Лайза Клейпас
Скандал през пролетта (15)

Четиринадесета глава

С Уестклиф и Матю Суифт далече в Бристол имението изглеждаше неестествено тихо. За облекчение на Лилиан и на Дейзи, Уестклиф беше уредил родителите им да придружат едно съседско семейство на екскурзия до Стратфорд на Ейвън. Те щяха да посещават една седмица банкети, игри, лекции и музикални събития, всички част от фестивала по случай двеста и осемдесетата годишнина от рождението на Шекспир. Как точно Уестклиф бе успял да подтикне Бауман да отидат, за Дейзи беше загадка.

— Мама и татко не биха могли да се интересуват от нещо по-малко, отколкото от Шекспир — каза учудено Дейзи на сестра си, след като каретата, превозваща родителите й, беше тръгнала. — И не мога да повярвам, че татко би избрал да отиде на фестивал, вместо в Бристол.

— Уестклиф нямаше да позволи на татко да отиде с тях — каза Лилиан с мрачна усмивка.

— Защо не? Това е бизнес на татко, все пак.

— Да, но когато става дума за преговори, татко е прекалено невеж за британския вкус — той затруднява до голяма степен постигането на съгласие. Така че Уестклиф уреди пътуването до Стратфорд толкова експедитивно, че татко нямаше възможност да възрази. А след като Уестклиф съвсем небрежно информира майка за всички благороднически семейства, с които ще общуват на фестивала, татко нямаше никакъв шанс за успех.

— Предполагам, че Уестклиф и господин Суифт си прекарват добре в Бристол — подхвърли Дейзи.

Изражението на Лилиан мигновено стана предпазливо.

— Не се съмнявам изобщо.

Дейзи забеляза, че без техните приятелки, играещи ролята на буфер, тя и Лилиан започваха да си говорят прекалено предпазливо една с друга. Това не й харесваше. Преди винаги бяха толкова свободни и открити. Но изведнъж бяха започнали старателно да избягват определени теми, сякаш се опитваха да игнорират слон в стаята. Цяло стадо слонове, всъщност.

Лилиан не беше попитала дали Дейзи е спала с Матю. Всъщност, Лилиан не изглеждаше изобщо склонна да говори за Матю. Нито пък попита защо разцъфващите отношения на Дейзи с лорд Ландриндън се бяха изпарили, или защо Дейзи не проявяваше интерес да отиде в Лондон за завършването на сезона.

Дейзи от своя страна нямаше желание да разгласява всички тези неща. Въпреки уверението на Матю, преди да тръгне, тя се чувстваше неловко и неспокойно, и последното, което искаше, беше да спори със сестра си.

Вместо това те се фокусираха върху Мерит, като я държаха поред, обличаха я и я къпеха, сякаш беше малка кукла. Въпреки двете прислужници, оставени на разположение да се грижат за момиченцето, Лилиан проявяваше неохота да им я оставя. Беше съвсем просто — тя се наслаждаваше на всеки миг, прекаран с бебето.

Преди Мерседес да тръгне, тя бе предупредила, че бебето ще свикне да бъде държано непрекъснато.

— Ще я разглезите — бе казала тя на Лилиан, — и после няма да иска да я оставяте.

Лилиан се бе сопнала, че в Стоуни Крос парк няма недостатък на ръце, и че Мерит ще бъде държана толкова, колкото иска.

— Искам нейното детство да бъде различно от нашето — каза Лилиан на Дейзи по-късно, докато возеха бебето в една количка през градината. — Няколкото спомена, които имам за нашите родители, са как гледам майка да се облича за излизане вечер, или как отива в кабинета на татко да му каже за последните ни пакости. И за това как после ни наказват.

— Спомняш ли си — попита Дейзи с усмивка — как майка пищеше, когато карахме ролкови кънки по тротоара и блъскахме хората?

Лилиан се изкиска.

— Освен ако не бяха Асторови, тогава всичко беше наред.

— Или когато близнаците направиха малка градинка и ние изскубахме картофите, преди да узреят?

