Сюзън Елизабет Филипс
Бляскаво момиче (19)

18

Апартаментът на Киси се намираше над италиански ресторант в Гринидж Вилидж. Интериорът приличаше на хазайката: бонбонени цветове, колекция от плюшени мечета и плакат на Том Селек, залепен върху вратата на банята. Докато Киси й показваше как работи самоцелният душ, погледът на Фльор бе привлечен от отпечатък на яркорозови устни върху плаката.

— Киси Сю Кристи, това отпечатъкът на твоето червило ли е върху Том Селек?

— И какво, ако е?

— Можеше поне да нацелиш устата му.

— И какво му е забавното на това?

Фльор се засмя. Киси бе приела за даденост, че Фльор ще й бъде съквартирантка, за което Фльор й бе повече от благодарна. Въпреки успеха й с „Неон Линкс“, самоувереността й бе доста нестабилна и постоянно я преследваха съмнения относно решението й да се върне в Ню Йорк.

Паркър неохотно й даде една седмица, за да се устрои, преди да се яви на работа, и Фльор се застави да напусне защитения уют на апартамента и да възобнови запознанството си с града, който някога бе обичала. Беше началото на февруари, най-лошото време на годината за града, но въпреки това Ню Йорк й се стори красив. А най-хубавото от всичко беше, че никой не я позна.

Тя излизаше да тича всеки ден от тази седмица, само няколко квартала, преди да се задъха, но с всеки изминал ден укрепваше все повече. Понякога, когато минаваше покрай някое място, което бяха посещавали заедно с Белинда, я пронизваше горчиво-сладка болка. Но в новия й живот вече нямаше място за неуместна сантименталност. Сега гледаше към бъдещето и нямаше да мъкне на плещите си бремето на мръсното минало.

Подложи се на изпитание, като посети ретроспекция на филми с Ерол Флин, но не изпита нищо към зашеметяващия дързък авантюрист на екрана.

Един ден преди да започне работа, Киси изхвърли всичките й дрехи.

— Няма повече да носиш тези отвратителни парцали, Фльор Савагар. Приличаш на скитница.

— Обичам да приличам на скитница! Върни ми дрехите!

— Твърде късно.

В крайна сметка Фльор замени старите джинси с нови, които стояха много по-добре на по-слабата й фигура, и се сдоби с няколко горни дрехи, за да ги носи с тях — мексиканска селска риза, университетски пуловер втора ръка с щамповани букви, както и няколко пуловера с поло яка. Киси сбърчи нос при вида на покупките й и съвсем очебийно остави на видно място върху масичката за кафе един брой от списанието „Облекло за успех“.

— Губиш си времето, Магнолия — заяви Фльор. — Аз работя за Паркър Дейтън, не за някоя корпорация. В света на шоубизнеса стилът на обличане е много по-непринуден.

— Непринуден не означава прашасал.

Но Фльор не можеше да свали изведнъж всичките си защити.

— Върви да целунеш Том Селек.

Много скоро разбра, че трябваше здравата да се потруди за щедрата заплата, която бе принудила Паркър да й плаща. Работеше ден и нощ, често и през уикендите. Посети Бари Ной в боядисаната му в пурпурно къща в стил „Тюдор“ в Хамптън, за да го утеши заради загубата на Киси. Пишеше изявления за пресата, преглеждаше договори и отговаряше на безкрайните телефонни обаждания от организаторите. Прилагаше на практика лекциите по бизнес, финанси и право, които бе посещавала, при това много успешно. Откри, че има талант да води преговори.

Знаеше, че не може завинаги да остане анонимна, но като се обличаше безлично и избягваше всички места, свързани със света на модата, успя почти шест седмици да остане незабелязана. Но през март късметът й изневери. „Дейли Нюз“ обяви, че Фльор Савагар, някогашното Бляскаво момиче, се е завърнала в Ню Йорк и работи в агенцията на Паркър Дейтън.

Телефоните тутакси прегряха жиците и неколцина репортери цъфнаха пред офиса. Но всички те искаха предишното Бляскаво момиче, което подписва договори с парфюмерийни компании, посещава великолепни партита и споделя тайни за любовната си авантюра с Джейк Коранда.

Ала колкото и да напираха, тя отказваше всякакви разговори за живота си.

Появи се фотограф, дошъл да улови преливащия облак златисторуса коса. Но вместо това получи торбести джинси и ниско нахлупена бейзболна шапка на „Янкис“. След две седмици историята заглъхна, удавена от скуката. Бляскавото момиче беше вчерашна новина.

