Лайза Клейпас
Езерото на мечтите (20)

Двадесета глава

Ема беше сънена и доволна по време на пътуването към езерната къща, да не споменаваме облекчението, че Зоуи не е разстроена от поведението на баща си.

— Разбира се, че не съм — отвърна Зоуи със смях. — Знам го какъв е. Радвам се, че дойде с Филис, обаче. Харесвам я.

— Аз също — каза Ема. След това помълча замислено. — Ако трябва да кажа нещо добро за Джеймс, то е, че е могъл да привлече такава жена като нея.

— Може би е различен, когато е далеч от нас — допусна Зоуи. — Може би когато е в Аризона, е по-позитивен.

— Надявам се — каза Ема със съмнение.

Алекс беше мълчалив, зает с ожесточена вътрешна битка. Той знаеше, че трябва да остави Ема и Зоуи до къщата и да си тръгне веднага. Дори си мислеше, че има шанс да го направи. Вероятността беше седемдесет на трийсет в полза на тръгването.

А може би шейсет на четирийсет.

Алекс желаеше Зоуи толкова силно, че не оставаше място за нищо друго. Той беше разтопен отвътре, но през изминалите няколко минути сърцето му се беше изключило и беше станало леденостудено. Разликата в температурите, напрежението между огъня и леда заплашваха да пропукат гръдния му кош в резултат на термален шок.

Призракът, заел задната седалка до Ема, мълчеше. Нямаше съмнение, че беше усетил вълнението на Алекс. Той разбираше, че нещо не е наред.

— Алекс ще се отбие за едно питие — каза Зоуи на баба си, когато излязоха от колата.

— О, колко мило. — Ема се хвана за ръката на Зоуи, когато се насочиха към входната врата.

— Ти искаш ли нещо, Упси?

— В този час? Не, не. Прекарах един прекрасен ден, но сега съм уморена. — Тя погледна през рамо. — Благодаря, че ни докара, Алекс.

— Няма проблем.

Те влязоха в къщата и Зоуи прошепна на Алекс:

— Връщам се след няколко минути. В хладилника има лавандулова лимонада.

Тя влезе в спалнята на Ема и затвори вратата.

Лавандулова лимонада. Алекс предположи, че има вкус на престояла вода във ваза за цветя. Но топлината барабанеше в тялото му, изсушаваше кожата и караше устата му да пресъхва. Той отиде до хладилника, намери каната с лимонада и си наля една чаша.

Тя беше тръпчива и лека, чудесно изстудена. Изпи я наведнъж, седнал на един от бар столовете до кухненския остров. Призракът не се виждаше никъде.

Тежка маса от емоции се бе събрала вътре и той се опитваше да я раздели на разпознаваеми части. Страст, на първо и най-важно място. Гняв. Може би следи от страх, но те бяха до такава степен примесени с гняв, че той не можеше да е сигурен. А най-лошо от всичко беше една ужасна, режеща нежност, каквато никога не бе изпитвал към никого в живота си.

Жените, с които беше имал връзки в миналото, включително Дарси, бяха опитни, уверени. Със Зоуи щеше да е различно. Обикновените термини за секс… сваляне, чукане, шибане, бройкане… не можеха да бъдат приложени. Тя щеше да очаква от него да е нежен, възпитан… Господ да му е на помощ, трябваше да разбере как да се престори.

Вратата на спалнята се отвори и затвори тихо. Зоуи беше събула високите си токчета. Тя вървеше към него в тази проклета черна рокля, набраният плат обгръщаше разкошните й извивки. Алекс не помръдна от стола. Той усети как цялото му тяло се стяга, страстта заплашваше да го унищожи, и нея заедно с него.

— Тя сега спи — прошепна Зоуи и застана пред него. Усмивката й беше боязлива. Той се пресегна и докосна чистата линия на шията й, бледа като лунна светлина. Пръстите му преминаха нежно надолу към ключицата. Лекият му допир предизвика дълбока тръпка в нея.

