Лайза Клейпас
Езерото на мечтите (10)

Десета глава

Когато Зоуи сложи последната чиния от сутрешната петъчна закуска в миялната, тя чу стържене по задната врата на кухнята. Отиде да я отвори и Байрън влезе с жално мяукане, опашката му беше високо вдигната, както джентълмен повдига шапка за поздрав. Той седна и я погледна с очакващи зелени очи.

Зоуи се наведе да го погали по пухкавата бяла козина.

— Знам за какво си дошъл.

Тя отиде до печката и изсипа последните остатъци бъркани яйца от един тиган в купичката на Байрън. Котаракът започна да яде изискано, ушите и опашката му потрепваха от удоволствие.

В този момент в кухнята влезе Джъстин.

— Един човек е дошъл при теб. Не знам какво да му кажа.

— Алекс ли е? — Зоуи почувства как я изпълва приятно чувство. — Моля те, изпрати го тук.

— Не е той. Бившият ти.

Зоуи примига. Не беше виждала и говорила с Крис от повече от година, контактите им се ограничаваха до няколко безлични имейла. Доколкото знаеше, нямаше причина той да идва на острова.

— Сам ли е или е с партньора си?

— Сам — отвърна Джъстин.

— Каза ли ти защо е тук?

Джъстин поклати глава.

— Искаш ли да го разкарам?

Зоуи почти се изкуши да каже „да“. Вярно, с Крис не се бяха разделили с лошо. Всъщност разводът им беше тиха и безкръвна процедура. Като негова съпруга тя се бе чувствала предадена, но като негова приятелка нямаше как да не му съчувства за болката и объркването, които той явно преживяваше. Точно след първата им годишнина Крис беше отишъл при нея със сълзи на очи, опитвайки се да обясни, че макар да я обичал и винаги щял да я обича, имал връзка с мъж, който работел в неговата адвокатска компания. Крис беше разказал, че доскоро не е имал смелост да признае пред себе си чувствата и желанията си, но повече не можел да се преструва. Всеки път, когато бил привлечен от мъже в миналото, скривал чувствата си, знаейки, че консервативното му семейство никога няма да одобри. Но повече не можел да живее в лъжа. А това, за което съжалявал най-много, било, че причинил на Зоуи такова разочарование и болка. Никога не е искал да я нарани.

— Няма значение — бе казала Джъстин по повод на последното. — Той го направи и то по най-лошия начин. Можеше да дойде при теб и да ти каже: „Зоуи, чувствата ми са объркани“, и двамата да поговорите. Вместо това те е лъгал постоянно, докато ти си била заслепена. Изневерявал ти е. И това го прави негодник, независимо дали е гей или правоверен мъж.

Сега, размишлявайки над перспективата да види Крис, Зоуи усети как стомахът й се свива на буца.

— Ще говоря с него — каза тя неохотно. — Няма да е правилно да му откажа.

— Слаба ракия си ти — промърмори Джъстин. — Добре, ще го изпратя тук.

След няколко минути вратата се отвори и Крис влезе предпазливо.

Беше красив, както винаги, слаб и строен, косата му имаше цвят на узряла ръж. Крис винаги бе поддържал страхотна физическа форма и винаги бе скрупульозен по отношение на начина си на хранене — рядко хапваше червено месо и никога не си позволяваше втора чаша вино. „Никакво масло, сметана или въглехидрати“, казваше винаги на Зоуи, когато тя му готвеше. Тя се съгласяваше, макар да намираше ограниченията за леко дразнещи. Първото ядене, което бе направила за себе си, след като се бе изнесла от общия им апартамент, беше огромна купа спагети карбонара със сос от бяло вино, сметана и три цели яйца, и всичко това обилно покрито с настъргано сирене пекорино романо и пармезан, и поръсено с хрупкави парченца пържен бекон.

Крис се усмихна, когато я видя.

— Зоуи — каза той тихо и пристъпи напред.

Последва миг на неловкост, когато тръгнаха един към друг, за да се прегърнат, но вместо това се спряха и си стиснаха ръцете. Зоуи се изненада вътрешно колко й е приятно, че го вижда отново и колко много й е липсвал.

— Изглеждаш чудесно — каза той.

— Ти също. — Но тя видя със загриженост, че около лешниково-зелените му очи има сянка на тъга и бръчките на напрежение се бяха задълбочили.

