Сюзън Елизабет Филипс
Бляскаво момиче (22)

21

Меднозлатистата сатенена рокля, с ефектно скроена пола, деколте по врата и без ръкави, обгръщаше плътно тялото й. Тя искаше да раздели косата си на път по средата и да я прибере в испански кок, като танцьорка на фламенко, но Мишел не позволи.

— Тази гъста лъскава грива, в която се преливат всевъзможни оттенъци на русото, е запазена марка на Бляскавото момиче. Тази вечер ще бъде свободно пусната.

Фльор съвсем наскоро се бе преместила в новото си жилище в четириетажната къща, но Мишел й бе наредил да се облече в апартамента на Киси, където приятелката й щеше зорко да я надзирава. Доскорошната й съквартирантка надникна в спалнята.

— Лимузината чака отвън.

— Пожелай ми късмет.

— Не бързай. — Киси извърна Фльор към огледалото. — Погледни се.

— Стига, Киси, няма време…

— Престани да се притесняваш и погледни в огледалото.

Фльор се взря в отражението си. Роклята бе невероятна. Вместо да тушира ръста й, Мишел бе решил да го подчертае с гъвкав силует, диагонален разрез на полата и надиплени волани от ефирна черна дантела, опасващи тялото й, през които прозираха безкрайно дългите й стройни крака.

Фльор бавно вдигна очи. След няколко седмици щеше да навърши двайсет и шест и лицето й излъчваше нова сила и зрялост. Тя се вгледа в отделните части — раздалечени зелени очи, тъмни вежди като изрисувани с черен молив и прекалено широка уста, заемаща почти цялата долна част на лицето й. После за миг всички части се съединиха и лицето й сякаш най-сетне стана нейното.

Ала мигът отмина, впечатлението избледня и тя се обърна.

— Огледалото просто показва това, което една фантастична рокля и добър грим могат да направят.

Лицето на Киси помръкна от разочарование.

— Ти никога не се виждаш.

— Не ставай глупава.

Фльор взе чантичката си и се спусна по стълбата към лимузината. Преди да се качи, вдигна глава към прозореца, където стояха Мишел и Киси и я гледаха. Дари ги с най-наперената си усмивка. Бляскавото момиче се завръщаше.

Не предвиди единствено Белинда.

 

 

Аделаида Ейбрамс бавно пусна ръката на Фльор и кимна към входа на галерия „Орлани“, където стоеше Белинда, загърната в златист визон, крехка и красива като пеперуда. Фльор се опита да овладее вихрушката от емоции, избухнала в нея. Пое дълбоко дъх, после още веднъж, докато Белинда се приближаваше. Фльор не бе виждала майка си шест години. Имаше чувството, че се разпада на хиляди ледени късчета.

Белинда протегна едната си ръка, а другата притисна към корсажа на роклята, сякаш докосваше нещо скрито под плата.

— Хората ни гледат, скъпа. Направи го заради тях.

— Вече не играя по свирката на тълпата.

Фльор й обърна гръб и се отдалечи от уханието на „Шалимар“, от фините бръчици като жилки на есенни листа, събрали се в ъгълчетата на наситеносините очи на майка й.

Прекоси галерията, върху устните й играеше заучена усмивка, докато разменяше по някоя и друга дума с тези, които познаваше. Дори успя да даде кратко интервю на репортер от „Харпърс“. Ала през цялото време младата жена се питаше защо трябваше да се случи точно тази вечер. Откъде знаеше Белинда, че Бляскавото момиче ще се появи?

Киси и Мишел трябваше скоро да пристигнат. Появата им бе гвоздеят на събитието, а присъствието на Белинда заплашваше всичко да провали.

— Фльор Савагар? — Млад мъж, облечен в черна униформа, спря пред нея и й подаде дълга кутия за цветя. — Доставка за вас.

Аделаида Ейбрамс изникна до нея, сякаш призована с вълшебна пръчка.

— Обожател?

— Не зная.

Фльор отвори кутията и разгърна фината опаковъчна хартия. Отдолу лежаха десетина бели рози с дълги дръжки… Тя вдигна глава, погледът й обходи галерията и се спря на Белинда в другия й край. Очите им се срещнаха и тя бавно извади една бяла роза от кутията.