През следващите три месеца Фльор научи кои са звукозаписните продуценти и следеше всички важни изяви по телевизионните мрежи, отнасящи се до музикалния бизнес. Тя беше умна и надеждна; винаги изпълняваше поетите ангажименти и хората започнаха да я търсят. В средата на лятото Фльор вече се бе влюбила в бизнеса, занимаващ се със създаването на звезди.

— Знаеш ли, страхотно е да дърпаш конците на другите, вместо да дърпат твоите — сподели тя с Киси в един горещ августовски следобед.

Двете седяха на пейка в парка „Уошингтън Скуеър“ и похапваха сладолед от фунийки. Както обикновено, в парка бе пълно с разнородна тълпа: туристи, хипита, кльощави хлапета със стереомагнетофони на раменете.

След шест месеца в Ню Йорк подстриганата на черта коса на Фльор стигаше под брадичката и блестеше на лятното слънце. Беше загоряла и твърде слаба за шортите, които вече бяха хлабави на кръста й и се смъкваха до острите кости на таза. Киси вдигна глава и се намръщи на одеянието на приятелката си.

— Ще трябва да ти купим нещо различно от джинси.

— Не започвай пак. Говорим за моята работа, а не за мода.

— Като се обличаш с прилични дрехи, няма да върнеш Бляскавото момиче.

— Въобразяваш си разни неща.

— Ти мислиш, че като изглеждаш добре по някакъв начин, ще разрушиш всичко, което си постигнала досега. — Киси оправи пластмасовите червени шноли във формата на устни в косата си. — Та ти почти не се поглеждаш в огледалото. Няколко секунди да мацнеш малко червило на устните и още няколко, за да прокараш гребена през косата си. Ти си световен шампион по избягване на собственото отражение.

— Ти се гледаш достатъчно и за двете ни.

Но Киси вече бе набрала скорост и Фльор не можеше да я отклони.

— Водиш предварително изгубена битка, Фльоринда. Старата Фльор Савагар не може да стъпи на малкия пръст на новата. Следващия месец ще навършиш двайсет и четири и лицето ти излъчва вътрешна сила и зрялост, каквито не е притежавало, когато си била на деветнайсет. Дори тези отвратителни дрехи не могат да скрият факта, че сега тялото ти е много по-страхотно, отколкото когато си била модел. Мразя да съм носител на трагични новини, но ти си се превърнала от скучното Бляскаво момиче в класическа красавица.

— Вие, южнячките, обожавате драмите.

— Добре, повече няма да ти досаждам. — Киси облиза с език потеклия по кофичката малинов сладолед. — Радвам се, че обичаш работата си. Изглежда, харесваш дори отвратителните й страни, като например да имаш Паркър за шеф и да си имаш работа с Бари Ной.

Фльор успя да улови полуразтопеното шоколадово парченце с мента, преди да цопне върху шортите й.

— Понякога почти се плаша колко много я обичам. В този бизнес винаги нещо се случва. Харесва ми да се оправям със сложни и заплетени договори, да водя преговори, да постигам най-доброто за клиента. Всеки път когато се задава нова кризисна ситуация, имам чувството, че сякаш една от монахините току-що е лепнала златна звезда до името ми.

— Започваш да се превръщаш в една от онези ужасни преуспели персони.

— Чувствам се добре. — Фльор зарея поглед към площада. — Когато бях дете, мислех, че баща ми ще ме прибере у дома, ако съм най-добрата. След като всичко се разпадна, изгубих вяра в себе си. — Поколеба се. — Мисля… може би започвам да си я възвръщам.

Самоувереността й все още беше твърде крехка, за да я изследва, и тя съжали, че е била толкова откровена. За щастие, мислите на Киси бяха поели различна насока.

— Не разбирам как може да не ти липсва актьорската игра.

— Гледала си „Затъмнение в неделя сутрин“. Никога няма да спечеля наградата на Академията.

За разлика от Джейк, удостоен с „Оскар“ за сценария.

— Ти беше страхотна в ролята — настоя Киси.

Фльор се намръщи.

— Имах няколко добри сцени. Останалото беше просто задоволително. Така и не успях да се отпусна.

От уважение към Киси тя не спомена, че целият процес на снимане с безбройните дубли и всички хора, скупчени на снимачната площадка, й беше безкрайно скучен.

— Но ти вложи сърцето си в работата си като модел, Фльоринда.

— Вложих в нея упорство, но не и сърцето си.

— Независимо от всичко беше прекрасна.

— Благодарение на щастливата комбинация от хромозоми. Работата на модел никога не ми е била по душа. — Фльор прибра крака, за да не ги отреже прелитащият скейтборд. Един от наркодилърите спря да дрънка и се втренчи в нея. Тя зарея поглед в пространството. — В онази нощ, когато с Алексей изиграхме нашата мръсна малка сценка, той заяви, че аз не съм нищо друго освен приятна голяма украса. Каза, че всъщност не мога да правя нищо.