— И как ловяхме раци и риба на Лонг Айлънд…

— Как играехме раундърс…

Следобедът на „спомняш ли си, когато“, изпълни сестрите с топлина.

— Кой би си помислил — каза Дейзи с усмивка, — че ти ще се омъжиш за британски благородник, а аз ще бъда… — Тя се поколеба… — стара мома.

— Не ставай глупава — тихо рече Лилиан. — Очевидно е, че няма да останеш стара мома.

Това беше най-близкото, до което стигнаха в обсъждането на отношенията на Дейзи с Матю Суифт. Но разсъждавайки за необичайната сдържаност на Лилиан, Дейзи осъзна, че сестра й иска да избегне спор с нея. А ако това означаваше да включат Матю Суифт в семейството, Лилиан щеше да даде всичко от себе си, за да го толерира. Знаейки колко е трудно на сестра й да сдържи мнението си, Дейзи копнееше да обвие ръце около нея. Вместо това тя отиде и започна да бута детската количка.

— Сега е мой ред — каза Дейзи.

Те продължиха да вървят.

Дейзи отново се върна в миналото:

— Спомняш ли си как кануто се обърна в езерото?

— С гувернантката в него — добави Лилиан и двете се изкискаха.

* * *

Бауман се върнаха първи в събота. Както можеше да се очаква, шекспировият фестивал се беше оказал пълно изтезание за Томас.

— Къде е Суифт? — поиска да знае той в мига, в който влезе в къщата. — Къде е Уестклиф? Искам отчет за преговорите.

— Още не са се прибрали — отвърна Лилиан, посрещайки го в коридора. Тя хвърли на баща си язвителен поглед. — Няма ли да попиташ аз как съм, татко? Не искаш ли да знаеш как е бебето?

— Виждам с очите си, че си достатъчно добре — сопна се Бауман. — И предполагам, че и бебето е добре, иначе щеше да ме информираш. Кога се очаква Суифт и Уестклиф да се върнат?

Лилиан завъртя очи.

— Всеки момент.

Но стана ясно, че пътниците ще закъснеят, вероятно в резултат на трудностите, създавани от непостоянното пролетно време. То беше непредсказуемо, селските пътища често се нуждаеха от ремонт, каретите лесно се повреждаха, а конете получаваха травми като подуване на ставите или възпаление на сухожилията.

Когато вечерта настъпи, а Уестклиф и Матю не се виждаха никакви, Лилиан обяви, че може би трябва да отидат да вечерят, за да не се обиди готвачката.

Вечерята беше сравнително малко събитие, на което присъстваха Бауман и две местни семейства, включително пасторът и неговата съпруга. По средата на храненето икономът влезе в салона и прошепна нещо на Лилиан. Тя се усмихна и се изчерви, очите й заблестяха от вълнение, когато съобщи на масата, че Уестклиф се е върнал и ще се присъедини към тях скоро.

Дейзи остана с невъзмутимо изражение. Под повърхността, обаче, по вените й бликнаха надежда и очакване. Осъзнавайки, че приборите треперят в ръцете й, тя ги остави и отпусна ръце в скута си. Слушаше разговора с половин ухо, фокусирана върху вратата.

Когато двамата мъже най-после се появиха в салона, изкъпани и преоблечени след пътуването, сърцето на Дейзи заби толкова бързо, че тя едва успяваше да си поеме дъх.

Погледът на Матю се плъзна по компанията и той се поклони, както стори и Уестклиф. Двамата изглеждаха спокойни и забележително свежи. Човек би си помислил, че са отсъствали седем минути, а не седем дни.

Преди да заеме мястото си начело на масата, Уестклиф отиде при Лилиан. Тъй като графът никога не правеше публични демонстрации, всички се изненадаха, включително Лилиан, когато той обхвана лицето й в ръце и я целуна по устата. Тя пламна и смотолеви нещо, че пасторът бил тук, карайки Уестклиф да се засмее.

Междувременно Матю зае празното място до Дейзи.

— Мис Бауман — произнесе той тихо.

Тя не успя да каже и дума. Погледът й се вдигна към усмихнатите му очи и изглеждаше така, сякаш емоциите избликват от нея във фонтан от топлина. Наложи се да отклони поглед от него, преди да е казала нещо глупаво. Но тялото й не можеше да не осъзнава близостта на неговото.

