Сюзън Елизабет Филипс
Бляскаво момиче (12)

11

Джейк наблюдаваше как Белинда постепенно завоюваше сърцата на всички мъже на снимачната площадка, от най-незначителния член на снимачния екип до Дик Спано и самия Джейк. Тя винаги бе на линия, ако някой имаше нужда от нея. Подаваше репликите на актьорите, шегуваше се със сценичните работници, разтриваше схванатия врат на Джони Гай. Носеше кафе на всички, подкачаше ги за жените и гаджетата им и гъделичкаше егото им.

— Промените, които си направил в диалога на Диди, са просто гениални — заяви тя на Джейк през юни, когато вече бе започнал втори месец от снимките. — Задълбочил си образа.

— Глупости, госпожо, не беше кой знае какво.

— Говоря сериозно, Джейк — впери тя настойчив поглед в него. — Страхотно попадение. Когато тя казва: „Отказвам се, Мат. Отказвам се“, аз се разплаках. Ще спечелиш „Оскар“. Сигурна съм.

Това, което го трогваше в ентусиазма на Белинда, бе, че тя искрено вярваше на всяко едно от възторжените си излияния. Само след няколко минути, прекарани с нея, лошото му настроение изчезваше. Тя флиртуваше безсрамно с него, успокояваше го, караше го да се смее. Обожанието, струящо от очите й с цвят на зюмбюл, действаше като балсам на душата му, караше го да се чувства по-добър актьор, по-добър писател и по-малко закоравял циник. Тя бе очарователна — изтънчена и обиграна светска дама с по детски нетърпеливата страст към всичко лъскаво и бляскаво. Благодарение на нея „Затъмнение в неделя сутрин“ бе една от най-добрите снимачни площадки, на които бе работил.

— След години — заяви тя — всички тук с гордост ще обявяват пред света, че са работили с екипа на „Затъмнение в неделя сутрин“.

Никой не възрази.

 

 

Фльор всеки ден отиваше с нежелание на снимачната площадка. Ненавиждаше, когато Джейк и Белинда се смееха. Защо тя не можеше да го забавлява като майка си? Снимките бяха истинско мъчение за нея, и не само заради Джейк. Мразеше актьорската игра дори повече от модния подиум. Може би, ако ролята й се удаваше по-добре, нямаше да се чувства толкова унила. Не че изпълнението й беше чак толкова ужасно, но тя бе слабото звено в един великолепен кастинг, а Фльор винаги бе свикнала да бъде най-смелата, най-бързата, най-силната.

Съвсем очаквано Белинда отхвърляше тревогите й.

— Ти си твърде строга към себе си, бебче. Всичко е заради онези ужасни монахини. Заради тях страдаш от синдрома на прекалената взискателност.

Фльор погледна към Джейк, застанал в другия край на снимачната площадка. Той рошеше косата й, измъкваше я в почивките, за да поиграят баскетбол, крещеше й, когато тя спореше с него, и се отнасяше с нея точно като с по-малка сестра. Искаше й се да може да говори с Белинда за чувствата си към него, но майка й бе последният човек на земята, с когото би могла да сподели за това.

Съвсем естествено е да се влюбиш в него — щеше да каже Белинда. — Не би могло да е другояче. Той е невероятен мъж, бебче. Също като Джими.

Фльор си казваше, че всъщност това не е любов или поне не е онази вечната, голямата любов. Беше просто увлечение, което щеше да отмине за ден-два, нали? Ала чувствата й бяха много по-дълбоки и сложни от обикновено физическо привличане. Може би просто страдаше от тежка форма на девическа любов. За нещастие, тя бе насочена към мъж, който се отнасяше към нея, сякаш бе на дванайсет.

Една петъчна вечер след края на снимките Дик Спано организира купон на снимачната площадка. Фльор се издокара със саронг от крепдешин, чиито краища завърза над бюста, и сандали със седемсантиметрови токчета. Всички мъже на снимачната площадка я забелязаха, с изключение на Джейк. Той бе прекалено увлечен в разговор с Белинда. Майка й никога не му създаваше главоболия, никога не го предизвикваше, нито му противоречеше. Нищо чудно, че той обичаше компанията й.

