Лайза Клейпас
Момичето с кафявите очи (19)

19.

— Всички да мълчат — нареди София и нагласи силата на звука. — Не искам да пропусна нито една дума.

— Записваш го, нали? — попита Стивън.

Всички в студиото се бяха събрали да гледат излъчването на местно телевизионно магазинно шоу. Продуцентите бяха изпратили оператор и репортер на сватбата на Харлингън, която бяхме организирали наскоро. Дългото един час специално предаване показваше последните съвети, моди и трендове, както и профилирани, базирани в Тексас бизнеси. Последният сегмент на шоуто беше фокусиран върху практически съвети за планиране на сватби. Една хюстънска организаторка на събития, Джудит Лорд, бе поканена да дискутира избора на места и агенции. Аз бях поканена да продължа със съвети за подготовката и логистиката на деня.

Откъсът на Джудит Лорд беше елегантен и с достойнство, точно какъвто се надявах да бъде моят. Джудит, отдавна утвърдена гранд дама в бизнеса, притежаваше покрито с фондан стоманено хладнокръвие, на което се възхитих веднага. Репортерът й зададе няколко въпроса и интервюто завърши с кадър на Джудит и клиентката, които прехвърляха булчински рокли, и друг, който ги показваше как опитват сватбени торти на фона на музика от Моцарт.

Всякакво подобие на възвишеност изчезна, обаче, когато започна моят сегмент. Музиката се смени с някакво възбудено парче от комедийна опера.

— Защо пускат това? — попитах аз с изненада.

В същото време Танк възкликна:

— Хей, това ми харесва! То е от анимационното филмче със Зайчето Бъни на фризьорските столове.

— Познато иначе като увертюра от Росини към „Севилския бръснар“ — поясни сухо Стивън.

Безтелесният глас на репортера започна:

— В елитния свят на тексаското сватбено общество Ейвъри Крослин агресивно изграждаше клиентела със своя безпощаден стил…

— Агресивно? — вдигнах вежди аз.

— Това не е лоша дума — възрази Стивън.

— Не е за мъж. Но е лоша, когато става дума за жена.

— Хайде, Ейвъри — промърмори Джо. Той беше приседнал върху ръкохватката на дивана, докато София и останалите от студиото се бяха скупчили пред телевизора.

Отидох при него и той плъзна ръка около ханша ми.

— Агресивна ли съм? — попитах го намръщено.

— Разбира се, че не — отвърна той утешително в момента, в който всички в стаята произнесоха едновременно: „да“.

В този момент образът ми изпълни екрана: подчертавах колко е важно да се поддържа стриктен график при подготовката на една сватба.

София се извърна за миг от телевизора и ми се усмихна през рамо.

— Изглеждаш страхотно по телевизията — каза тя.

— Индивидуалността ти изпъква повече, отколкото на живо — добави Рий-Ан.

— Както и задникът ми — промърморих аз, когато телевизионният ми образ се отдалечи и камерата се фокусира върху гърба ми.

Джо, който не толерираше никакви критика по отношение на задните ми части, дискретно ме смушка отзад:

— Ш-шшт — изшътка той.

През следващите четири минути гледах с нарастваща невяра как професионалният ми имидж беше срутен с бързи прекъсвания и странна музика. Приличах на ексцентрична комедийна актриса, докато предавах микрофоните, подреждах цветята и излязох на улицата, за да насочвам трафика, така че фотографът да може да снима сватбеното парти извън църквата.

Камерата ме показа как говоря с младоженеца, който бе настоял да носи каубойска шапка със смокинга си. Той стискаше шапката си, сякаш се страхуваше, че може да му я издърпам. Докато спорех и жестикулирах, Коко се взираше в твърдоглавия младоженец с ядосано изражение, предните й лапки се мятаха нагоре-надолу в перфектен синхрон с ритъма на музиката.

Всички в стаята се засмяха.

— Не биваше да ме снимат с Коко — произнесох намръщено. — Дадох ясно да се разбере. Бях я взела със себе си единствено, защото в хотела за кучета нямаше свободни стаи за този ден.