Уестклиф и Матю забавляваха групата с разкази за това как каретата им е затънала в калта. За щастие, един минаващ фермер им беше помогнал, изтегляйки ги с волска каруца, но през това време всички били облети с кал от главата до петите. И очевидно епизодът беше оставил вола доста раздразнен. В края на историята всички на масата се смееха.

Разговорът се отплесна към шекспировия фестивал и Томас Бауман се впусна да разказва за посещението в Стратфорд на Ейвън. Матю зададе един-два въпроса, изглеждаше погълнат от разговора.

Дейзи внезапно се стресна, когато усети ръката му да се плъзга в скута й под масата. Пръстите му се свиха върху нейните. И през цялото време той участваше в разговора, говореше и се смееше непринудено. Дейзи се пресегна за виното си със свободната си ръка и допря чашата до устните си. Отпи една глътка, после още една, и едва не се задави, когато Матю се заигра с пръстите й под масата. Усещанията, които бяха останали в покой една седмица, се разпалиха и се изпълниха с живот.

Все още, без да я поглежда, Матю плъзна нещо по пръста й, прокара го по кокалчетата, докато то прилепна добре към основата. Ръката й бе върната обратно в скута й, когато един слуга дойде да допълни чашите им.

Дейзи погледна надолу към ръката си, примигвайки при вида на блестящия жълт сапфир, заобиколен от малки кръгли диаманти. Той приличаше на цвете с бели венчелистчета. Пръстите й се затвориха и тя извърна лице, за да скрие издайническата руменина от удоволствие.

— Харесва ли ви? — прошепна Матю.

— О, да.

Дотук се простря тяхната комуникация по време на вечерята. Което беше добре. Имаше прекалено много за казване, но всичко беше дълбоко лично. Дейзи се стегна за обикновено дългите ритуали с портвайн и чай след вечеря, но беше доволна, когато всички, дори баща й, побързаха да се оттеглят рано. Когато стана ясно, че възрастният пастор и съпругата му са готови да се приберат вкъщи, групата се разпръсна без много фанфари.

Излизайки с Дейзи от салона, Матю прошепна:

— Да се изкатеря ли по външната стена довечера, или ще оставите вратата си незаключена?

— Вратата — отвърна Дейзи кратко.

— Слава богу.

Приблизително един час по-късно Матю предпазливо отвори вратата на спалнята на Дейзи и влезе вътре. Малката стая беше осветена от блясъка на една лампа до леглото, пламъкът й танцуваше на бриза, полъхващ от балкона.

Дейзи седеше в леглото и четеше, косата й беше сплетена в спретната плитка, която се виеше по рамото й. Облечена в скромна бяла нощница със сложен набор върху предницата, тя изглеждаше толкова чиста и невинна, че Матю се почувства странно виновен пред нея заради желанието, което препускаше на горещи вълни през тялото му. Но когато тя вдигна очи от книгата си, тъмните й очи го примамиха неудържимо.

Дейзи остави книгата настрана, светлината на лампата се плъзна по профила й. Кожата й изглеждаше студена и перфектна като полирана слонова кост. Прииска му се да я стопли с ръцете си.

Ъгълчетата на устата на Дейзи се извиха нагоре, сякаш беше прочела мислите му. Когато тя обърна корицата, жълтият сапфир проблесна на пръста й. Матю се изненада от собствената си реакция на гледката, от пламването на първично чувство за собственост. Той бавно се подчини на жеста й да отиде до леглото.

Седна на края на матрака, нервите му пламнаха, когато Дейзи събра нагоре полите на нощницата си. Тя изпълзя в скута му с изтънчеността на котка. Ароматът на сладка женска кожа изпълни ноздрите му и тежестта й се намести върху бедрата му. Обвивайки тънките си ръце около врата му, тя произнесе пресипнало:

— Липсвахте ми.

Дланите му минаха по очертанията на тялото й; нежните извивки, стройния кръст, твърдо очертаното дупе. Но макар запленен от физическите прелести на Дейзи, те не му въздействаха толкова силно, колкото топлата, жива интелигентност на натурата й.