— Алексей Савагар е психясал мръсник.

Фльор се усмихна на безцеремонния замах, с който Киси зачеркна Алексей.

— Но беше прав. Аз не знаех коя съм. Предполагам, че все още не го зная, но поне съм поела по правилния път. Прекарах три години и половина от живота си в опити да избягам от себе си. Признавам, че междувременно получих университетско образование в най-добрите световни университети, но вече няма да бягам.

И не бягаше. Нещо в нея се бе променило. Нещо, което най-сетне бе успяло да я накара да се бори за себе си.

Киси хвърли остатъка от сладоледа си в кошчето за боклук.

— Иска ми се да имах твоите целеустременост и енергия.

— За какво говориш? Ти винаги нагласяваш смените си в галерията, за да учиш и репетираш, и продължаваш да ходиш по прослушвания. А вечерно време посещаваш театралната школа. Ролите ще дойдат, Магнолия. Аз говорих с много хора за теб.

— Зная и ти благодаря, но мисля, че е време да приема истината, че това няма да се случи. — Киси изтри пръсти в прекалено късите си розови шорти. — Режисьорите няма да ми позволят да кандидатствам за друго, освен за секси героинята в някой комедиен сериал. А в подобни роли съм ужасна. Аз съм сериозна актриса, Фльор.

— Зная, скъпа.

Фльор се постара да вложи в думите цялата си искреност, но не й бе лесно. Киси, с пухкавите си нацупени устни, пищните гърди и петното от малинов сладолед на брадичката, бе създадена за комедийни секси героини.

— Повишиха ми заплатата в галерията — обяви мрачно Киси, сякаш съобщаваше, че са й открили смъртоносна болест. — Може би ако работата ми беше по-скапана, щях да полагам повече усилия. Изобщо не биваше да вземам втора специалност по история на изкуството. Това ми създава чувство за сигурност. — Погледът й се плъзна несъзнателно по симпатичен студент, минаващ покрай тях, но без особен плам. — Насъбраха се твърде много откази и вече ми дойде до гуша. Справям се добре в галерията и получавам признание за работата си. Навярно би трябвало да се задоволя с това.

Фльор стисна ръката й.

— Хей, къде се дяна госпожица Позитивно мислене?

— Смисли се и й дойде акълът.

Фльор се натъжи. Не искаше Киси да се отказва от мечтата си, но като имаше предвид собственото си минало, нямаше право да критикува. Стана от пейката.

— Да вървим. Ако побързаме, ще хванем началото на „Буч Касиди и Сънданс Кид“ по телевизията, преди да стане време да се обличаме за срещите си.

Хвърли кофичката от сладоледа в кошчето.

— Добра идея. За кой път ще го гледаме?

— Пети или шести. Вече им изгубих бройката.

— Аз не съм казала на никого, а ти?

— Да не си откачила? Да не мислиш, че искам целият свят да узнае какви сме перверзнички?

Двете излязоха от парка рамо до рамо, сподирени от десетки възхитени мъжки погледи.

 

 

Ежедневните кросове на Фльор укрепнаха мускулите й, стопиха няколкото излишни килограма и чувствеността й се пробуди от дългия зимен сън. Водата, стичаща се по тялото й, докато стоеше под душа, плъзгането на мекия пуловер по кожата — всички тези ежедневни действия се превръщаха в сексуални преживявания. Искаше да усети небръсната мъжка буза, да се сгуши в прегръдките на мъж с мускулести космати гърди, който пиеше бира и ругаеше. Тялото й бе зажадняло за мъжка близост и като част от кампанията й за самоусъвършенстване тя започна да излиза с един млад актьор на име Макс Шоу, който играеше в спектакли извън Бродуей и в пиеси на Том Стопард. Беше типичен холивудски красавец, строен и слаб блондин, чийто единствен недостатък бе навикът му да използва фрази от типа на „благодарение на моето умение“. Двамата се забавляваха и тя го желаеше.

За срещата си в нощта на двайсет и четвъртия й рожден ден Фльор облече джинси и черен топ, които бе купила на разпродажба в Охрбах. Планираха да отидат на купон, но тя каза, че е имала трудна седмица и предпочита някое по-тихо и спокойно място. Макс не беше глупак и половин час по-късно двамата се озоваха в апартамента му.

Той й наля чаша вино и се настани до нея на матрака с пяна, служещ едновременно за маса и легло в апартамента студио. Ароматът на одеколона му я притесняваше. Мъжете трябваше да ухаят на сапун и чиста риза. Като Джейк.

