Лайза Клейпас
Момичето с кафявите очи (3)

3.

Край. Думата сякаш отекна в съзнанието ми.

Един милион долара, прахосани.

Кариерата на всички ни беше под въпрос.

А Слоун Кендрик щеше да бъде съсипана.

Чувствах се така, сякаш съм изпила еквивалента на сто шота адреналин.

— Никой няма да се отказва от тази сватба! — произнесох аз с убийствен тон. — Ще се справя с това. Кажи на Вал да не позволява на Чарли да говори с никого, докато не дойда там. Изолирайте го, ясно? Край.

— Ясно. Край.

— Изключвам. Край.

Тръгнах през ливадата към къщата за гости, където семейството на младоженеца се приготвяше за церемонията. Опитвах се да се удържа и да не хукна. Когато влязох в къщата, попих изпотеното си лице с шепа книжни кърпички. Звуците от смях, разговори и звън на чаши се носеха откъм първия етаж.

Вал веднага изникна до мен. Беше облечена в бледа сребристосива риза, малките й плитчици бяха събрани отзад в добре оформен нисък кок. Инфарктните ситуации като че ли никога не я объркваха; всъщност, тя дори изглеждаше по-спокойна, сблъсквайки се с непредвиден случай. Когато погледнах в очите й, обаче, забелязах признаци на паника. Ледът в питието, което държеше, подрънкваше леко. Каквото и да се беше случило с младоженеца, беше сериозно.

— Ейвъри — прошепна тя, — добре че дойде. Чарли се опитва да се откаже от сватбата.

— Някаква идея за причината?

— Сигурна съм, че кумът има нещо общо с това.

— Уайът Вандейл?

— Ъ-хъ. Той правеше коментари цял следобед, като например, че бракът не е нищо друго, освен капан, и че сега е ред на Слоун да се превърне в дебела машина за бебета и как било добре Чарли да се увери, че не прави грешка. Не мога да го изведа от салона на горния етаж. Залепил се е за Чарли като репей.

Проклех се, че не съм предвидила нещо такова. Най-добрият приятел на Чарли, Уайът, беше разглезено синче, чиито фамилни пари му бяха позволили лукса да отлага порастването и зрелостта колкото е възможно по-дълго. Той беше груб и неприятен, и никога не пропускаше възможността да унижи жените. Слоун презираше Уайът, но ми каза, че след като е приятел с Чарли от първи клас, сигурно ще се наложи да бъде изтърпян. Когато се оплака от унизителните коментари на Уайът, Чарли я увери, че бил добър по душа, но имал склонност да се изразява лошо. Проблемът беше, че Уайът се изразяваше перфектно.

Вал ми подаде чашата, пълна с лед и кехлибарена течност.

— Това е заради Чарли. Знам правилото, че не бива да се пие, но повярвай ми, време е да го нарушим.

Взех питието от нея.

— Добре. Ще му го дам. Явно е настъпил взривоопасният момент аз и Чарли да си поговорим. Не позволявай на никого да ни прекъсва.

— Ами Уайът?

— Ще се отърва от него. — Подадох й слушалките си. — Дръж връзка със София и Стивън.

— Да им кажа ли, че ще започнем по-късно?

— Ще започнем точно навреме — казах аз мрачно. — Ако не го направим, пропускаме най-добрата светлина за церемонията, както и пускането на гълъбите. Тези птици трябва да се върнат в Клеърлейк, а не могат да го направят по тъмно.

Вал кимна и си сложи слушалките, като нагласи микрофона. Изкачих се по стълбите, влязох в салона и почуках на полуотворената врата.

— Чарли — произнесох с възможно най-спокойния тон, на който бях способна, — може ли да вляза? Ейвъри е.

— Виж ти кой е дошъл! Възкликна Уайът, когато прекрачих прага. Скъпият му смокинг беше раздърпан, а черната вратовръзка липсваше. Той беше наперен, сигурен, че е провалил най-големия ден на Слоун Кендрик. — Какво ти казах, Чарли? Сега ще тръгне да се опитва да те разубеждава. — Той ме изгледа триумфално. — Прекалено късно. Мнението му се промени.

Погледнах пребледнелия младоженец, който седеше прегърбен на едно малко канапе. Изобщо не изглеждаше на себе си.

— Уайът — казах аз, — нуждая се от минутка насаме с Чарли.