Като бръкна в джоба на безупречно скроеното си сако, Крис извади малък предмет в кесийка от мек плат.

— Намерих това зад скрина един ден — каза той и й я подаде. — Помниш ли колко много я търсихме?

— Боже мой — възкликна Зоуи, когато видя брошката вътре. Тя беше любимата от колекцията й, стара сребърна брошка, представляваща емайлиран чайник с инкрустирани аметисти. — Мислех, че никога няма да я видя отново.

— Исках да ти я предам лично — каза Крис. — Знаех колко много означава за теб.

— Благодаря. — Тя му се усмихна, трогната. — Ще останеш ли на острова за уикенда?

— Да.

— Сам? — насили се тя да попита. Двамата се опитваха да се държат нехайно, като двама души, които се опитват да установят отношения наново.

Крис кимна.

— Имах нужда да се махна и да премисля някои неща. Наел съм една къща на брега за няколко дни. Надявам се да видя някоя косатка, може би, и да покарам каяк. — Погледът му се плъзна по кухнята, обхващайки тиганите, които още чакаха да бъдат измити, останките от закуска. — Дойдох в неподходящ момент. Заета си…

— Не, всичко е наред. Искаш ли да останеш за няколко минути, ще ти направя кафе?

— Само ако и ти пиеш с мен.

Зоуи му направи знак да седне на масата и отиде да свари прясно кафе. Вместо да се отпусне в стола, Крис се облегна на здравата маса и остана да я наблюдава.

— Къде е къщата, която си наел? — попита Зоуи, докато слагаше кафето във филтъра.

— В залива Лоунсъм^[1]. — Крис млъкна за малко, преди да добави: — Впрочем, уместно име, предвид сегашното ми положение.

— О, скъпи. — Зоуи отиде до мивката да налее юда в кафеварката. — Неприятности с… партньора ти?

— Ще ти спестя подробностите. Но през ума ми минаха много неща. Спомени, мисли… и ме измъчва, че така и не ти се извиних за това, което ти причиних. Направих всичко по възможно най-лошия начин. Аз… — Той затвори уста и стегна челюст, но едно мускулче на бузата му продължи да трепти.

Зоуи внимателно занесе каната с вода до кафемашината и я изля в нея.

— Но ти го направи — възрази тя. — Извини ми се повече от веднъж. И може би наистина можеше да го направиш по-добре, но си представям колко ти е било трудно. Аз бях до такава степен фокусирана върху собствените си наранени чувства, че не помислих колко ли страшно е било за теб да го признаеш. Колко е трудно да се срещнеш очи в очи с реакцията на другите. Простила съм ти отдавна, Крис.

— Но аз не съм си простил — каза Крис, като прочисти гърлото си. — Не поех отговорност. Казах ти, че е моя грешката. Не помислих за това ти какво трябва да преживееш. За малко сякаш бях станал тийнейджър и преминах през всички фази, които съм пропуснал по време на порастването. Толкова съжалявам, Зоуи.

Останала без думи, Зоуи включи кафемашината и след това се обърна към него. Ръцете й приглаждаха отново и отново бялата й готварска престилка.

— Всичко е наред — каза тя накрая. — Наистина съм добре. Но се притеснявам за теб. Защо изглеждаш толкова нещастен? Ще ми кажеш ли какво не е наред?

— Той ме изостави заради друг — каза Крис и се изсмя кратко. — Подобаваща справедливост, нали?

— Съжалявам. Преди колко време?

— Месец. Не мога да ям, не мога да спя, не мога да дишам. Изгубих дори чувството си за обоняние и вкуса си. Ходих на лекар — можеш ли да си представиш такава степен на депресия, че дори да не усещаш миризмата на нещата? — Той въздъхна. — Ти беше най-добрата приятелка, която съм имал някога. Винаги си била единствената, на която съм искал да кажа първо, когато ми се случи нещо.

— Ти също си бил моят най-добър приятел.

— Това ми липсва. Мислиш ли… — Крис преглътна мъчително. — Мислиш ли, че можем отново да се върнем към това? Не както когато бяхме женени… имам предвид тази част с приятелството.

— Мога да приема тази част с приятелството — отвърна с готовност тя. — Седни и ми разкажи какво се случи. А докато го правиш, аз ще ти приготвя закуска. Точно както едно време.

— Наистина не съм гладен.

— Не е нужно да ядеш — каза тя и включи печката, за да загрее черния стоманен тиган. — Но ще направя нещо за теб.

