Кели Маккейн
Боровинкови желания (6)

Глава 6

В събота следобед татко ни посрещна на автогара „Виктория“ в Лондон. Четиримата се прегърнахме (татко пророни няколко сълзи, които Саф не забеляза, а ние с Грейс се направихме, че не забелязваме).

— Добре изглеждаш, татко! — каза одобрително Саф и аз си спомних, че само двете с Грейс видяхме как той се преобразява от отчаян, занемарен и мръсен мъж в онзи татко, когото познавахме: с костюм, обувки и аромат на афтършейв.

Очаквахме, че ще отидем в апартамента му — добре де, гарсониерата, но той ни беше приготвил изненада. Масимо, собственикът на един прекрасен луксозен магазин за козметика, ни беше поканил да му представим новите продукти.

След представянето на нашата серия „Красавицата и плажът“ преди известно време, той беше направил огромна поръчка, така че тръгнахме натам много развълнувани. Всички, освен Грейс, която изглеждаше ужасена.

— Татко, срещата е в два часа, вече е дванайсет — ахна тя, — а ние дори не сме ти показали новите продукти и не сме прегледали цените!

— Ами какво чакаме, да се захващаме за работа — каза татко с усмивка.

Седнахме в едно италианско кафене малко по-надолу от автогарата, където ние си поръчахме панини (топли сандвичи), а татко — огромна порция спагети болонезе. Грейс го накара да си сложи хартиена салфетка, за да не потече сос по ризата му и да се изложи на представянето. Не можах да скрия усмивката си, като я гледах как се суети около него — знам колко смелост й беше нужна, за да му даде още един шанс.

Точно в два часа влязохме в магазина и бяхме посрещнати като стари приятели от самия Масимо — с по три целувки по бузите, както правят Марко и майка му. Той ни направи кафе на една суперлъскава кафемашина и ни поднесе бишкоти с шамфъстък и портокалова кора. Докато пиехме кафе, ни разказа, че серията „Красавицата и плажът“ била приета изключително добре от клиентите, а след това ние му представихме новата серия „Дъга“. Идеята много му хареса и най-вече червената ароматна пяна за баня и синьото масажно масло. Взе по десет от тях и по осем от всички останали, както и пет подаръчни комплекта.

Очите на Саф щяха да изскочат. Досега тя не беше идвала на представяния с нас и не беше виждала някой да купува такива количества. Грейс и татко също изглеждаха доволни. По време на обяда се бяха договорили, че шейсет поръчки ще са достатъчни. Слава богу, че успях да се въздържа и да не викна „ДА!“ и да затанцувам щастливо наоколо.

След това си побъбрихме с Масимо и той ни показа някои от новите продукти, които беше получил наскоро от други доставчици.

— Цветя, смесени с цитрус, са много модни в момента — каза той. — Ето, помиришете това.

— Цитрус, видя ли? — погледна ни Саф самодоволно.

Много скоро потънах в упойващите аромати на портокал, жасмин и…

— Това роза ли е? — попитах, като вдъхнах вълшебния аромат.

— Да — кимна Масимо впечатлен. — Това са безплатни мостри. Вземи ги, ако искаш.

После ни показа новата мъжка серия, която беше поръчал.

— Много добро качество има — похвали я той, — но скрабът им не ми харесва колкото вашият.

(Беше изложил нашия скраб за тяло от лайм и джинджифил с морска сол в мъжката секция, както и при дамските продукти, и той вече беше свършил).

Тогава погледнах Грейс, която ми се кокореше. След няколко секунди стоплих какво иска да ми каже.

— О, сигурна съм, че мога да ви направя още, няма проблем — казах аз.

— Прекрасно! — зарадва се Масимо. — Ще взема десет.

— Благодаря за подкрепата — каза татко.

— Това е чудесен продукт — каза Масимо — и за мен е удоволствие да насърча такъв талант като Аби. Млади хора като нея са бъдещето на козметичния бранш.

Ъмм… „БЪДЕЩЕТО“ и „КОЗМЕТИЧНИЯ БРАНШ“? Аз? Леле! Наоколо се разнесе камбанен звън. Представяте ли си? Започнах да създавам козметичните продукти на масата в кухнята с намерение да развеселя мама и сестрите ми, а сега стоях тук и ги продавах в един от най-елегантните магазини за козметика в Лондон. Загледах се в изложените продукти и се опитах да се държа нормално, без да изпадна в радостна истерия, придружена с бурен танц от щастие.

— Мъжете харчат ли много, за да се докарват? — чух гласа на Саф, който ме извади от транса.

— Да, и те държат да имат добър външен вид — каза Масимо с весела усмивка.

— Ето нещо, с което можем да се заемем в бъдеще — каза замислено Саф. — Бихме могли да създадем и мъжка серия. Хващам се на бас, че някои от хипитата, там, където живеем, не използват дори сапун!