— Нека остане — обади се Чарли с унил глас. — Той ми пази гърба.

Да, изкушавах се да кажа, грижи се ножът, който е забил в него, да си остане там. Но вместо това промърморих:

— Уайът трябва да се приготви за церемонията.

Кумът ми се усмихна:

— Не чу ли? Сватбата беше отменена.

— Това не е твое решение — казах.

— Какво те е грижа? — вдигна вежди той. — Така или иначе ще си получиш парите.

— Грижа ме е за Чарли и за Слоун. Грижа ме е за хората, които работиха упорито, за да направят този ден специален за тях.

— Виж, познавам този човек тук от първи клас. И няма да позволя на теб и на твоите подлизурковци да се разпореждате с него само защото Слоун Кендрик е решила да нахлузи примка около врата му.

Отидох при Чарли и му подадох питието. Той го взе с благодарност.

Извадих мобилния си телефон.

— Уайът — произнесох с небрежен тон, — докато преглеждах списъка си с контактите, — твоето мнение не е релевантно. Тази сватба не е за теб. Излез, ако обичаш.

Уайът се разсмя.

— Как ще ме накараш?

Намерих номера на Рей Кендрик и го набрах автоматично. Като бивш състезател по родео той беше як мъж, който въпреки пукнатите ребра и травми по вътрешните органи, охотно се мяташе върху разярено животно за езда, тежко един тон, което се равняваше на това да те удрят постоянно между краката с бейзболна бухалка.

Рей вдигна.

— Кендрик.

— Обажда се Ейвъри — казах аз. — В съседната стая съм с Чарли. Имаме проблем с приятеля му Уайът.

Рей, който очевидно бе раздразнен от поведението на Уайът по време на репетицията, попита:

— Да не би онзи малък кучи син да се опитва да създава неприятности?

— Да — казах аз. — И ми се струва, че вие сте този, който трябва да му обясни как трябва да се държи на най-големия ден на Слоун.

— Имате право, скъпа — потвърди с безмерен ентусиазъм Рей. Както бях предположила, той бе повече от щастлив да има с какво да се занимава, вместо да се размотава наоколо в смокинга си и да води учтиви разговори. — Идвам веднага да си поговоря с него.

— Благодаря, Рей.

Когато завърших разговора и Чарли чу името, очите му се ококориха.

— Мамка му. Да не би току-що да звъня на бащата на Слоун?

Погледнах студено по посока на Уайът.

— Щях моментално да изчезна, ако бях на твое място — казах му. — Иначе след няколко минути от теб няма да остане нищо.

— Кучка! — Като ме изгледа с пламнал поглед, Уайът изхвърча от стаята.

Заключих вратата след него и се обърнах към Чарли, който беше пресушил питието си.

Той не можеше да се застави да ме погледне.

— Уайът само се опитваше да се грижи за мен — смотолеви той.

— Като саботира сватбата ти? — Придърпах едно близко кресло и седнах срещу Чарли, опитвайки се да не гледам часовника си и да не мисля колко наложително е да се преоблека. — Чарли, гледах ви със Слоун от началото на годежа ви досега. Сигурна съм, че я обичаш. Но фактът е, че нищо от това, което Уайът каза, нямаше да има значение, ако не беше се случило нещо. Така че по-добре ми кажи какъв е проблемът.

Погледът на Чарли срещна моя и той безпомощно вдигна ръце, когато ми отговори:

— Когато се замислиш колко много двойки се развеждат, е лудост, че някой изобщо се опитва да го прави. Шансът е петдесет на петдесет. Кой човек с всичкия си ще тръгне на такива залози.

— Това са общите залози — казах аз. А не твоите. — Виждайки удивлението му, поясних: — Хората се женят по различни причини: увлечение, страх от самота, непланирана бременност. Може ли някоя от тях да бъде приложена към теб и Слоун?

— Не.

— Добре, тогава, като извадиш тези хора от уравнението, статистиката ти е много по-добра от петдесет на петдесет.

Чарли разтърка челото си с несигурна ръка.

— Трябва да кажа на Слоун, че се нуждая от повече време, за да съм сигурен.

— Повече време? — повторих смаяно. — Сватбената церемония ще започне след четирийсет и пет минути.

— Аз не я отказвам. Само я отлагам.

Изгледах го невярващо.

