Брандън Сандърсън
Зарево (45)

44.

Втурнах се надолу по стълбите и помогнах на Мизи да извади спирила. Почнах да си го прикачвам.

— Аз ти помагам — каза Мизи, приклекнала да закрепи лентите на краката ми. — Защо ти помагам?

— Защото съм прав. Защото Регалия е по-умна от нас, защото всичко около тази мисия не е наред и ти знаеш, че ако я изпълним докрай, ще се случи нещо ужасно.

Мизи се надигна.

— Ха. Даа, трябваше да кажеш това по-рано. Може би нямаше да те бия толкова.

— Опитах. Боят малко ми попречи.

— Наистина някой трябва да те понаучи да се биеш. Представянето ти беше жалко.

— Не ми трябва ръкопашен бой. Аз съм стрелец.

— И къде ти е оръжието?

— Ах… да.

Наместих основния механизъм на спирила на гърба си и здраво придърпах лентите, а Мизи ми подаде ръкавиците.

— Знаеш ли — рече тя, — наистина нямах търпение да използвам това нещо, за да докажа колко съм страхотна, та Проф да се съгласи, че от мен ще излезе добра примамка.

— А имаш ли представа как работи спирилът?

— Аз го сглобих и аз го поддържам. Разполагам с купища теоретични знания.

Вдигнах вежда.

— Колко трудно може да е? — продължи тя. — Все пак, дори ти го разбра…

Ухилих се, но без особена радост.

— Знаеш ли къде Проф ще примами Зарево?

— Близо до мястото, където планирахме да ударим Нютън. Определи й среща с теб, по твоя мобилен.

— Където… Но това е далече от Разрушение.

Мизи сви рамене.

— Проф искаше да удари Зарево в същия район като Нютън. Целта е да накараме Регалия да се появи, нали? Да доставим на Тиа последните данни, за да локализира скривалището на Регалия. Разбира се, ако обсегът й е по-голям, отколкото смятаме, всичко това е безсмислено…

— Именно — отвърнах аз.

Но планът на Проф имаше смисъл при ограничената информация, с която той разполагаше. Ако целта беше да се измъкне Регалия, то нападението над две от нейните Епични — вместо една — щеше много по-сигурно да привлече вниманието й.

— Ако Проф е в китайския квартал — попитах аз, — то кой наблюдава Разрушение?

— Никой. Проф каза, че той надали се е заредил достатъчно, та да излъчи силата си днес. Освен това, разполагаме с камерата и Тиа може да го гледа.

Изстинах. Всичко, което бяхме направили, включително камерата, можеше да е част от плана на Регалия.

— Според теб, колко бързо можеш да идеш да провериш Разрушение?

— Десет-петнадесет минути с тичане. Защо?

— Нека просто кажем, че имам наистина лошо предчувствие за всичко това.

— Дообре. — Мизи се изправи. Спирилът беше наместен. — Знаеш ли, изглеждаше много по-готино с водолазния костюм. Придаваше ти един смахнат флотско-тюленски-специален вид. А без него имаш по-скоро смахнат вид на бездомник-който-е-вързал-тостер-на-гърба-си.

— Прекрасно. Може би така хората ще ме подценяват.

— Проф е Епичен, нали? — тихо попита Мизи.

Аз я погледнах, кимнах и пъхнах ръце в ръкавиците.

— Кога разбра?

— Не съм сигурна. Стори ми се разумно, нали разбираш. Поведението на всички вас в негово присъствие, тайните, нежеланието на Тиа да обясни как сте спасили онези хора в горящата сграда. Май трябваше по-рано да събера две и две.

— Ти си по-умна от мен. Наложи се Проф да пусне силово поле пред лицето ми, за да осъзная какъв е той всъщност.

— Значи не става дума за отмъщение и премахване на Епични. Дори не за наказване на престъпници — рече изнурено Мизи. — Това е борба за власт. За територия.

— Не — твърдо отвърнах аз. — Целта е Проф да стане човекът, който знам, че може да е… Епичния, който знам, че може да е.

— Не разбирам. Защо той вече не е такъв?

— Защото — отговорих аз, докато затягах втората ръкавица, — понякога трябва да помагаме на героите да се появят.

— Дообре.

— Ето — казах аз и й дадох едно от крадените уоки-токита. — Можем да поддържаме връзка.

Тя сви рамене и взе радиостанцията. Измъкна найлонова торбичка от джоба си и я пъхна вътре.

— Ако падне във водата — обясни тя и разклати торбичката.

— Добра идея — съгласих се аз и също взех торбичка.

Мизи се поколеба малко, после ми даде пистолета си. Тъмно беше, но ми се стори, че се изчервява.

— Ето. Понеже аз явно не съм подходяща за боравене с оръжие.

— Благодаря. Патрони?

Мизи имаше само един резервен пълнител. Е, по-добре от нищо. Пъхнах пълнителя в джоба си, а пистолета — в колана.