Той я дръпна по-близо между разтворените си бедра, хвана едната презрамка на роклята й и я смъкна с няколко сантиметра. Притискайки уста по врата й, той целуна гладката кожа, проправяйки си път надолу. Захапа нежно финия, твърд мускул отгоре на рамото й. Тя изохка. Можеше да я усети как се изчервява, прогаряйки пътя до повърхността. За един миг му беше достатъчно просто да я държи, както сега, да се наслаждава на женската фигура, хваната между бедрата му, на воала на косата й, който се плъзгаше срещу неговото лице и шия.

— Знаеш, че това е грешка — задъхано произнесе той, повдигайки глава.

— Не ме е грижа.

Той зарови ръка в косата й и я целуна, разтвори устата й със своята, претърсвайки агресивно с език, после като галеше с по-меки, нежни набези. Тя се напрегна срещу него, в гърлото й се надигна звук, ръцете й стиснаха раменете му.

Досега не бе познавал такава пронизителна нужда, по-голяма, отколкото можеше да бъде задоволена за десет човешки живота. Искаше да й се наслаждава като пиршество, да целува и да вкусва всяка нейна част. Ръката му се стрелна зад гърба й и намери скрития цип на роклята й, който беше разтворен с металическо съскане. Ръката му се мушна в процепа, пръстите му се разтвориха срещу сатенената топлина на гърба й. Удоволствието от това, че я докосва, прониза цялото му тяло. Устата му бродеше по шията й и той произнасяше задъхано името й, разтърквайки сричките в нейната кожа с устни и език…

Иззад него се чу дрезгаво мяукане. Той се стресна. Обърна се и видя едрия, опасен котарак, вперил очи в него. Зоуи се отдръпна от Алекс, очите й се бяха разширили. Виждайки котарака, тя се засмя.

— Съжалявам. Бедният Байрън. — Тя се наведе да погали персийската котка.

— Бедният Байрън? — попита Алекс невярващо.

— Чувства се несигурен — обясни тя. — Има нужда от успокоение.

Алекс изгледа котарака с присвити очи.

— Мисля, че има нужда да бъде изритан през прага. — Вниманието му се отклони, когато Зоуи сложи ръка върху разтворения процеп на роклята отпред.

— Да отидем в спалнята — каза тя. — Ще се успокои след няколко минути.

Следвайки Зоуи, той се обърна и затвори вратата под носа на котарака. След няколко минути тишина те чуха измъчено мяукане, придружено от дращене.

Зоуи погледна към Алекс извинително.

— Той ще мълчи, ако оставим вратата отворена.

Нямаше начин Алекс да остави някаква котка да го гледа как прави секс.

— Зоуи, знаеш ли какво означава „да ти блокира самолетът“?

— Не.

— Е, котаракът ти се опитва да ми причини точно това.

— Ще му дам коча трева — каза Зоуи в момент на вдъхновение. Тя отвори вратата, спря на прага и му каза: — Не си променяй мнението, докато се върна.

— Не мога да си променя мнението — каза той. — Вече го изгубих.

Зоуи изсипа една лъжица изсушена билка в кафяв книжен плик и го сложи настрани върху кухненския под. Байрън измърка и се изви в дъга над ръката й, молещ за внимание.

— Бъди добро момче и стой тук, става ли? — прошепна му тя.

Котаракът подуши книжния плик и изпълзя в него. Хартията пропука и се изкриви, когато той бавно се търкулна вътре.

Зоуи се върна в спалнята и затвори вратата.

Алекс си беше събул обувките и седеше на ръба на леглото, покрито с кувертюра на цветя. Той изглеждаше огромен и опасен в тясното пространство на стаята. Блясъкът от лампата играеше върху идеално изрязаните му черти и лъскавите черни кичури на косата му.

— Може би трябва да проявим творчество — каза той. — Тъй като не бях предупреден, нямам презерватив.

— Аз купих няколко за всеки случай — призна тя.

Едната му вежда се повдигна нагоре.

— Била си напълно сигурна, че ще дойда.

— Не сигурна. Само оптимистка.

— Дай ми ги. — Кадифето на гласа му предизвика тръпки по тила й.