— Отлагането не е опция, Чарли. Слоун планира и мечтае за тази сватба от месеци, а семейството й похарчи цяло състояние. Ако се откажеш в последната минута, няма да имаш друг шанс.

— Говорим за остатъка от живота ми — каза той с нарастващо вълнение. — Не искам да направя грешка.

— Господ да ми е на помощ! — избухнах аз. — Да не мислиш, че Слоун няма своите съмнения? Тази сватба е акт на доверие и от нейна страна. Тя е риск и за нея! Но тя иска да поеме този риск, защото те обича! И ще отиде и ще застане пред онзи олтар. Ти сериозно ли ми говориш, че ще я унижиш пред всички ваши познати и ще я направиш за смях? Разбираш ли изобщо какво се каниш да й причиниш?

— Не знаеш какво е. Никога не си се омъжвала. — Когато Чарли видя лицето ми, той спря и произнесе несигурно: — Омъжвала ли си се?

Яростта ми изчезна внезапно. В процеса на планиране и координиране на една сватба, особено от такъв калибър, беше лесно да забравиш колко ужасяващо е за двамата души, които залагат всичко.

Свалих очилата си и ги изчистих с една кърпичка.

— Не, никога не съм била омъжена — казах аз. — Избягах в деня на сватбата си. Поради което вероятно съм най-неподходящият човек, който има право да ти говори в момента.

— По дяволите — чух го да промърморва. — Съжалявам, Ейвъри.

Върнах очилата върху носа си и смачках в юмрук кърпичката. Чарли се сблъскваше с решение, което щеше да промени целия му живот и имаше вид на петмесечно прасе в деня на заколението му. Трябваше да го накарам да осъзнае последиците от това, което прави. Заради него самия и заради Слоун.

Хвърлих изпълнен с копнеж поглед към празната чаша на Чарли, обхваната от страстно желание да пийна нещо. Като се смъкнах на креслото, казах:

— Отменянето на тази сватба не е отменяне на социално събитие, Чарли. То ще промени всичко. То ще нарани Слоун по начин, за който не си помислял.

Той ме погледна внимателно, веждите му се сбърчиха.

— Разбира се, ще бъде разочарована — започна той. — Но…

— Разочарованието е най-малкото, което ще почувства — прекъснах го аз. — И дори да продължи да те обича след това, тя няма да ти вярва. Защо да го прави, след като вече си нарушил обещанието си?

— Още не съм дал никакви обещания.

— Помоли я да се омъжи за теб — напомних му. — Това означава, че си обещал да бъдеш тук, когато тя тръгне по пътеката.

Когато настъпи тежко мълчание, си дадох сметка, че ще трябва да разкажа на Чарли Армспачър за най-лошия ден в живота ми. Споменът беше рана, която така и не зарасна напълно, и не горях от нетърпение да я разбутвам заради някакъв млад мъж, когото всъщност не познавах. Но не можех да измисля никакъв друг начин да му изясня ситуацията.

— Сватбата ми трябваше да се състои преди три и половина години — започнах. — Тогава живеех в Ню Йорк и работех в сватбения моден бизнес. Моят годеник правеше научно изследване на Уол Стрийт. Бяхме излизали две години, след това живяхме заедно още две и в някакъв момент започнахме да говорим, че трябва да се оженим. Планирах малка, красива сватба. Накарах дори моя баща безделник да долети в Ню Йорк, за да ме отведе до олтара. Всичко щеше да бъде идеално. Но сутринта в деня на сватбата Брайън излязъл от апартамента, преди да се събудя, и ми се обади, за да ми каже, че не може да направи това. Бил направил грешка. Мислел, че ме обича, но не ме обичал. Не бил сигурен дали изобщо някога ме е обичал.

— По дяволите — изруга тихо Чарли.

— Хората грешат, когато казват, че времето лекува разбито сърце. Никога не става. Сърцето ми още е разбито. Трябваше да се науча да живея с него така. Никога няма да мога да повярвам на някой, който твърди, че ме обича. — Направих пауза, преди да се насиля да кажа честно: — Толкова се страхувам да не ме зарежат отново, че винаги си тръгвам първа. Късала съм потенциални връзки, защото предпочитам да съм самотна, пред това да съм наранена. Не ми харесва, но сега съм такава.