Фльор започна да брои дните до началото на външните снимки в Айова. Колкото по-бързо приключи работата по този филм, толкова по-скоро тя щеше да се върне в Ню Йорк и да забрави за Джейк Коранда. Само ако можеше да реши какво да прави с живота си от тук нататък, след като всичко това остане зад гърба й.

 

 

Дик Спано нае малък мотел за актьорите и снимачния екип. Разположен недалеч от Айова Сити, той се превърна в нещо като команден пункт на продукцията. В стаята на Фльор имаше две грозни лампи, овехтял оранжев килим, а на стената висеше „Неделен следобед на остров Гран Жат“^[1]. Картонът на картината се бе издул в средата и приличаше на картофен чипс. Белинда смръщи нос, докато я изучаваше.

— Имаш късмет. В моята стая виси долнопробна имитация на „Слънчогледите“ на Ван Гог.

— Не беше нужно да идваш с мен — каза Фльор и гласът й прозвуча по-рязко, отколкото възнамеряваше.

— Не се дразни, скъпа. Знаеш, че не бих могла да не дойда. След всички онези нещастни години в Париж, когато нямах какво да правя, освен да се наливам с алкохол, това тук е като сбъдната мечта.

Фльор вдигна глава от купчината сутиени, които прибираше в едно от чекмеджетата на бюрото. Дори и в тази неуютна, пошло обзаведена хотелска стая Белинда изглеждаше щастлива. И защо да не е? Белинда бе осъществила мечтата си. Ала това не беше мечтата на Фльор. Втренчи се в сутиените.

— Аз… напоследък доста мисля какво ще правя, след като всичко това приключи.

— Не се обременявай с толкова мисли, скъпа. Затова плащаме на Гретхен и агента й. — Белинда се разрови в тоалетната чанта на Фльор и измъкна четката за коса. — Макар че много скоро ще се наложи да вземем решение за проекта на „Парамаунт“. Предложението наистина е изкушаващо. Паркър е сигурен, че е точно като за теб, обаче Гретхен не хареса сценария. Но така или иначе, първо трябва да довършим рекламата за „Есте Лаудер“.

Фльор извади маратонките от куфара.

— Може би… е по-добре да изчакаме, преди да вземем каквито и да било решения — подхвана тя предпазливо. — Не бих имала нищо против да си почина. Бихме могли да попътуваме малко, само ние двете. Ще бъде забавно.

— Не ставай глупава, бебче. — Белинда се взря в отражението си в огледалото и поправи кичур коса. — Дали малко да не я изсветля? Какво мислиш?

Фльор заряза преструвката, че разопакова багажа.

— Наистина бих искала да си почина. Три години работя без прекъсване и се нуждая от ваканция. И от възможност да помисля.

Най-сетне бе успяла да привлече вниманието на майка си.

— И дума да не става. — Белинда остави рязко четката. — Ще бъде самоубийствено за кариерата ти, ако изчезнеш от сцената.

— Но… аз искам да си взема отпуск. Нещата се случиха толкова бързо. Искам да кажа, че всичко е прекрасно и така нататък, но… — Изрече следващите думи на един дъх: — Откъде да зная, че точно това искам от живота?

Белинда я погледна, сякаш дъщеря й бе полудяла.

— И какво повече би могла да искаш?

Фльор не желаеше да започва веднага снимките на друг филм, а мисълта да продължи да бъде модел беше още по-отблъскваща, но когато заговори, гласът й пресекваше.

— Аз… не зная. Не съм сигурна.

— Не си сигурна? Предполагам, че е малко трудно да решиш какво друго да правиш, когато седиш на върха на света и имаш абсолютно всичко.

— Не казвам, че искам друга кариера. Просто… просто се нуждая от време, за да помисля за възможностите си. Да се уверя, че именно това искам.

— Имаш ли наум нещо по-вълнуващо от това, да бъдеш най-прочутият модел на света? — изрече Белинда със студен, отчужден глас, превръщайки се в непознат човек. — Нещо по-бляскаво от това да бъдеш кинозвезда? С какво искаш да се занимаваш, Фльор? Искаш ли да бъдеш секретарка? Или продавачка? Или санитарка? Да чистиш повръщано и да изхвърляш нощните гърнета? Това ще те задоволи ли?

— Не, аз…

— Тогава какво? Какво искаш?

— И аз не зная!

Девойката се отпусна на ръба на леглото.

Майка й я наказа с мълчание.

Мъката набъбна в гърдите й, заплашвайки да я задуши.