Те се върнаха отново към интервюто.

— Казахте, че част от вашата работа е да се подготвяте за неочакваното — каза репортерът. — Как точно го правите?

— Опитвам се да предвидя най-лошия възможен сценарий — отвърнах. — Неочаквано време, грешки с доставчици, технически затруднения…

— Технически затруднения като например…?

— О, могат да бъдат всякакви. Проблеми с дансинга, проблеми с ципове или копчета… дори сложен накриво орнамент на сватбената торта.

Показаха ме как влизам в кухнята на залата за приема, която беше обявена за забранена за снимачния екип. Но някой ме беше последвал със скрита видеокамера.

— Не съм разрешавала да ме снимат тайно — ядосах се аз. — Не го направиха с Джудит Лорд.

Останалите ми изшъткаха отново.

На екрана аз се приближих до двама от доставчиците, които слагаха четириетажната торта на плота. Казах им, че са я внесли вътре прекалено рано — тортата трябваше да стои в хладилния автомобил, иначе масленият крем щеше да се разтопи.

— Никой не ни е казал — отвърна единият.

— Аз ви казвам. Върнете я в автомобила и… — Очите ми се разшириха, когато най-горният слой на тортата започна да се плъзга и се наклони. Успях да стигна и да го хвана, преди да повлече останалите блатове.

Някой от екипа беше заглушил ругатните ми.

Забелязвайки начина, по който ме гледаха доставчиците, аз проследих лакомите им погледи и установих, че съм се навела прекалено ниско към тортата и по гърдите ми се вият спирали от маслен крем.

В този момент всички в стаята прихнаха. Дори Джо се опитваше с всички сили да потисне смеха си.

На екрана репортерът ми зададе въпрос за предизвикателствата в работата ми. Бях перифразирала генерал Патън, казвайки, че трябва да приемеш предизвикателствата, така че да можеш да изпиташ радостта от победата.

— А нещо за романтиката на сватбения ден? — бе попитал репортерът. — Тя не се ли губи, при положение че гледате на нея като на военна кампания?

— Булката и младоженецът са тези, които внасят романтиката — отвърнах уверено. — Аз се грижа за всички подробности, за да не го правят те. Сватбата е празнуване на любовта и те трябва да са свободни и да се съсредоточат върху това.

— И докато всички други празнуват — произнесе гласът на репортера зад кадър, — Ейвъри Крослин се грижи за бизнеса.

Показаха ме как се отправям по най-прекия път към дъното на църквата, където палещият цигара от цигара баща на булката се беше скрил. Без да кажа дума, извадих кенче минерална вода „Евиан“ от чантата си и изгасих цигарата, докато той стоеше и мигаше. След това коленичих на пода, залепвайки с тиксо разкъсания подгъв на роклята на една от шаферките. Накрая камерата даде панорамен изглед към каубойската шапка на младоженеца, пъхната под един стол, където тайно я бях завряла.

Някой я беше обърнал на обратно и Коко се беше намърдала в нея. Чихуахуата гледаше право в камерата е блеснали очи, изплезила език, докато музикалният откъс завърши с внушителен оркестров финал.

Взех дистанционното и изключих телевизора.

— Кой пъхна Коко в онази шапка? — поисках да знам. — Тя няма как да е попаднала там от само себе си. София, ти ли го направи?

Тя поклати отрицателно глава, кикотейки се.

— Тогава кой?

Никой не призна. Погледнах един по един присъстващите в стаята. Никога не бях виждала такава колективна веселба.

— Радвам се, че всички намирате за толкова забавно, че ще изхвърчим от бизнеса за броени дни.

— Шегуваш ли се? — попита Стивън. — Бизнесът ще се разшири толкова, че не знам дали ще смогнем.

— Направиха ме да изглеждам некомпетентна.

— Не, не са.

— А захарната глазура? — поисках да знам.

— Ти спаси тортата — изтъкна Стивън. — Като в същото време покачи нивото на тестостерона на всички мъже сред зрителите.

