Брент Уийкс
Черната призма (88)

87.

Карис грабна втори меч от един паднал на земята мъж с кървяща рана в корема. Не знаеше на чия страна е той, нито пък я интересуваше. Градът миришеше на барут, канализация и човешка пот — воня от онази, която се просмуква в кожената броня и никога повече не излиза. Докато тичаше, Карис притегли тънък слой зелен луксин върху мечовете, запечата го, после го покри с червен и запечата и него.

Целият този район представляваше лабиринт от улички. Сградите бяха пръснати хаотично, явно с намерението да дразниш съседите си и да направиш пряката видимост невъзможна. Добрата новина беше, че така крал Гарадул не можеше да струпа тук много свои хора.

Лошата беше, че… О, мамка му! Карис сви зад един ъгъл и едва не налетя на трима Огледалци, които се бяха изгубили, озъртаха се към околните улички и изглеждаха сякаш ей сега ще почнат да спорят накъде да вървят. Карис се вряза в тях още преди да са успели да реагират. Хвърли цялото си тегло срещу най-дребния, свари го неподготвен и успя едновременно да спре самата себе си и да го събори. Завъртя се и левият й меч описа червена дъга.

Вторият Огледалец преместваше меча си в отбранителна позиция, но прекалено бавно. Нейното острие го отби й сряза врата на мъжа точно над бронираната яка. Срезът не бе много дълбок, но достатъчно и на точното място. Червен луксин опръска бронята му, а когато тя издърпа меча, пръсна и червена кръв. Той остана прав за миг, но за Карис вече бе мъртъв.

Докато се блъскаше в първия Огледалец и посичаше втория, беше изгубила от очи последния. Завъртя се приведена и направи блок с двата меча — левия долу, десния горе в обратен хват. Ако не се бе привела, ударът щеше да мине право през слабата й защита отдясно. Вместо това собственият й меч се удари в рамото й. Не усети дали я поряза — що за идиот влиза в битка без броня?

Изправи се и замахна към Огледалеца, но онзи парира. После очите му се разшириха. Слаба червена светлина заля и двамата. При удара на мечовете им бяха полетели искри и бяха възпламенили червения луксин — и то не само върху нейното оръжие. Това на Огледалеца бе остъргало малко червен луксин и също пламна. Карис бе смятала да използва огъня по-късно, но и сега вършеше работа.

Замахна и описа бърза дъга с пламтящия меч в дясната си ръка, а в същото време намушка Огледалеца в лицето с левия.

Ако ще носиш тежка броня, никога не оставяй забралото вдигнато в битка.

Изрита мъртвия мъж от острието си, при което се разлетяха счупени зъби и пръски кръв, завъртя се отново и видя, че Огледалецът, когото бе блъснала и съборила, пълзи към меча си. Стъпи на ръката му, когато онзи се метна към оръжието, и заби своя меч през огледалната му броня. Беше нужен силен, пряк удар, за да пробие плочата, но Карис се бе упражнявала стотици пъти с черногвардейците, които тренираха с мисълта, че евентуалните убийци ще разполагат с всякакви предимства, включително огледална броня.

Измъкна пак острието и бързо избърса последните остатъци горящ червен луксин по него с плаща на един от мъжете, след което наложи нов слой. Можеше да се подпали, ако не внимаваше. Взе от един от мъртъвците лък и полупразен колчан със стрели.

Къде, по дяволите, се намираше? И къде беше Кип?

Беше хванала пряк път, или поне така смяташе. Знаеше, че в южния край на града има пазар, и мислеше, че помни точно къде е. Беше посочила на Кип крал Гарадул с надеждата, ще той ще посее хаос, като тръгне към него, и това ще й позволи да заобиколи краля в гръб и да го убие.

Може пък да бе направила лош избор. Оролам, беше изоставила Кип. Един невръстен притеглящ.

Не че можеше да му помогне кой знае колко. В Хромария това, което Кип бе направил, се наричаше „зелен голем“. По едно време го бяха преподавали като бойна магия. Но вече не.

При зеления голем съществуваха три проблема. Първо, не можеше да запечаташ зеления луксин. Ако го направиш, няма да си в състояние да се движиш. Някои притеглящи заобикаляха този проблем, като създаваха големи запечатани плочи и поддържаха само свръзките с отворен зелен. Това, което правеше Кип, бе много по-сложно. Той държеше цялата магия едновременно. За това бе нужна огромна концентрация, а бронята бе здрава само колкото волята му. Ако някой го разсееше, щеше да я загуби за миг. Второ, използването на толкова много зелен луксин караше притеглящите да прегарят бързо. По време на Войната на Лъжепризмата Карис бе чувала за зелени притеглящи, разкъсали халото след като само три-четири пъти са ставали зелени големи. Трето, трябваше да си силен като бик. Костюмът — или бронята, или големът, или каквото е там — беше тежък. За притеглящи не толкова, защото волята им отнемаше част от тежестта, но все пак трябваше да движат огромна буца луксин. От друга страна, използването на отворен зелен за краката означаваше, че един умел притеглящ би могъл да прави гигантски скокове и започне ли да се движи, е почти невъзможно да го спрат.