Челото на Белинда се сбърчи и раменете й се отпуснаха безволно. Тя се втренчи в бялата роза, после се обърна към вратата и побягна от галерията.

Аделаида погледна към кутията.

— Няма картичка.

— Аз зная кой ги изпраща — отвърна Фльор, загледана във вратата, през която току-що бе изчезнала майка й.

— Да не би инициалите му да са Д. К.? — попита Аделаида.

Фльор си лепна най-сияйната усмивка.

— Тайните обожатели трябва да останат тайни. Особено тези, които толкова упорито бранят личния си живот.

— Ти си добро момиче, Фльор — смигна й Аделаида лукаво, — въпреки гафовете, които правиш понякога.

Когато Аделаида се отдалечи, Фльор тикна обратно розата в кутията. Тежкият сладникав аромат сякаш бе заседнал в ноздрите й, лепнеше в гърлото, задушаваше я. Очакваше нещо подобно, откакто Алексей й се бе обадил. Той й даваше знак, че нищо не е забравил.

Затвори капака и остави кутията на скамейката. Искаше да я хвърли в най-близкото кошче за отпадъци, но не можеше да си го позволи, след като Аделаида Ейбрамс сигурно я наблюдаваше. Нека си мисли, че цветята са от Джейк. Той е голямо момче и може да се погрижи за себе си. Освен това се нуждаеше от публичност и Фльор нямаше ни най-малки угризения на съвестта да го използва така, както той някога бе използвал нея.

Видя Мишел и Киси, застанали на входа. Мишел беше облечен в бял смокинг с черна найлонова риза. Тоалетът, който бе сътворил за Киси, представляваше миниатюрна розово сребриста версия на дебютантска рокля, съвършено пасваща на ръста й. Тя се бе вкопчила в ръката му, женствена, безпомощна, с полуразтворени устни, сякаш всеки миг от тях ще се отрони задъхано буп-бупи-дуп.

Фльор бавно се понесе през тълпата, давайки възможност всички да видят накъде се е запътила. Когато стигна до сводестия портал, целуна леко и двамата по бузите и прошепна в ухото на Мишел, че Белинда току-що си е тръгнала. Той я погледна изпитателно, но тя нямаше ни най-малка представа какво да му каже.

Появата на Киси и Мишел и приветствието на Фльор бяха привлекли вниманието на присъстващите точно както тя се бе надявала. Пръв към тях приближи представител на „Ежедневно дамско облекло“ и Фльор ги представи. Мишел и Киси се превъплътиха в образите си като кинозвезди, достойни за „Оскар“. Мишел изобразяваше безразличие и досада, а куклата Киси, потънала в облак от сребристорозова пяна — възторжено вълнение. След като приключиха с „Ежедневно дамско облекло“, „Харпърс“ и Аделаида Ейбрамс, тримата бавно обходиха галерията, като спираха непринудено да побъбрят с познатите си. Тя представи брат си като Мишел Савагар, вместо Майкъл Антон. Малко след като двамата се преоткрили, той решил да престане да се крие под чуждо име, обясняваше тя охотно за радост на любопитно наострените уши. Мишел оставаше далечен и загадъчен, докато Киси не спираше да бъбри като картечница, а Фльор насочваше разговора в желаната от нея посока.

— Не е ли моят брат най-страхотният дизайнер…? Брат ми е дизайнерът на моята рокля. Радвам се, че я харесвате… Моят брат е безобразно талантлив. Опитвам се да го убедя да дари и други с таланта си, но той е толкова твърдоглав…

Отговаряше на въпроси за самоличността на Киси с усмивка.

— Не е ли изумителна? Толкова е чаровна. Една от рода Кристи от Чарлстън. Мишел е дизайнерът и на нейната рокля.

Когато я питаха с какво си изкарва прехраната Киси, Фльор махаше нехайно с ръка.

— Актриса е, но по-скоро й е хоби, отколкото работа.

Завистливите погледи на жените отскачаха между невероятната меднозлатиста сатенена рокля и вълшебното розово творение на Киси.

— Толкова много жени умоляват брат ми да моделира дрехи за тях — снижаваше тя доверително глас, — но в момента той твори само за Киси и мен. Между нас да си остане, но съм решила да променя това.