Чарли ме гледаше със загриженост и съчувствие. Той отново изглеждаше като себе си, а не уплашен.

— Изненадан съм, че си започнала сватбен бизнес след онова, което си преживяла.

— Мислех да напусна — признах аз. — Но някъде дълбоко в себе си още вярвам във вълшебната приказка. Не за мен самата, а за други хора.

— За мен и за Слоун? — попита той, без да се усмихва.

— Да. Защо не?

Чарли завъртя празната чаша в ръцете си.

— Родителите ми се разведоха, когато бях осемгодишен — каза той. — Но така и не спряха да използват брат ми и мен във войната един срещу друг. Като лъжеха, говореха зад гърба си и спореха, съсипвайки всеки рожден ден и празник. Ето защо майка ми и доведеният ми баща не са в списъка с гостите: знаех, че ако дойдат, ще създадат някакви проблеми. Как се предполага, че ще имам добър брак, когато никога не съм виждал такъв. — Погледът му се вдигна към моя. — Не моля за вълшебна приказка. Искам само да съм сигурен, че ако се оженя, това няма да се превърне в кошмар някой ден.

— Не мога да ти обещая, че никога няма да се разведеш — казах аз. — Бракът не върви с гаранции. Той ще върви дотогава, докато вие със Слоун го искате. Докато и двамата искате да спазвате обетите си. — Поех си дълбоко въздух. — Нека видим дали съм разбрала правилно, Чарли… ти се отказваш не защото не обичаш Слоун… отказваш се, защото наистина я обичаш. Искаш да отмениш сватбата, защото не желаеш бракът ви да се провали. Така ли?

Лицето на Чарли се промени.

— Да — каза той учудено. — Това… по някакъв начин ме кара да звуча като идиот, нали?

— Кара те да звучиш леко объркан — казах аз спокойно. — Нека те попитам нещо… Слоун давала ли ти е някога причина да се съмняваш в нея? Има ли нещо във връзката ти, което не ти харесва?

— По дяволите, не! Тя е страхотна. Сладка, умна… Аз съм най-щастливият мъж на земята.

Мълчах, оставих го сам да го проумее.

— Най-щастливият мъж на земята — повтори той бавно. — Мътните да ме вземат, каня се да прецакам най-хубавото нещо, което ми се е случвало някога. По дяволите страха! По дяволите отвратителния брак на родителите ми! Ще го направя!

— Значи… ще има сватба? — попитах предпазливо.

— Ще има.

— Сигурен ли си?

— Сигурен съм. — Чарли ме погледна право в очите. — Благодаря ти, че ми разказа какво си преживяла. Знам, че не ти е било лесно да говориш за това.

— Ако ти е помогнало, се радвам. — Когато и двамата се изправихме, установих, че краката ми трепереха.

Чарли ме погледна с лека гримаса.

— Да не споменаваме за това пред никого… нали?

— Аз съм като адвокат и лекар — уверих го. — Разговорите ни са конфиденциални.

Той кимна и въздъхна с облекчение.

— Сега тръгвам. Мисля си, че междувременно трябва да стоиш на дистанция от Уайът и неговите глупости. Знам, че ти е приятел, но честно казано, той е най-лошият кум, когото някога съм срещала.

Чарли се усмихна криво.

— Няма да споря.

Докато ме съпровождаше до вратата, си помислих, че от него се е изисквало смелост, за да поеме отговорността, от която най-много се е страхувал. Смелост, каквато аз никога не бих имала. Никой мъж никога нямаше да има силата да ме зареже по начина, по който Брайън го направи… и по който Чарли едва не беше изоставил току-що Слоун. Облекчена и останала без сили, вдигнах чантата си.

— Ще се видим скоро — извика Чарли след мен, когато излязох от стаята и тръгнах по стъпалата надолу.

Предполагах, че би трябвало да се чувствам лицемерка, че съм тласнала някого да поеме риска да се ожени, при положение, че аз нямах намерение да сторя същото. Но инстинктите ми подсказваха, че Чарли и Слоун ще са щастливи заедно, или поне имат шанс колкото всеки друг.

Вал ме чакаше долу до входната врата.

— Е? — попита тя разтревожено.

— Пълен напред — отвърнах й.

— Слава богу. — Тя ми подаде радиослушалките. — Разбрах, че всичко е под контрол, когато видях Уайът да се изнизва оттук. Рой Кендрик го спипа на стъпалата. Буквално го стисна за врата, както куче стиска плъх.