Зоуи отиде до малката баня и затвори вратата. След като се съблече и надяна мек розов халат, тя намери кутията с кондоми и се върна в леглото.

Погледът на Алекс мина бавно по халата, спусна се надолу към откритите й глезени и голи крака, и се върна върху пламналото й лице. Взе кутийката от нея, извади една опаковка и я остави на нощното шкафче. За нейна изненада извади още една опаковка и я сложи до първата. Тя примига и усети как страните й горят. Поглеждайки я многозначително, Алекс остави трета опаковка на нощното шкафче.

Зоуи не можа да сдържи кикота си.

— Сега ти си оптимист — каза тя.

— Не — отвърна той, — аз съм сигурен.

Тя си помисли, развеселена вътрешно, че има ситуации, в които една нотка мъжка арогантност не е непременно нещо лошо.

Алекс сложи настрана кутийката и се изправи.

Разкопча въгленово сивата си риза и я остави да падне на пода. Тениската му отдолу беше снежнобяла на фона на загорялата кожа. Зоуи колебливо се пресегна към ръба на тениската, белият памук пазеше топлината и солено чистия дъх на неговото тяло. Тя я вдигна нагоре и той й помогна. Когато беше съблечена, тялото му се откри — елегантно в своята суха, твърда сила. За част от секундата тя се запита дали ще е достатъчно нежен, достатъчно внимателен. Беше минало доста време, откак е била интимна с някого.

Той се фокусира върху нея, виждайки смаяното й изражение.

— Притесняваш ли се? — попита я тихо, ръцете му се вдигнаха към нейните, плъзгайки се върху халата.

— Не, аз. — Тя се усмихна несигурно. — Исках само да ти напомня, че не съм много опитна.

— Остави това на мен. — И като я придърпа по-близо, той зарови лице в косата й, топлината на дъха му проникна в кожата й.

Да. Дотук й беше ясно. Мисълта за неговия опит предизвика пърхане на пеперуди в стомаха й.

Алекс я дръпна към леглото и легна до нея. Мазолестите му ръце обхванаха отстрани лицето й, топли и грапави. Той я целуна, бавно и засищащо, вкусът му беше сладък, с лека жилка на лимонадена тръпчивост. Тя се разтвори нетърпеливо за аромата и се изви да се притисне по-близо до него, трепереща от възбуда, усетила твърдото мускулесто тяло до нейното. Ръцете й минаха по възбудените му форми, копринените косъмчета на гърдите му, хлъзгавата твърдост на раменете, избръснатата четина на челюстите…

Под розовия халат се беше събрала топлина. Тя се извъртя, за да се освободи от стягащата материя. Несръчна от желание, не успяваше да развърже колана. Възелът се съпротивляваше на усилията й, докато не започна да го дърпа раздразнено.

Алекс вдигна глава и видя какво иска тя.

— Аз ще го направя — каза той и се пресегна към колана. — Лежи си спокойно.

Зоуи се търкулна по гръб, дишаше задъхано. Усещаше как се поти между пръстите на ръцете и краката, и в корените на косата. Навсякъде. Стисна бедра срещу надигащата се влага. Никога не бе искала нещо толкова много, както това той да е вътре в нея… беше разтревожена и възбудена, изгубена в някакъв сън, който можеше да свърши твърде скоро.

— Алекс — каза тя отчаяно, — не е нужно да правиш някакви допълнителни неща.

— Какви неща? — попита той, зает с колана на халата й.

Тя не можа да сдържи един стон на облекчение, когато халатът се разтвори.

— Предварителната игра. Нямам нужда от това точно сега. Защото вече съм готова.

Ръцете му застинаха. Той погледна към зачервеното й лице, с блясък на усмивка в очите.

— Зоуи. Някога да съм влизал в кухнята да ти казвам как се прави суфле?

— Не.

— Точно така. Защото онова е твоята сфера на компетентност. А това моята.

— Ако бях суфле — каза тя, като се опитваше да измъкне ръцете си от халата, — досега щях да съм препечена.

— Повярвай ми, не си… О, боже! — Предниците на халата й се разтвориха, разкривайки щедрите розови и бели извивки на тялото й. Като гледаше надолу към нея, Алекс поклати бавно глава. — Това е опасно. От такова нещо хората умират.