Но спомените за предателството на първия й любовник бяха окови, изтъкани от прашни паяжини, които лесно можеш да разкъсаш, и те се разпръснаха, докато целуваше Макс. Не след дълго двамата бяха голи.

Ласките му бяха умели и възбуждащи и тя получи освобождението, за което бе копняла, но след това се почувства празна. Каза му, че рано сутринта има среща и не може да остане. Когато излезе от апартамента му, цялата трепереше. Вместо да се изпълни с енергия като Киси след поредната си случайна секс среща, Фльор имаше чувството, че е изгубила нещо ценно.

Излезе с Макс още няколко пъти, но всяка среща я оставяше все по-потисната и накрая тя сложи край на връзката им. Някой ден щеше да срещне мъжа, на когото да се отдаде с цялото си сърце. Дотогава отношенията й с мъжете щяха да са само приятелски и щеше да вложи цялата си енергия в работата.

Дойде Коледа, а след това и Нова година. Колкото по-дълго работеше за Паркър, толкова по-малко одобряваше методите му на работа. Например Оливия Крайтън през петдесетте беше кралица във второразредни нискобюджетни филми. Играеше безпомощни героини в разкъсани дрехи, най-често спасявани от Рори Калхун. Тези дни отдавна бяха отминали и Паркър, съвместно с мениджъра на Оливия, Бъд Шарп, решиха да осребрят това, което бе останало от някогашната й слава, с участия в реклами. Но Оливия все още искаше да играе.

— Какво имаш този път за мен? — Актрисата въздъхна в слушалката, когато чу гласа на Фльор. — Реклама за разхлабителни хапчета?

— Луксозни жилищни кооперации във Флорида. От компанията искат да си придадат по-шикозен облик и се надяват ти да успееш да го сториш.

Фльор се опита да вложи повече ентусиазъм в гласа си, но прозвуча не по-малко унило от самата Оливия.

— А какво стана с новата пиеса на Майк Никълъс? — попита Оливия след кратко мълчание.

Фльор завъртя между пръстите си молива върху бюрото.

— Не беше главната роля и Бъд реши, че не е за теб. Парите не бяха достатъчно. Съжалявам.

Фльор се бе опитала да убеди Бъд и Паркър да уредят прослушване на Оливия за ролята в пиесата на Никълъс, но без успех.

След като затвори, тя нахлузи обувките си, които бе изритала под бюрото, и се отправи към кабинета на Паркър. Работеше за него вече година и постепенно бе поела толкова много отговорности, че той бе започнал да разчита на нея за всичко, но все още не му се нравеше, когато тя се съмняваше или оспорваше преценките му. Последният албум на „Неон Линкс“ беше почти провал, Бари ставаше все по-мързелив, а Саймън започваше да намеква, че смята да основе своя група, но Паркър се държеше, все едно „Линкс“ щяха да са вечни, и използваше Фльор да успокоява останалите му клиенти. Въпреки че добиваше огромен опит заради неговото нехайство, тя не смяташе, че това е начинът да се ръководи агенцията.

— Имам една идея, която бих искала да обсъдим — подхвана, докато се настаняваше върху плюшения тъмночервен диван срещу бюрото му.

Сплеснатото му лице изглеждаше по-неприятно от обичайното.

— Защо не ми изпратиш една от онези твои писмени записки?

— Вярвам в личното общуване.

— Но аз се затъжих за всички онези блестящи колежански предложения. — Гласът му бе натежал от сарказъм. — От тях става идеална тоалетна хартия.

Явно щеше да бъде един от онези тежки дни. Паркър навярно се бе скарал с жена си.

— И какво е този път? — продължи да ехидничи шефът й. — Още от онези глупости за компютризацията? Нова система за подреждане на документацията? Шибани едноседмични бюлетини за клиентите ни?

Фльор подмина без внимание заяждането му.

— Нещо много по-фундаментално. — Възприела максимата, че „с капка мед можеш да хванеш повече мухи, отколкото с кило оцет“, или иначе казано, по-лесно е да убедиш някого с ласкателство и миролюбиви аргументи, отколкото с противопоставяне, тя заговори с жизнерадостно въодушевление: — Мислех си какво става, когато уреждаме договор с някой от големите ни клиенти. Първо, трябва да уточним всичко с личния му мениджър. После, след като го прегледат нашите адвокати, личният мениджър го проверява отново и го предава на финансовия мениджър, който го връчва на друг адвокат. След като сделката се оформи окончателно, идва редът на агента по рекламата и…

— Давай по същество, иначе ще остарея и побелея, докато изплюеш камъчето.

