Брандън Сандърсън
Зарево (39)

38.

Опитах да го избегна, разбира се, но нямаше шанс да се махна от пътя на куршума достатъчно бързо. Пък и бях изтощен и ей сега ме бяха простреляли в бедрото.

Затова, когато спрях да се търкалям несръчно, с изненада установих, че още съм жив. Доколкото можеше да се съди по изражението й, Вал също беше изненадана, но това не й попречи пак да ме простреля. Куршумът спря в гърдите ми, заби се във водолазния костюм, но не проби кожата. От него като паяжина се разпространи светлина, която бързо избледня.

Макар да се радвах, че съм жив, ме заля страх. Познавах този ефект — понякога силовите полета на Проф изглеждаха така, когато поемеха удар. Вдигнах поглед и го открих — силует на фона на нощта, застанал на единствения мост към този покрив. Мостът бавно се поклащаше напред-назад в тъмнината. Проф не беше осветен. Представляваше плътна чернота, а лабораторната престилка се вееше на ленивия ветрец.

— Отстъпи, Валънтайн — рече тихо Проф и привлече вниманието й.

Вал се обърна да погледне и видимо подскочи. Явно не беше разбрала как съм оцелял — но тя, разбира се, не знаеше, че Проф е Епичен. За нея силовите полета бяха продукт на напреднала технология.

Проф стъпи на покрива, светлината на рисунката долу огря лицето му.

— Заповядах ти — каза той на Вал. — Отстъпи.

— Сър, той…

— Знам — отговори Проф.

Олеле, рекох си и се изпотих. Понечих да се надигна, но само един поглед на Проф ме накара пак да се просна. Болката в крака се разгоря отново и аз притиснах раната с длан. Странно как в миг на паника напълно бях забравил за прострелването.

Мразя да ме прострелват.

— Мобилният му — каза Проф и протегна ръка към Вал. Тя го даде и Проф написа нещо. Бях нагласил екрана да се заключва в момента, когато мобилният изключи, затова той не би трябвало да успее да го включи отново. Но го направи.

— Пиши на онази, с която комуникира — каза Проф. — Това е Зарево. Пиши следното: „Всичко е наред. В началото Вал помисли, че съм един от хората на Регалия и съм с Нокс.“

Вал кимна, свали пушката и прати съобщение на Меган.

Проф скръсти ръце и ме погледна.

— Аз… — подзех. — Ъм…

— Разочарован съм от теб — рече Проф.

Думите му ме смазаха.

— Тя не е зла, Проф. Само ако ме изслушаш…

— Слушах те — отвърна той. — Тиа?

— Имам го, Джон — отговори Тиа. Гласът й дойде в слушалката ми. — Можеш отново да го чуеш цялото тук, ако искаш.

— Следили сте телефона ми — прошепнах аз. — Нямали сте ми доверие.

Проф вдигна вежда.

— Два пъти ти дадох възможност да излезеш на чисто. Вторият път беше по-рано тази вечер. Исках да не съм прав за теб, момче.

— Ти си знаел? — обърна се Вал към него. — През цялото време си знаел какво прави той?

— Не съм стигнал дотам, където съм сега, без да се науча да разчитам хората си, Вал. Зарево отговори ли?

Вал погледна екрана на мобилния ми. Аз лежах и ми беше зле. Подслушвали са. Знаели са. Искри.

— Тя пише: „Окей. Сигурен ли си, че всичко е наред?“

— Пиши „Да.“ — нареди й Проф. — И още: „Засега трябва да стоиш настрани. Вал повика Проф и ще се върнем в базата. Мисля, че мога да им обясня нещата. Ще ти кажа какво сме разбрали от този Епичен.“

Докато Вал пишеше на телефона, Проф дойде при мен. Положи длан на крака ми и извади малка кутийка, онова, което наричахме изцелител — неговата „технология“ за лекуване на другите. Болката в крака ми си отиде. Погледнах го и осъзнах, че ми е трудно да сдържам сълзите си. Не знаех дали са от срам, болка или искрен гняв.

Те ме шпионираха.

— Не страдай толкова, Дейвид — тихо каза Проф. — Затова си тук.

— Какво?

— Зарево постъпи точно според очакванията ни. Щом беше толкова добра, че да проникне в моя отряд, знаех, че няма да й е трудно да те компрометира. Ти си добър боец, Дейвид. Страстен, решителен. Но си неопитен и едно хубаво лице те размеква.

— Меган не е просто едно хубаво лице.

— И въпреки това ти я остави да те манипулира. Вкара я в нашата база и й издаде нашите тайни.

— Но аз… — Не я бях пуснал в базата. Меган беше влязла сама. Разбрах, че Проф не знае всичко. Беше сложил бръмбар в телефона ми, но явно така получаваше информация, само когато той работеше. Не знаеше нещата, които с Меган си говорихме лично, а само казаното по линията.

— Знам, че не ми вярваш, Дейвид. Но всичко, което тя ти каза, всичко, което направи, е част от играта. Тя си играеше с теб. Престорената й уязвимост, предполагаемата й привързаност… Виждал съм всичко това и преди, синко. Само лъжи. Съжалявам. Обзалагам се, че дори „слабостта“, за която ти каза, е измислица.

Нейната слабост! Проф знаеше слабостта на Меган. Тя я беше казала по телефона. Проф не вярваше, но все пак знаеше. Прониза ме тревога.

— Грешиш за нея, Проф — казах аз и го погледнах в очите. — Знам, че тя е искрена.

— О? А каза ли ти как е убила Сам?

— Не е била тя. Аз…

— Тя е била — отвърна Проф тихо, но твърдо. — Дейвид, имаме го на филм. Вал ми го показа, когато дойдох във Вавилар. Мобилният на Сам е записал смъртта му. Зарево го е застреляла.

— Не ми каза това!

— Имам причини — отвърна Проф и се изправи.

— Използва ме като примамка. Ти каза… Ето защо съм тук! Планирал си капан за нея от самото начало!

Проф се обърна и отиде при Вал, която му кимна и му показа екрана на мобилния ми.

— Да тръгваме — рече той. — Къде е подводницата?

— Долу — отговори Вал. — Не съм я натоварила. Проследих Дейвид. Трябваше да ми кажеш.

— Планът изискваше той да вярва, че ние не знаем какво прави — обясни Проф, взе мобилния ми и го пусна в джоба си. — Колкото по-малко хора знаеха, толкова по-добре. — Той погледна към мен. — Хайде, синко. Да се връщаме.

— Какво ще правиш? — настоях аз, все още седнал там, където бях ранен. Кръвта ми беше петно под мен. — С Меган.

Лицето на Проф помръкна и той не отговори.

Затова разбрах. Възмездителите и по-рано бяха използвали такива схеми да примамят някой Епичен в клопка със съобщения уж от негов съюзник.

Трябваше да предупредя Меган.

Обърнах се и се хвърлих от покрива, като задействах спирила. Който не сработи. Времето ми стигна колкото да извикам изненадано, преди да ударя водата на четири етажа под покрива.

Не беше приятно.

Щом изплавах и се улових за стената на сградата, погледнах нагоре. Проф стоеше на ръба на покрива и подхвърляше нещо в дланта си. Мотиватора на спирила. Кога го беше задигнал? Когато ме лекуваше вероятно.