Брандън Сандърсън
Зарево (4)

3.

— Слязла е в подземните улици! — казах аз и измъкнах един от останалите ми два балона с вода. — Ще се качи някъде наблизо в опит да ме изненада. Още докато го казвах, през улицата мина светкавица и от земята се материализира блестяща фигура. Метнах балона Куул-ейд и после хукнах.

Чух как балонът се пръсва и сетне чух Електричната да ругае. За момента нямаше енергийни вълни, които да опитват да ме изпържат, затова заключих, че съм я улучил.

— Ще те унищожа, човече! — кресна Електричната подире ми. — Ще те разкъсам като хартия в буря!

— Олеле — рекох, щом се добрах до една пресечка и се прикрих до стара пощенска кутия.

— Какво? — попита Тиа.

— Това наистина беше добра метафора.

Хвърлих поглед назад към Електричната. Тя крачеше по улицата и светеше от електричеството. С приближаването й от нея излитаха електрически линии към земята, към близките стълбове и към сградите. Каква мощ. Такъв ли щеше да е Едмънд — благият Епичен, който захранваше Нюкаго за нас — ако не отдаваше непрестанно способностите си?

— Отказвам да повярвам — викна жената, — че убихте Стоманеното сърце!

Митоза каза същото, помислих си аз. Това беше друг Епичен, който наскоро дойде в Нюкаго. Не можеха да приемат, че един от най-могъщите сред тях — Епичен, от когото другите като Електричната се бояха — беше убит от обикновени хора. Тя изглеждаше великолепно, цялата в черно, с развяващо се наметало, от нея изскачаше електричество на проблясъци и светкавици. За съжаление, тя не ми беше потребна великолепна. Трябваше ми гневна. Неколцина от Правоприлагането се прокраднаха от близката сграда. На гърбовете си носеха автомати, а в ръцете си — балони с Куул-ейд. Посочих им една уличка. Те кимнаха и се отдръпнаха да чакат.

Време ми беше да изтормозя една Епична.

— Не убих само Стоманеното сърце! — викнах й аз. — Убил съм десетки Епични. И теб ще убия!

Върху моята пощенска кутия се стовари удар енергия. Шмугнах се за прикритие зад една сграда и следващият удар попадна в земята само на сантиметри от мястото, където бях приклекнал. Като бръснах земята с ръка, нагоре по нея пробяга удар и ме разтърси. Изругах, опрял гръб о стената, и тръснах ръка. После надзърнах иззад сградата. Електричната тичаше към мен.

Страхотно! И ужасяващо.

Понесох се към един вход от другата страна на улицата. Електричната прелетя край ъгъла, тъкмо когато влизах в сградата. Вътре имаше проправен път през нещо, което сякаш навремето е било автомобилен салон. Притичах през него, Електричната ме последва, като скоростно се телепортира през предната стена. Носех се през стаите една след друга, по модела, който бяхме установили по-рано.

Надясно, шмугвам се в онази стая.

Наляво по някакъв коридор.

Пак надясно.

Бяхме използвали друга от силите на Проф — онази, която той прикриваше като технологията, наречена тензори — за да прокопаем врати. Електричната ме следваше по петите и минаваше през стените сред проблясъци светлина.

Никога не оставах пред погледа й достатъчно дълго, та да стреля добре. Това беше отлично. Тя…

… тя спря.

Застанах до изхода от задната страна на постройката.

Електричната бе престанала да ме следва. Стоеше на края на дългия коридор към вратата ми, а от нея към стоманените стени пробръмчаваше електричество.

— Тиа, виждаш ли това? — прошепнах аз.

— Да. Май нещо я е стреснало.

Поех си дълбоко дъх. Въобще не беше идеално, но…

— Ейбрахам — прошепнах аз — доведи войниците. Атака.

— Добре — обади се Проф.

Частите на Правоприлагането бяха чакали в засада и се втурнаха в предната част на автомобилния салон. Други слизаха по стълбите отгоре; чувах трополенето от стъпките им. Електричната хвърли поглед назад при влизането на двама войници в пълно бойно снаряжение, с каски и футуристична броня, в коридора. Те хвърлиха яркооранжеви водни балони и това леко развали ефекта.

Електричната положи ръка на стената до себе си, после се превърна в електричество, сля се със стоманата и изчезна. Балоните безполезно се пукнаха на пода на коридора.

Електричната се върна в помещението и освободи заряди от енергия по коридора. Затворих очи, когато ударите пометоха двамата войници, но чух виковете им.

— И това е най-доброто, което могат прословутите Възмездители? — провикна се Електричната при появата на още войници, които хвърляха водни балони от всички посоки. Заставих се да гледам и протегнах пистолета си, когато Електричната пропадна през пода.

Изникна зад група войници в средата на коридора. Електричеството ги удари и те изкрещяха. Стиснах зъби. Оживееха ли, Проф щеше да успее да ги излекува като уж ползва „технология на Възмездителите“.

— Балоните не действат — каза Тиа.

— Действат — просъсках аз, виждайки как един улучи Електричната. Силите й поотслабнаха. Стрелях, както сториха и трима стрелци от Правоприлагането, които се бяха разположили срещу мен, от далечния край на коридора. И четирите куршума улучиха; и четирите бяха уловени от нейното енергийно поле и унищожени. Балоните действаха, само че не достатъчно добре.