Неколцина от присъстващите коментираха появата на Белинда. Фльор отговаряше колкото е възможно по-кратко и бързаше да смени темата. Разказа на всички за новата си агенция за мениджмънт на знаменитости — „Фльор Савагар Асошиейтед“ — и предварително покани някои да присъстват на голямото парти по случай официалното откриване след няколко седмици. Един симпатичен кардиохирург я покани на вечеря утре вечер. Тя прие. Той беше очарователен, а и щеше да има възможност да покаже тясната лилаво-синя копринена рокля на Мишел.

Когато най-после се качиха в лимузината след края на приема, главата на Фльор се пръскаше от болка.

Мишел взе ръката й.

— Изтощена си. Не си длъжна да се подлагаш на всичко това, знаеш го.

— Напротив, длъжна съм. Нямаш друг начин да се сдобиеш с публичност. Освен това вече е крайно време да се науча да живея със себе си, а това включва и Бляскавото момиче.

Замисли се за розите, които бе зарязала в галерията, и внезапно разбра съвсем ясно посланието на Алексей, все едно й го бе написал. През всички тези години той беше държал Белинда настрани от живота й. Сега я бе изпратил обратно.

След седмица започнаха телефонните обаждания. Обикновено около два след полунощ. Когато Фльор вдигаше, в слушалката звучеше тиха музика — Барбара Стрейзънд, Нийл Даймънд, Саймън и Гарфънкъл — но обаждащият се никога не говореше. Фльор нямаше категорично доказателство, че се обажда Белинда. По телефонната линия до нея не можеше да достигне уханието на „Шалимар“. Ала тя бе сигурна, че е майка й.

Фльор затваряше, без да каже нито дума, но обажданията започнаха да я изнервят и всеки път щом завиеше зад някой ъгъл, очакваше Белинда да се появи.

 

 

Фльор убеди Мишел да затвори магазина си и нае бригада работници, които ремонтираха изискани бутици, да освежат мястото. Разшириха витрините и обновиха предната част, придавайки й по-елегантен вид, а над вратата закачиха табела, на която върху тъмновиолетов фон с яркочервени букви бе изписано името Мишел Савагар.

Фльор и Киси станаха неизменна част от светския живот на Ню Йорк. Обядваха в „Орсини“, после се отбиваха в магазина на Дейвид Уеб^[1], за да си купят някоя осемнайсеткаратова дрънкулка, която по-късно една от двете връщаше, защото не „била съвсем подходяща“. Отскачаха до магазина на Хелън Арпълс за чифт вечерни обувки, сетне танцуваха в „Клуб А“ или „Реджайна“. Докато обядваха, пазаруваха и танцуваха, двете демонстрираха копринени рокли, които се увиваха и галеха бедрата им като нежния шепот на морска пяна; изящна синя блуза със страничен набор; вечерна рокля с веревни волани, обсипани с искрящи пайети, с цвета на узрели домати. След седмица всяка модна светска пеперудка в Ню Йорк търсеше моделите на Мишел Савагар. Както Фльор се надяваше, когато узнаха, че не могат да ги имат, те ги пожелаха още по-силно.

Фльор и Киси разнасяха в обществото слуховете за Мишел.

— Моята баба го разглези и развали с всички тези пари, които му остави — споделяше Фльор с Аделаида Ейбрамс в „При Паскал“ по време на прием, като в същото време демонстрираше копринена рокля тип „прегърни ме“, извезана с есенните водни лилии от платната на Моне. — Хората, на които не им се налага да работят, за да се издържат, стават мързеливи.

На следващия ден довери на съпругата на наследник на универсални магазини, която обожаваше сочните клюки:

— Мишел се бои, че комерсиализмът ще задуши творческото му въображение. Но в момента той работи над нещо и аз имам някои планове… О, няма значение.

Киси не беше толкова деликатна.

— Аз съм абсолютно сигурна, че той тайно подготвя своя колекция — тръбеше наляво и надясно, цупейки кокетно пухкавата си червена устичка, примамлива като захаросана ябълка. А после прокарваше нежно ръка по полата на поредния тоалет от фееричната колекция на Мишел, който представяше този ден. — Не смятам, че постъпва правилно, като не ми се доверява. С изключение на сестра му, аз съм най-близката му приятелка и мога да пазя тайни не по-зле от всеки друг.

