Лайза Клейпас
Момичето с кафявите очи (17)

17.

По пътя към болницата ми хрумна, че може би съм прекалила, настоявайки да придружа Джо. Каквото и да ставаше с Хейвън, то беше семеен въпрос и те може би нямаше да искат да има външен човек. От друга страна, исках да помогна с каквото мога. И по-важното: исках да бъда там заради Джо. Бях започнала да разбирам колко много означават Травис един за друг, знаех, че ще бъде съсипан, ако нещо се случи със сестра му.

— Какво пишеше в есемеса за състоянието на Хейвън?

Джо безмълвно ми подаде телефона.

— Прееклампсия — прочетох аз гласно съобщението от Ела.

— Никога не съм чувал за това преди.

— Аз съм чувала, но не знам точно какво означава. — След няколко минути намерих страница за прееклампсията в интернет. — Повишено кръвно налягане, задържане на вода и повишаване нивото на белтъчините в бъбреците и черния дроб.

— Сериозно ли е?

Поколебах се.

— Може да стане наистина сериозно.

Ръцете му стиснаха още по-здраво волана.

— Опасно ли е за живота?

— „Гарнър“ е световноизвестна болница. Сигурна съм, че Хейвън ще е добре. — Телефонът звънна и аз погледнах екранчето. Беше Ела. — Искаш ли да…?

— Говори ти с нея, докато шофирам…

Натиснах бутона.

— Ела? Здрасти, Ейвъри е…

Гласът на Ела беше тих, но можех да чуя тревожните нотки в него.

— Ние сме в чакалнята на отделението по неонатология. Идвате ли с Джо?

— Да, почти пристигнахме. Какво става?

— Тази сутрин Хейвън се събуди с главоболие и гадене, но боже, това беше съвсем обичайно за нея. Не можеше да задържи нищо в стомаха си и се върна в леглото. Когато се събуди този следобед, се появиха проблеми с дишането. Харди я докара в болницата, прегледаха сърцето, белите дробове и пуснаха няколко изследвания. Кръвното й удари тавана, а нивото на белтъчините е три пъти по-високо, отколкото трябва да бъде, освен това говореше несвързано, което уплаши Харди. Добрата новина е, че пулсът на бебето е нормален.

— Колко седмици остават до термина?

— Четири, струва ми се. Но тя ще е добре, дори да се роди преждевременно.

— Почакай. Да не би да казваш, че Хейвън в момента ражда?

— Ще направят секцио. Добре, хайде, Либърти и Гейдж току-що влязоха и искат да чуят последните новини. — Връзката прекъсна.

— Правят Цезарово сечение — казах аз на Джо.

Той изруга под нос.

Погледнах отново страницата в интернет.

— Прееклампсията обикновено преминава за четирийсет и осем часа след раждането на бебето — опитах се да го успокоя. — Ще й дадат лекарство за високото кръвно. Бебето ще се роди преждевременно, но то е вече достатъчно развито и няма да има проблеми в бъдеще. Така че всичко ще е наред.

Джо кимна, но не изглеждаше особено убеден.

* * *

Чакалнята на неонатологичното отделение беше обзаведена с малки масички, дивани и сини тапицирани столове. Острото осветление от тавана придаваше на атмосферата лунна белота. Най-близките членове на семейство Травис бяха разбираемо напрегнати и мълчаливи, когато влязохме с Джо. Джак, обаче, прояви отново своя несекващ хумор.

— Здрасти, Ейвъри — каза той като ме прегърна и добави уж изненадано: — Още ли излизаш с Джо?

— Аз настоях да дойда с него — отвърнах. — Надявам се да не се натрапвам, но си помислих, че…

— Съвсем не — прекъсна ме Либърти, зелените й очи блестяха дружелюбно.

— Радваме се, че си тук — добави Гейдж. Погледът му се премести от моето лице към това на Джо. — Все още няма новини за Хейвън.

— Какво прави Харди? — попита Джо.

— Държи се за момента — отвърна Джак. — Но ако тя се влоши още… той няма да го понесе добре.

— Никой от нас няма да го понесе — каза Джак и групата притихна.

Пренаредихме няколко стола и седнахме в чакалнята. Джо и аз се настанихме на дивана.

— Сигурна ли си, че искаш да останеш? — попита ме Джо. — Мога да те изпратя вкъщи с частната кола на болницата — каза той тихо. — Това тук няма да свърши скоро.

— Ти искаш ли да си тръгна? Може би е по-добре за семейството, ако няма външни хора? Само бъди честен, защото аз…

— Ти не си външен човек. Но не е нужно да страдаш в болницата само защото аз съм тук.

— Не страдам. Освен това искам да остана, стига и ти да го искаш. — Подвих крака под себе си и се облегнах на него.

— Искам да си тук. — Той ме притисна по-плътно.

