Лайза Клейпас
Скандал през пролетта (12)

Единадесета глава

Беше тъмно и хладно в къщата, облицована в лъскав палисандър и пълна с тежки мебели. Прозорците бяха покрити с кадифе, обшито със скъпоценни камъни, с копринени ресни. Като държеше ръката на Дейзи в своята, Матю я поведе през къщата към една стая в дъното.

Дейзи спря на прага и в този миг осъзна, че това е неговата спалня. Кожата й настръхна от възбуда под връзките на корсета й. Стаята беше подредена, миришеше на пчелен восък и политура за дърво, прозорецът беше покрит с кремава дантела, която пропускаше вътре дневната светлина.

На скрина се виждаха гребен, четка за зъби, кутия с прах за зъби и сапун, а на умивалника бръснач и точило. Никакви помади, восъци, одеколони и кремове, никакви игли за вратовръзки или пръстени. Човек едва ли можеше да го нарече денди.

Матю затвори вратата и се обърна към нея. Той изглеждаше много едър в малката стая, широките му рамене правеха цивилизованото им обкръжение да изглежда дребно и някак незначително. Устата на Дейзи пресъхна, когато го погледна. Искаше да бъде по-близо до него… искаше да почувства кожата му до своята.

— Какво има между вас и Ландриндън? — поиска да знае той.

— Нищо. Само приятелство. От моя страна е това.

— А от негова?

— Предполагам… ами, той като че ли загатва за известни признаци, че е склонен към… вие знаете.

— Да, знам — произнесе той дрезгаво. — И макар да не мога да понасям негодника, не мога също така и да го обвиня, че ви желае. Не и след начина, по който го закачахте и изкушавахте цяла седмица.

— Ако се опитвате да намеквате, че съм се държала като някаква фатална жена…

— Не се опитвайте да отричате. Видях как флиртувахте с него. Как се навеждахте близо, когато говорехте… усмивките, предизвикателните дрехи…

— Предизвикателни дрехи? — попита Дейзи слисано.

— Като тази, например.

Дейзи погледна надолу към скромната си бяла рокля, която покриваше гърдите й догоре и по-голямата част от ръцете й. И монахиня не можеше да й намери недостатък. Тя му хвърли сардоничен поглед.

— Опитвах се дни наред да ви накарам да ревнувате. Щяхте да ми спестите много усилия, ако просто го бяхте признали навреме.

— Умишлено сте се опитвали да ме накарате да ревнувам? — избухна той. — Какво, за бога, сте си въобразявали, че ще постигнете с това? Или това е последната ви идея за забавно хоби?

Внезапна червенина обагри лицето й.

— Мислех, че може би изпитвате нещо към мен… и се надявах да го признаете.

Устата на Матю се отвори и затвори, но той изглежда не можеше да говори. Дейзи се запита смутено каква емоция изпитваше. След няколко мига той поклати глава и се облегна на скрина, сякаш се нуждаеше от физическа подкрепа.

— Ядосан ли сте? — попита тя загрижено.

Гласът му прозвуча странен и накъсан:

— Десет процента от мен са ядосани.

— А останалите деветдесет?

— Тази част е на косъм разстояние от това да ви хвърля на това легло и… — Матю млъкна и преглътна с усилие. — Дейзи, прекалено сте невинна, за да разберете опасността, в която се намирате. Нужен ми е целия ми самоконтрол, за да държа ръцете си далеч от вас. Не си играйте игрички с мен, скъпа. Прекалено лесно ви е да ме измъчвате, а аз съм на границата. За да успокоя всичките ви съмнения… ще ви кажа, че ви ревнувам от всеки мъж, който ви приближи на десет крачки. Ревнувам ви от дрехите върху кожата ви и от въздуха, който дишате. Ревнувам ви от всеки миг, който прекарвате, без да ви виждам.

Смаяна, Дейзи прошепна:

— Вие… определено не показахте никакви признаци за това.

— От години пазя хиляди спомени за вас, всеки поглед, всяка дума, която някога сте ми казали. Всички тези посещения в семейния ви дом, тези вечери и ваканции… не можех да дочакам да мина през прага на входната врата и да ви видя. — Ъгълчетата на устата му се извиха при спомена. — Вие, сред онези нахални, празноглави глупаци… Обичам да ви гледам как общувате със семейството си. Вие винаги сте били всичко, което съм си мислил, че една жена трябва да бъде. И ви исках всяка секунда от живота си, откакто ви срещнах за първи път.

Дейзи беше изпълнена от агонията на съжалението.