Докато Фльор и Киси разпространяваха слухове за идеализма на Мишел и безразличието му към търговския успех, той работеше по осемнайсет часа на ден, за да огледа всеки детайл от колекцията, в която бе вложил последните пари от наследството на Соланж Савагар.

 

 

Фльор спеше по четири часа в денонощието. Всяка минута, когато не се превъплъщаваше в новия си образ на светска пеперудка, тя прекарваше в офиса да интервюира кандидати за работа, да планира откриването на агенцията, разминавайки се с последните работници. Неколцина актьори се обадиха с молба да ги представлява, но нито един от тях не притежаваше специалните качества, които тя търсеше.

Фльор бе доволна от резултата от ремонтните дейности, въпреки недостатъците на първоначалната постройка. Офисите й заемаха по-голямата предна част на къщата, а жилищните помещения — по-малката задна част. Офисите бяха обзаведени в черно-бели тонове, със сиви и тъмносини акценти. Приемната и кабинетът на Фльор се намираха в предната част на партера, а стаите на останалите сътрудници бяха разположени на горния етаж. Тя огради балкона с тръбни перила като на палубата на презокеански лайнер и черни декоративни колони в стил арт деко с хромирани пръстени, за да се подчертае приликата с морския съд. Към него отвеждаше открита извита стълба и човек имаше чувството, че великолепните Фред Астер и Джинджър Роджърс всеки миг ще се спуснат надолу по стъпалата с неотразимата си танцова стъпка.

Първите сътрудници, които нае, бяха Уил О’Кийф, жизнерадостен, червенокос млад мъж от Северна Дакота, опитен рекламен и букинг агент^[2], и Дейвид Бенис, сивокос професионалист, който пое финансовото управление, а освен това придаваше стабилност на агенцията й. Назначи самотната майка Риата Лорънс за офис мениджър. Засега нямаше достатъчно клиенти, за да им осигури постоянна заетост, но те бяха част от фасадата на успеха, който трябваше да създаде, ведно с красиво декорирания кабинет и гардероба висша мода.

Седмица преди откриването на агенцията, Уил прекрачи последната покривна мушама пред кабинета й. Тъй като офисът още няколко дни щеше да бъде затворен за клиенти, Фльор беше в джинси и оранжева тениска с ухилен Мики Маус отпред, вместо в някой от изисканите тоалети, които Мишел бе създал за нея.

— Отново си запълнила колонката на Ейбрамс — каза Уил. — За нещастие, тази не влиза в плановете ни.

Фльор взе вестника и зачете.

Белинда Савагар прекара вчерашния следобед в бутик за мъжка мода на „Ив Сен Лоран“, помагайки на трийсетгодишния покорител на женски сърца Шон Хауъл да си избере нов комплект копринени чаршафи. Интересно как ще коментира френският й съпруг Алексей Савагар тази спална интимност?

Фльор не бе виждала Белинда от приема в галерия „Орлани“ преди две седмици, но продължаваше да получава среднощни телефонни обаждания.

На следващия ден Уил и подаде новата статия на Аделаида:

Шон Хауъл и Белинда Савагар бяха забелязани в уютно уединение в Брястовата стая в известната механа в Сентръл Парк. А някои твърдят, че голямата разлика във възрастта е пагубна за любовта. Изглежда, Шон и Белинда са отлично опровержение. Няма коментар от Бляскавото момиче Фльор Савагар, въпреки че някога двамата с Шон бяха гаджета.

Гаджета, как ли не! Фльор бе възненавидяла Шон Хауъл от първата им уредена среща.

Аделаида продължаваше:

Старите вражди умират трудно. Може би Бляскавото момиче и майка й ще изгладят отношенията си за Коледа. Мир на земята, момичета.

Фльор смачка вестника и го хвърли в кошчето.

 

 

Тъкмо затвори телефона на поредния писател, когото не желаеше да представлява, когато Уил Кийф промуши глава през процепа на вратата.