— И вие ми липсвахте.

Пръстите на Дейзи играеха в косата му, деликатното докосване изпрати тръпки на удоволствие от основата на черепа до слабините му. Гласът й прозвуча предизвикателно:

— Запознахте ли се с много жени в Бристол? Уестклиф спомена нещо за някаква вечеря и соаре, дадени от домакина ви…

— Не забелязвах никакви жени. — Матю установи, че му е трудно да мисли при това остро, мъчително желание. — Вие сте единствената, която съм желал някога.

Тя допря игриво върха на носа си до неговия.

— Но не сте бил целомъдрен в миналото.

— Не — призна Матю, затваряйки очи, когато усети милувката на дъха й срещу кожата си. — Това е самотно чувство, да искаш жената в ръцете ти да е друга. Не много преди да тръгна от Ню Йорк, осъзнах, че всяка жена, с която съм бил през изминалите седем години, е приличала на вас по някакъв начин. Една е имала вашите очи, друга ръцете ви или косата… Мислех, че ще прекарам остатъка от живота си в търсене на малки прилики с вас. Мислех…

Устата й се притисна в неговата, поглъщайки суровото признание. Устните й се разтвориха и той не се нуждаеше от по-нататъшна покана да я целуне, езикът му продължи по-навътре, докато превзе устата й напълно. Меките форми на гърдите й докосваха гръдния му кош при всяко поемане на въздух.

Той положи Дейзи по гръб, хвана края на нощницата й и я повдигна нагоре. Тя му помогна да свали дрехата, извивайки се леко, за да я изхлузи през главата й. Изяществото на движението накара пулса му да лумне във вените. Тя лежеше гола пред него, червенината й бе осветена от блясъка на свещта, крайниците й бяха притиснати скромно към тялото. Той я изпиваше с очи, докато се освобождаваше от дрехите си.

Лягайки до нея, Матю се отдаде на това да прогони срамежливостта й. Галеше я по раменете, по шията, по уязвимата ключица. Постепенно горещината на кожата му премина в нейната хладина, плътта й сякаш се подпали под търпеливите му докосвания. Задъхана, тя извъртя гъвкавото си тяло около неговото и той я накара да млъкне с устата си, шепнейки, че прозорците са отворени и тя трябва да бъде тиха.

Устните му прогориха спокойна пътека към нейните гърди, хванаха меките връхчета, докато те се втвърдиха срещу устата му. Чувайки сдържаните звуци, които тя издаваше, той се усмихна и прокара езика си леко около зърното й. Играеше си с нея, а тя притисна ръка към устата си, дишайки тежко.

Най-накрая се извъртя и простена измъчено в чаршафите.

— Не мога — прошепна тя, като трепереше. — Не мога да пазя тишина.

Матю се засмя и я целуна по гърба.

— Но аз няма да спра — промърмори той, повтаряйки целувката. — И си мисля за неприятностите, които това ще причини, ако ни хванат.

— Матю, моля ви…

— Тихо. — Той остави устата си да мине по тялото й без притеснение, като целуваше, хапеше нежно, а тя се извиваше объркана и смутена. Когато се претъркулваше, тънките й пръсти се забиваха в матрака като нокти на котка. Той я приковаваше по гръб всеки път, шепнеше нежности и обещания, караше устата й да замлъкне под неговата, игривите му пръсти изпълваха и успокояваха подутата й плът. Когато крайниците й се опънаха и кожата й заблестя от пот, Матю най-накрая се настани между тръпнещите й бедра.

Тялото й се напрегна, когато усети коравия му член да влиза напълно в нея… простена и пламна в червенина, когато той затърси правилния ритъм. Разбра, че го е намерил, когато нейните колене се дръпнаха нагоре, инстинктивно пристягайки хълбоците му.

— Да, дръжте ме… — прошепна Матю, като я галеше отново и отново, докато вътрешните й мускули запулсираха яростно. Той никога не бе преживявал такъв екстаз, тласкаше се в нежната й стегната плът, забиваше се по-дълбоко, когато тя подскачаше безпомощно нагоре, притискайки се в тялото му. Следваше всяко нейно движение, даваше й това, от което тя се нуждаеше, и двамата отдадени на нейното удоволствие.