Тя вдигна ръка, изобразявайки два стълба от диаграма във въздуха.

— Това е клиентът. Това сме ние. Ние вземаме десет процента, за да намерим работа на клиента. Личният мениджър получава петнайсет процента, за да направлява кариерата на клиента, финансовият мениджър взема пет процента, за да управлява парите му, адвокатът още пет процента за преглеждането на няколко напечатани листа, а прес агентът получава две или три хиляди долара на месец за реклама. Всички вземат парче от баницата.

Креслото с висока облегалка изскърца, когато Паркър се размърда.

— Всеки клиент, достатъчно голям, за да има такъв екип, е в графата с най-високите данъци, така че всички тези комисиони се приспадат от общата сума.

— Да, но пак трябва да бъдат платени. Да го сравним с взаимоотношенията ти с „Неон Линкс“. Ти си техен агент и личен мениджър. Ние сме поели рекламата за турнетата и баницата не се разпределя на толкова много парчета. Ако подберем неколцина квалифицирани и способни сътрудници, ще можем да осигурим подобни услуги за най-добрите ти клиенти. Ще вземаме двайсет процента комисиона, което е с десет процента повече от това, което получаваме сега, но с петнайсет процента по-малко, отколкото клиентът плаща на всички тези отделни хора. Ние печелим повече, клиентът плаща по-малко и всички са доволни.

Той махна пренебрежително с ръка.

— „Линкс“ са, както се казва, друга бира. От самото начало знаех, че съм попаднал на златна мина, и затова не позволих на никого да припари близо до нея. Работата по схемата, която ти предлагаш, изисква много повече средства. Освен това повечето клиенти няма да искат подобна централизация на делата им, дори да им струва по-евтино. При такава система съществува много по-голяма опасност от лошо управление или злоупотреби.

— Ще има редовни ревизии. Настоящата система също не ги защитава от лошо управление. Три четвърти от мениджърите се интересуват повече от собствената си печалба, отколкото от интересите на клиентите. Оливия Крайтън е идеалният пример. Тя мрази да участва в реклами, но Бъд Шарп не й позволява да приеме ролите, които й се предлагат, защото не се плащат толкова добре, колкото рекламите. Оливия има още няколко творчески години пред себе си и е способна на много повече. Това се нарича лошо и късогледо управление.

Паркър погледна часовника си и Фльор разбра, че е изгубила, но бе решена да опита докрай.

— Можем да спечелим повече пари от подобна организация и ще бъде много по-ефективно за клиентите. Ако сме по-взискателни в подбора им, да бъдеш представляван от агенцията на Паркър Дейтън, ще стане привилегия. Ние ще се превърнем в „елитна агенция“ и големите клиенти ще се тълпят на прага ни.

— Фльор, ще се опитам да ти го обясня още веднъж и моля те, следи внимателно движението на устните ми, ако не чуваш добре. Нямам намерение да бъда Уилям Морис^[1]. Нито пък Ай Си Ем Партнерс^[2]. Напълно съм щастлив със сегашното положение.

Не биваше да си губи времето. Но докато вървеше към офиса си, Фльор не можеше да спре да мисли за идеята. Ако някой почтен и надежден агент се бе погрижил за интересите й, когато беше на деветнайсет, сега нямаше да й липсват два милиона долара.

През целия ден, а и през следващата седмица идеята за „елитната агенция“ не й даваше мира. Да обедини толкова дейности, щеше да е много по-скъпо, отколкото създаването на стандартна агенция. Естеството на проекта изискваше престижна локация със скъпо обзаведени офиси, разнородни сътрудници, при това високо платени. Щеше да й струва цяло състояние, за да започне. Но колкото повече мислеше за агенцията, толкова повече се убеждаваше, че един разумен, почтен и с добро образование човек ще може да се справи. За съжаление, този човек имаше спестени само пет хиляди долара в банката и недостатъчно смелост.

Същата вечер тя се срещна със Саймън Кейл в един индийски ресторант, за да похапнат пиле тандури.

— Какво би направил — поде тя, — ако не беше безобразно богат и имаш нужда от много пари?

Той си взе няколко семенца от див копър от купата пред себе си.

— Ще чистя апартаменти. Говоря сериозно, Фльор, напоследък е невъзможно да намериш добра прислуга. Бих платил цяло състояние за някоя надеждна и трудолюбива камериерка.

— Говоря сериозно. Какво ще направиш, ако имаш само пет хиляди долара в банката, а се нуждаеш от много повече? Да кажем, от шестцифрена сума.

— Изключваме ли търговия с наркотици?

Тя повдигна вежди.

— Ами в такъв случай… — Той си избра още няколко семенца от купата. — Бих казал, че най-бързият начин е да вдигнеш телефона и да се обадиш на онази кучка Гретхен Казимир.