— И?

— Господин Кендрик го завлече някъде и оттогава няма ни вест ни кост от тях.

— Какво става с пускането на гълъбите?

— Танк помоли Стивън да му помогне да намери устойчива на налягане тръба и запалка за барбекю, а той ми поръча да осигуря отнякъде спрей за коса. — Тя направи пауза. — Стивън изпрати Рий-Ан да потърси топки за тенис.

— Топки за тенис… какво е намис…

Бях прекъсната от оглушително свистене, последвано от силен взрив. Двете подскочихме и се погледнахме с разширени очи. Друг взрив накара Вал да покрие ушите си с ръце. Бум… бум… В далечината се чу хор от мъжки подигравателни ревове и подвиквания.

— Стивън — произнесох аз бързо в микрофона си. — Какво става? Край.

— Танк казва, че ястребът е излетял. Край.

— Какъв е този шум, по дяволите? Край.

Гласът на Стивън прозвуча развеселено.

— Танк инсталира с подръчни средства механизъм за изстрелване на гранати, което накара топките за тенис да избухнат. Изсипал малко барутен прах от патроните и… ще ти разкажа останалото по-късно. Трябва да започнем настаняването на гостите по местата им. Край.

— Настаняването? — повторих аз, поглеждайки надолу към прашните си, пропити от пот дрехи. — Сега?

Вал ме избута навън.

— Трябва да отидеш да се преоблечеш. Иди в главната къща. Не се спирай да говориш с никого!

Изтичах към къщата и влязох през кухня, пълна със заети сервитьори от кетъринга. Докато се придвижвах към близката работилница, чух странна музика отдолу, преминаваща в нещо като стон. Видях София да стои на голяма дървена маса до възрастен мъж, облечен в шотландска поличка. Двамата гледаха към покрита с кариран плат мъхната торба с черни тръби.

София, която носеше вталена розова рокля с разширяваща се надолу пола, ме погледна ужасено.

— Още не си се преоблякла?

— Какво става? — попитах аз.

— Гайдата е спукана — отвърна София. — Не се тревожи. Мога да взема неколцина музиканти от оркестъра за приема, които да свирят на церемонията…

— Какво имаш предвид като казваш, че е спукана?

— Мехът изпуска — дойде мрачният отговор на гайдаря. — Ще ви върна депозита, както сме се разбрали в договора.

Поклатих глава ядосано. Майката на Слоун, Джуди, бе решила на всяка цена церемонията да бъде с шотландска гайда. Щеше да е дълбоко разочарована, ако я заменяхме с друга.

— Не искам да ми връщате депозита, искам гайда. Къде са ви резервите?

— Нямам резерви. Не и при цена от две хиляди долара комплекта.

Посочих с треперещ пръст към карирания плат на масата.

— Тогава поправете тази.

— Няма достатъчно време. Шевът от вътрешната страна се е разхлабил. Трябва да се залепи със специална гореща лента, а след това да се обработи с инфрачервена светлина, за да… — Ама госпожо, какво правите?

Бях отишла до масата, хванах меха и издърпах подплатата от гортекс с решително движение. Тръбите простенаха като изкормен звяр. Бръкнах в дамската си чанта и напипах ролка сребристо тиксо, което хвърлих към София. Тя го хвана във въздуха.

— Залепи я — наредих аз кратко. Игнорирайки протестния вой на тръбите на гайдата, изтичах до килера на иконома на къщата, където бях закачила черно горнище и пола до средата на прасеца на вратата на един гардероб. Горнището се бе изхлузило от закачалката и лежеше върху мръсния под. Вдигнах го и за свой ужас видях няколко грозни мазни петна отпред.

Ругаейки, започнах да търся из чантата си антибактериални кърпички и молив за чистене на петна от тъкани. Опитах се да изтрия петната, но колкото повече се стараех, толкова по-лошо изглеждаха.

— Нуждаеш ли се от помощ? — чух София да пита след няколко минути.

— Влез — отвърнах отчаяно.

София влезе и се огледа невярващо.

— Това е зле — каза тя.

— Полата е наред. Ще я облека и ще остана с горнището, с което съм в момента.

— Не можеш — противопостави се София решително. — Беше с него в най-голямата горещина навън. Мръсно е и има мокри петна под мишниците.

