Кристина Дод
Близо до теб (9)

Осма глава

— Тя върви. Тя върви…

— Хайде, скъпа, обърни се, нека видя малко от това задниче.

— Стой. Ето я.

Тийг влезе в центъра по охрана. Момчетата се бяха събрали около един от мониторите, игнорирайки задълженията си, и издавайки звуци, които обикновено строителните работници издават, когато минава красива жена.

Тийг не се интересуваше. Това се случваше понякога — мъжете са си мъже, а наблюдението беше еднообразна работа, при която трябва да следиш невинни хора и да се опитваш да решиш дали са виновни, или не. Той изискваше само мъжете да се въздържат, когато жените, които е назначил са наоколо, а те бяха дяволски добри и някой все пак трябваше да се грижи за сигурността, докато те отправят възхитени погледи към прелестите на наблюдавания обект.

— Страхотно парче…

Тийг лениво затвори вратата.

— Има ли нещо, което изисква вниманието ми?

Коментарите и смехът замряха, хората му се сконфузиха и това предизвика неговото любопитство. Той си проби път в тълпата… и я видя.

Там, на монитора, Кейт вървеше.

Носеше пола, прилепнала розова пола с къдрички отдолу, които флиртуваха с коленете й и привличаха погледа на мъжа нагоре към финото й и закръглено дупе… стегнато в едни от най-малките прашки на земята.

Или поне се надяваше да е обула прашки. Със сигурност не виждаше знак за такива. Но момиче като нея никога не излизаше без бельо.

Дали?

Всъщност, тя си беше с голо дупе под тази пола. Това разпали въображението му.

— Виж, шефе. — Големия Боб посочи към екрана. — Хуанита я спира.

— По дяволите. — Тийг видя как Хуанита се представя.

Хуанита никога не бе позволявала инвалидната количка да я забави. С късата си кестенява коса и удобното си облекло тя патрулираше коридорите на сградата, вслушваше се в разговорите, гледайки невинно, трепкайки с големите си кафяви очи на съчувстващите, които й помагаха, и избягвайки онези, които се опитваха да я игнорират.

— Хуанита трябва да е чула слуховете за теб и мис Монтгомъри — каза Големия Боб. — Тази Хуанита… тя е най-добрата на етажа. Нищо не убягва от вниманието й.

— Да. — Тийг разхлаби вратовръзката си. — Знам. — Точно сега му се искаше да има неща, които й убягват.

Кейт хвана ръката на Хуанита, усмихна се и се заприказваха.

Защо не можеше животът да е лесен? Защо всичко трябваше да се обърква в любов, вина, секс и… е, добре де, сексът беше окей. Сексът беше страхотен. Но останалото от тези отвратителни емоции оставяше един мъж объркан, опитващ се да разбере какво да стори, за да направи жените си щастливи, и питайки се защо като виждаше Хуанита и Кейт заедно, изпитваше тази странна комбинация от ужас и удоволствие.

— Тръгват в различни посоки!

Слава богу. Защото сега можеше да се съсредоточи върху Кейт и тази пола, и тези гащички или пък липсата им.

Добре де, тя носеше това облекло тази сутрин, когато бяха напуснали тавана й, но тогава валеше, първия студен дъжд на тексаската есен, и тя бе облякла дъждобран. Когато отидоха в правителствената сграда, беше отишла да намери оператор — всеки път, когато намереше някой, който е в почивка, записваше части от репортажа за него.

Боже. Той подръпна вратовръзката си. Какво му ставаше? Не можеше да откъсне поглед от нея и строгата й жълто-кафява риза, както и от високите сандали, които добавяха допълнителни сантиметри към дългите й, стройни крака.

Сенатор Обърлин я забеляза. Тийг го наблюдаваше как се мотае в ъгъла на коридора, чакайки да я пресрещне, и как след това се престори на изненадан и доволен, че се е натъкнал на нея. Тийг се вбеси, когато видя сенатора да плъзга ръка около раменете й и да я прегръща уж бащински, докато се възползваше да надникне под блузата й. Но Кейт се измъкна изпод ръката му, извини се и продължи по пътя си.