Когато бяха женени, беше така почти всяка вечер — Крис сядаше и говореше със Зоуи, докато тя готвеше. Беше приятно отново да върнат тези моменти, въпреки многото време, през което са били разделени. Крис разказа за проблемите, с които той и партньорът му се бяха сблъскали, как първоначалната радост на романса им избледняла в ежедневната рутина на съвместния живот.

— И тогава нещата, които изглеждаше, че нямат значение преди — политика, пари, дори такива тъпи неща като например от коя страна да се развива рулото тоалетна хартия, — всичко това стана важно. И започнахме да се караме. — Той млъкна, когато видя Зоуи да чупи яйцата в купа с една ръка. Едно, второ, трето. — Какво правиш?

— Омлет.

— Нали помниш, никакво масло.

— Помня. — Зоуи хвърли поглед през рамо и му напомни: — Говореше ми за скандалите.

— Да. Той е различен човек, когато се караме. Иска да използва всички оръжия, всичко, което си споделил с него насаме. Победа на всяка цена… — Той млъкна, когато Зоуи пръсна малко топено масло в малка тенджерка. — Хей…

— Това е френски омлет — каза тя. — Трябва да го направя по този начин. Просто гледай на друга страна и продължавай да говориш.

Крис въздъхна с примирение и продължи.

— Исках одобрението му толкова много. Не можех да му угодя. Но той беше първият мъж, когото някога… — Крис млъкна.

Зоуи наряза малко свежи подправки — магданоз, естрагон, босилек — и ги разбърка с яйцата. Тя разбираше процеса, през който преминаваше Крис. Знаеше колко много начини можеш да намериш, за да се самообвиниш след скъсване, как прехвърляш през главата си стотици разговори, за да разбереш какво е трябвало или не е трябвало да кажеш. Как непрекъснато искаш да спиш, дори когато вече си спал прекалено много, как не можеш да ядеш, въпреки че стомахът те боли от глад.

И колко необяснимо глупаво се чувстваш, когато друг не успява да се влюби в теб.

— Няма начин да знаеш какво ще излезе от една връзка — каза Зоуи. — Ти опита.

— Опитах — каза Крис горчиво. — Но не вадя повече късмет като гей, отколкото като бях „редовен“.

— Крис… рядко някой остава с първия човек, когото е обичал.

— Някои хора не остават с никого. Не искам да съм един от тях.

— Джъстин казва, че ако никога не намериш Господин Правилния, трябва да се забавляваш колкото се може повече с Господин Неправилния.

Той се засмя безрадостно.

— Съвсем в неин стил.

— Освен това според нея човек научава по нещо от всяка връзка.

— И какво научих аз? — попита той мрачно.

Зоуи вдигна ръка над тигана и провери топлината, когато тя се издигна към дланта й. Когато реши, че е правилната, изсипа яйцата в тигана и започна да ги разбърква с вилица.

— Научил си повече за това какъв си — каза тя накрая. — И каква любов искаш.

Тя разбърка яйцата и разклати съда с няколко ловки движения на китката, разтърсвайки сместа, докато придобие твърда консистенция. След това увеличи температурата, обдарявайки омлета с няколко последни горещи целувки, като придаде лек препечен финиш на деликатната повърхност. После наклони тигана към една чиния и остави омлета да се навие в правилен, златист цилиндър. Украси го с парченца портокал и свежи лавандулови цветчета и сложи чинията пред Крис.

— Изглежда чудесно — каза Крис, — но не мисля, че съм в състояние да ям нещо.

— Опитай една-две хапки.

Крис примирено си отряза едно парче и го сложи в устата си. Зъбите му се затвориха върху комбинацията от текстури — деликатни яйца, едва доловимата пикантност на дивите подправки, целувката на морска сол и пушена щипка млян черен пипер. Без думи, той си взе втора хапка, след това още една и още една. По бузите му се плъзна лека руменина, докато ядеше съсредоточено.

— Ако бях „правоверен“ мъж, щях да се оженя отново за теб.

Тя се усмихна и му доля още кафе в чашата.

Докато Крис се хранеше, Зоуи направи кайсиево-лимонени кифлички от козуначено тесто за следобедния чай, който се сервираше ежедневно на гостите. Тя смеси съставките и изсипа тестото в тавичка за миниатюрни мъфини. Докато работеше, разказа на Крис за здравословното състояние на баба си. Той слушаше с мълчаливо съчувствие.

