Брент Уийкс
Черната призма (97)

Благодарности

Преди три години пратих своята трилогия „Нощният ангел“ по белия свят с ликуване и ужас. Изгарям от желание да съм писател, откакто бях на тринайсет. Това беше моят опит, моят шанс да мина през изпитанието на читателите. Стотици неща могат да загробят един дебют и просто за да се отърва от необходимостта да си намеря истинска работа, моят дебют трябваше да е по-добър от повечето. Но човешките мечти биват изпепелявани всеки ден. На този свят стават трагедии.

Но също и чудеса.

Затова първата ми благодарност е към вас, читателите, които дадохте шанс на един непознат с някакъв нинджа-роман. И особено към онези от вас, които връчиха моята книга на приятел и казаха: „Пробвай това. Не, наистина, пробвай го.“ И специална двойна благодарност три в едно за онези, които работят в книжарници и правеха това от Албъкърки до Пърт. Всички вие променихте живота ми. Да си изкарваш хляба с писане е голяма привилегия, затова: благодаря ви.

Кристи, ти си самата благост и издръжливост. Нямаше да изживявам тази мечта без теб, а и не бих искал. Благодаря ти, че притежаваш тази налудничава непрактичност по отношение на мен, малка наглед, но неописуемо дълбока.

Дон, благодаря ти не само че се пребори за сделките, но и че знаеше кога да ги откажеш. Благодаря ти, че ме накара да работя с хора, които се отнасят със страст към книгите ми. Камерън, благодаря ти, че пробута моите книги на непредпазливите по целия свят.

Деви, благодаря ти, че използва свирепото Око на Саурон — не, не върху мен! — а тайно в моя полза. И на вас, Тим, Алекс, Джак и Дженифър: бях ви обещал, че тази книга ще ми е най-кратката, а се оказа най-дългата и причини главоболия на всички. Вместо да ме тормозите, за да пуснете следващия продукт по веригата, вие ми дадохте голяма свобода. Оценявам вярата ви в мен и всичко, което правите за моя успех. Вие сте безстрашни и гениални и е страхотно да работя с вас.

Благодаря на всички други в „Хачет“, от безименните неплатени стажанти (задръжте се там!) през човека, който поддържа компютрите, и Джина (наистина ти дължа няколко хубави вечери, нали?) до търпеливите работници в производството, които имат основателна причина да ме мразят. Но аз пренасочвам цялата омраза към своя редактор, Деви. (Освен това тя обича непоискани ръкописи! Ето домашния й телефон: XXXXXXXXXX и личния й имейл: XXXXXX@XXXXXXXXXX.)

Хедър и Андрю, благодаря ви за всичката работа по поддръжката на форума. Вие ми дадохте възможност да се свързвам с феновете си — и при това да ми остава време да пиша. Благодаря, благодаря, благодаря.

Опасявам се, че моята отплата към приятелите и семейството ми, които търпяха множеството ми имейли през годините (колко думи са нужни, за да кажеш „все още нямам продадена книга“?), беше, че през последните две години съм толкова зает, че почти не ми остава време да ги държа в течение. Ако сте споменати в първите благодарности, благодаря ви още веднъж.

Коди Л., твоят ентусиазъм е по-силен и от кафе. Шон и Даян М., благодаря ви за мъдрите съвети и приятелството. Скот и Кариан Б., благодаря ви за пътуванията до „Ред Робин“ всеки път, когато продадем права в чужбина. (Италия, ура!) Д-р Джейкъб К., благодаря за прекрасните импровизирани лекции, деликатните корекции на превода и „промахос“. Благодаря и на д-р Джон Л., който веднъж каза: „Няма ли да е яко, ако вместо да [клише в жанра], героят [обръщане на клишето в жанра]?“ Семето, което пося, ме човърка от години, Джон. Оттогава открих съвсем основателните причини на повечето писатели да не го правят — и въпреки това постигнах голям бум, като го правя. Благодаря на Сейей, който промени цялата тази книга с няколко туитвания. Благодаря на Нейт Д. за гениалния брейнсторминг и на Лора Дж. Д. за прозренията й относно две неща, които вероятно никога няма да разбера съвсем: жените и добрата физическа форма. Всички грешки в тази книга се дължат на тях.

Благодаря и на енергийната напитка „Рокстар“. Годините, които отне от живота ми, вероятно така или иначе са били лошите.

И накрая, благодаря на непоклатимо любопитните читатели, които все пак четат благодарностите, макар и да не търсят своето име. Какво, книгата не беше ли достатъчно дълга за вас? Хайде, марш оттук и вървете да кажете на някого: „Трябва да прочетеш това! Не, наистина. Хайде де, има картааааа.“