Със засрамен смях Зоуи освободи ръцете си от дрехата и при движението гърдите й подскочиха.

Алекс промърмори нещо неразбираемо, лицето му се зачерви.

— Вземи ме сега — каза тя, плъзгайки ръце около врата му. — Не искам да чакам.

— Зоуи… — Той не можеше да диша добре. — С тяло като твоето прескачането на играта не е опция. Всъщност… всеки път, когато излизаш от леглото, е изгубен.

— Казваш, че съм добра само за секс?

— Не, добра си за много други неща — каза той, заковал поглед в гърдите й. — Просто не мога да се сетя за някое от тях в момента.

Смехът й беше заглушен от целувката му. Той се плъзна надолу, прокарвайки устата си по шията й, дъхът му беше горещ срещу нейната кожа. Ръката му обхвана едната й гърда отдолу, повдигайки я, когато той взе щръкналото връхче в устата си и езикът му започна да прави влажни кръгове около него. Тя затвори очи срещу светлината на лампата, сетивата й вибрираха от удоволствие, докато той подръпваше нежно отново и отново.

Не съществуваше друг свят, освен това леглото, нищо, освен тях двамата. Той я докосна между бедрата, където бе мокра и чувствителна; хълбоците й се вдигнаха импулсивно нагоре. Палецът му разтвори розовата уязвима плът, като разтъркваше нежно, плъзгайки се възхитително през влагата. Тя беше толкова тясна, толкова отчаяна за оргазма, който витаеше съвсем наблизо, че очите я засмъдяха от сълзи на безсилие.

В мъглявината от светлина и сенки той й шепнеше да му вярва, да го остави да се погрижи за нея. Ръката му я обхвана, един от пръстите му влезе в мекотата. Стигайки дълбоко навътре, той направи няколко фини движения, кокалчетата му се въртяха леко.

Треперещата й ръка се плъзна до китката му, където тя можеше да усети сложните движения на кости и сухожилия. Стаята притихна, когато двамата се концентрираха върху тайните потръпвалия вътре в нея. Неговото лице беше тъмно и напрегнато над нейното, пръстите му — бавни и умели.

— Какво правиш? — попита тя със сухи устни.

Миглите му се сведоха над проблясък от син огън, той се наклони и прошепна в ухото й:

— Пиша името си.

— Какво?

— Моето име — прошепна той. — Вътре в теб.

Влудяващите погалвания на пръстите и на кокалчетата му не спираха. Усещанията се събраха и започнаха да се търкалят напред, когато основата на дланта му я притискаше ритмично. Главата й се отпусна назад срещу подкрепящата му ръка и тя усети устните му да галят шията й.

— Това са… повече от четири букви — успя да каже тя със слаб глас.

— Александър — обясни той. — А това… — Бавно, еротично гъделичкане. — Това е презимето ми.

— К-какво е то?

Почувства го как се усмихва срещу кожата й.

— Познай.

— Не мога. О, моля те…

— Ще ти кажа — дойде шепотът му, — ако не стигнеш до край, преди да съм свършил.

Невъзможно беше да заключи желанието. Невъзможно да игнорира чувствените тласъци, толкова твърди и бързи. Тя се опъна и се вцепени, хващайки раменете му. Тръпките започнаха, удоволствието се разливаше на вълни, всеки гребен по-висок от предишния, докато накрая започна да си мисли, че ще изгуби съзнание. Той я притисна към себе си, пое хлиповете й с уста, превеждайки я през чувството и удължавайки го още.

Освобождението беше толкова пълно, че Зоуи не можеше да помръдне минути след това, крайниците й потрепваха като от електричество. Алекс започна да я целува бавно от главата до петите. По обратния път нагоре разтвори краката й с преднамерена нежност, устата му се плъзна по гладката вътрешност на бедрото й, докато тя се разтърси.

— Не е нужно да го правиш — каза тя, като се извиваше. — Аз вече… не, всъщност. Алекс…

Той я погледна над рязкото вдигане и спадане на корема й.