— Ще ти е трудно — каза накрая той. — Познавах хора, които се грижеха за свои роднини с деменция.

— Ще се справя — отвърна тя.

— Как можеш да си сигурна?

— Нямам друг избор. Планът ми е да се справя с положението, каквото и да е то.

— Говорила ли си с баща си за решението си?

Слаба усмивка премина по устните на Зоуи, когато тя седна на масата.

— С него не си говорим. Разменяме си имейли. Писа ми, че ще дойде да ни посети, след като взема Ема в езерната къща.

— О, виж ти. — Крис беше виждал бащата на Зоуи, Джеймс, няколко пъти, и единственото общо, което имаха, беше, че и двамата са мъже и че притежават XY хромозоми. След сватбата Крис беше подхвърлил саркастично, че бащата й я е превел по пътеката към олтара с цялото внимание на човек, който носи колет в офиса на UPS.

— Не мисля, че Ема ще очаква това повече от мен — призна Зоуи. — Те не са комуникирали от развода насам.

— От нашия развод? — попита Крис невярващо. — Защо?

— Той принципно е против развода.

— Но се е развел.

— Всъщност, не е. Майка ми ни изостави, но не е имало развод. — Зоуи се усмихна, когато добави мрачно: — Той ми каза, че трябвало да се опитам да бъда по-добра съпруга, да те заведа на брачна консултация, и тогава нямало да станеш гей.

— Не съм станал гей, аз си бях гей. Аз съм гей. — Крис поклати глава и се засмя смутено. Консултацията нямаше да ме промени повече, отколкото ако си бях променил формата на носа или цвета на очите. Слушай, искаш ли да поговоря с него за това? Никога не ми е хрумвало, че той може да вземе да те обвинява за нещо такова…

— Не. Това е изключително мило от твоя страна, но не е необходимо. Не мисля, че баща ми ме обвинява дълбоко в сърцето си. Той просто се възползва от всеки шанс, за да бъде критичен. Не може да се сдържи. Защото да обвиняваш другите е по-лесно, отколкото да мислиш, че има за какво да обвиняваш себе си. — Тя се пресегна и сложи ръка върху неговата. — Но ти благодаря.

Крис обърна дланта си нагоре стисна нейната, преди да продължи:

— Какво друго се случва в живота ти? — попита той след малко. — Има ли Господин Правилен в картинката? Или Господин Неправилен?

Зоуи поклати глава.

— Няма време за любовен живот. Не мога да си вдигна главата от работа. А отгоре на всичко трябва да подготвя къщата за баба.

Крис стана да занесе чинията си до мивката.

— Ще ми кажеш, ако се нуждаеш от помощ, нали?

— Да. — Зоуи също стана. Чувстваше се облекчена, сякаш отношенията им най-после бяха станали такива, каквито по начало е трябвало да бъдат. Приятелство… нищо повече и нищо по-малко.

— Благодаря ти — каза Крис просто. — Ти си красива жена, Зоуи, и не говоря само за външността. Моля се на Господ да намериш правилния мъж един ден. Съжалявам, че ти попречих за това. — Той се пресегна към нея и тя се сгуши в прегръдката му. — Имах нужда да разбера дали още ме мразиш — каза Крис в косата й. — И толкова се радвам, че не ме мразиш.

— Никога не бих могла.

Вратата на кухнята се отвори и в рамката й застана някой. Прегръдката на Крис се разхлаби. Зоуи погледна, очаквайки да види Джъстин.

Алекс Нолан стоеше на прага с твърдо изсечено лице, без усмивка. В ограниченото пространство на кухнята той изглеждаше по-едър, отколкото Зоуи си го спомняше, по-заплашителен, и тя почти можеше да се закълне, че онези мигове, когато я бе държал в ръце, не са били нищо, освен сън. Когато леденият му поглед се плъзна по Зоуи, мълчанието му се изпълни с неможещо да се сбърка напрежение.

— Здравей — каза Зоуи. — Това е бившият ми съпруг, Крис Кели. Крис, това е Алекс Нолан. Той ще ремонтира къщата на езерото.

— Това още не се знае — обади се Алекс.

Като продължаваше да държи ръката си върху рамото на Зоуи, Крис му подаде ръка.

— Приятно ми е да се запознаем.

Алекс отвърна на ръкостискането делово, погледът му се върна на Зоуи.