— Никога не съм била дори любезна към вас — каза тя с угризение.

— Бях дяволски доволен, че не сте. Ако бяхте, сигурно щях да съм изгорял в пламъци на място. — Матю я възпря с жест, когато тя тръгна към него. — Не. Недейте. Както ви казах преди, не мога да се оженя за вас при никакви обстоятелства. Това няма да се промени. Но не мога да престана да ви харесвам толкова много. — Очите му блестяха като разтопени сапфири, докато гледаше тънкия й силует. — Боже мили, колко ви желая — прошепна той.

Дейзи изпитваше болезнено желание да се хвърли в прегръдките му.

— Аз също ви желая. Толкова много, че не мисля, че мога да ви пусна да си отидете, без да знам защо.

— Ако беше възможно да обясня причините си, повярвайте ми, щях да съм го направил досега.

Дейзи се насили да зададе въпроса, от който се страхуваше най-много:

— Да не би вече да сте женен?

Погледът на Матю прониза нейния.

— Боже, не.

Тя изпита облекчение.

— Тогава всичко останало може да бъде разрешено, стига да ми кажете…

— Ако бяхте малко по-опитна — каза Матю мрачно, — не бихте използвали фрази като „всичко може да бъде разрешено“. — Той тръгна към другия край на скрина, оставяйки свободна пътека към вратата.

Остана мълчалив дълго, сякаш обмисляше тежък проблем.

Дейзи беше неподвижна и безмълвна, когато вдигна поглед. Единственото, което можеше да му предложи, беше търпение. Тя чакаше, без да произнесе и една дума, без дори да мигне.

Матю отвърна поглед от нея, изражението му беше далечно. Очите му станаха твърди и безизразни като отломки от полиран кобалт.

— Преди много време — каза накрая той — си създадох враг, могъщ човек, въпреки че не бях виновен. Заради неговото влияние бях принуден да напусна Бостън. И имам основателна причина да вярвам, че недоволството на този мъж ще ме застигне някой ден. Живея с този меч, надвиснал над главата ми, години наред. Не искам да сте наблизо, когато той се стовари.

— Но трябва да има начин да се направи нещо — каза Дейзи нетърпеливо, решена да се опълчи на този непознат враг с всички средства. — Ако ми обясните повече, ако ми кажете името му и…

— Не. — Думата беше произнесена тихо, но съдържаше окончателност, която я накара внезапно да млъкне. — Бях честен с вас, доколкото мога, Дейзи. Надявам се да не предадете доверието ми. — Той направи знак към вратата. — А сега е време да си вървите.

— Просто така? — попита тя изумена. — След това, което току-що ми казахте, искате от мен да си отида?

— Да. Опитайте се да направите така, че никой да не ви види.

— Не е честно, че си казахте, каквото имате да казвате, без да ме оставите…

— Животът рядко е честен — каза той. — Дори за една Бауман.

Дейзи се взря в решителния му профил. Това не беше обикновено упорство от негова страна. Беше убеденост. Той не бе оставил място за спорове, за преговори.

— Значи тогава да отида при Ландриндън? — попита тя, надявайки се да го провокира.

— Да.

Дейзи се намръщи.

— Иска ми се да бяхте последователен. Преди няколко минути бяхте готов да го смелите.

— Ако вие го искате, нямам право да възразявам.

— Ако ме искате, имате право да кажете нещо! — Дейзи закрачи към вратата. — Защо винаги всички твърдят, че жените са нелогични, при положение, че мъжете са сто пъти по-нелогични? Първо искат нещо, после не искат, след това вземат нерационални решения, основани на тайни, които не обясняват, и се предполага, че никой не трябва да ги пита, защото думата на един мъж е окончателна.

Когато се пресегна към бравата, тя видя ключа в ключалката и ръката й застина във въздуха.

Тя погледна Матю, който стоеше като закован от другата страна на скрина, за да спазва безопасна дистанция между тях.

Въпреки че беше най-мека в сравнение с всички Бауман, Дейзи в никакъв случай не бе страхливка. И не приемаше поражение без бой.

— Принуждавате ме да предприемам отчаяни мерки — каза тя.

Отговорът му беше много тих.

— Нищо не можете да направите.

Той не й оставяше избор.

Дейзи завъртя ключа в ключалката и внимателно го извади.

Решителното „щрак“ прозвуча неестествено силно в тишината на стаята.

Дейзи спокойно дръпна горния край на роклята си и задържа ключа над тесния отвор.

Очите на Матю се разшириха, когато разбра какво е наумила.

— Не бихте го направили.