— Какво предлагаш да направя? — озъбих се аз.

— Вземи горнището, което аз носех преди това. Бях на климатик и то изглежда добре.

— Няма да ми стане.

— Напротив, ще ти стане. Почти еднакъв размер сме, а и то се замята. Побързай, Ейвъри.

Продължавайки да ругая, събух мръсните си панталони и блуза и се изтрих с шепа антибактериални кърпички. С помощта на София се намъкнах в черната пола и нейната разтегателна блуза в цвят слонова кост с три четвърти ръкави. Тъй като бях с по-пищни пропорции, веобразното деколте изглеждаше сравнително скромно върху нея, но не и върху мен.

— Вижда се цепката на бюста ми — казах аз с негодувание, като подръпнах двете страни на блузата, за да ги събера по-плътно.

— Да. И изглеждаш с десет килограма по-слаба. — Тя бързо издърпа фуркетите от косата ми.

— Хей, спри…

— Прическата ти е пълна каша. Сега няма време за нова. Просто си спусни косата.

Изгледах я унищожително и взех слушалките си.

— Чу ли се със Стивън?

— Да. Всичко е под контрол. Разпоредителите настаняват гостите, дресьорът на гълъби е готов с птиците. А Слоун и шаферките са инструктирани. Върви. Аз ще донеса гайдата веднага щом ми дадеш знак.

По някакво чудо церемонията започна навреме. И сватбата прочете много по-хубаво, отколкото София и аз бяхме предполагали. Пищни букети от магарешки бодили, рози и полски цветя обвиваха всички колони в павилиона. Гайдарят изпълни тържествения шотландски химн при влизането на брачната двойка.

Докато вървеше по покритата с розови листенца пътека, Слоун приличаше на принцеса в бялата си дантелена рокля. Чарли изглеждаше напълно щастлив, докато гледаше булката си. Никой не би допуснал, че не е влюбен.

Съмнявам се, че някой е забелязал начумерената физиономия на кума.

След размяната на клетвите бяха пуснати рояк бели гълъби и те излетяха към кораловото небе така живописно, че цялото множество ахна колективно.

— Алилуя — чух да прошепва София в слушалките и се усмихнах.

Много по-късно, докато гостите танцуваха под музиката на оркестъра, аз стоях в един тих ъгъл и говорех със Стивън по радиостанцията.

— Може да се наложи да се намесим — произнесох тихо аз. — Край. — При нужда трябваше да окажем дискретна помощ за извеждането на гостите, които бяха пили прекалено много. Най-добрият начин да се избегнат проблеми, беше да ги хванем рано.

— Разбирам — отговори Стивън. — Ще накарам Рий-Ан да се заеме с това. Край.

Когато осъзнах, че някаква жена се приближава, аз се обърнах и автоматично се усмихнах. Тя беше дребна и слаба в обшитата си с пайети рокля. Русият й кок беше идеално изсветлен с платинени кичури.

— Мога ли да ви помогна? — попитах услужливо.

— Вие ли сте организирали сватбата?

— Да, заедно със сестра ми. Аз съм Ейвъри.

Тя отпи глътка шампанско, ръката й бе натежала от един изумруд с размерите на кристален пепелник. Забелязвайки, че погледа ми се е отклонил към квадратния камък, тя поясни:

— Съпругът ми ми го подари по случай четирийсет и петия ми рожден ден. По един карат за всяка година.

— Забележителен е.

— Казват, че изумрудите даряват силата да се предсказва бъдещето.

— Предсказва ли вашето?

— Да кажем, че бъдещето като цяло се случва по начина, по който искам. — Тя изискано отпи нова глътка. — Оказа се приятно — промърмори тя, обхващайки с поглед обстановката. — Луксозно, но не прекалено официално. С богато въображение. Повечето сватби, на който съм била тази година, си приличаха. — Тя направи пауза. — Хората разправят, че това била най-хубавата сватба, на която са присъствали. Само че тя е втората най-хубава.

— А коя е първата? — попитах аз.

— Онази, която ще организирате за дъщеря ми Бетани. Сватбата на десетилетието. Ще присъстват губернаторът и един експрезидент. — Устните й се извиха в слаба, подобна на котешка, усмивка. — Аз съм Холис Уорнър. А вие току-що направихте кариера.