— Аз просто… съм объркана — пророни тя с отпаднал глас.

— Не си объркана. Ти си разглезена. — Презрението на Белинда ожули кожата й като груба тел. — Всичко, за което можеш да мечтаеш, ти е поднесено на сребърен поднос, без да ти се налага да полагаш кой знае какви усилия за това. Осъзнаваш ли колко незряло звучиш? Може би щеше да бъде различно, ако имаше цел, но ти нямаш дори това. На твоята възраст аз знаех точно какво искам от живота и бях готова на всичко, за да го постигна.

Фльор почувства как решителността я напуска.

— Може би… може би си права.

Но Белинда беше ядосана и нямаше намерение да й прости толкова лесно.

— Никога не съм вярвала, че ще го кажа, но ти ме разочарова. — Прекоси опърпания оранжев килим. — Помисли си хубавичко от какво възнамеряваш да се откажеш и когато си готова с разумен разговор, ела при мен.

И без да добави нито дума, майка й излезе от стаята.

Годините сякаш отлетяха и внезапно Фльор се почувства отново малко дете. Стоеше в двора на манастира „Благовещение“ и гледаше как колата на майка й се отдалечава. Скочи от леглото и хукна към коридора, но Белинда бе изчезнала. Дланите й се изпотиха, а сърцето й запрепуска. Пое по коридора и спря пред стаята на майка си. Почука на вратата, но никой не отговори. Върна се в стаята си, но не можа да си намери място.

Слезе във фоайето. Беше празно, мотаеха се само неколцина от членовете на снимачния екип. Може би Белинда бе отишла да поплува. Но единственият, който се мотаеше край малкия басейн на мотела, беше чистачът, изпразващ кошчетата за боклук. Върна се във фоайето и зърна Джони Гай.

— Виждал ли си Белинда?

Той поклати глава.

— Може би е в бара.

Майка й вече не пиеше, но Фльор не знаеше къде другаде да я потърси.

Бяха й нужни няколко секунди, за да свикнат очите й с полумрака в бара. Видя Белинда да седи сама на масата в ъгъла.

Пред нея имаше чаша и тя разбъркваше със сламка напитката, която приличаше на уиски. Цялата кръв се отдръпна от главата й. След три години на трезвеност майка й отново пиеше и Фльор бе виновна за това.

Момичето се спусна към майка си.

— Какво правиш? Моля те, не го прави. Прости ми.

Белинда потопи сламката до дъното на чашата.

— В момента нямам настроение за компания. Може би е по-добре да ме оставиш сама.

Фльор се свлече на стола срещу нея.

— Ти се справяше толкова добре. Не бива да се наказваш заради неблагодарната си дъщеря. Толкова се нуждая от теб.

Белинда се втренчи в питието.

— Не се нуждаеш от мен, бебче. Очевидно те принуждавам да вършиш неща против волята ти.

— Не е вярно.

Белинда вдигна глава. Очите й бяха пълни със сълзи.

— Толкова много те обичам. Искам само най-доброто за теб.

Фльор сграбчи ръката на майка си.

— Помниш ли какво винаги си казвала? Помежду ни има особена връзка, сякаш сме един човек, а не двама. — Гласът й пресекна от напиращите сълзи. — Това, което те прави щастлива, е щастие и за мен. Просто бях объркана, това е всичко. — Опита се да се усмихне. — Да отидем да се разходим с колата. Може да ни хрумне решение за предложението на „Парамаунт“.

Белинда сведе глава.

— Не ме мрази, бебче. Не бих могла да понеса омразата ти.

— Това никога няма да се случи. Хайде, ела. Да се махаме от тук.

— Сигурна ли си?

— Никога не съм била по-сигурна.

Белинда й се усмихна през сълзи и се надигна от стола. Фльор удари бедрото си в ръба на масата и част от питието на майка й се разплиска. Чак сега тя забеляза колко пълна е чашата. Прикова поглед за миг в нея. Изглежда, Белинда не бе отпила повече от глътка.

 

 

В края на първата им седмица в Айова Джейк най-после си взе почивен ден. Спа до късно, излезе да потича, после си взе душ. Тъкмо излизаше от ваната, когато чу почукването. Уви една кърпа около бедрата си и отиде да отвори вратата. На прага стоеше Белинда.

