Брент Уийкс
Черната призма (27)

26.

По пладне на следващия ден Кип вече напълно бе преглътнал подигравките си за бързата лодка. Летяха над водата с главозамайваща скорост и Гавин бе покрил малкия съд, мърморейки нещо за „онази жена и нейните идеи“, така че въпреки скоростта можеха да говорят.

— Значи си използвал зелено — каза Гавин, сякаш за него бе нещо нормално да стои силно приведен напред, с изцяло червена кожа, пристегнати крака, хванал с ръце два прозрачни сини пръта, и да мята големи буци червен луксин надолу във водата, потейки се обилно, с издути мускули. — Това е хубав цвят. Всеки има нужда от зелени притеглящи.

— Мисля, че мога да виждам и топлина. А майстор Данавис каза, че съм суперхромат.

— Какво?

— Майстор Данавис беше бояджията на селото. Понякога му помагах. Беше му трудно да докарва червеното такова, каквото го харесваше съпругът на алкалдесата.

— Корван Данавис ли? Корван Данавис е живеел в Ректън?

— Д-да.

— Слаб, четирийсетинагодишен, с мустаци, украсени с мъниста, няколко лунички и малко червено в косата?

— Без мустаци — каза Кип. — Но иначе, да.

Гавин изруга под нос.

— Познавал си нашия бояджия? — попита невярващо Кип.

— Може да се каже. Той се сражава срещу мен във войната. По-любопитен съм за това, че виждаш топлина. Кажи ми какво правиш.

— Майстор Данавис ме научи да гледам с периферното си зрение. Понякога, като го правя, хората сияят, особено голата им кожа, подмишниците и… сещаш се.

— Слабините?

— Да. — Кип прочисти гърло.

— Да ослепея дано — рече Гавин. И се изкиска.

— Какво? Какво означава това?

— Ще видим по-късно.

— По-късно ли? В смисъл, след година-две? Защо всички възрастни говорят с мен все едно съм глупав?

— Имаш право. Освен ако не си някакъв невероятен изрод, най-вероятно си непореден бихром.

Кип премигна. Какъв какво?

— Казах, че не съм глупав; че съм невежа е друг въпрос.

— А аз имах предвид по-късно днес — каза Гавин.

— Аха.

— В притеглянето има два особени случая — е, всъщност има много особени случаи. Да му се не види, никога не съм се опитвал да преподавам материал за начинаещи. Някога чудил ли си се дали не си единственият истински човек на света, а всичко друго и всички други са просто плод на въображението ти?

Кип се изчерви. У дома даже се бе опитвал да спре да си представя Овен с надеждата, че той ще престане да съществува.

— Май да.

— Така, това е едно от първите заигравания на незрелия ум с егоизма. Не се обиждай.

— Не се обиждам. — „Защото нямам представа какво каза току-що.“

— Идеята е привлекателна, защото утвърждава собствената ти значимост, позволява ти да правиш каквото си искаш и не може да бъде оборена. Когато преподаваш притегляне, се сблъскваш със същия проблем. Ще предположа, че все пак приемаш, че другите хора наистина съществуват.

— Разбира се. Освен това не си падам много по преподаването — каза Кип и се ухили.

Гавин присви очи и се взря към хоризонта. Беше прикрепил към луксиновия покрив две лещи, с една ръка разстояние помежду им, така че да може да оглежда през тях морето. Сигурно бе видял нещо, защото наклони лодката силно наляво.

Обърна се пак към Кип. Изглежда, бе пропуснал шегата му.

— И така, докъде бяхме стигнали? А, да. Проблемът, когато преподаваш притегляне, е, че цветът съществува — той е отделен от нас, — но ние го познаваме само чрез нашите възприятия. Не знаем защо, но някои хора — субхромати — не могат да различават червено от зелено. Други субхромати пък не могат да различават синьо от жълто. Очевидно, когато кажеш на човек, че е неспособен да вижда цвят, който никога не е виждал, той може да не ти повярва. Всички, които му разправят, че червеното и зеленото били различни цветове, може да си правят жестока шега. А другият вариант е да приеме съществуването на нещо, което никога няма да види. Това поражда и някои теологични проблеми, но тях ще ти ги спестя. Простичко казано, щом има цветово непълноценни хора — случайно или не, те почти винаги са мъже, — защо да няма и други, които са изключително чувствителни към цветовете, суперхромати? И се оказва, че има. Но те почти винаги са жени. Всъщност около половината от жените могат да долавят много тънки разлики в цветовете. При мъжете го умее само един на десетки хиляди.

— Чакай, значи и в двата случая мъжете губят? По-често са слепи за някои цветове и по-рядко са добри в различаването им? Това не е честно.

— Затова пък можем да вдигаме тежко.

Кип изсумтя.

— И да пикаем прави, нали?

— Много полезно умение, когато се намираш сред коприва. Веднъж бях на мисия с Карис… — Гавин подсвирна.

— О, не! — възкликна ужасено Кип.