Всичко това означаваше, че е много вероятно Кип да намери смъртта си. А Карис го бе изоставила. Проклятие! Що за жена изоставя едно дете?

Тя провери още веднъж по сенките положението на слънцето. То все още се намираше ниско и уличките тънеха в сумрак и мъгла. Вдигна очи и остана поразена. Покривите се издигаха от мъглата като далечни квадратни планински върхове, подаващи се над облаците. После видя светлинните сигнали за отстъпление. Това бе цветът, който трябваше да използват Гавин или черногвардейците, и тя бе сигурна, че в момента го използват точно за тази цел. Но отстъпление накъде?

Пристанището. Те знаеха, че ще загубят града. Просто се опитваха да накарат крал Гарадул да плати колкото се може по-висока цена. Карис не разполагаше с много време, за да се погрижи цената да е най-високата.

Втурна се в една празна къща — беше почти сигурна, че всички къщи тук са празни. Мина покрай останките на няколко кокошки и кучета и една жива мършава крава — много хора прибираха животните си вътре за през нощта, както за по-сигурно, така и за да топлят къщата, — откри стълбите, втурна се към стаите на горния етаж, които бяха опразнени набързо, и намери стълба към покрива.

Всичките ниски квадратни къщи на Гаристън имаха плоски покриви. За повечето семейства покривът се превръщаше в трета стая. Идеално място да се разхладиш през дългите горещи летни вечери и единственият шанс на простолюдието да улови бриза откъм Лазурното море. Постройките бяха струпани нагъсто, но в никакъв случай не бяха еднакви. Не всяка къща имаше три етажа, а даже и тези, които имаха, бяха различно високи.

Въпреки това, щом стигна до покрива, Карис за миг остана вцепенена от красотата на тази гледка. Варосаните покриви, малки квадрати и правоъгълници, блестяха на слънцето, с мъгла, виеща се около всеки ръб, църквите и няколко големи благороднически къщи се издигаха като планини от облаците, а Травертиновият дворец се извисяваше над всичко. По-далеч на юг се виждаше стената Ярка вода, като златен пояс, опасал града. По-наблизо черен дим се издигаше от градската стена, а около портите проблясваше магия.

Тя изхвърли всичко това от съзнанието си. Откри пазара, накъдето отиваше. При тази мъгла не можеше да види достатъчно, за да разбере дали предположението й е било вярно.

„Вече заложи живота на Кип на този ход, така че нищо не пречи да видиш дали ще си струва.“

Като се проклинаше за глупостта си, Карис притегли зелен портупей, прибра и двете си оръжия на гърба, зачовърка ремъците за секунда, за да ги пригоди за колчана и лъка, прокле разкъсаните тесни ръкави на роклята си, прокле мускулестите си рамене и откъсна ръкавите. Вдиша. След това се затича към ръба на покрива и скочи.

Къщите тук се намираха толкова близо една до друга, че скокът беше лесен. Между някои от тях даже бяха сложени дъски, за да могат съседите да си ходят на гости. Стига да не искаше да пресича улицата, се придвижваше с лекота. Тичаше с всички сили. Една улица за преодоляване, после нова група къщи, после пазарът. Очите й шареха насам-натам, докато се приближаваше към по-широката улица.

Ето там! Една от къщите от другата страна имаше значително по-нисък покрив. Карис кривна наляво, скочи и прелетя над главите на трийсет-четирийсет Огледалци. Стъпи на ниския покрив, претърколи се и се озова на крака точно навреме за следващия скок — към по-висок покрив. Достигна го с протегнатия си крак и се оттласна нагоре, като се опитваше само да се издигне малко, без да спира инерцията си.

Тялото й отскочи нагоре, но не достатъчно напред. Тя падна с половината си туловище върху плоския варосан покрив и се заплъзга надолу. Задращи, опитвайки се да намери опора.

Увисна на пръсти на мръсната напукана ронеща се мазилка. Залюля се настрани, изпусна едната си ръка за секунда, когато мазилката се отчупи. После се вкопчи отново в покрива, като този път се захвана добре, и се люшна в другата посока. Кракът й достигна ръба и при това движение прорезът на роклята й се разпра почти догоре. Тя се издърпа бързо, защото не знаеше дали останалата мазилка няма да се откърти всеки момент.

Нямаше време да ликува, че е жива. Провери мечовете и лъка, хвърли един поглед към неравната земя двайсет стъпки по-надолу — ако бе паднала, не й мърдаше най-малкото счупен крак. После се затича отново.

Стигна до един покрив в края на пазара и спря. Крал Гарадул идеше, със стотици Огледалци и няколко притеглящи — а Кип ги следваше по петите.

Щеше да стане мътна и кървава.

Карис се усмихна.