Беше облечена в семпла синьо-лилава рокля тип „прегърни ме“ и размахваше между пръстите си бял книжен плик.

— Здравей. Искаш ли закуска?

Обзе го чувство за неизбежност. Защо не, по дяволите?

— Има ли кафе?

— Силно и черно.

Той я покани с жест да влезе. Тя дръпна от топката на вратата табелката „Не безпокойте“, окачи я на дръжката отвън, затвори и извади от плика две картонени чаши с кафе. Докато му подаваше неговата, го лъхна уханието на парфюма й. Белинда бе една от най-пленителните жени, които някога бе срещал.

— Смяташ ли се за бунтовник, Джейк?

Той махна капачката на картонената чаша и я метна в кошчето за боклук.

— Май никога не ми е хрумвало.

— Аз мисля, че си. — Белинда седна на единствения стол в стаята и кръстоса крака, така че полата й се разтвори над колене. — Ти си бунтовник без кауза. Мъж, който следва собствените си правила. Това е едно от нещата, които най-много ме вълнуват у теб.

— Значи има и още?

Той се усмихна, но в следващия миг осъзна, че тя говори напълно сериозно.

— О, да. Спомняш ли си, когато тичаше в „Дяволска касапница“? Беше страхотно. Харесва ми, когато си сам срещу всички. Точно такъв филм би направил Джими, ако не беше умрял.

— Джими?

Той хвърли няколко възглавници до таблата и се облегна на тях.

— Джеймс Дийн. Винаги си ми напомнял за него. — Тя стана и пристъпи към леглото. В полумрака на стаята сините й очи излъчваха обожание. — Бях толкова самотна — прошепна. — Искаш ли да се съблека? За теб?

Джейк бе уморен от игрички, а нейната прямота бе като свеж полъх.

— Това е най-доброто предложение, което съм получавал от месеци.

— Искам да ти доставя удоволствие.

Белинда приседна на леглото и се наведе, за да го целуне. Когато устните им се срещнаха, ръцете й се вкопчиха в раменете му, сетне пръстите й се плъзнаха по ръцете му. Той я целуна страстно и докосна гърдите й през копринения плат на роклята. Тя тутакси се отдръпна и понечи да откопчае копчетата на кръста.

— Хей, по-бавно — помоли той нежно.

Тя вдигна към него очи, замъглени от смут.

— Не искаш ли да ме видиш?

— Целият ден е на наше разположение.

— Аз искам само да ти доставя удоволствие.

— Удоволствието трябва да е взаимно.

Джейк я дръпна под себе си и плъзна ръка под полата й.

Когато Белинда усети ръката му върху бедрото си, пред погледа й изплува сцена от „Дяволска касапница“. Птичаря Калибър имаше стълкновение с красива англичанка. Белинда си спомни как я дръпна рязко от коня, за да падне право в обятията му, как пръстите му шареха по тялото й, претърсвайки я за ножа, който той знаеше, че тя носи. Докато ръката на Джейк чертаеше кръгове върху бедрото й, тя си представи, че той я претърсва.

Устните й се разтвориха за целувките му… омайни, пламенни целувки. Искаше да се съблече за него, ала той свали дрехите й една по една. Беше някак смущаващо да гледа лицето му толкова отблизо, затова тя затвори отново очи и си го представи как изглеждаше на екрана.

Така беше по-добре. Много по-добре…

Разтвори крака в безмълвна покана. Брадата му одраска кожата й, причинявайки й сладка болка. И тогава той спря.

 

 

Докато се взираше в затворените очи на Белинда, Джейк осъзна, че е направил огромна грешка. Тя беше абсолютно безучастна, като някаква целомъдрена весталка, предлагаща се в дар на боговете. Обожанието, с което го обгръщаше от деня на първата им среща, сега му се струваше малко зловещо. Можеше да направи с нея каквото пожелаеше, ала това бе все едно да се люби с надуваема кукла.

Очите й рязко се отвориха. Той едва устоя на желанието да помаха ръце пред нея, за да провери дали е с него, или се е отнесла някъде.

— Нещо не е наред ли? — попита Белинда.

Той си каза да го направи и да приключи, но образът на Фльор изникна в главата му и това, което му се бе сторило малко зловещо, сега изглеждаше мръсно и долно.

— Размислих — промърмори той и се отдръпна от нея. — Извинявай.