Когато той тръгна да заобиколи скрина, Дейзи пусна ключа в деколтето си, уверявайки се, че е под корсета й. Тя глътна стомаха и диафрагмата си, докато усети студения метал да се плъзга към пъпа й.

— По дяволите! — Матю се озова до нея с изненадваща скорост. Пресегна се да я докосне, след това отдръпна ръцете си, сякаш се беше допрял до пламък.

— Извадете го — заповяда той, лицето му беше потъмняло от гняв.

— Не мога.

— Говоря сериозно, Дейзи!

— Паднал е прекалено надолу. Ще трябва да съблека роклята си.

Беше очевидно, че му се иска да я убие. Но тя можеше също така да почувства силата на копнежа му. Дробовете му свистяха като мехове и тялото му излъчваше палеща топлина.

Шепотът му съдържаше жестокостта на рев:

— Не ми причинявайте това.

Дейзи чакаше търпеливо.

Следващият ход беше негов.

Той се обърна с гръб към нея, шевовете на сакото му се опъваха над издутите мускули. Юмруците му се свиха, докато той се опиташе да се овладее. Пое си дъх, после още веднъж, и когато заговори, гласът му прозвуча дрезгаво, сякаш току-що се е събудил от тежък сън.

— Съблечете си роклята.

Опитвайки се да не го предизвиква повече, отколкото е необходимо, Дейзи отвърна с извинителен тон:

— Не мога да го направя сама. Копчетата са на гърба.

Матю изсъска нещо със заглушен тон, което прозвуча много неприлично. След цяла вечност мълчание той обърна лицето си към нея. Челюстта му изглеждаше като отлята от желязо.

— Няма да капитулирам толкова лесно. Мога да ви устоя, Дейзи. Упражнявал съм се години наред. Обърнете се.

Дейзи се подчини. Когато наведе главата си напред, тя можа да почувства как погледът му се мести по безкрайната редица от перлени копчета.

— Как изобщо някога се събличате? — промърмори той. — Никога не съм виждал толкова много копчета върху една дреха.

— Модерно е.

— Нелепо е.

— Можете да изпратите протестно писмо до „Женска библия“ на Гоуди — предложи тя.

Като изсумтя сърдито, Матю се зае с горното копче. Той се опита да го разкопчае, избягвайки контакт с кожата й.

— Ще ви е по-лесно, ако проврете пръст под разреза — каза Дейзи. И когато прокарате копчето през…

— Тихо — сопна се той.

Тя затвори уста.

Матю се бори с копчетата още една минута. С изтощено сумтене той последва съвета й, плъзгайки два пръста между роклята и кожата й. Тя усети кокалчетата му върху гърба си и я прониза тръпка.

Напредъкът му беше изключително бавен.

— Може ли да седна, моля? — попита тя тихо. — Изморих се да стоя.

— Няма място за сядане.

— Напротив, има. — Отдръпвайки се, Дейзи отиде до леглото и се опита да се качи върху него. За съжаление, леглото беше старинен „Шератън“, направено високо, за да се избягва зимното течение. Горният матрак беше на нивото на гърдите й. Като се повдигна нагоре, тя направи опит да се прехвърли върху него.

Гравитацията го осуети.

— Обикновено — каза Дейзи, като се бореше и извиваше с висящи крака — се осигурява стъпало… — Тя стисна кувертюрата. — … за такова високо легло. Боже, ако някой падне от такава височина през нощта… ще е фатално.

Тя усети ръцете на Матю да се свиват около кръста й.

— Леглото не е толкова високо — каза той. Вдигайки я, сякаш е дете, той я постави на матрака. — Просто вие сте ниска.

— Не съм ниска. Аз съм… вертикално ощетена.

— Хубаво. Седнете. — Тежестта му притисна матрака зад нея и ръцете му се върнаха на гърба на роклята й.

Усетила лекото треперене на пръстите му срещу кожата си, Дейзи се одързости да отбележи:

— Никога преди не са ме привличали високи мъже. Но вие ме карате да чувствам…

— Ако не мълчите — прекъсна я той любезно, — ще ви удуша.

Дейзи млъкна, заслушана в ритъма на дишането му, когато то стана по-дълбоко, не чак толкова овладяно. Обратното, пръстите му станаха по-уверени в работата си, докато роклята й накрая се разтвори и ръкавите се плъзнаха от раменете й.

— Къде е? — попита той.

— Ключът ли?

Тонът му беше страшен.

— Да, Дейзи. Ключът.

— Падна вътре в корсета ми. Което означава… Ще трябва да съблека и него.