— Ще мина друг път — произнесе той отсечено.

— Не, моля те, остани. Крис тъкмо си тръгваше. — Виждайки папката в ръката му, Зоуи попита: — Да не би това да са плановете? Искам да ги видя.

Алекс погледна към Крис. Макар изражението му да не издаваше нищо, във въздуха се усещаше чувство на враждебност.

— На острова ли живеете? — попита той.

— В Сиатъл. — Гласът на Крис прозвуча монотонно.

— Имате семейство тук?

— Само Зоуи.

Отговорът бе последван от мълчание, наежено като бодлива хвойна.

Крис свали ръката си от Зоуи и промърмори:

— Благодаря за закуската. И… за всичко останало.

— Грижи се за себе си — каза тя нежно.

Металическо издрънчаване проряза въздуха.

Алекс си играеше с ключовете си, показвайки явно нетърпение.

Крис размени със Зоуи таен поглед. Веждите му се вдигнаха и се събраха въпросително, сякаш искаше да попита: „Какъв му е проблемът?“

Тя не беше напълно сигурна, отвърна му с объркано въртене на главата.

Бившият й съпруг излезе от кухнята, затваряйки внимателно вратата след себе си.

Зоуи се обърна към Алекс. Той беше облечен по-небрежно, отколкото го бе виждала някога, в сива тениска и опръскани с боя дънки. Износените му дрехи му стояха добре, денимът падаше свободно около твърдите очертания на тялото му, тениската без ръкави разкриваше здрави и силни ръце.

— Искаш ли закуска? — попита го Зоуи.

— Не, благодаря. — Алекс отиде и остави чантата и ключовете си на масата, извади лист хартия от папката. — Няма да се бавя. Ще ти покажа няколко неща и ще ти оставя чертежите.

— Не бързам — каза Зоуи.

— Но аз бързам.

Лицето му се смръщи и между веждите му се вряза дълбока бръчка. Тя се изправи до него на масата, докато той разгъваше добросъвестно начертаните планове на помещенията.

Алекс заговори, без да я поглежда.

— По-късно ще ти донеса каталози, за да избереш мостри за довършителните работи. От колко време си разведена?

Зоуи примига объркано от внезапния въпрос.

— От няколко години.

Той не показа никаква реакция, само челюстите му се стегнаха.

— Бяхме приятели от гимназията — каза Зоуи. — Оказа се, че трябва да си останем приятели. Не бях виждала Крис отдавна. Тази сутрин се появи изневиделица.

— Какво правиш с бившия си съпруг си е твоя работа.

Зоуи не хареса начина, по който той го изрече.

— Не правя нищо с него. Ние сме разведени.

Раменете му се свиха вдървено.

— Много хора правят секс с бившите си.

Тя примига смаяно.

— Какъв е смисълът да спиш с някого, след като си се развел с него?

— Удобство. — При неразбиращия й поглед Алекс додаде: — Няма вечери, няма претенции, няма специални обноски. Еквивалентът на храна за вкъщи.

— Аз не обичам да си вземам храна за вкъщи — каза Зоуи обидено. — А това е най-лошата причина, която някога съм чувала — да правиш секс с някого, само защото е удобно. Това е… това е просто бълвоч.

Той вдигна вежди, каменното му изражение се стопи.

— Какво е бълвоч?

— Нещо, което не става за ядене. Винаги е ужасно. Като сушени картофи, преработено консервирано месо или яйчен продукт на прах.

Едното ъгълче на устата му се изви.

— Когато си достатъчно гладен, бълвочът не е толкова лош.

— Но не е истинска храна.

— На кого му пука? Телесна функция.

— Яденето?

— Говорех за секса — обясни той сухо. — Не всяко ядене — или сексуален акт — трябва да бъдат значимо преживяване.

— Не съм съгласна. За мен сексът е обвързване, доверие, честност, уважение…

— Исусе. — Той започна да се смее тихо, но не по приятен начин. — С такива стандарти лягала ли си някога?

Зоуи го изгледа възмутено.

Когато Алекс отвърна на погледа й, веселието му се беше стопило. Той подпря ръце на масата от двете й страни, телата им бяха близо, но не се докосваха. Дишането й стана плитко, а сърцето й заби в диво стакато.

Неговото лице беше над нейното, докосването на дъха му — хладно и сладко, като канелена дъвка.

— Никога ли не си правила секс заради самия секс?