Тя протегна ръка и докосна рамото му. Той зачака да последва обичайният разпит — опитваше се да измисли какво да каже — но за негово изумление нищо не се случи.

— Добре — рече тя.

След миг вече я нямаше.

 

 

Изминаха три дни, но докато Джейк седеше отзад на трактора, с голи гърди, покрити с фалшива пот, инцидентът не спираше да го безпокои. Зърна Белинда да чете списание, разположила се на сгъваем стол близо до караваната, където се помещаваше гардеробът. Беше направил всичко възможно, за да я избягва. Оказа се напразно, защото отношението й към него не се бе променило. Изглежда, не очакваше нищо от него, и дори само това бе твърде смущаващо.

— Ето ти ризата.

Той се сепна и вдигна очи. Не бе усетил приближаването на Лин.

— Откога завеждаш гардероба? — попита той и взе джинсовата риза от ръцете й.

— Исках да поговоря с теб, без никой да ни чуе. — Лин скръсти ръце върху бутафорния корем, издуващ роклята за бременни. Нещо в решителното й изражение го накара да застане нащрек. — Онази сутрин видях Белинда да влиза в стаята ти.

Мамка му.

— И какво от това? — Джейк скочи от трактора и потупа корема й, за да отвлече вниманието й. — Как е бебето?

— Правиш голяма грешка.

— Трябва да намеря Джони Гай.

Той понечи да се отдалечи, но тя препречи пътя му.

— Тя не е нищо друго, освен курва на знаменитости, само че добре облечена.

Лин беше права, но изтънчените обноски на Белинда му бяха попречили да види истината.

— Много мило се изразяваш — подметна Джейк. — Снощи я видях да ти подава репликите. Какво ви става на вас, жените?

— Нито веднъж ли не помисли за Фльор?

Нямаше да й позволи да замесва Фльор в тази грозна история и побърза да надене ризата.

— Това няма нищо общо с теб, нито с нея.

— Не бъди глупак. Не може да не знаеш за чувствата й към теб.

Пръстите му застинаха върху копчетата.

— Какви ги дрънкаш?

— Очевидно вие двамата с Белинда сте единствените, които не са разбрали, че Фльор е влюбена в теб.

— Ти си откачила. Тя е дете.

— И откога? Хващам се на бас, че си излизал с жени на нейната възраст. Навярно дори си спал с някои от тях. Не разбирам играта ти на „голямото братче“.

— Точно такива са чувствата ми към нея.

— Но не и нейните към теб.

— Грешиш.

Но още докато го изричаше, Джейк знаеше, че се самозалъгва, и кафето, което бе изпил, се превърна на киселина в стомаха му. Фльор му изпращаше деликатни сигнали, които той предпочете да пренебрегне. От деня, в който се бяха запознали, Джейк бе доловил уязвимостта й, която я превръщаше в забранен плод за такъв като него, и за да я предпази, бе приел ролята на голям брат.

— Тя е моя приятелка, Джейк, и независимо от факта, че не се лигави пред теб, ти наистина не си й безразличен. — Лин разтри фалшивия си корем. — Освен това Фльор обича майка си и за нея ще бъде голям удар, ако разбере какви ги вършите двамата с Белинда зад гърба й. Не искам да я видя наранена.

Нито пък той. Джейк за пореден път се прокле, задето бе позволил нещата с Белинда да стигнат толкова далеч.

— Между мен и Белинда не се е случило нищо. — Не беше съвсем вярно. — А дори и да си права за Фльор, знаеш, че тя ще забрави за мен веднага щом приключат снимките.

— Сигурен ли си? Тя е красива, интелигентна млада жена, която е увлечена по теб, а аз не мисля, че отдава сърцето си толкова лесно.

— Правиш от мухата слон. — Той я бодна във фалшивия корем. — Тази бременност е объркала хормоните ти.

— Може да се натресеш и на много по-лоша от Фльор Савагар.

— Какво искаш да кажеш? Че трябва да стоя по-далеч от Белинда, която дяволски добре знае какво прави, и вместо това да се захвана с хлапето с големите очи. Не те разбирам, Лин.

— Проблем, който, изглежда, имаш с повечето жени.