Обърлин остана да гледа след нея.

— Не мога да не му призная — старецът има добър вкус. — Чън беше залепнал за монитора. — Страхотни крака, свързани с…

Тийг го хвана за яката и го залепи за стената, преди Чън да успее да си поеме въздух.

— Какво казваше?

— По дяволите. Сър. Забравих, че си тук. — Чън облещи очи. — Не исках да проявявам неуважение, сър. Никога не бих се заглеждал по твоята жена.

Тийг го блъсна отново в стената.

— Тя не е моя жена, тя е клиентка. — Той се обърна към другите мъже, които стояха смутени и объркани. — Докато се възхищавате на различните части на тялото й, господа, се надявам също така, че следите за подозрително поведение.

— Да, сър, следим! — докладва Големия Боб, сякаш Тийг му беше командир. — Няма нищо подозрително, сър! Не бива да се тревожите, че й хвърляме по едно око, сър! Правим всичко, което можем, сър!

Тийг пусна ризата на Чън.

— Добре, хубаво, връщайте се на работа. Мис Монтгомъри не ни е единствената грижа тук.

— Да, но е най-интересно да следим нея. — Големия Боб се усмихна лукаво. — Разбира се, не можем да те обвиним, че искаш сам да я следиш. Ако беше моя, щях да пребия всички, които я гледат.

— Тя не е моя и не бия никого заради нея — сопна се Тийг.

Чън се задави и разтърка гърлото си.

— Нищо не съм ти направил! — Когато веждите на всички в залата се вдигнаха, раздразнението на Тийг избухна: — Не ви плащам да се мотаете тук. Идете и хванете лошите.

— Да, сър.

— Да, Тийг.

Той видя как се подхилват, минавайки странично покрай него, и когато се обърна да погледне Големия Боб, Големия Боб посочи монитора извинително:

— Трябва да я наблюдавам през следващия час. Това ми е работата.

— Добре. — Тийг затвори вратата и се насочи към партера в Източното крило. Имаше малко работа с мис Без Бельо.

Двамата с Кейт бяха в странно примирие. Той живееше в дома й, купуваше храна за вкъщи, когато му беше редът, переше собствените си дрехи, спореше за това кой трябва да контролира дистанционното за телевизора. Първите два дни тя го гледаше предпазливо, сякаш очакваше от него онзи поглед, който да я накара да побегне. Но той беше внимателен и я караше кротко и нормално… въпреки че за него това не беше нормално — да бъде в апартамента на една жена, но не и в леглото й.

Но не й го каза. Не я целуна, докосваше я само случайно — въпреки че се стараеше да я докосва често — и беше възнаграден. Тя се отпусна и му позволи да се грижи за нея, а той се съсредоточи в това да се опитва да се държи спонтанно и безгрижно, така че да може да я пази от нейния преследвач. Изглежда успяваше и — странно — бе започнало да му харесва да живее с нея… дори без секс.

Не че искаше неговите хора да знаят това.

След като се запознаха с квалификациите му в сферата на безопасността, от фитнес салона на Кейт му бяха разрешили да води курса им по кикбокс. Всяка сутрин той работеше с дамите върху техните умения за самозащита — и ги харесваше. Никога всъщност не се беше занимавал с американски жени в естествената им среда. Беше ги виждал по улиците на Браунсвил. Беше ги охранявал, когато носеха най-красивите си диаманти. Беше излизал на срещи с тях, когато искаха да преживеят нещо забранено и вълнуващо. Но никога не му се беше случвало да се мотае сред тях и да ги слуша как бъбрят за децата си, как се оплакват от съпрузите си и работата си, как си казват една на друга колко добре изглеждат с тези два килограма отгоре. Те бяха наистина приятни и Кейт се приспособи добре в тази среда.

Всъщност, тя се приспособяваше добре навсякъде. Притежаваше дарбата да се адаптира, да я посрещат радушно, където отидеше, съпричастна по начин, който караше всички да я харесват. Дори Линда Нгуен изглежда я търпеше, а Линда беше същински автомат „Узи“.