Зоуи примига.

— Не съм сигурна, че разбирам какво имаш предвид — успя да произнесе тя.

— Имам предвид разбиващ секс с някого, за когото не даваш пукната пара. Груб, първичен секс, греховен във всяко отношение. Но не ти пука, защото ти е прекалено хубаво, за да спреш. Правиш нещо, което искаш, защото не е нужно да говориш за него след това. Без правила, без съжаления. Просто двама души в тъмното, които се чукат един друг по всички възможни начини.

За част от секундата развинтеното й въображение сграбчи идеята и в стомаха я прониза гореща тръпка. Можеше да почувства ударите на сърцето си в гърлото. Погледът на Алекс проследи очевидното пулсиране, преди да се върне към разширените й очи. С едно рязко движение той се отдръпна от нея.

— Трябва да опиташ някой път — посъветва я той хладно. — Изглежда бившият ти е свободен.

Зоуи прибра зад ухото си една къдрица и се зае да развързва престилката си.

— Крис не ме посети за това — каза накрая тя. — Току-що е скъсал с партньора си. Трябваше да поговори за това с някого.

— С теб. — Алекс й хвърли сардоничен поглед.

— Да — каза тя предпазливо, чувствайки приближаването на обида. — Защо да не е с мен?

— Жена, която изглежда като теб? Ако бившият ти цъфва тук да говори за проблемите си, скъпа тарталетке, това не е заради психологическото ти проникновение. Търси си сексуална плячка.

Преди тя да успее да отговори, таймерът иззвъня.

Жегната, Зоуи се изкуши да му заповяда да напусне стаята. Тя взе две кухненски ръкавици и отиде до фурната. Когато отвори вратичката, опияняващата миризма на горещ кейк се изля в ароматна пара от кайсии, ванилия и подправки. Вдъхвайки богатата сладост, Зоуи си помисли, че Алекс е най-циничният мъж, когото познава. Колко ли ужасно беше да гледаш света по начина, по който го правеше той.

Ако не беше такъв арогантен грубиян, може би щеше да изпита съжаление към него.

Като бръкна във фурната с две ръце, Зоуи хвана тежките дръжки на стоманената тава и я извади. Горещите краища на тавата се опряха до вътрешната страна на ръцете й и тя си пое остро дъх. Беше дотолкова свикнала с дребните кухненски злополуки, че не каза и дума, само остави спокойно съда върху плота.

Алекс на мига се материализира до нея.

— Какво стана?

— Нищо.

Погледът му се стрелна към зачервеното място на ръката й. Мръщейки се, той я дръпна към мивката и пусна студената вода.

— Дръж я под струята. Имаш ли аптечка за първа помощ?

— Да, но не е необходима.

— Къде се намира?

— В шкафа под мивката. — Зоуи се отдръпна с няколко сантиметра, така че той да отвори и да извади бялата пластмасова кутия. — Просто малко се изгорих — каза тя и дръпна ръката си, за да я огледа. — Дори не е станало мехурче.

Алекс хвана ръката й и я върна под студената вода.

— Дръж я тук.

— Преувеличаваш — каза му тя. — Виждаш ли белезите по дланите и ръцете ми? Всички готвачи имат белези. Това петно на лакътя ми — тя му показа свободната си ръка — стана, когато се опитах да подпра ръка на плота, забравих, че току-що съм сложила гореща тава там. — Тя посочи местата на лявата си ръка. — Тези белези тук пък са от ножове… от опитите ми да издълбая едно авокадо, което не беше достатъчно узряло… а това е от обезкостяването на риба.

— Защо не носиш предпазни дрехи? — поиска да знае той.

— Предполагам, че мога да облека готварско сако — каза Зоуи, — но в такива горещи дни няма да е много удобно.

— Трябват ти кевларени ръкавици за заваряване. Мога да ти дам.

Когато го изгледа развеселено, Зоуи разбра, че той не се шегуваше. Раздразнението й се изпари.

— Не мога да нося ръкавици за заварчици в кухнята — възрази тя.

— Трябва ти някаква защита. — Алекс взе свободната й ръка и я изследва с намръщено изражение, пръстите му се движеха от един белег към друг. — Никога не съм мислил, че готвенето е опасно — каза той. — С изключение на случаите, когато някой от братята ми или аз сме се опитвали да ядем нещо, сготвено от нас.

Докосването на пръстите му изпрати чувствени тръпки нагоре по ръката й.