— Всички подразделения от южната страна на коридора — чу се гласът на Ейбрахам, — изтеглете се. Веднага.

Измъкнах се през вратата, тъкмо когато внезапна буря от куршуми разтресе сградата. Ейбрахам, разположен зад стрелците от Правоприлагането в далечния край на коридора, обстрелваше със своето граватонично миниоръдие XM380.

Грабнах мобилния си и се включих във видеото на Ейбрахам. Виждах от неговата гледна точка как оръжията просветват в тъмнината, как куршум след куршум рикошират в стоманения коридор и хвърлят искри. Всеки куршум, достигнал до Електричната, все още биваше улавян или отклоняван от нейното електрическо поле. Група мъже и жени зад Ейбрахам мятаха балон след балон. Отгоре войниците отвориха капак в тавана и изсипаха кофа Куул-ейд.

Електричната отскочи и я избегна. Стъпка по стъпка тя се отдръпна от плисналата течност. Наистина се боеше от нея, но това не свърши работа. Предполагаше се, че слабостта на някой Епичен напълно неутрализира силите му, а това не успяваше.

Почти сигурен бях, че знам защо.

Електричната запрати поредица енергийни удари по Ейбрахам и останалите. Ейбрахам изруга и падна, ала защитното му поле — дарено от Проф във вид на яке с технологично силово поле — го опази и защити хората зад него. По линията чух стенания, обаче не можех да видя нищо. Изключих мобилния.

— Вие сте нищожества! — изкрещя Електричната.

Привързах мобилния за предмишницата си и се върнах в коридора тъкмо навреме да видя как тя праща електрическа вълна през тавана към онези, които се намираха горе. Викове.

Електричната се завъртя към мен. Искри! Висша Епична в пълната й сила, с проблясваща енергия… Чудно ли беше, че тези създания се смятаха предопределени да властват?

Плюх в краката й, сетне се обърнах и хукнах през задната врата.

Тя викна подире ми и ме последва.

— Надземните отряди на улица Хейвън — рече Тиа в ухото ми, — готови за хвърляне.

На покрива на сградата, от която току-що бях излязъл, се появиха хора и щом Електричната излетя след мен, те хвърлиха долу балони с вода. Електричната ме последва, без да им обръща внимание. Ако не друго, падащите балони просто я вбесиха още повече.

Когато плиснаха до нея обаче, Електричната престана да вика. Добре, рекох си и нахълтах в сградата отсреща. Беше малък комплекс апартаменти. Претичах през входа и влязох в първия. Електричната ме последва сред буря от енергия и гняв. Стените не я спираха; тя минаваше през тях сред проблясъци от светлина.

Само още малко!, подканих я мълчаливо и затворих една врата.

Сградата беше обитаема и ние бяхме заменили много от неподвижните стоманени врати с дървени, които функционираха.

Електричната мина през стената, когато прескочих някаква стоманена кушетка и влязох в следващата стая — вътре беше непрогледен мрак. Затръшнах вратата.

Когато Електричната влезе, светлината й ме заслепи. Аурата й ме блъсна и изведнъж лекият удар, който понесох по-рано, ми се стори незначителен. Електричеството се стрелна през мен и накара мускулите ми да отслабнат и да се сгърчат. Пресегнах се да натисна големия бутон на стената, ала ръцете ми не работеха както трябва.

Затова го ударих с лице.

Поддадох се на удара от нейната енергия и рухнах. Отгоре таванът на малката тъмна стая — някогашна баня — се отвори и върху нас се изсипаха няколкостотин литра Куул-ейд. Освен това душовете се отвориха и пръснаха червена течност.

Енергията на Електричната драматично отслабна. Електричеството пробягваше нагоре по ръцете й в тънки ленти, ала непрестанно намаляваше. Електричната се пресегна към вратата, но тя се беше заключила след мен. Електричната изруга и стисна юмрук в опит да призове енергия и да се телепортира, обаче несекващият дъжд разруши силите й.

С мъка се надигнах на колене.

Електричната се обърна към мен и изръмжа, после ме улови за раменете.

Протегнах се, улових предната част на маската й и я смъкнах като скиорска маска. Отпред имаше пластмасова част, която явно покриваше носа и устата. Някакъв филтър? Под маската Електричната се оказа жена на средна възраст с къдрави кестеняви коси. Течността продължаваше да се сипе и да се стича на потоци по страните й и през устните й. Да влиза в устата й.

Светлината й съвсем угасна.

Със стенание се изправих на крака, а Електричната закрещя панически и почна да блъска по вратата и да я тресе в опит да я отвори. Почуках по мобилния си и облях помещението в мека бяла светлина.

— Съжалявам — продумах аз и вдигнах пистолета на Меган към главата на Електричната. Тя ме погледна и очите й се отвориха широко.

Натиснах спусъка. Този път куршумът не отскочи. Тя падна на земята и около нея почна да се образува локва от по-тъмно червена течност, смесваща се с онази, която валеше отгоре. Свалих оръжието.

Името ми е Дейвид Чарлстън.

Аз убивам хора със свръхсили.