Той зави зад ъгъла и видя Кейт.

Докато си играеше на съквартирант с нея, явно я беше убедил, че е безвреден като стар котарак, защото гледай я сега, носеше се по коридорите на тексаския сенат без гащички.

— Кейт!

Тя се обърна при звука на гласа му и се усмихна, сякаш беше доволна, че го вижда.

Той също беше дяволски доволен да я види. Прекалено доволен и въпреки това прекалено облекчен, че тя не се държи боязливо.

— Ела при мен.

Тя забърза към него и го последва до малкия кабинет за наблюдение. С нисък глас го попита:

— Забелязал ли си нещо?

— Сигурен съм.

— Във връзка с преследвача? Значи всичко свърши?

Той спря пред вратата и я погледна с раздразнение.

Тя стоеше с ръка на гърдите си, сякаш изпитваше облекчение. Доволна, че времето им заедно е свършило.

— Едва ли. — Той прокара картата си и отключи.

Хората му щяха да ги видят, че влизат. Щяха да предположат какво прави той. Щяха да се смеят и да се побутват.

Не го интересуваше. Някой ден сигурно щеше да го интересува, но точно сега трябваше да разбере какво носи Кейт под полата си. Всичко, свързано с нея, го интересуваше и той трябваше да види, да вкуси, да разбере…

Ядосан заради собствената си липса на контрол и обезумял от желание, й направи знак да влезе.

Вътре мониторите бяха втренчени в коридорите и компютрите жужаха, и тя се местеше от един на друг, понесла куфарчето си.

Той затвори след себе си, подсилената врата изщрака в металната рамка.

Тя се обърна да го погледне, леко наклонила глава, сякаш усещаше нещо в неговата необузданост. Изражението й беше озадачено. Не разбираше причината за настроението му.

Той се облегна на вратата, гърдите му се вдигаха и спускаха, когато я погледна… и я пожела.

Преди три вечери беше видяла убиеца в него.

Днес явно съзираше друг вид скот в негово лице, защото се изчерви. Сведе поглед. Той осъзна, че това е моментът, който доказваше дали я е уплашил отвъд всяко желание. Това беше основното доказателство — щеше ли да му позволи да я докосне интимно? Щеше ли да му повярва, че няма да я нарани?

Неуверена усмивка докосна устните й. Когато вдигна поглед, очите й бяха натежали, сънливи.

— Това ли е новината, която имаш да ми казваш? Или е нещо… друго?

Тя не се страхуваше. Тя също го желаеше.

Тийг се приближи толкова бързо, че тя нямаше време да се отдръпне. Нямаше място да се отдръпне. Той я блъсна към голата стена, притисна я с тялото си. Взе лицето й в ръце и я целуна. Разтвори устата й, без да губи време да намали съпротивата й с нежни докосвания на устните си и прошепнати думи на възхищение.

Сам не се разбираше. С нея губеше цялата си умелост и деликатност, ставаше примитивен, обхванат от похот и полудял от нужда.

Може би това виждаха в него момичетата.

Но Кейт му отвърна сякаш чувстваше същата нужда. Устата й се отвори под неговата. Тя обхвана главата му, плъзна ръце в косата му и го държеше неподвижно, както той нея. Целунаха се. Боже, как се целунаха! Езикът му опустошаваше устата й, а тя го смучеше толкова страстно, че го накара да си помисли, че може би тя иска да се любят точно толкова, колкото той.

Като наркотик вкусът й изпълни сетивата му, карайки го да иска повече. Тя миришеше на сапун, кехлибар и лавандула, на чисто, топло и скъпо. Гризна долната й устна, плъзна език по гладките ръбчета на зъбите й. Затворил очи, опита кожата на страните и клепачите й, и когато прокара устните си по челото й, ръцете му се плъзнаха по раменете и се спряха върху гърдите й.

Той обичаше женски гърди, във всякакви форми, всякакви размери, върху всяка жена и всяка жена.