Не последва реакция на изявлението, нито звук, нито движение. Дейзи се изви да погледне Матю.

Той изглеждаше замаян. Очите му бяха неестествено сини на фона на пламналото му лице. Тя осъзна, че е зает с яростна вътрешна битка да се удържи да не я докосва.

Разгорещена и раздразнена от смущение, Дейзи измъкна напълно ръцете си от ръкавите. Тя дръпна роклята по хълбоците си, измъквайки се от плътните бели слоеве, като ги остави да паднат в купчинка на пода.

Матю бе вперил очи в съблечената рокля, сякаш тя бе някакво екзотично животно, каквото никога не бе виждал преди. Очите му бавно се върнаха към Дейзи и от гърлото му излезе несвързан протест, когато започна да разкопчава корсета й.

Тя се чувстваше засрамена и порочна, събличайки се така пред него. Но бе окуражена от начина, по който той явно не можеше да откъсне очи от всеки новоразкрит сантиметър от бледата й кожа. Когато последната метална кукичка беше освободена, тя хвърли дантелената мрежа и корсета на пода. Единственото, което остана върху гърдите й, беше една омачкана долна риза.

Ключът беше паднал в скута й. Сключвайки пръсти около металния предмет, тя хвърли предпазлив поглед към Матю.

Очите му бяха затворени, челото му бе набръчкано в болезнена концентрация.

— Това няма да се случи — каза той по-скоро на себе си, отколкото на нея.

Дейзи се наведе напред, да пъхне ключа в джоба на сакото му. Хващайки края на ризата си, тя я съблече през главата. По голото й тяло премина тръпка. Беше толкова нервна, че зъбите й тракаха.

— Току-що се съблякох — каза тя. — Не искаш ли да погледнеш?

— Не.

Но очите му се бяха отворили, погледът му намери малките й гърди с розови връхчета, и дъхът излезе със съсък през стиснатите му зъби. Той седеше, без да мърда, гледаше я, докато тя развързваше вратовръзката му и разкопчаваше жилетката и ризата му. Беше се изчервила навсякъде, но продължи упорито, изправяйки се на колене, за да издърпа сакото от раменете му.

Той се движеше като лунатик, бавно измъкна ръце от ръкавите на сакото и жилетката си.

Дейзи разтвори ризата му с непохватна решителност, погледът й се опиваше от гледката на гръдния му кош и торса. Кожата му блестеше като тежък сатен, опнат стегнато върху широките, силни мускули. Тя докосна свода на ребрата, прокарвайки пръсти към набраздената повърхност на диафрагмата му.

Внезапно Матю хвана ръката й, явно колебаейки се дали да я отблъсне, или да я притисне по-плътно.

Пръстите й се свиха върху неговите. Тя погледна в разширените му сини очи.

— Матю — прошепна. — Аз съм тук. Ваша съм. Искам да направите всичко, което някога сте си представяли, че ще правите с мен.

Той спря да диша. Волята му се прекърши и рухна, и изведнъж нищо друго нямаше значение, освен търсенето на удоволствие, което бе отказвано толкова дълго. Със стон на капитулация той я вдигна на скута си. От дрехите им се излъчваше топлина и Дейзи ахна, когато меката вдлъбнатина на тялото й приюти необичайна твърдост.

Матю взе устата й в своята, а ръцете му се плъзнаха неспокойно по тялото й. Когато пръстите му обхванаха твърдата заобленост на гърдата й, кръвта й препусна трескаво и болката в плътта й стана остра и опасна. Тя се опита да провре ръце под ризата му, да я свали от тялото му.

Като я положи на леглото, Матю спря, за да се освободи от ризата си, оголвайки великолепните очертания на гърдите и раменете си. Той спусна тяло към нейното и тя простена от удоволствие, почувствала голата му кожа. Познатият му аромат беше навсякъде около нея, дъх на чиста мъжка кожа. Той превзе устата й с щедри чувствени целувки, ръцете му се плъзгаха нежно по полуоблеченото й тяло. Палецът му описа ленив кръг върху зърното й, правейки го по-твърдо, по-тъмно, докато тя се извиваше в безпомощна молитва.

Разбрал мълчаливата молба, той се наведе и пое върха на гърдата й в уста. Подръпна лекичко, езикът му разпали искри по повърхността на кожата й. Дейзи изскимтя и се сгърчи в ръцете му. Нервите й изпратиха диви сигнали през тялото й, когато той се премести към другата й гърда, целувайки напъпилото розово връхче.