— Имаме голям проблем. Вчера ми се обади Оливия Крайтън, за да ме скастри, задето не е получила покана за откриването. Аз й изпратих други и не се замислих повече за това, докато преди час не ми се обади Аделаида Ейбрамс със същото жалване. Фльор, проверих всичко. Никой не е получил поканата си.

— Това е невъзможно. Изпратихме ги преди векове.

— И аз така мислех — въздъхна Уил, а изражението му стана още по-мрачно. — Току-що говорих с Риата. Тя ги оставила в отворена кутия върху бюрото си. Когато се върнала от обяд в деня, в който смятала да ги пусне по пощата, ги нямало. Решила, че аз съм ги изпратил. За нещастие, не ме е попитала и не е проверила.

Фльор се отпусна в коженото кресло и се опита да се съсредоточи.

— Искаш ли да се обадя на всички? — попита той. — Ще обясня какво се е случило и ще ги поканя по телефона. Или може би трябва да преместим датата? Останаха само четири дни.

Но Фльор вече бе взела решение и поклати глава.

— Никакви телефонни обаждания и никакви обяснения. Приготви нови покани, които да се доставят днес следобед на ръка с цветя от Роналдо Майя. — Щеше да струва цяло състояние, но ако се опиташе да обясни, само щеше да изглежда некомпетентна. — За да не се притеснявам, моля те, провери всичко останало. Да сме сигурни, че няма други пропуски.

Уил се върна след десет минути и още преди да отвори уста, Фльор разбра, че носи лоши новини.

— Някой се е обадил миналата седмица във фирмата за кетъринг и е анулирал договора. Те са ангажирани за друго парти на нашата дата.

— Страхотно — промърмори Фльор. — Просто страхотно.

Разтри очи и прекара остатъка от следобеда да търси нова фирма за кетъринг.

През следващите четири дни работи до пълно изтощение, през цялото време очаквайки нова катастрофа. Нищо необичайно не се случи, но тя не можеше да се отпусне и следобеда преди откриването нервите й бяха опънати до скъсване. Тя излезе за бърза среща с новия си кастинг агент. Когато се върна, изплесканият със сажди Уил я посрещна на входа.

— Имахме пожар.

Стомахът й се сви.

— Някой пострадал ли е? Колко големи са щетите?

— Можеше да бъде и по-зле. Двамата с Дейвид бяхме в коридора и усетихме дима откъм сутерена. Грабнахме пожарогасителя и угасихме пламъците, преди да се стигне до сериозни поражения.

— Ти добре ли си? Къде е Дейвид?

— И двамата сме добре. Той се почиства.

— Слава богу! Как е започнал пожарът? Какво е станало?

Той изтри с опакото на ръката си черното петно върху бузата.

— По-добре сама да видиш.

Докато го следваше към сутерена, тя потрепери при мисълта какво можеше да се случи, ако пожарът бе избухнал вечерта, когато къщата е пълна с хора. Уил посочи към счупения прозорец, точно над купчина обгорели греди, която предприемачът още не бе наредил на работниците да разчистят. Фльор приближи и подритна счупените стъкла с върха на обувката си.

— Прозорецът е счупен отвън.

— Бях тук тази сутрин — каза Уил — и нямаше нищо леснозапалимо. Никакви кутии от бои, терпентин, нищо подобно. Навярно неколцина хулигани са счупили прозореца и са хвърлили нещо вътре.

Само че беше пет следобед, а по това време по улицата не се мотаеха хулигани.

— Проветри долу, а аз ще оправя горе — заръча му тя.

След час обгорените греди бяха изнесени, а кабинетът напръскан с „Опиум“, за да се замаскират евентуалните следи от дима. Когато Уил си тръгна, за да се облече за партито, тя го спря.

— Много съм благодарна на теб и Дейвид за това, което направихте. Радвам се, че никой не е пострадал.

— Не сме сторили нищо особено — усмихна се Уил, закопча последното копче и се извърна към вратата, но внезапно си спомни нещо. — О, забравих… докато те нямаше, пристигнаха цветя за теб. Риата ги натопи във вода. Каза, че нямало картичка.

Фльор отиде в кабинета си. Цветята бяха поставени във висока хромирана ваза върху бюрото й.

Една дузина бели рози.