Но гърдите на Кейт… когато ги обхвана, претегли ги, тези две красиви кръгли топки, и ги намери за по-красиви от всички други, които бе държал някога. Тя носеше сутиен, защо, по дяволите, носеше сутиен, когато ходеше с миниатюрни гащички, или пък изобщо без всякакви?

Но той не претендираше да познава жените, и по-точно тази тук с нейната интелигентност и остроумие.

Тя облегна глава на стената, разсейвайки го с гладката си дълга шия, и той побърза да завре нос в мекото местенце, впивайки зъби в кожата й.

Въздухът, който си пое, премина през него с вибрация и той притисна хълбоци към нейните, опитвайки се да облекчи напрежението в слабините си.

Нищо не можеше да го облекчи, освен това да я има.

Тя простена, сякаш я беше докарал до екстаз. Устните й бяха леко разтворени. Очите — затворени. Изглеждаше като жена, достигнала кулминацията.

Звукът, миризмата, гледката го тласкаха да задоволи любопитството, което го бе довело тук.

Нежно, много нежно обхвана дупето й. Платът се плъзна гладко под пръстите му. Толкова мек. Толкова женствен.

— Наранявам ли те? — Гласът му прозвуча дрезгаво.

— Не. — Тя отвори очи. Прониза го с възхитително синьо желание. — Не, изобщо не ме нараняваш.

Той можеше да бъде нежен. Можеше да бъде… неин.

Целуна я отново.

Или я вкуси, не беше сигурна. Това беше изследване, проверяване, сякаш искаше да знае всички неща. Като например дали е искала да отвърне на целувката му и как телата им ще се слеят, и дали двамата ще могат да останат прави, когато най-големият магнит в света се опитваше да избие земята под краката им и да ги хвърли в леглото. Отговорът беше „да“, „добре“, и бог знае, че тя също се надяваше да е така.

Защото когато телата им се сляха, наместиха се и се сляха отново, и когато устните им се докоснаха, разделиха се и се докоснаха отново, тя не искаше нищо толкова много, колкото да го блъсне на пода, да разкъса дрехите му и да го чука. Офертата, която й бе отправил мълчаливо първия път, когато го беше видяла — да я повлече във водовъртеж от секс и да й покаже насладите, докато тя се замае от удоволствие — избухна ярко толкова гореща, че тя се почувства изгорена, порочна, възхитителна.

Боже мили. Сякаш нямаше достатъчно трудности в живота, че сега трябваше да се появи и тази.

Тя неясно осъзна смушкването, когато той се притисна плътно към корема й, и когато разтърка бедра срещу него, Тийг я повдигна на пръсти. Ръцете му я изследваха. Откриха ластика на прашките й.

Смехът му прозвуча дрезгаво, когато каза:

— Би трябвало да се досетя.

— Да се досетиш какво? — Премаляла, тя го гледаше изпод клепки, сякаш бяха прекалено тежки, за да ги вдигне.

— Че ти винаги ще бъдеш лейди. — Той хвана брадичката й с ръце. Гласът му беше пресипнал шепот: — Когато ме желаеш, когато наистина бъдеш готова да ми се подчиниш, единственото, което трябва да направиш, е да оставиш гащичките си. И да ми кажеш, скъпа, че си го направила. Когато ми кажеш, аз ще съм твой толкова дълго, колкото ме желаеш.

Той по начало беше красив мъж, но сега с тези влажни устни и блестяща усмивка имаше лицето на любовник.

Въпреки това беше безмилостен.

Тя още сдържаше дъха си, когато й съобщи ултиматума. Ултиматум, който изискваше работа на мозъчните клетки, но всъщност Тийг и магичните му целувки бяха нарушили всичките й мисловни функции.

Тя впери очи в него и се опита да мисли, но реакцията й беше по-скоро инстинктивна, отколкото интелектуална.

Няма значение, че Тийг изглеждаше така, сякаш би паснал на живота й. Това беше илюзия.

Няма значение, че тя изпитваше толкова силна страст, че приличаше на любов.

Този човек беше опасен.