— Знаете ли какво искам от вас? — чу го тя да пита дрезгаво. — Разбирате ли какво ще се случи, ако не спрем?

— Да.

Матю вдигна глава и я погледна със съмнение.

— Не съм толкова невинна, както може би си мислите — каза Дейзи сериозно. — Чела съм много.

Той извърна лице и тя имаше чувството, че се опитва да потисне една усмивка. След това се обърна отново към нея с пронизителна нежност:

— Дейзи Бауман — каза той, — бих прекарал цяла вечност в ада само за един час с вас.

— Толкова ли трае? Един час?

Отговорът му беше мрачен.

— Скъпа, в този момент ще е чудо, ако изтрая и една минута.

Тя обви ръце около врата му.

— Трябва да ме любите — каза му тя. — Защото ако не го направите, никога няма да спра да се оплаквам от това.

Матю притисна тялото й към своето и я целуна по челото; след това мълча много дълго и тя се уплаши, да не би да й откаже. Но после топлата му ръка тръгна бавно надолу по тялото й, и сърцето й затупка възбудено. Той нави връзките на долните й гащи около пръстите си и ги развърза.

Коремът й се надигаше и спускаше при дишането, и когато той пъхна ръка под тънкия плат, това я смути. Той докосваше нежните косъмчета, къдриците се сплескваха срещу уязвимото хълмче. Той си играеше, галеше я. Върхът на безименния му пръст мина по едно толкова чувствително местенце, че тя се отдръпна изненадано.

Загледан в порозовялото й лице, Матю нежно раздели затворената плът.

— Дейзи, скъпа — прошепна й. — Толкова сте мека… толкова нежна… къде да ви докосвам? Тук? Или тук…

— Тук — изхлипа тя, когато пръстите му се плъзнаха на правилното място. — Да… о, точно там…

Устата му се движеше в горещи целувки по шията и надолу по гърдите й, докато в същото време пръстите му се плъзгаха по-нататък между краката й. Когато я масажираше интимно, тя си даде сметка за смущаващата влага на онова тайно място. Не беше очаквала това. Което я накара да се запита дали е чак толкова добре информирана, както си мислеше преди това.

Ужасена, понечи да каже нещо, но рязко замълча, когато усети пръста му да влиза в нея. Това също не беше нещо, което е очаквала.

Главата на Матю се вдигна от гърдата й, очите му бяха изпълнени със сънлива топлина. Той гледаше пламналото й лице, докато претърсваше тялото й с лек, масажиращ ритъм, който й причиняваше непоносимо удоволствие. Тя се изпъна нагоре и простена тревожно, отвръщайки на целувките му с невъздържан плам.

— Харесва ли ви? — прошепна той.

— Да, аз… — Тя се мъчеше да говори между безпомощните опити да си поеме дъх. — Мислех… че ще боли.

— Не и от това. — Усмивка докосна устата му. — По-късно, обаче, може да имате причина за оплакване. — По лицето му изби пот, когато усети пулсирането на тялото й около изследващия си пръст. — Не знам дали мога да бъда нежен — произнесе той накъсано. — Желал съм ви толкова дълго.

— Вярвам ви — прошепна тя.

Матю поклати глава, издърпвайки ръката си от нея.

— Преценката ви е ужасна. Намирате се в леглото с мен, последният мъж в света, на когото трябва да вярвате, и сте на път да направите най-голямата грешка в живота си.

— Това ли е представата ви за съблазняваща закачка?

— Мислех, че трябва да ви отправя едно последно предупреждение. Сега сте обречена.

— О, добре. — Дейзи помръдна, за да му помогне, докато той смъкваше долните й гащи и чорапите.

Очите й се разшириха, когато започна да разкопчава неговите панталони. Любопитна, но засрамена, тя се пресегна надолу. От устните му се изплъзнаха разтреперани нежни слова, когато усети малката й студена ръка да се плъзга под неразкопчания дюкян на панталона му. Тя го галеше внимателно, изучавайки дължината и твърдостта му, наслаждавайки се на начина, по който тялото му трепереше.

— Как да ви докосвам? — попита тя притеснено.

Матю поклати глава и се засмя несигурно.

— Дейзи… бих предпочел да не е точно сега.

— Нещо погрешно ли направих? — попита тя.

— Не, не… — Той я притисна отново към себе си, целуна страната, ухото, косата й. — Правите го прекалено добре.