— Мислиш, че одеве на реката ми беше ядосана? Някак си в онзи случай вината пак се оказа моя. — Гавин се ухили. — Както и да е, да се върнем на темата. Повечето от нас могат да виждат в нормалния цветови спектър… Хмм, тук има известна тавтология.

— Какво? — попита Кип.

— Отклонявам се прекалено много. Само защото виждаш един цвят, не означава, че можеш да го притегляш. Но ако не можеш да виждаш някой цвят, ще го притегляш лошо. Ето защо мъжете не са толкова прецизни в притеглянето на определени цветове като жените суперхромати, които представляват половината от всички жени. Волята може да компенсира доста грешки, но е по-добре поначало да няма грешки. Това е от съдбовно значение, ако се опитваш да построиш луксинова сграда, която да не се срути.

— Правят луксинови сгради?

Гавин не му обърна внимание.

— Особените случаи, заради които започнах да ти разказвам всичко това, са подчервените и надвиолетовите. Ако можеш да виждаш топлина, Кип, има добър шанс да можеш и да я притегляш.

— Имаш предвид, че мога да направя „пуф!“ и да запаля огън?! — Кип замахна величествено с ръка.

— Само ако кажеш „пуф!“, докато го правиш — засмя се Гавин.

Кип отново се изчерви, но смехът на Гавин не бе подигравателен. Не го караше да се чувства идиотски, а просто глупаво. У този мъж имаше доста плашещи неща, както понякога и у майстор Данавис. Но и двамата не изглеждаха злонамерени. Не изглеждаха лоши.

— А това би било много странно — каза Гавин, — защото си притеглил зелено. — Изглеждаше, сякаш се опитва да измисли как да му обясни нещо. — Някога виждал ли си дъга?

— Дъга ли? Това пък какво е? — попита Кип, невинно ококорен.

— Зададох риторичен въпрос, умнико. Редът на цветовете е надвиолетово, синьо, зелено, жълто, оранжево, червено, подчервено. Обикновено един бихром просто има по-голям обхват. Така че притегля надвиолетово и синьо или синьо и зелено, или зелено и жълто. Един полихром — те са доста по-редки — може да притегля, да речем, зелено, жълто и оранжево. Рядко се среща човек, който да притегля несъседни цветове. Карис е такава. Тя притегля зелено, но не и жълто или оранжево, а после притегля голяма част от червеното и навлиза в подчервеното.

— Значи е полихром.

— Почти. Карис не може да притегля устойчиво подчервено — онова, което наричат „огнен кристал“. Огнените кристали така или иначе не траят дълго, защото реагират с въздуха, но… остави това. Работата е там, че малко не й достига да бъде полихром, но това „малко“ има значение.

— Бас държа, че много се е зарадвала — промърмори Кип.

— Ако го погледнем откъм хубавата му страна, нямаше да й позволят да стане черногвардейка, ако беше полихром — полихромите са прекалено ценни, — а натискът върху нея да ражда деца щеше да се усили. Както и да е, такива хора са рядкост и се наричат непоредни бихроми. Непоредни, защото цветовете им не граничат един с друг. Бихроми, защото са два. Разбираш ли? В притеглянето всичко е логично. Освен това, което не е. Например да виждаш подчервено означава да виждаш топлина, така че да виждаш надвиолетово би трябвало да означава да виждаш студ, нали?

— Да.

— Да, ама не.

— Аха — рече Кип. — Е, предполагам, че има смисъл. — Само дето нямаше.

— Изпитвам силно желание да ти разроша косата — каза Гавин.

Кип изсумтя.

— Е, и какво точно ще правим сега?

— Има едно островче, което използваме, за артилерийска база. Свързано е с Хромария чрез тунел и този тунел е толкова важна тайна, че ако кажеш на някого, Хромарият ще те издири и екзекутира. — Тонът му беше весел, но Кип не се съмняваше, че говори сериозно.

— Тогава защо ми каза за него? — попита той. — Може да се изтърва.

— Защото вече съм споделил с теб тайна, която смятам за много по-важна — съществуването на този плъзгун. Ако издадеш тази тайна на враговете ни, Хромарият може и да не направи нищо. Само че ако ни предадеш умишлено, ще им кажеш също и за тунела. Така че сега предадеш ли мен, предаваш Хромария. И те ще те преследват и ще те убият.

Кип усети да го побиват тръпки. Този човек беше топъл, любезен. Кип не се съмняваше, че Гавин го харесва, но в неговите кръгове можеше да харесваш някого и пак да ти се наложи да го убиеш. Небрежният начин, по който се бе подготвил за възможно предателство от страна на Кип, подсказваше, че и друг път са го предавали и това го е сварило неподготвен. А Гавин явно не бе от хората, които трябва да усвояват трудните уроци по два пъти.

— Ще пристана на островчето и ще те кача на лодка, която да те откара на главния остров. Ще пратя с теб някой черногвардеец да те отведе до Месомелачката. След няколко дни ще тръгнеш с мен накъдето реша, че трябва да отидем, и ще започна да те уча на притегляне.

Кип обаче почти не чу последната част.

— Месомелачката ли?