библиотеката. Закрачи надолу по ледения коридор към входната врата и пристъпи навън в студената февруарска нощ.

Лимузината бе заминала — Алексей бе възнамерявал да я задържи тук — но дори не й хрумна да се върне в къщата. Пое по алеята към портите на имението, извеждащи на улицата. Всяка дума, изречена от нея, беше лъжа. Алексей бе предвидил съвсем вярно всичко. Би могла да се опита да обясни на Джейк. Щеше да опита. Любимият й мъж може би ще повярва, че зад статията стои Алексей. Но все пак щеше да я обвини. Да изложи на показ чувствата и преживяванията си, бе най-големият страх на Джейк и това бе нещо, което никога нямаше да й прости.

Мечта за мечта. Алексей най-после я бе победил.

 

 

Алексей Савагар стоеше до прозореца, пръстите на дясната му ръка се бяха вкопчили в края на завесата, докато наблюдаваше как високата изправена фигура все повече се смалява и изчезва надолу по алеята. Беше мразовита нощ, а тя нямаше връхна дреха, но не се сви от студ, нито се обгърна с ръце, недосегаема за температурите. Беше великолепна.

Голите клони на старите кестени образуваха костелив купол над главата й. Той си припомни дърветата, отрупани с цвят, и как — преди много години — една друга жена се отдалечаваше надолу по същата тази алея сред вихрушка от снежнобели кестенови цветове. И двете го бяха предали. При все това той ги бе обичал.

Обзе го чувство на безкрайна пустота. Седем години той беше обсебен от Фльор, а сега всичко бе свършило. Повече нямаше с какво да запълва дните си. Помощниците му бяха идеално обучени и можеха сами да се справят с делата му, а заради поразеното от удара лице Алексей никога повече нямаше да се появи в обществото.

Тъпа болка запулсира в лявото му рамо и той започна да го масажира с дясната ръка. Тя вървеше изправена и горда, а от светлината на уличните лампи мънистата върху роклята й избухваха в рубинени искри. Бляскавото момиче. Тя вдигна ръка и нещо падна на земята. Алексей беше твърде далеч, за да го различи, но въпреки това знаеше. Толкова ясно, сякаш тя стоеше до него, той знаеше съвсем точно какво бе хвърлила. Една бяла роза.

И тогава болката експлодира.

 

 

Белинда го намери в библиотеката. Беше се сгърчил на пода до прозореца. Тя коленичи до него.

— Алексей? — Промълви съвсем тихо името му, защото знаеше, че хората му са наблизо, а тя не биваше да идва тук.

— Б-Белинда? — Гласът му бе надебелял и звучеше завалено.

Тя вдигна главата му, положи я върху скута си и извика сподавено, когато видя гротескно изкривената страна на лицето му.

— О, Алексей… — Притисна го по-плътно. — Горкичкият ми, бедничкият ми Алексей. Какво е станало с теб?

— Помогни ми. Помог…

Агонизиращият шепот я ужаси. Искаше да му каже да престане да говори на секундата. Почувства мокрота върху бедрото си и видя струйката слюнка, проточила се от устата му, която капеше върху пеньоара й. Това вече беше прекалено. Искаше да избяга. Тогава си спомни за Фльор.

— П-повикай помощ. — Думите се точеха мъчително от устата му. — Н-нуждая се от помощ.

— Шшт… Запази силите си. Не се опитвай да говориш.

— Моля те…

— Почивай, мили мой. — Сакото му се бе разтворило и един от реверите се бе подгънал. Бяха женени от двайсет и седем години, а досега нито веднъж не бе виждала костюма му в такъв безпорядък. Белинда оправи ревера.

— П-помогни ми.

Тя се взря в него.

— Не се опитвай да говориш, мили мой. Просто си почивай. Аз няма да те оставя. Ще те държа, докато повече не се нуждаеш от мен.

Жената видя страха в очите му, отначало бе само секундна искра. Постепенно искрата се разпали и тя знаеше, че той най-сетне се е досетил. Погали редките му коси с треперещи пръсти.

— Бедното ми дете — промълви тя. — Моето скъпо, бедно дете. Знаеш ли, аз те обичах. Ти беше единственият мъж, който истински ме е разбирал. Само ако не беше взел моето бебче.

— Н-не го… п-прави. У-умолявам те… — Мускулите на дясната му страна се напрегнаха, ала той бе твърде слаб, за да вдигне ръка. Устните му започнаха да посиняват и дишането му се учести.

Тя не искаше той да страда и се опита да измисли как да облекчи болката му. Накрая разтвори пеньоара си и притисна лицето му към голата си гръд.

Алексей постепенно притихна. Докато Белинда се взираше в лицето на човека, който бе моделирал живота й, две сълзи застинаха върху миглите на несравнимите й очи, наситеносини като първите пролетни зюмбюли.

— Сбогом, мили мой.

 

 

Джейк се чувстваше така, сякаш бяха изсмукали въздуха от дробовете му. Баскетболната топка изсвистя покрай ръката му и се удари в празните пейки за зрителите, но не помръдна. Дори шумът от играта зад гърба му заглъхна. Студът проникна през потната фланелка и достигна до костите му, докато с усилие се опитваше да си поеме дъх.

— Джейк, съжалявам. — Секретарката му стоеше редом с него от едната страна на игрището. Лицето й беше бледо, а челото — загрижено смръщено. — Аз… знаех, че ще искаш веднага да видиш статията. Телефоните прегряха. Трябва да направим някакво изявление…

Той смачка вестника в юмрук и мина покрай нея. Насочи се към издрасканата дървена врата. Дишането му отекваше от стените с олющена мазилка на гимнастическия салон в Лос Анджелис, докато хвърчеше надолу по стълбите към съблекалнята. Нахлузи джинсите върху шортите, грабна ризата и побягна презглава от старата тухлена сграда, където от десет години играеше баскетбол. Когато вратата се затръшна зад него, знаеше, че никога повече няма да се върне.

Гумите на ягуара изсвистяха, когато потегли от паркинга и се насочи към улицата. Щеше да изкупи всички вестници. Всички броеве до един. Ще изпрати самолети из цялата страна, до всеки магазин, всеки щанд за вестници по света. Ще ги изкупи, ще ги изгори, после…

В далечината се разнесе вой на сирена на пожарна кола. Джейк си припомни деня, когато се прибра у дома и завари Лиз. Тогава можеше да даде воля на юмруците си. Удря лицето на онова копеле, докато кокалчетата му не се обляха с кръв. Припомни си как Лиз падна на колене, ръцете й се вкопчваха в краката му, обвиваха се около тях като ръцете на актьора около героинята от афиша на филма „Шапка, пълна с дъжд“. Тя плака и го умолява да й прости, докато онова нещастно копеле лежеше проснато на линолеума, с панталон, смъкнат около глезените, и разплескан нос. Когато Лиз го предаде, той имаше на кого да излее яростта си.

Потта се стичаше от челото върху очите му. Джейк примигна. Беше написал книгата за Фльор, беше разголил душата си, разкривайки най-съкровените си тайни…

Стисна волана и усети в устата си познатия метален вкус. Вкусът на страха. Хладен метален страх.