Ръцете му преминаха по нея с чувствени движения, когато я тласна обратно срещу възглавниците. Съблече се и надигна тялото си над нейното, и тя потрепери при досега с възхитителната му текстура, окосменост, гладкост и топлина. Прекалено много неща се случваха наведнъж — тя не успяваше да разбере всичките — влагата, горещите набези на устата му, дългите, придумващи пръсти, кратките докосвания на косата му до гърдите й, до стомаха…

Коприненото спираловидно движение на неговия език в трапчинката на пъпа й изпрати огнени искри по вените й. Неясно осъзнавайки местата, по които минава езика му, тя се раздвижи под него.

Без явно да си дава сметка къде я целува, Матю настоя, плъзна се по-надолу, докато Дейзи не извика глухо и не отблъсна главата му.

— Какво има? — попита той, като се изправи на лакти.

— Отидохте прекалено близко до… ами, вие случайно…

Когато гласът й прекъсна, от погледа на Матю стана ясно, че е разбрал. Той бързо наведе глава, за да скрие изражението си, и по раменете му премина тръпка. Отвърна й много предпазливо, като продължаваше да не я гледа.

— Не беше случайно. Исках да го направя.

Дейзи беше изумена.

— Но вие щяхте да ме целунете точно по… — Тя млъкна, когато погледът му срещна нейния, в очите му танцуваха искрици смях.

Не беше смутен ни най-малко… беше развеселен.

— Не сте шокирана, нали? — попита той. — Мислех, че сте добре осведомена от книгите.

— Ами, никой никога не е писал за нещо такова.

Той сви рамене, очите му блестяха.

— Вие сте литературният авторитет.

— Присмивате ми се — каза тя.

— Съвсем малко — прошепна той и целуна корема й отново. Краката й потръпнаха срещу възпиращите му ръце.

Тя заговори нервно, когато усети устата му да се отклонява по бедрото й.

— В н-някои от романите, които съм чела, имаше някои места, разбира се… — Тя рязко си пое дъх при чувственото одраскване на зъбите му от вътрешната страна на бедрото си… — … но… предполагам, че са били написани толкова евфемистично, че не съм разбрала н-напълно… о, моля ви, не мисля, че трябва да правите това…

— А това?

— Това определено не. — Тя се изви, за да го избегне.

Но ръцете му се бяха проврели под коленете й и той ги повдигна и разтвори, правейки ужасни неща с езика си. Тя се разтрепери, когато той откри чувствителната плът, която бе докосвал преди, а устата му беше толкова мека и гореща, настояваща и смучеща, докато екстазът нахлу и я заля от мястото, където устата му я обладаваше; а когато тя започна да го моли да спре да я измъчва, той удвои енергията си, ближейки, завирайки се все по-дълбоко и по-дълбоко, и внезапно удоволствието избухна и тя извика смаяно от облекчение.

След известно време Матю се премести по-нагоре, за да я прегърне. Тя буйно обви ръцете и краката си около него. Той се намести между широко разтворените й бедра, треперейки от усилието да бъде нежен. Проникна в нея, като шепнеше любовни слова срещу шията й, успокояваше я, но натискаше все по-навътре и по-навътре.

Когато се сляха напълно, той притихна за миг, опитвайки се да не й причинява още болка. Беше толкова твърд вътре в нея и Дейзи попиваше странното чувство да бъде обладана, да бъде напълно безпомощна и в същото време… в този момент той да й принадлежи в най-висока степен. Тя знаеше, че е изпълнила съзнанието и сърцето му точно така, както той изпълваше тялото й. Искайки да му даде същото удоволствие, което той й даваше, тя повдигна бедра.

— Дейзи… не, почакайте…

Тя се надигна отново, после пак, мъчейки се да е колкото се може по-близо до него. Той простена и започна да натиска надолу в едва доловим ритъм. Притискайки уста в нейната, той потръпна от силата на климакса си.

Двамата останаха тихи в продължение на няколко минути след това, докато Матю я взе в прегръдките си и тя сгуши глава върху рамото му. Той се измъкна от нея внимателно и й пошепна да пази тишина, когато устните й възразиха.

— Нека се погрижа за теб.

Дейзи не разбра какво имаше предвид, но беше толкова омаломощена, че остана да лежи със затворени очи, когато той напусна леглото. Върна се скоро с мокра кърпа, грижливо избърса изпотеното й тяло и смъдящата плът между бедрата й.

Когато накрая се отпусна до нея, тя се зарови в него и въздъхна от удоволствие, докато той дърпаше завивките върху тях. След това отпусна глава върху гърдите срещу сърцето му.