 

 

Приключиха външните снимки в Айова и се върнаха в Ел Ей. Докато август се изнизваше и навлизаха в последните седмици на снимките, Фльор се чувстваше все по-нещастна. Откакто се върнаха, Джейк се държеше странно. Престана да й дава заповеди и вече не я дразнеше. Отнасяше се към нея с професионална любезност. Дори спря да я нарича „цветенце“. Тя ненавиждаше това. Освен това изпитваше нарастващо негодувание към Белинда, която се държеше така, сякаш разговорът им в Айова никога не се бе състоял, и продължаваше да гради планове за тяхното бъдеще, като с лека ръка отхвърляше всички съмнения на дъщеря си. Фльор се чувстваше като уловена в капан.

С Джейк току-що бяха свършили със снимките на поредната сцена, когато Джони Гай ги дръпна настрани.

— Искам да поговорим за любовната сцена. Започваме снимките в петък сутринта и двамата трябва добре да помислите за нея.

Фльор не изпитваше никакво желание да мисли за въпросната сцена.

— Не желая да има безброй репетиции — заяви Джони Гай. — Всичко трябва да е спонтанно, не искам никакви балетни етюди. Искам див и груб секс. — Обви ръка около рамото на Фльор. — Ще изчистя снимачната площадка, доколкото е възможно, за да се чувстваш по-удобно, миличка. Ще бъдем само аз, помощник-режисьорът, операторът на крана и камерата. Повече от това няма накъде да орежем.

— Може да сложиш Джени на крана вместо Франк — предложи Джейк. — Фльор, ако искаш, можем да уредим да присъства и някой от профсъюза на актьорите.

— Не разбирам какво искаш да кажеш — рече тя. — Погледни договора ми. Не е нужно сценичната площадка да се опразва. Ще използваме дубльорка, забрави ли?

— Мамка му.

Джейк прокара ръка през косата си.

Джони Гай поклати глава.

— Твоят агент предложи да се използва дубльорка, но ние нямаше да подпишем договор с теб при тези условия. Нямаше да се получи. Не пасва на концепцията ни за тази сцена. Твоите хора го знаеха.

Обзе я паника.

— Има някаква грешка. Ще се обадя на агента ми.

— Направи го, скъпа. — Съчувствието на Джони Гай още повече усили тревогата й. — Иди в офиса на Дик и говори на спокойствие.

Фльор хукна към офиса на продуцента и позвъни на агента си Паркър Дейтън. Когато затвори, бе пребледняла като платно и й се повдигаше. Изхвърча от студиото и затича към колата си.

Откри Белинда в едно от най-модните и изискани свърталища за знаменитости в Бевърли Хилс да обядва със съпругата на един телевизионен продуцент, когото искаше да впечатли. Щом видя лицето на дъщеря си, Белинда тутакси се изправи.

— Скъпа, какво правиш…

— Трябва да поговорим.

Ключовете от поршето се врязаха в дланта й.

Белинда улови ръката на Фльор и се усмихна на сътрапезницата си.

— Ще ни извиниш ли за момент? — Поведе Фльор към тоалетната и затвори вратата. — Какво означава всичко това? — попита студено.

Фльор стисна още по-силно ключовете. Болката от острите им ръбове, впити в кожата й, й подейства почти успокояващо, навярно защото знаеше, че всеки миг може да я спре.

— Току-що говорих с Паркър Дейтън. Той ме осведоми, че в договора ми не се предвижда използване на дубльорка. Добави също, че ти си му казала, че съм размислила.

Белинда сви рамене.

— Те нямаше да се съгласят с твоето условие, бебче. Паркър ги притиснал, но те заявили, че това не подлежи на обсъждане. В никакъв случай нямало да снимат сцената с дубльорка.

— Значи си ме излъгала? Макар да знаеше какво е отношението ми към голите снимки.

Белинда извади от чантата си пакет цигари.

— Ти никога нямаше да подпишеш договора, ако знаеше, че няма да се използва дубльорка. Аз трябваше да те защитя и да се погрижа за интересите ти. Мисля, че сега сама го разбираш.

— Няма да се снимам.

— Разбира се, че ще го направиш. — За пръв път по лицето на Белинда се мярна сянка на безпокойство. — Господи, едно дело за нарушаване на договор ще означава край на кариерата ти в Холивуд. Няма да съсипеш бъдещето си заради някакви буржоазни предразсъдъци.

Ключовете се забиха още по-дълбоко и Фльор изрече въпроса, който отдавна не се осмеляваше да зададе:

— Белинда, това твоята кариера ли е, или моята?