— Сфера на компетентност — напомни й той.

— Да, но… — Тя заекна, когато той хвана краката й зад коленете и ги разтвори, повдигайки ги едновременно с това. — Можеш да съсипеш едно суфле като прекалиш с разбиването.

Тихият му смях завибрира срещу най-чувствителната част от нея, карайки краката й да потреперват.

— При теб няма опасност от прекаляване — промърмори той. — Все още. — Зарови се в нея, избръснатата му буза дращеше нежната й кожа. Тя не можеше да диша, сърцето й биеше оглушително в гърдите.

— Би ли изключил лампата? — помоли тя; трескава червенина покриваше всеки милиметър от нея.

Той бавно поклати глава, устата му се зарови още по-дълбоко. Тя падна назад с тих звук, стресната от хлъзгавите горещи тласъци на езика му.

— Ш-ш-шт — прошепна той точно срещу нея и дъхът му я разпали още повече. Още един тласък… възбуждащо пърхане… Пръстите й стиснаха кувертюрата върху леглото, мислите й се разпаднаха в горещото физическо усещане за това, което той правеше с нея. Играеше си, обръщайки внимание на всеки стон, помръдване и сгърчване.

Най-накрая той вдигна глава и прошепна:

— Още. — Но думата беше произнесена с въпросителна интонация и той чакаше нейния отговор.

— Да. — Всичко, което той искаше. Съвсем всичко.

Алекс стана от леглото и тя чу звука от падането на дънките му на пода, както и разкъсването на фолиото на една от опаковките с презервативи на нощното шкафче. Той се върна, отпусна тялото си върху нейното, косъмчетата на гръдния му кош гъделичкаха гърдите й. Дишането й се учести, когато тя усети интимния му натиск.

Той се намести по-дълбоко, всяко движение беше внимателно и лесно. Тя простена, когато почувства, че тялото й отстъпва под постоянния натиск.

— Причинявам ли ти болка? — чу го да шепне.

Тя поклати глава невиждащо. Усещането беше съкрушаващо, но той бе толкова нежен, изпълваше я бавно, позволявайки й да го поема малко по малко. И през цялото време я целуваше по устата и шията, шепнеше й, че е сладка, мека, красива, че никога нищо не е било по-хубаво от нея, и че няма да бъде.

Беше като сън, това бавно, неумолимо превземане, те двамата, съсредоточени върху това да подготвят нейното тяло да поеме колкото се може повече от него. И после той се притисна срещу нея, гърбът й залепна към леглото, тялото й натежа и потъна дълбоко в матрака. Тя обърна лице към издутината на бицепса му, кожата му имаше дъх на сол срещу разтворените й устни. Той започна да се люлее срещу нея, сладострастни фрикции, които мушкаха, триеха, галеха. Удоволствието беше разтърсващо. Тя се вцепени, краката й бяха широко разтворени, когато бе хвърлена в заслепяващ климакс. Тласъците му се удължиха, съсредоточавайки се направо и надълбоко, след което Алекс потръпна и я прегърна така силно, сякаш светът щеше да свърши.

* * *

— Кажи ми — каза тя много по-късно в тъмното. — Гласът й беше много по-нисък от обичайно, лееше се, сякаш е бил затоплен до точката на топене.

Ръката му бродеше лениво по задоволеното й тяло.

— Какво да ти кажа?

— Презимето си.

Той поклати глава.

Тя подръпна нежно косъмчетата по гърдите му.

— Хайде, подскажи ми малко.

Той хвана ръката й и я доближи до устните си, целувайки един по един пръстите й.

— Президент на Съединените Щати.

Тя проследи деликатната линия на горната му устна.

— Бивш или настоящ?

— Бивш.

— Линкълн.

Когато той поклати глава, тя продължи с предположенията.

— Джеферсън. Вашингтон. О, хайде, подскажи ми малко.

— Роден е в Охайо.

— Милард Филмор.

Това предизвика нисък смях у него.

— Милард Филмор не е роден в Охайо.

— Нова подсказка.

— Генерал от Гражданската война.