— Изключено.

Завинаги бе приключила с професията на модел. Ако се заеме с този проект — не че беше много вероятно, но ако го осъществи — трябваше да бъде изцяло неин.

— Мислила ли си за проституция?

— Мрежестите чорапи са толкова вулгарни.

Саймън изтръска едно заблудено семенце от копъра от ръкава на сивия си копринен костюм.

— След като сме толкова придирчиви, най-добрият начин е да поискаш заем от някой безобразно богат приятел.

— Ти би ми заел пари, нали? — сладко му се усмихна Фльор. — Трябва само да поискам.

Той сви устни.

— Което, разбира се, ти няма да направиш.

Тя се наведе през масата и лепна една целувка на бузата му.

— Други предложения?

— Ммм… Питър, предполагам. Това е следващият ти най-добър вариант, имайки предвид всички тези глупави ограничения, които си налагаш.

— Нашият Питър Забел? Соло китаристът на „Неон Линкс“? Как би могъл той да ми помогне?

— Кажи ми, че се шегуваш, скъпа. Ти сама си го свързвала с брокерите му. Питър знае повече за правенето на пари от всеки друг, когото познавам. Благодарение на него спечелих цяло състояние от благородни метали и новите акции на борсата. Не мога да повярвам, че не ти е давал някой и друг съвет.

Фльор бе толкова сащисана, че едва не прекатури чашата си с вода.

— Да не би да искаш да кажеш, че е трябвало да го взема на сериозно?

— Фльор… Фльор… Фльор…

— Но той е такъв идиот!

— Банкерът му определено няма да се съгласи с теб.

Измина още една седмица, преди Фльор да събере кураж да се обади на Питър и да му изложи малко мъгляво ситуацията.

— Какво мислиш? Говорим хипотетично. Може ли някой да започне бизнес само с пет хиляди долара?

— Зависи дали си склонна да ги загубиш, или не — отвърна Питър. — Голямата възвръщаемост означава голям риск. Да кажем, че се захванеш с търговия на Стоковата борса — валута, петрол, пшеница. Ако цената на захарта поевтинее с едно пени за фунт, може да загубиш вложенията си. Много е рисковано. Има вероятност да се окажеш в много по-лошо положение от сегашното.

— Аз предполагам… Да. — И после, за голям свой ужас, се чу да казва: — Не ми пука. Кажи ми какво трябва да направя.

Питър й обясни основното и тя започна всяка свободна минута да заравя нос в книгите и статиите относно търговията на Стоковата борса, които той й препоръча. Докато пътуваше с метрото, четеше двуседмичното списание за глобалните търговски аспекти „Търговски обзор“ и заспиваше с ежеседмичника на Кларънс Барън, съдържащ финансова информация, пазарни тенденции и съответната статистика, подпрян на възглавницата. Лекциите по бизнес и икономика, които бе посещавала, й помагаха да схване основното, но дали наистина имаше смелостта да го направи? Не. Но въпреки това щеше да рискува.

Следвайки съвета на Питър, тя инвестира две хиляди долара в соя, откупи договор за втечнен пропан-бутан и след като проучи прогнозата за времето, вложи останалото в портокалов сок. Флорида бе връхлетяна от свирепа студена вълна, соята изгни заради проливните дъждове, но втечненият пропан-бутан удари тавана. Крайният резултат бяха седем хиляди долара. Този път раздели капитала си между мед, твърда пшеница и още соя. Цените на медта и пшеницата се сгромолясаха, но поскъпването на соята й помогна да спечеш девет хиляди долара.

Тя реинвестира всичко до стотинка.

 

 

На първи април, Денят на шегата, Киси получи мечтаната роля на Маги от „Котка върху горещ ламаринен покрив“. Тя танцуваше из апартамента им, докато на един дъх й съобщаваше изумителната новина.

— Бях решила да се откажа! И тогава ми се обади това момиче, с което посещавахме заедно два от моите актьорски класове. Спомнила си е сцената, която направих… Не мога да повярвам! Следващата седмица започваме репетициите. Разбира се, парите са кът и постановката ще е твърде скромна, за да привлече вниманието на авторитетите в театралния свят, но поне отново ще играя!

След като репетициите започнаха, Фльор по цели дни не виждаше Киси, а когато се засичаха, приятелката й беше някак затворена и необщителна. Нито един красавец не навести апартамента и Фльор накрая я обвини в целомъдрие.

— Пазя си сексуалната енергия — обясни Киси.