— Как можа да изречеш нещо толкова злобно и неблагодарно! — Белинда хвърли на пода цигарата, която току-що бе запалила, и я смачка яростно с тока на обувката си. — А сега ме изслушай, Фльор, и обърни внимание на всяка една дума, която ще ти кажа. Ако направиш нещо, което да застраши този филм, отношенията помежду ни никога няма да бъдат същите.

Девойката се втренчи смаяно в майка си, неспособна да повярва на ушите си. Ледени тръпки плъзнаха по тялото й.

— Не го мислиш сериозно.

— Никога не съм била по-сериозна.

Колкото и да се взираше Фльор в лицето на Белинда, не откри нищо друго освен непоколебима решителност. Гърдите я стегнаха, сякаш изведнъж бяха изпомпали целия въздух от дробовете й, и тя с последни сили избяга от тоалетната. Белинда извика след нея, но Фльор не спря. Мина като в мъгла между масите и се озова на улицата. Тънките подметки на сандалите й шляпаха по паважа, когато се затича нагоре по една улица, после нагоре по друга, опитвайки се да избяга от мъката. Не знаеше накъде отива, но не можеше да спре. Тогава видя телефонната будка.

Ръцете й трепереха, докато набираше номера, а роклята бе залепнала за кожата й.

— Аз… съм — запелтечи тя, когато отсреща вдигнаха.

— Почти не те чувам. Нещо лошо ли е станало, enfant!

— Да, нещо много лошо. Тя… тя ме излъга.

Борейки се да си поеме дъх, Фльор му разказа какво се бе случило.

— Нима си подписала договор, без първо да го прочетеш? — попита той, когато тя свърши.

— Белинда се занимава с договорите.

— Много ме боли за теб, enfant — промълви той тихо, — но току-що си научила най-трудния урок за майка си. На нея не може да й се вярва. Никога.

Странно, но нападките на Алексей срещу Белинда предизвикаха у Фльор инстинктивното желание да я защити. Не го направи.

Тя се върна вкъщи чак когато бе сигурна, че Белинда е отишла на фризьор. Щом се прибра, облече банския и се хвърли в басейна. Джейк се появи тъкмо когато излизаше от водата.

Беше облечен в стари тъмносини шорти и толкова избеляла тениска, че отпред едва се забелязваха контурите на лицето на Бетовен. Единият от дебелите му спортни чорапи се беше увил около глезена. Беше размъкнат и разрошен — корав каубой с яки юмруци, озовал се погрешка в Бевърли Хилс. Когато го видя, Фльор бе обзета от абсурдна, безумна радост.

— Върви си, Коранда. Никой не те е канил.

— Обувай маратонките. Отиваме да потичаме.

— Нямам настроение за това.

— Не ме дразни. Имаш минута и половина да се преоблечеш.

— Или какво?

— Ще повикам Птичаря Калибър.

— Леле, колко ме уплаши. — Тя грабна една кърпа и без да бърза, започна да се бърше. — Ще дойда да тичам с теб, но само защото и без това възнамерявах.

— Ясно.

Девойката влезе вътре да се преоблече. Ако това, което изпитваше към Джейк беше глупава момичешка любов, тя се молеше да не познае никога истинската. Беше твърде болезнено. Всяка нощ, докато заспиваше, Фльор си фантазираше как с Джейк се любят в окъпана от слънцето стая, пълна с цветя и тиха музика. Двамата лежат на легло с чаршафи в пастелни тонове, които се издуват около телата им от прохладния ветрец, нахлуващ през отворения прозорец. Той изважда цвете от вазата върху нощното шкафче и прокарва нежните венчелистчета по зърната и корема й. Тя разтваря крака и той я докосва там. Те са безумно влюбени и сами. Без камера. Без снимачен екип. Само двамата.

Фльор върза косата си на опашка и я стегна със силно дръпване. Той я чакаше на алеята за коли. Затичаха, но не бяха изминали и един километър, когато тя спря.

— Днес не мога. Ти продължавай.

Обикновено Джейк щеше да й се присмее, ала днес не го стори. Вместо това намали ход.

— Да се разходим обратно до къщата. Ще вземем колата ми, ще отидем до парка и ще потренираме малко баскет. Ако сме късметлии, там ще е пусто и няма да се наложи да раздаваме автографи.