Сигурно трябваше да се чувства засрамена, да се заключи така в стаята му и да иска да бъде прелъстена. Вместо това обаче се чувстваше триумфално. И странно несигурна, сякаш балансираше по ръба на някакъв вид интимност, която минаваше отвъд физическата.

Искаше да знае всичко за него — никога не бе познавала такова завладяващо любопитство към друг човек. Но може би малко търпение щеше да е добре, докато двамата имаха време да се напаснат към новите обстоятелства.

Когато топлината на телата им се смеси под чаршафите, Дейзи усети непреодолима нужда от сън. Тя никога не бе предполагала колко е приятно да лежи тихо в прегръдките на мъж, вдъхвайки неговия аромат, силата, която той излъчваше.

— Не заспивайте — чу тя шепота му. — Трябва да ви изведем оттук.

— Не спя. Аз само… — прекъсна тя, за да се прозине… — оставям очите си да си починат.

— Само за минута. — Ръката му мина по косата й в дълга милувка. Това беше достатъчно, за да я накара да потъне в сладка, тъмна забрава.

* * *

Дейзи се събуди от трополене на дъжд по покрива и полъх на влажен бриз от отворения прозорец. Времето в Хемпшир бе решило да разхлади следобеда като преръми, което обикновено траеше не повече от половин час и оставяше земята рохкава и ароматна.

Примигвайки, Дейзи регистрира необичайната обстановка, мъжката спалня… непознатото голо тяло на мъж зад нея. И нечий дъх в косата й. Тя се стегна изненадано, но остана да лежи тихо, питайки се дали Матю е буден. Дишането му не се промени. Но постепенно ръката му започна да се плъзга по тялото й, пръстите му се разпериха върху гърдите й.

Той нежно я намести срещу себе си и те гледаха дъжда мълчаливо. Дейзи се опита да си спомни дали някога е имало време в живота й, когато да се е чувствала толкова доволна и сигурна. Не, реши тя. Нищо не можеше да се сравни с това.

Усетил усмивката й срещу ръката си, Матю промърмори:

— Вие обичате дъжда.

— Да. — Тя изследва окосмената повърхност на крака му с пръстите на своя крак, изненадана колко дълги са прасците му. — Някои неща са винаги по-хубави, когато вали. Като например четенето. Или спането. Или това…

— Да лежите в леглото с мен? — Той прозвуча развеселено.

Дейзи кимна.

— Имам чувството, че сме единствените хора на света.

Той проследи линията на ключицата и шията й.

— Нараних ли ви, Дейзи? — прошепна.

— Ами, почувствах по-скоро дискомфорт, когато… — Тя млъкна и се изчерви. — Но го очаквах. Приятелките ми ми казаха, че се оправя след първия път.

Пръстите му се придвижиха към очертанието на ухото й и пламналата й буза. По гласа му се усети, че се усмихва, когато каза:

— Ще направя всичко възможно, за да е така.

— Съжалявате ли за случилото се? — Пръстите й се свиха, докато чакаше напрегнато отговора му.

— Господи боже, не! — Той приближи малкото й юмруче до устата си и го целуна, притискайки дланта й към лицето си. — Това е, което съм искал най-много в целия си живот. И единственото, което знаех, че никога няма да имам. Изненадан съм. Шокиран, дори. Но изобщо не съжалявам.

Дейзи се обърна и се сгуши в него, притискайки едното му бедро между своите.

Дъждът връхлиташе с ритмична песен къщата, проникваше през прозореца. Обмисляйки идеята да стане от леглото, Дейзи потръпна леко и усети, че Матю придърпва завивките по-високо върху голото й рамо.

— Дейзи? — попита той, — къде е проклетият ключ?

— Пуснах го в джоба на сакото ви — отвърна тя с готовност. — Не видяхте ли? Не?… Ами, предполагам, че сте били разсеян в момента. — Тя прокара ръка по гърдите му и дланта й докосна зърното му. — Може би сте ми ядосан, че заключих спалнята ви.

— Разярен съм — съгласи се той. — Настоявам да правите това всяка вечер, след като се оженим.

— Ще се оженим ли? — прошепна Дейзи, вдигайки глава.

Очите му бяха топли, но в гласа му нямаше радост.

— Да, ще се оженим. Макар че един ден сигурно ще ме намразите за това.

— Никога няма да ви намразя — отвърна тя. — И не се страхувам от тайните ви, Матю. Каквото и да дойде, ще го посрещна с вас. Макар че би трябвало да знаете, че намирам за дразнещо, когато пускате такива коментари и отказвате да обясните.

Той се опита да потисне надигналия се в гърдите му смях.

— Това е само една от многото причини да ме намирате за дразнещ.