В деня на представлението Фльор беше толкова нервна, че не можа да хапне нито троха. Не искаше Киси да бъде унизена, а не можеше да си представи как нейната малка пухкава топчица, нейната скъпа съквартирантка ще изиграе такава трудна роля като Маги. Киси бе родена за ситкоми, в които упорито отказваше да участва.

Товарният асансьор я отведе до студено таванско помещение в Сохо, с остарели и шумни водопроводни тръби и лющеща се боя. Малката сцена беше празна, в единия й край се виждаше само голям железен креват. Фльор се опита да се убеди, че що се отнася до Киси, леглото е добро предзнаменование.

Публиката се състоеше от безработни актьори и гладуващи художници, не се мяркаше никакъв агент по кастинга. Брадат тип, който миришеше на ленено масло, се наведе към нея от задния ред.

— На кого си приятелка — на булката или на младоженеца?

— Ъ… на булката — смотолеви Фльор.

— Да, и аз така си помислих. Хей, имаш страхотна коса, много ми харесва.

— Благодаря.

Косата й сега стигаше до раменете и привличаше повече внимание, отколкото й се нравеше, но да я отреже й се струваше проява на слабост.

— Искаш ли някой път да излезем някъде?

— Не, благодаря.

— Супер — отвърна мъжът, явно свикнал с откази.

За щастие, спектакълът започна. Фльор пое дълбоко дъх и мислено кръстоса пръсти. Зад сцената се чу шум от душ и Киси се появи в старинна дантелена рокля. Акцентът й бе силен като уханието на жасмин през лятото. Тя свали роклята и се протегна като котка, драскайки с нокти във въздуха. Мъжът до Фльор се размърда на стола.

Два часа публиката седеше като омагьосана, докато Киси се разхождаше, съскаше и драскаше из сцената. С печален, отчаян еротизъм и глас, шипящ като евтина талкова пудра, изразяваше сексуалната неудовлетвореност на Маги. Това бе едно от най-завладяващите изпълнения, които Фльор някога бе виждала, и в него се изливаше цялата душа на Киси Сю Кристи.

Когато представлението свърши, Фльор се чувстваше изцедена. Чак сега разбираше проблема на Киси. Ако Фльор, най-добрата й приятелка, не вярваше в амплоато й на сериозна актриса, как Киси би могла да убеди режисьора?

Фльор си проправи път през тълпата.

— Ти беше невероятна! — възкликна, когато стигна до Киси. — Никога не съм виждала нищо подобно!

— Зная — изкиска се Киси. — Ела да ми кажеш колко съм прекрасна и неустоима, докато се преобличам.

Фльор я последва в импровизираната гримьорна, където Киси я представи на останалите актриси. Тя побъбри с всички, после се настани на един стол до тоалетката на Киси и поне стотина пъти повтори колко изумителна е била.

— Всички ли са облечени? — разнесе се мъжки глас от другата страна на вратата. — Трябва да взема костюмите.

— Само аз още не съм, Майкъл! — извика Киси. — Влизай. Искам да те запозная с един човек.

Вратата се отвори. Фльор се обърна.

— Фльоринда, неведнъж си ме слушала да говоря за великолепния дизайнер по костюмите и бъдещ любимец на звездите. Фльор Савагар, запознай се с Майкъл Антон.

Светът застина като филмов кадър, когато се повреди прожекционният апарат. Мъжът беше облечен в старомодна пурпурна свободна сатенена риза и широк вълнен панталон с тиранти. На двайсет и три не беше много по-висок от последния път, когато го бе видяла, може би около метър и седемдесет. Лъскавата му руса коса падаше на дълги вълни до брадичката, имаше тесни рамене, малък гръден кош и фини черти на лицето.

Киси постепенно разбра, че нещо не е наред.

— Двамата познавате ли се?

Майкъл Антон кимна. Фльор пое дълбоко дъх и събра сили.

— Това е един от най-върховните ти моменти, Киси — рече тя с възможно най-нехаен тон. — Майкъл е моят брат Мишел.

— О, боже! — ахна Киси, докато погледът й се местеше между двамата. — Дали да посвиря на орган, или нещо подобно?

Мишел пъхна ръка в джоба на панталона и се облегна на вратата.

— Какво ще кажеш да изсвириш няколко ноти на една от онези свирки, как се казваха — казу или нещо подобно?

Той се държеше с уморена грация, свидетелстваща за стари пари и аристократична кръв. Също като Алексей. Но когато я погледна, тя видя очи, наситеносини като пролетни зюмбюли.

Вдървените й пръсти стиснаха чантата.

— Знаеше ли, че съм в Ню Йорк?

— Знаех.

Повече не можеше да стои тук с него.

— Трябва да вървя.