Знаеше го с костите си, както знаеше, че я желае. Беше го видяла върху лицето му. Знаеше също, че ако се поддаде, ако легне в неговото легло и преживее екстаза на докосването му, тя ще е наранената, когато той си тръгне.

Защото той щеше да си тръгне. Беше от мъжете, които оставят всяка жена, всеки път.

Без да се движи, той гледаше Кейт. Видя момента, в който тя реши да го отхвърли, и й каза:

— Вероятно си права. Не се държах професионално. Не трябваше да се докосваме. Залавянето на човека, който те преследва, е работа, а аз не чукам клиентките си. Но щеше да ни е толкова хубаво заедно. — Гласът му спадна до горещ шепот: — Толкова хубаво заедно.

* * *

Давайки си сметка за всички камери и очи, които бяха фиксирани върху нея под всякакъв ъгъл, Кейт тръгна по коридора. Лицето й пламтеше, пръстите й трепереха, но тя успя да възвърне достойнството си, докато стигна до дамската тоалетна.

Слава богу, че вътре нямаше никой, защото коленете й се подгъваха, и тя използва умивалника, за да се подпре.

Жената, която видя в огледалото, имаше подути устни, розови страни, трескав блясък в очите. Тази жена изглеждаше сякаш е стигнала до ръба на оргазма. И може би наистина беше.

И всичко това от една целувка. Или две.

От Тийг Рамос.

Простена тихо.

Досега беше имала връзки с бели мъже от средната и висшата класа, защото това бяха мъжете, които познаваше, мъжете, с които имаше общи неща. Произход, учение, религия. Но нямаше едно общо нещо с Тийг Рамос.

Тя се погледна отново, наплиска се с вода и попи лицето си с хартия.

Скъпите му дрехи му стояха перфектно, и той ги носеше сякаш е роден за тях. Гласът му беше дълбок, спокоен и мек, като уиски с лед, и използваше думите прецизно. Ръцете… ръцете му бяха съблазън: с широки длани, дълги пръсти, равни и чисти нокти. Ръце, които една жена си представя как я докарват до екстаз с докосването си.

Водата не охлади мислите й. Всъщност, почти се изненада, че огледалото не е покрито с пара. Искаше й се да беше. Искаше й се да не се налага да се гледа и да знае… да знае, че би се любила още там, в стаята за наблюдение, без да й пука за удобство или предпазни средства, или каквото и да било.

Явно си беше изгубила ума.

Тийг не беше роден с богатството, привилегиите, маниера на говорене, нито с чистотата. Когато искаше, изглеждаше като главорез, и му се получаваше толкова добре, че беше успял да я излъже.

Защото в един момент от живота си той наистина е бил точно такъв.

И това беше проблемът, нали? Никой от мъжете, с които Кейт беше спала — никой от мъжете, които дори само бе познавала — не знаеше как да бъде лош. Никой от тях не бе излъчвал толкова опияняващи вълни от сексуалност, че да иска да ги вдиша и да забрави всичко, което някога е знаела, защото това, което той щеше да й покаже, щеше да е по-добро, по… задоволяващо. Ако спеше с Тийг, никога нямаше да намери удоволствие с друг мъж.

Внезапно и с гняв тя хвърли хартията в боклука.

Да, преследваха я. Но тази вечер щеше да отиде на тържественото парти на сенатор Обърлин. Всички в Остин щяха да знаят, че тя е съобщила новината. Щяха да й подават информация или да се опитват да не й позволяват да стигне до истината. Трябваше да е нащрек. Не й трябваха конфликти от тези като с Тийг. Имаше нужда да се държи уверено, да покаже на света, на всички скептици, и най-важното — на Тийг Рамос — че е репортер на косъм от успеха.

А успехът нямаше да дойде от въздишки по Тийг, независимо колко привлекателен и неустоим можеше да бъде той.

Бяха нужни действия.

Като извади мобилния си телефон, тя набра номера на майка си:

— Трябва ми някой, с когото да изляза тази вечер. Мислиш ли, че Дийн Сандърс е зает?