— Какво имаше предвид под „частна кола на болницата“? — попитах аз. — Това някаква нова услуга ли е?

— Всъщност, не. Болницата има ВИП програма, както я наричат, за благотворители. Семейството е правило дарения преди, а татко им остави наследство в завещанието си. Така че ако някой от нас дойде в болницата, се предполага, че трябва да чакаме във ВИП стая, която е в някакво далечно крило на болницата… над теб кръжат хора непрекъснато и се чудят как да ти угодят. Всички се съгласихме да избягваме да ни обслужват като випове, когато е възможно. — Той направи пауза. — Но ще наруша правилата, ако искаш да се прибереш вкъщи с кола.

— Щом ти не искаш да си ВИП — казах му, — не се опитвай да превърнеш мен в такава.

Джо се усмихна и притисна устни към слепоочието ми.

— Някой ден — прошепна той, — ще те изведа на хубава, нормална среща. Без драми. Ще отидем на вечеря в ресторант като цивилизовани хора.

След няколко дълги, мълчаливи минути Джак обяви, че отива за кафе и попита дали някой иска. Всички отказаха. Той тръгна и след малко се върна със стиропорена чаша с димяща течност.

Ела се намръщи притеснено.

— Джак, не е хубаво да пиеш горещи напитки от такъв тип чаши — в кафето попадат различни химикали.

Джак погледна сардонично.

— Пил съм горещо кафе от такива чаши през целия си живот.

— Това го обяснява — обади се Джо.

Макар Джак да го изгледа предупредително, в ъгълчетата на устните му имаше предателска усмивка, когато сядаше до Ела. Той й предложи бисквита.

— Взел си я от автомата за закуски? — попита тя подозрително.

— Не можах да се сдържа — отвърна той.

— Какво му е лошото на автомата за закуски? — попитах.

— Храната е вредна — обясни Ела, — а самите автомати са смъртно опасни. Те убиват повече хора за година от акулите.

— Как може един такъв автомат да убие човек? — попита Либърти.

— Пада и го затиска — отвърна Ела разгорещено. — Случва се.

— Не съществува автомат, който може да ликвидира един Травис — информира я Джак. — Прекалено са ни корави главите.

— Гарантирам за това — каза Ела. Тя скришно си взе една бисквитка от отвореното пакетче и я захрупа.

Усмихнах се и облегнах глава на рамото на Джо. Ръката му се плъзна през спуснатите ми къдрици.

Внезапно успокояващото движение на ръката му спря и аз усетих как тялото му се напряга. Вдигнах глава и проследих погледа му.

В чакалнята беше влязъл Харди, но сякаш не разпознаваше и не виждаше никого. Лицето му беше измъчено и бяло като платно, очите му — електрическо сини. Той отиде в най-отдалечения ъгъл на стаята и седна, широките му рамене се сведоха, сякаш се опитваше да се съвземе от магарешки ритник в гърдите.

— Харди… — произнесе някой тихо.

Той трепна и поклати леко глава.

В рамката на вратата застана един лекар. Гейдж отиде до него и двамата разговаряха няколко минути.

Изражението на Гейдж беше неразгадаемо, когато се върна. Ние опънахме вратове да хванем всяка дума, когато той заговори тихо.

— Има усложнение вследствие на прееклампсията. Основното е разкъсване на червените кръвни клетки. Има опасност Хейвън да получи чернодробна недостатъчност и евентуален удар. — Той спря и преглътна мъчително, погледът му срещна този на Либърти. — Израждането на бебето е първата стъпка — продължи с равен тон. — След това ще й дадат стероиди и ще й влеят плазма, и по всяка вероятност ще направят кръвопреливане. Може би след час ще имаме новини. Засега седим и чакаме.

— По дяволите! — изруга Джо тихо. Той погледна към далечния ъгъл на стаята, където Харди седеше с наведена глава, подпрял ръце на бедрата си. — Някой трябва да отиде да седне при него. Дали да не…

— Аз ще отида, ако нямаш нищо против — промърмори Гейдж.

— Отивай.

Гейдж стана и тръгна към самотната фигура в ъгъла.

Бях изненадана от желанието на Гейдж да отиде при Харди, спомняйки си какво ми беше казал Джо веднъж — че двамата мъже не се обичали особено. Джо беше доста неясен за подробностите, но бе дал да се разбере, че Харди е създал някакви неприятности за Гейдж и Либърти. Изглежда между Харди и Либърти беше имало история — бяха пораснали заедно, дори в детството си били за известно време гаджета.

— Как стана така, че Харди се ожени за Хейвън? — Бях попитала.

— Не знам точно нито как, нито кога е започнало — Каза Джо. — Но след като Хейвън и Харди тръгнаха, то беше като да се опитваш да спреш движещ се влак. Накрая всички осъзнахме, че Харди я обича, което единствено има значение. Въпреки че… Гейдж и Харди продължават да странят един от друг, освен ако няма събитие, на което се събираме цялото семейство.