— Това беше сватбено шоу — казах аз. — Ти, Танк и Джо сте единствените трима редовни мъже в Хюстън, които са го гледали.

— Дай ми дистанционното — помоли Рий-Ан. — Искам да го видя отново.

Поклатих глава категорично.

— Ще го изтрия.

— Няма значение — каза Танк на Рий-Ан. — От телевизията ще го качат на техния уебсайт.

Джо сключи ръка около дистанционното и го измъкна внимателно от хватката ми. Погледът му беше изпълнен със съчувствие.

— Искам да бъда елегантна като Джудит Лорд — казах му жално.

— Ейвъри, на света има милиони като Джудит Лорд, а ти си само една. Ти си красивата и забавната в тази програма, ти излъчваш енергията на човек, който си прекарва дяволски добре. Ти направи всичко, което Джудит Лорд направи, само дето ти беше безкрайно по-интересна. — Джо подаде дистанционното на Стивън и взе ръката ми. — Хайде, ще те заведа на вечеря.

Докато стигнем до входната врата, те вече бяха пуснали интервюто и го гледаха отново.

* * *

Когато след няколко часа се върнахме с Джо в студиото, се сблъскахме със София и Стивън, които излизаха да хапнат.

София беше щастлива и оживена, излъчваше светлина отвътре. Това несъмнено имаше общо с факта, че двамата със Стивън бяха започнали напоследък да спят заедно.

София ми беше разкрила, че за разлика от Луис, Стивън знаел за предварителната любовна игра. От това, което виждах, можех да кажа, че всичко върви много, много добре. Всъщност София и Стивън се държаха един към друг с нежност, каквато не бях очаквала, като се имаше предвид предишната им враждебност. Някога бяха търсили хиляди малки начини да се наранят взаимно, бяха търсили слабите си места. Сега сякаш споделяха простата радост да бъдат незащитени, напълно открити един с друг.

— Сега по-добре ли се чувстваш? — попита ме София и ме прегърна, когато влязох.

— Всъщност, да. Реших да оставя това тъпо шоу зад гърба си и да забравя, че някога се е случвало.

— Боя се, че не можеш — каза София и в лешниковите й очи проблесна удоволствие. — Продуцентът се обади тази сутрин и каза, че само теб обсъждат в Туитър, и че много те харесват. И половин дузина души били проявявали желание да осиновят Коко.

Вдигнах чихуахуата покровителствено. Сухото й езиче ме докосна по брадичката.

— Казах им, че ще обмислим това — продължи София с предизвикателен поглед.

За седмица сегментът беше взет от националния клон на станцията. Студиото беше задръстено от срещи, а Стивън и София настояваха, че трябва да наемем нови хора.

В петък следобед получих съобщение от приятелката ми Джазмин, заповед да й звънна незабавно.

Макар че винаги обичах да говоря с Джазмин и да слушам за живота й в Манхатън, сега нямах желание да й се обаждам. Ако беше гледала интервюто, със сигурност е била разочарована. Джаз винаги казваше, че е задължително една жена да поддържа професионална фасада, независимо от всичко. Никакво плачене, никакъв израз на гняв, никаква загуба на хладнокръвие. Една моя появява по телевизията, в която бях ругала, бях се размотавала нагоре-надолу с някаква проскубана чихуахуа и накрая бях завършила с маслен крем по блузата си, не беше това, което Джаз би сметнала за подходящо поведение на професионалист.

— Гледа ли го? — попитах аз веднага, след като Джазмин ме поздрави в слушалката.

— Ах, беше разбиваща. Гледах го, разбира се.

Това предизвика изненадан пристъп на смях у мен.

— И не се възмути?

— Беше върховно. Приличаше на перфектно подбран ситком. Ти владееше екрана. Ти и онова малко кученце… как му беше името?

— Коко.

— Не знаех, че обичаш кучета.

— Нито пък аз.

— Онова с тортата… беше ли го планирала?

— Господи, не! Няма да го преживея.

— Не искаш да го преживяваш. Искаш да правиш още такива неща.