— Вярно е. — Тя изпълзя върху него и се сгуши на гърдите му като любопитно котенце. — Но аз харесвам дразнещите мъже много повече от любезните.

Между тъмните му вежди се образуваха две дълбоки бръчки.

— Като Ландриндън ли?

— Да, той е много по-мил от вас. — Пробвайки, тя допря уста до зърното му и го докосна с език. — И вие ли чувствате същото, както когато го правите на мен?

— Не. Въпреки че оценявам усилието. — Той вдигна лицето си нагоре. — Ландриндън целуна ли ви?

Тя кимна бавно.

— Само веднъж.

Ревност изпълни гласа му.

— На вас хареса ли ви?

— Исках да ми хареса. Опитах се. — Тя затвори очи и опря бузата си в дланта му. — Но не приличаше никак на вашите целувки.

— Дейзи — прошепна той, след което я обърна и я пъхна под себе си отново. — Нямах намерение това да се случи. — Пръстите му опипаха нежните очертания на лицето й, усмихващата се извивка на устните й. — Но сега ми се струва невероятно, че съм се сдържал толкова дълго.

Нервите й, задоволени, се раздвижиха под ласката на неговите пръсти.

— Матю… какво ще стане сега? Ще говорите ли с баща ми?

— Не още. За да спазим поне привидно приличие, ще изчакам, докато се върна от Бристол. През това време повечето от гостите ще са си заминали и семейството ще може да се справи със ситуацията в сравнително по-спокойна атмосфера.

— Баща ми ще е свръхщастлив. Но майка ще припадне. А Лилиан…

— Ще експлодира.

Дейзи въздъхна.

— Братята ми също не са очаровани от вас.

— Сериозно? — каза той с престорена изненада.

Дейзи се загледа с тревога в мрачното му лице.

— Какво ще стане, ако промените мнението си за мен? Ако се върнете и ми кажете, че сте сгрешили, че не искате да се оженим и…

— Не — каза Матю, галейки черните вълни на косите й. — Няма отказване. Отнех невинността ви. Няма да избягам от отговорностите си.

Раздразнена и засегната от избора му на думи, Дейзи се намръщи.

— Какъв е проблемът? — попита той.

— Начинът, по който се изразихте… за отговорността си… сякаш трябва да изкупите някаква ужасна грешка. Това не е най-романтичният начин да се каже, особено в сегашните обстоятелства.

— О! — Матю се усмихна внезапно. — Аз не съм романтичен мъж, скъпа. Вече го знаехте. — Той наведе глава и я целуна по врата, забивайки нос в ухото й. — Но сега съм отговорен за вас. За вашата безопасност… за добруването ви… за вашето удоволствие… и приемам отговорностите си много сериозно.

Той целуна гърдите й, като издърпа стегнатите връхчета в разтапящата топлина на устата си. Ръката му разтвори бедрата й и заигра нежно между тях.

От гърлото й се отрони стон на удоволствие и той се усмихна.

— Издавате най-сладките звуци — прошепна й. — Когато ви докосвам така… и така… и начина, по който викате, когато ме приемате…

Лицето й пламна. Тя се опита да бъде тиха, но в следващия момент той изтръгна още един безпомощен звук от нея.

— Матю…? — Пръстите на краката й се свиха, когато го усети да се плъзга по-ниско, езикът му погъделичка ямичката на пъпа й.

Гласът му беше заглушен от чаршафите, които закриваха главата му.

— Да, бърборано?

— Ще правите ли… — започна тя, но ахна задъхано, когато го усети да разтваря коленете й — … онова, което направихте преди?

— Така изглежда.

— Но ние вече… — Загадката защо би искал да я люби два пъти поред беше внезапно разрешена. Тя почувства как той проучва сгъвката между бедрото и слабините й, вътрешната страна на краката… и изпита слабост. Нежно, изкусно гризване… ленивите милувки на езика му… играта с болезнения отвор на тялото й… отивайки нагоре, докато намери място, което я накара да хлипа и да стене, да, тук, да…

Той я възбуждаше с влудяваща изтънченост, бавно се отдръпваше, след това се връщаше с топли, резки настъпления… тя потърси опипом главата му между бедрата си и я задържа там, като се издигаше и тръпнеше, пулсирайки от удоволствие.

Водеше я неотклонно нагоре към висините на невъзможен екстаз, над бурята, над самото небе… и когато тя си възвърна способността да съзнава, беше в ръцете му, силните удари на сърцето й бяха в синхрон с тихия звук на пролетен дъжд.