Хвърлих дискретен поглед към дъното на стаята, където Гейдж седеше до Харди и го потупваше братски по гърба. Явно Харди дори не забелязваше. Той беше потънал в някакъв свой ад, където никой не можеше да стигне до него. След няколко минути обаче раменете му се повдигнаха и отпуснаха във въздишка. Гейдж го попита нещо и той поклати глава в отговор.

В следващия час Гейдж остана до Харди, разменяха от време на време по някоя дума, но главно мълчаха. Никой друг не се приближи до тях, бяхме наясно, че емоциите на Харди са на ръба, че можеше да понесе присъствието на най-много един човек.

Защо този човек трябваше да бъде Гейдж, обаче, беше трудно за разбиране.

Хвърлих на Джо въпросителен поглед. Той се наведе напред и прошепна:

— Хейвън винаги е била любимката на Гейдж. Харди знае, че ако нещо се случи, Гейдж ще бъде почти толкова съсипан, колкото самият той. И освен това… те са семейство.

В чакалнята влезе млада сестра.

— Господин Кейтс?

Той се изправи на крака, лицето му бе разкривено от такова страдание, че се съмнявах, че тя, или някой друг, би могъл някога да забрави. Тя забърза към него с телефона си. — Имам снимка на дъщеря ви — каза тя. — Направих я, преди да я сложат в инкубатора. Тежи идеалните килограм осемстотин и двайсет. И е висока четирийсет и три сантиметра.

Всички Травис се насъбраха около телефона и започнаха да възклицават от облекчение.

Харди погледна снимката и произнесе с дрезгав глас:

— Съпругата ми…

— Госпожа Кейтс претърпя операция без никакви сериозни проблеми. В момента се събужда в реанимацията… ще отнеме известно време. Докторът ще бъде тук след минутка и ще ви уведоми…

— Искам да я видя — каза Харди бързо.

Преди обърканата сестра да успее да отговори, се намеси Гейдж:

— Харди, аз ще говоря с доктора, докато ти си с Хейвън.

Харди кимна и напусна чакалнята.

— Той наистина не трябваше да прави това — тормозеше се сестрата. — По-добре да отида след него. Ако искате да погледнете бебето, тя е в специалното отделение с кувьози.

Тръгнахме нататък заедно с Джо, Ела и Джак, докато Гейдж и Либърти останаха в чакалнята да говорят с доктора.

— Горкият Харди — прошепна Ела, докато вървяхме по коридора. — Адски е притеснен.

— Аз съчувствам на Хейвън — каза Джо. — Не знам подробности за това, през което е преминала, и не искам. Знам само, че е преживяла адска битка.

Влязохме в специалната детска, където новороденото беше сложено в кувьоз. Тя беше свързана към кислородна тръба и устройства за наблюдение, а около кръста й беше увита синя възглавничка.

— Какво е това? — попитах тихо.

— Портативно фототерапевтично устройство за недоносени — обясни Ела. — Използваха го и за Миа, когато се роди. За лечение на жълтеница.

Бебето примигна и сякаш се унесе, розовата устица се отвори и затвори. Главичката й беше покрита с нежна черна коса.

— Трудно е да се каже на кого прилича — каза Джак.

— Ще бъде красива — каза Ела. — Как може да не е, след като Хейвън и Харди са й родители?

— Не бих казал, че Харди е красив — изкоментира Джак.

— Ако те беше чул да го казваш — отбеляза Джо, — Харди щеше да ти срита задника.

Джак се ухили и попита Ела:

— Хейвън казвала ли ти е как ще кръстят бебето?

— Не.

Върнахме се в чакалнята, където Гейдж и Либърти тъкмо привършваха разговора си с лекаря.

— Те са предпазливи оптимисти — докладва Гейдж.

— Ще отнеме три-четири дена, преди проблемите с кръвното и белтъка в урината да отшумят. Вече са й направили кръвопреливане и сигурно ще направят още едно, за да й помогнат с тромбоцитите. Също така ще я поставят на кортикостероидна терапия и ще я следят отблизо. — Той поклати глава, изглеждаше разтревожен.

— Вливат й магнезий, за да я предпазят от удар.

Либърти разтърка лице и въздъхна.

— Защо няма барове в болниците? Обикновено това е мястото, където най-много се нуждаеш от питие.

Гейдж обви с ръка жена си и я притисна към себе си.

— Трябва да се прибереш вкъщи и да видиш децата. Какво ще кажеш Джак и Ела да те откарат, а аз да остана още малко? Ще се повъртя тук и ще говоря с Харди.

— Звучи добре — промърмори Либърти.

— Трябвам ли ви за нещо? — попита Джо.

Гейдж поклати глава и се усмихна.

— Мисля, че сме добре тук. Приберете се с Ейвъри и си починете. Заслужихте си го.