Фльор знаеше, че се налага да поговорят за случилото се, и щеше да е по-лесно, ако не го гледа в очите.

— Добре.

Той докара пикапа си — „Шевролет 66“, с мощен двигател на спортен „Корвет“, монтиран по поръчка специално за него. Ако беше друг актьор, Фльор може би щеше да изиграе голата сцена. Колкото и да й беше ненавистно това, би могла да се дистанцира и да успее да влезе в образа на Лизи. Ала не и с Джейк. Не и докато бленуваше за стая, пълна с цветя и нежна музика.

— Не искам да изиграя сцената — промълви момичето.

— Зная. — Джейк паркира пикапа до парка и измъкна баскетболната топка иззад седалката. Двамата прекосиха тревата към празното баскетболно игрище. Той започна да дриблира. — Сцената не е долнопробна порнография, цветенце. Тя е необходима.

Подскочи високо във въздуха и вкара топката над ръба на коша, а сетне й я подаде.

Тя дриблира към коша, стреля и удари ръба.

— Не се снимам гола.

— Явно твоите хора не го разбират.

— Разбират го.

— Тогава защо е станало подобно недоразумение?

Защото вярваше на майка си.

— Защото не прочетох договора, преди да го подпиша, ето защо.

Джейк направи бърз скок отстрани и изпрати чисто топката право в коша.

— Ние не се опитваме да привлечем мъжете с еротични фантазии. Сцената ще бъде заснета с вкус.

— С вкус! Какво значи това? — Тя запрати топката към гърдите му. — Нека ти кажа какво означава. Това означава, че не твоят дудук, а моята тутурутка ще е изложена на показ! — тросна се момичето и напусна сърдито игрището.

— Цветенце! — Фльор се извърна рязко и го залови да се хили насреща й. Джейк тутакси доби сериозно изражение и пъхна топката под мишница. — Извинявай. Просто ме напуши смях заради начина ти на изразяване. — Приближи към нея и повдигна с показалец брадичката й. — Твоята „тутурутка“ също няма да се вижда, хлапе. Публиката най-много да види дупето ти. Между другото, също и моето. Навярно няма да видят дори гърдите ти. Зависи как ще се монтират кадрите.

— Но ти ще ги видиш.

— Всъщност, цветенце… за мен няма да е нещо ново. Не че съм виждал конкретно твоите, но доста съм се нагледал на различни варианти. Ако се замислиш добре, аз съм този, който би трябвало да се оплаква. Колко „дудука“ си виждала?

— Предостатъчно — излъга тя най-безочливо. — И не става дума за това. — Опашката опъваше кожата на главата й и тя дръпна ластика. — Струва ти се забавно, нали?

— Само частта с „дудука“ и „тутурутката“, но не и това, че са те заблудили. Ако бях на твое място, щях здравата да изритам нечий отговорен задник. Но главното е, че тази сцена е важна за филма и ще ти се наложи да я преглътнеш.

Той обхвана с длан тила й и се взря очите й. Обзе я ужасяващото усещане, че вече го е виждала да прави това в някои от филмите си, когато трябва да убеди някоя глупачка да изпълни желанието му. Ами ако нежността му бе истинска? Отчаяно искаше да повярва в това.

— Цветенце, наистина е важно — пророни тихо Джейк. — Ще го направиш ли? Ще го направиш ли за мен?

И в този миг тя разбра, че нищо не беше истинско. Той я манипулираше. Отдръпна се рязко.

— Престани да се преструваш, че имам избор. Подписах договора. Отлично знаеш, че съм длъжна да го направя.

Затича се към велоалеята. На него не му пукаше за нея! Интересуваше се единствено от филма си!

 

 

Джейк я гледаше как се отдалечава от него и нещо в гърдите му се стегна. Тя беше толкова дяволски красива с тази коса, преливаща по гърба й като разлята златна боя. И докато Фльор се носеше напред с дълги грациозни движения, Джейк осъзна, че е единствената жена, която му беше равностоен партньор в бягането. Още от самото начало изумителните й крака на танцьорка пасваха идеално на неговите.

Много неща у нея му пасваха идеално. Дръзката й цапната уста, непредсказуемото чувство за хумор. Безкрайната й енергия. Но не и невинността й. Тя не му пасваше. Нито невинността, нито уязвимото й девиче сърце.