Намръщих се изненадана.

— Какво?

— Помниш ли онази възможност, за която ти бях говорила преди известно време, за „Да разбием сватбата“?

— Шоуто на Тревър Стиърнс?

— Изпратих им резюмето и портфолиото ти, и видеото, но те така и не се обадиха. Интервюирали са дузина кандидати и, доколкото знам, са прослушали трима. Но не са сто процента сигурни за никого от тях, а Тревър ще се побърка, ако не намерят скоро някого. Водещата не само трябва да я бива в работата, но трябва също така да притежава харизматичност. Онова качество, което не ти позволява да откъснеш очи от нея. Така че преди няколко дни една от продуцентките, Лоис, гледала видеото по Ютюб и… съжалявам, как се казваше кучето?

— Коко.

— Точно така. Лоис го гледала и изпратила линка на Тревър и останалите, и те направо загинали. Хвърлил още един поглед на резюмето ти и сега смятат, че ти си точно това, което им трябва. Искат да се запознаят с теб. Ще изпратят човек, който да те закара на интервю там. — Джазмин направи пауза. — Мълчиш — Каза тя нетърпеливо. — Какво мислиш?

— Не мога да повярвам — успях да произнеса накрая. Сърцето ми щеше да се пръсне.

— Повярвай! — извика Джазмин триумфално. — Сега, след като ти казах, ще дам телефона ти на Лоис и тя ще организира полета. Тревър е в Ел Ей, но продуцентите на „Да разбием сватбата“ са в Манхатън и те са хората, с които трябва да говориш първоначално. Ще трябва да ти намерим агент — няма да успеем да осигурим такъв за първата среща, но на този етап не е чак толкова необходимо. Не поемай никакви ангажименти и обещания. Просто им позволи да те опознаят и слушай какво ще ти кажат.

— Не е нужно да ми купуват билет до Ню Йорк, ако са готови да изчакат няколко дни — казах. — Следващата сряда идвам в Ню Йорк за проба на рокля на една от булките ми.

— Ще идваш тук и не си го споменала?

— Бях заета — възразих аз.

— Сигурна съм. Как са нещата с Джо Травис, между другото?

Бях й казала наскоро за връзката си с Джо, но не й обясних какво в действителност чувствам към него… дълбоката нежност и щастие, и страх, и болезненото колебание от това да не би да стана още по-зависима от него. Джазмин нямаше да разбере. Що се касае до собствения й любовен живот, тя избираше удобни и по същество връзки за еднократна употреба. Да се влюби бе нещо, което не си позволяваше. „Любовта не я е грижа дали си си свършила работата“, беше ми казала веднъж тя.

В отговор на въпроса й й казах:

— Той е бог в леглото.

Чух познатия ми дрезгав смях.

— Наслаждавай се на този тексаски расов жребец, докато можеш. Скоро ще се върнеш в Ню Йорк.

— Все още не бързам да се надявам. Тревър и неговите хора може да решат да не ме вземат. Освен това… има много неща, за които трябва да помисля.

— Ейвъри, ако това стане ще бъдеш знаменитост. Всички ще те познават. Ще можеш да получаваш най-хубавата маса във всеки ресторант, най-добрите билети, апартамент пентхаус… какво толкова има да му мислиш?

— Сестра ми е тук.

— Тя също може да се премести. Ще й намерим и на нея нещо, което да прави.

— Не знам дали ще иска. Двете със София работихме здраво, за да създадем този бизнес. За никоя от нас няма да е лесно да го изостави.

— Добре. Помисли си. А междувременно аз ще дам на Лоис координатите ти. Ще се видим следващата седмица.

— Нямам търпение — казах аз. — Джаз… не знам как да ти благодаря.

— Не се страхувай от този шанс. Това е правилното нещо за теб. Ню Йорк е мястото, на което принадлежиш, и ти го знаеш. Нещата се случват тук. Чао, миличка. — Тя затвори телефона.

Въздъхнах и върнах телефона обратно в зарядното.

— Нещата се случват и тук — произнесох аз.