Тя целуна набързо Киси по бузата и с бързи крачки се изнесе от гримьорната, като му кимна кратко.

Киси я настигна на улицата.

— Фльор! Почакай! Нямах представа.

Фльор се усмихна сковано.

— Няма нищо, не се притеснявай. Просто беше шок, това е всичко.

— Майкъл е… Той наистина е страхотен човек.

— Това е… чудесно. — Фльор зърна едно такси и пристъпи напред с вдигната ръка. — Върви на купона с колегите си, Магнолия, и ги накарай да ти се поклонят доземи, когато влезеш в стаята.

— Мисля, че е по-добре да се прибера с теб у дома.

— Да не си посмяла! Това е твоята голяма нощ и ще се насладиш на всяка минута.

Качи се в таксито, махна и затръшна вратата. Докато колата потегляше, Фльор се отпусна на седалката и позволи на старата горчивина отново да я обгърне.

 

 

През следващите седмици Фльор се опита да забрави за Мишел, но една вечер се озова на Западна петдесет и пета улица. Движеше се покрай магазините и изучаваше номерата, изписани над вратите, вече затворени в този час. Откри адреса, който търсеше. Мястото беше добро, но фасадата с нищо не впечатляваше. Витрината бе малка и слабо осветена… но на нея бяха изложени най-красивите дрехи, които Фльор бе виждала.

Мишел очевидно бе противник на съвременните модни тенденции, принуждаващи жените да се обличат в смокинги и вратовръзки и да приличат на мъже. На малката витрина на бутика бяха изложени четири прелестни женствени рокли, извикващи във въображението ренесансови картини. Докато се любуваше на коприната, жарсето и изящно драпирания крепдешин, Фльор се опитваше да си спомни от колко време не си бе купувала прилични дрехи. Тези прелестни рокли сякаш я порицаваха.

 

 

След пролетта дойде лятото, а после есента. Театралната работилница на Киси се закри и тя се присъедини към друга театрална група, която изнасяше представления изключително в Ню Джърси. Фльор отпразнува двайсет и петия си рожден ден, като убеди Паркър да й повиши заплатата и вложи парите в какао.

Губеше по-често, отколкото печелеше, но затова пък, когато ги имаше, печалбите бяха внушителни. Фльор бързо се учеше от собствените си грешки и първоначалните й пет хиляди долара се учетвориха, после отново се учетвориха. За съжаление, колкото повече пари печелеше, толкова й бе по-трудно да се разделя с тях и да ги влага в рисковани начинания. Четиридесет хиляди долара за нея бяха също толкова безполезни, както и пет хиляди.

Настъпи зимата. Тя се увлече от сделките с медта и за шест седмици спечели почти трийсет хиляди долара, но стресът бе прекалено голям и получи болки в стомаха. Цената на говеждото се покачи, а на свинското спадна. Тя продължи в същия дух — инвестираше, реинвестираше, гризеше ноктите си до живеца.

На първи юни, година и половина след като се бе хвърлила във водовъртежа на Стоковата борса, тя се взираше в балансовия отчет и не можеше да повярва на очите си. Беше успяла. Въоръжена само с дързост и решителност, тя бе натрупала достатъчно пари, за да започне собствен бизнес. На следващия ден вложи всичко, което притежаваше, в едномесечен депозит в Чейс Манхатън Банк.

Няколко вечери по-късно, когато влизаше в апартамента, чу телефона да звъни. Прекрачи търкалящите се обувки с високи токчета на Киси, прекоси стаята и вдигна телефонната слушалка.

— Здравей, enfant.

Бяха изминали почти пет години, откакто за последен път бе чула познатото ласкаво обръщение. Пръстите й стиснаха телефонната слушалка и тя се застави да поеме дълбоко дъх.

— Какво искаш, Алексей?

— Без светски любезности?

— Разполагаш точно с една минута, след което затварям.

Той въздъхна тежко, сякаш го бе обидила.

— Много добре, chérie. Обадих се, за да те поздравя за неотдавнашните ти финансови печалби. Някои вложения бяха доста безразсъдни, но успехът не се оспорва. Доколкото разбрах, днес си започнала да се оглеждаш за подходящ офис.

Фльор изстина.

— Откъде знаеш?

— Вече ти казах, chérie. Мое задължение е да зная всичко, което се отнася до хората, за които съм загрижен.

— Ти не си загрижен за мен — процеди тя сковано. — Престани да играеш игрички.

— Тъкмо обратното, наистина съм много загрижен за теб. Чаках това много дълго, chérie. Надявам се, че няма да ме разочароваш.

— Чакал си много дълго кое? За какво говориш?

— Пази мечтата си, chérie. Пази я по-добре, отколкото аз моята.