— Улисис С. Грант? Второто ти име е Улисис? — Тя се сгуши до него, усмихвайки се. — Харесва ми.

— А на мен — не. Хиляди сбивания на игрището са започвали от това, че някой ме е извикал по второ име.

— Защо родителите ти са те кръстили така?

— Майка ми произхожда от Пойнт Плезант, Охайо, където е бил роден той. Тя твърди, че сме далечни родственици. И тъй като Грант бил прословут алкохолик, почти повярвах.

Зоуи го целуна по рамото.

— А какво е твоето второ име? — попита Алекс.

— Нямам такова. Но винаги съм искала — не ми харесваше, че имам само два инициала на монограма. Когато се омъжих за Крис, най-после имах три. Но след развода станах отново Зоуи Хофман.

— Можела си да запазиш фамилията му.

— Да, но все ми се струваше, че не ми подхожда. — Тя се усмихна и се прозя. — Дълбоко в себе си винаги го знаеш.

— Винаги знаеш какво? — вдигна вежди той.

Очите й се затвориха и тя почувства как я залива непреодолима умора.

— Кой си — произнесе тя сънено. — И кой трябва да станеш.

* * *

Призракът лежеше до спящата Ема, косата и лицето й бяха очертани от сребърната лунна светлина, която проникваше през процепите на спуснатите щори на прозореца. Той се вслушваше в потока на лекото й дишане, нарушавано от време навреме от това, което сънуваше. Лежащ до нея, толкова близко, че можеха да се докоснат, ако имаше физическо тяло, той си спомняше чувството да е млад с нея, трепета да е жив и влюбен, обещанието, че всичко е пред тях. Без представа за преходността на живота.

Връхлетя го един спомен: Ема, толкова крехка и разстроена, с очи, подпухнали от плач.

— Сигурна ли си? — произнесе той с труд думите.

— Ходих на лекар. — Ръката й се притисна към стомаха не по покровителствения начин, по който го прави бъдеща майка, а свита в юмрук.

Той се чувстваше зле, разярен, объркан. Уплашен до смърт.

— Какво искаш? — попита я. — Какво трябва да направя?

— Нищо. Не знам. — Ема започна да плаче, с дрезгавия, сух звук на човек, който е плакал дълго преди това. — Не знам — повтори тя безнадеждно.

Той я прегърна, държеше я плътно и покриваше с целувки горещите й мокри страни.

— Ще направя каквото трябва. Ще се оженим.

— Не, ще ме намразиш.

— Не, никога. Вината не е твоя.

Мълчание.

— Аз искам да се оженя за теб — каза той.

— Лъжеш — изхълца тя, но хлиповете й утихнаха.

Да, лъжеше. Идеята за брак, за бебе го караше да умира вътрешно. Бракът щеше да е затвор. Но той обичаше Ема прекалено много, за да я нарани, казвайки й истината. А беше знаял рисковете за връзка с нея. Хубаво момиче, от добро семейство, изправено пред провал, защото го обичаше. Дори това да го убиеше, нямаше да я изостави.

— Да, искам — повтори той.

— Аз… трябва да говоря с родителите ми.

— Не, аз ще говоря с тях. Аз ще се погрижа за всичко. Ти само се успокой. Не е добре за теб да се тревожиш.

Но Ема трепереше от облекчение, държеше го здраво, притискайки се още по-плътно към него.

— Том, обичам те. Ще бъда добра съпруга. Няма да съжаляваш, кълна се.

Споменът избледня и призракът бе оставен с чувството за срам и ужас. За бога, какво му ставаше? Защо се е страхувал толкова от нещото, което най-много е искал? Бил е идиот. Само ако можеше да върне времето, всичко щеше да е различно. Какво ли се беше случило с бебето? И защо Ема излъга, че никога не са говори с Том да се оженят? Защо не се беше състояла сватбата?

Той погледна спокойното лице на Ема.

— Толкова съжалявам — прошепна. — Никога не съм искал да те нараня. Ти си всичко, което някога съм искал. Всичко, което някога съм обичал. Помогни ми да намеря обратно път към теб.