Брент Уийкс
Черната призма (55)

54.

Затворникът огледа внимателно мъртвеца и каза тихо:

— Ще те убия.

— Аз не умирам лесно — отвърна мъртвецът и устните му трепнаха. Седеше срещу Дазен, в стената си, свил колене, с ръце в скута, насмешливо имитирайки неговата поза. Хвърли поглед към грижливо изплетеното нещо в скута на Дазен. — Кой би си помислил? — рече замислено. — Гавин Гайл, толкова търпелив, толкова кротък, толкова доволен да върши женска работа.

Дазен огледа творението си. Бе изплетено от собствената му коса, толкова плътно, колкото можеше да го направи със спокойното синьо, течащо през тялото му. Дори не бе сигурен колко време се е трудил над него. Може би седмици. Представляваше нещо като малка купичка. Той огледа лъскавата й вътрешност. Стори му се, че забеляза някакво несъвършенство, затова избра дълъг, но идеално закръглен нокът и застърга методично около носа си и по челото си. Събра олющената кожа и най-важното, безценната мазнина, с друг нокът и я размаза внимателно върху проблемното място.

Щеше да има само един шанс. След толкова много години не смяташе да оплеска нещата.

Със стабилна ръка и кожа, изпълнена със синьо, събра още мазнина и я размаза по стената точно над лицето на мъртвеца.

— Това не променя нищо, Гавин — каза мъртвецът.

— Да, все още не — отвърна той.

Стана и притегли нож. Отряза кичур от мазната си коса. Плю на него и го затърка в мръсната си кожа, за да го изцапа колкото се може повече.

— Не се налага да го правиш — каза мъртвецът. — Това е лудост.

— Победа е — възрази Дазен. Прокара плавно острието от син луксин по гърдите си.

— Ако смяташ да се самоубиваш, китката или гърлото ще свършат по-добра работа — отбеляза мъртвецът.

Дазен не му обърна внимание. С мръсните си пръсти разтвори раната и натика гнусната маса от коса и мръсотия под кожата си. Кръв потече по гърдите му и червеното почти го изкуши да се опита да притегли директно, но не бе достатъчно — знаеше го от опит. Той сложи ръка на гърдите си и притисна раната, за да я затвори и да спре кървенето.

След няколко периода на сън килията щеше да бъде почистена при ежеседмичната баня на Дазен. Скоро след това, в зависимост от това колко добре е планирал и гадал, щеше или да избяга, или да е мъртъв.

Докато държеше синьото, откри, че не му пука особено кое от двете.