— Никой от вас ли не може да готви?

— Сам не е чак толкова зле. Най-големият ни брат, Марк, се ограничава до правенето на кафе. Но в това го бива.

— А ти?

— Аз мога да измайсторя страхотна кухня. Но не мога да направя нищо ядливо в нея.

Зоуи не възрази, когато той сложи ръката й отново под водата. Беше я хванал, сякаш е ранена птица.

— Ти също имаш белези. — Зоуи се осмели да прокара върха на пръста си по една тънка линия отстрани на показалеца му. — От какво е?

— От фреза.

Пръстът й се премести върху друг заздравял белег, дълбока вдлъбнатина върху възглавничката на палеца.

— А този?

— От трион.

Зоуи примига.

— Повечето инциденти в дърводелството стават, когато се опитваш да пестиш време — каза Алекс. — Като например, когато трябва да сложиш греда, която да държи нещо на мястото му, докато правиш нещо рутинно. Но вместо да приключиш по-бързо, си плащаш за хитрината. — Той пусна ръката й и отвори аптечката, ровейки за парацетамол. — Къде държиш чашите?

— В шкафа над миялната.

Алекс извади една чаша за сок и я напълни с вода. Изсипа две таблетки в шепата на Зоуи и й подаде водата.

— Благодаря. Мисля, че вече съм по-добре.

— Остани така още малко. Последиците от изгарянето проличават няколко минути по-късно.

Зоуи примирено гледаше водата, докато тя се стичаше по кожата й. Алекс стоеше до нея, но не я докосна. За разлика от приятелското мълчание, което беше споделила с Крис, това беше напрегнато и наелектризиращо.

— Зоуи — прошепна той с дрезгав, тих глас. — Това, което ти казах по-рано… Държах се неприлично.

— Да, така е.

— Аз… извинявам се.

Допускайки, че той е човек, който рядко се извинява, и никога лесно, Зоуи омекна.

— Няма нищо.

В заредената тишина, която последва, тя усещаше остро присъствието на Алекс до себе си, равномерния му, дълбок дъх, контрастиращ на нейния. Той се пресегна да провери температурата на водата, ръката му беше мускулеста и покрита с тъмни косъмчета.

Тя погледна дискретно към съвършено очертания му профил, тъмната му красота на ангел, който краде удоволствията си отвсякъде, където може да ги намери. Намек за разпад — едва доловимите сенки под очите му, хлътналите страни — само го правеха да изглежда по-секси, елегантно смъртоносен. За афера с него не една жена би загърбила всеки идеал, който е имала.

Джъстин беше права — ако Зоуи искаше да започне да излиза на срещи отново, Алекс не беше мъжът, с който трябваше да започне. Но Зоуи предположи, че макар отиването в леглото с него да би се оказало неминуемо грешка, беше почти сигурно, че всяка жена би се радвала да я направи.

Продължителното оставяне на ръката й под студената вода изпрати студени тръпки през тялото й. Колкото повече се опитваше да им се съпротивлява, толкова по-силни ставаха.

— Имаш ли сако или някакво яке тук? — попита Алекс.

Тя поклати глава.

— Трябва да попитам Джъстин…

— Не — каза Зоуи мигновено. — Джъстин ще извика линейка и парамедици. Не я забърквай в това.

В очите му проблеснаха весели пламъчета.

— Хубаво. — Той сложи ръка на гърба й, топлината на дланта му проникна през тънкия плат на блузката й.

Зоуи затвори очи. След миг тя усети ръката на Алекс да се плъзга по раменете й. Той беше едър и топъл, тялото му излъчваше горещина. Приятна, пропита със слънце леко солена миризма витаеше около него.

— Трябва да ти кажа нещо — успя да произнесе тя. — За това откъде знам, че Крис не си е търсил сексуална плячка.

Ръката на Алекс се разхлаби.

— Не е моя…

— Причината да съм сигурна — каза тя, — е защото… — Тя се поколеба, думите се запряха в долната част на гърлото й. Алекс може да я обвиняваше за провала на брака й, както го направиха баща й и неговите роднини. Той можеше да я обиди, дори да бъде жесток. Или още по-лошо, изобщо да не му пука. Имаше само един начин да разбере.

Когато се насили да го каже, буцата се разкара и гърлото и гърдите й се изпълниха с топлина.

— Крис ме изостави заради друг мъж.