Дейзи закри устата си с ръка отново, очите й се разшириха. Хванал китката й, Матю дръпна ръката й и отвори устата й със своята, плячкосвайки я с езика си. Неудържимото й потръпване го доведе до климакс и изтръгна нисък стон от гърдите му, когато го разтърсиха силни конвулсии.

След като и последните тръпки се успокоиха, Матю бе обзет от непреодолима сънливост. Единствено мисълта, че може да смачка Дейзи, го накара да се претърколи настрани. Тя издаде недоволен звук и се пресегна към него, търсейки топлината на тялото му. Той се приближи, прегърна я и сложи главата й в свивката на ръката си, като успя някак си да придърпа нагоре разбърканите чаршафи върху тях двамата.

Изкушението да заспи беше непреодолимо, но Матю не си го позволи. Не вярваше, че ще се събуди преди идването на прислужницата по изгрев-слънце. Беше прекалено заситен и усещането на дребната фигурка на Дейзи, сгушена в него, бе прекалено съблазнително, за да устои.

— Трябва да тръгвам — прошепна той в косите й.

— Не, останете. — Тя обърна лице, устните й се притиснаха към голата кожа на гърдите му. — Останете цялата нощ. Останете завинаги.

Той се усмихна и я целуна по слепоочието.

— Бих останал. Но мисля, че семейството ви ще възрази, че ви развращавам, преди още да сме се сгодили.

— Не се чувствам развратена.

— А аз, да — каза Матю.

Дейзи се усмихна.

— Тогава по-добре да се омъжа за вас. — Малката й ръка мина по тялото му в колеблив опит за изследване. — Странно — направи коментар тя, — това ще е първият път, когато съм направила нещо, от което баща ми да е доволен.

Със състрадателен шепот Матю притисна Дейзи плътно към себе си. Той познаваше баща й добре, неговия егоцентризъм, невъзможните му стандарти. И въпреки това разбираше какво се е изисквало от Бауман да изгради състояние от нулата, жертвите, които е трябвало да прави. Бауман беше зарязал всичко, което би го отклонило от постигането на неговите цели. Включително близостта със съпругата и децата му.

За първи път на Матю му хрумна, че Бауман и семейството му биха имали полза от някой като посредник, който да улесни комуникацията им един с друг. Ако такова нещо бе по силите му, той щеше да намери начин да го направи.

— Вие — прошепна той в косата на Дейзи — сте най-хубавото нещо, което баща ви някога е направил. Някой ден ще го осъзнае.

Той усети усмивката й срещу кожата си.

— Съмнявам се. Но е мило от ваша страна, че го казвате. Знаете ли, не е нужно да се стараете. Аз съм се примирила с отношението му много отдавна.

Матю отново бе изненадан от силата на чувствата, които тя разпалваше в него, от собственото му безгранично желание да я изпълни с щастие.

— Всичко, от което се нуждаете — прошепна той, — всичко, което искате… аз ще ви го дам. Само ми кажете.

Дейзи се протегна приятно, тръпка на задоволство премина по крайниците й. Тя докосна устните му, прокарвайки пръсти по тях.

— Искам да знам какво е било вашето петдоларово желание.

— Само това ли? — Той се усмихна под изследващите й пръсти. — Исках да намерите някой, който да ви желае толкова, колкото мен. Но знаех, че не може да стане.

Светлината на свещта се плъзна по нежните черти на Дейзи, когато тя вдигна глава да го погледне.

— Защо?

— Защото бях сигурен, че никой не може да ви желае толкова много, колкото аз ви желая.

Дейзи се наведе над него и косата й се отпусна в тъмна завеса около тях двамата.

— А какво беше вашето желание? — попита Матю и прокара пръсти през водопада от лъскави къдрици.

— Да намеря правилния мъж, за когото да се омъжа. — Нежната й усмивка накара сърцето му да спре. — И след това вие се появихте.