— Ще се изненадате, но добрият външен вид сега е важен навсякъде.

— Може би някои от нашите продукти биха могли да бъдат предлагани и като унисекс… — каза Грейс замислено.

— Напомняш ми на самия мен на твоята възраст — обърна се Масимо към нея. — Винаги нащрек за нова възможност.

— Крушата не пада по-далеч от дървото — с гордост каза татко.

Грейс се изчерви до един трилион градуса, макар да се опитваше да изглежда равнодушна спрямо комплиментите. Добре че Масимо заговори отново и я спаси от неудобството.

— Предстои ми да подредя есенната витрина в мъжкия раздел и ако вие можете да приготвите нещо подходящо, задължително ще го включа. Много ми харесва вашата ароматна червена пяна за баня, но е малко сладникава за мъже, а и те не купуват много неща за вана.

Спогледахме се. Да ни поръчат продукт — това беше невероятна възможност! После видях, че татко и сестрите ми ме гледат в очакване веднага да предложа нещо.

Знам, че много от нещата, които устата ми сама произнася, са доста неудобни, но този път за разнообразие тя каза нещо разумно, а именно:

— Бихме могли да я предложим като душгел.

И когато Масимо закима одобрително, се сетих за кедровия аромат на Марко.

— И, мммм… бихме могли да запазим тамяна и джинджифила, тъй като те са онези дълбоки нюанси в червената пяна, които ти харесват, но да заменим сандаловото дърво с кедър и да добавим повече мускус и канела.

Тук успях да се спра и да не кажа „точно както мирише гаджето ми“.

Масимо се засмя.

— Никога не бих се сетил за тази комбинация, но звучи божествено. Ако разработиш нещо, изпрати ми мостра и ще видим.

— Добре… благодаря… — заекнах аз.

Масимо имаше среща по-късно, затова бързо оформихме поръчките, той плати депозита и се сбогувахме. Имах чувството, че не излизаме на улицата, а политаме.

— Това беше невероятно! — викна Саф в мига, в който се озовахме навън. — Той наистина харесва продуктите ни! Харесва нашата марка! Харесва и нас!

— Великолепно е, нали? — каза татко. — Когато върви добре, търговията е най-великата професия на света! И Масимо беше прав, вие всички сте много талантливи.

— А сега, ако нямате нищо против, аз отивам да съм истински талантлива някъде другаде — каза Саф, извади малко огледалце от чантата си и оправи косата и грима си. — Имам среща със Сабрина на „Кенсингтън Хай стрийт“, а след това ще вечеряме някъде с групата от класа по изкуство, така че не гответе вечеря за мен.

Тя си сложи още малко блясък на устните и ни помаха с ръка:

— Ще се видим около девет.

— Приятно прекарване! — махнах й и аз.

— Пази си чантата в метрото — викна след нея Грейс. — Това е Лондон.

— Да, където съм живяла през по-голямата част от живота си — отвърна й Саф през смях.

Аз, татко и Грейс тръгнахме към апартамента му. Мислех да се обадя на Ем и Зо, но се отказах. Последния път като се видяхме, ми беше едно такова особено. Струваше ми се, че животът ни беше тръгнал в различни посоки. Те не бяха същите или по-скоро те бяха, но аз вече не бях.

За щастие, Емили беше услужила на Саф със стария си телефон за уикенда, така че татко каза на Саф да му изпрати съобщение, като слезе от метрото на връщане, за да я посрещне на спирката. След това изчакахме да се качи на автобуса и й помахахме.

 

 

Щом влязохме в миниатюрното апартаментче на татко, с радост си отбелязах, че все още изглежда така, както го оставихме със Саф след бурната ни хигиенизираща акция.

Мама ми беше дала телефон с предплатена карта и аз се зарових в чантата да го намеря и да й се обадя. Най-накрая го напипах и на лицето ми цъфна широка усмивка. Марко ми беше пратил съобщение: „Погледни в страничния джоб на чантата си“. Погледнах и намерих пакетче лимонов дропс — точно като в онази песен „Под дъгата“. Пъхнах един бонбон в устата, дадох и на Грейс. Грижите ни май наистина се бяха стопили, както се пее в песента — успяхме да устоим на конкуренцията на новия спа център, лондонските поръчки скоро щяха да започнат да валят и може би щяхме да успеем да платим на господин Вулмер шестмесечен наем вместо тримесечен и това щеше да ни даде още по-голяма сигурност.

В пет и половина и тримата вече бяхме много гладни (дори татко, който изяде на обяд цял тон спагети) и затова аз се разрових в полупразния му хладилник и направих омлет с кашкавал и гъби и много препечени филийки.

След като се нахранихме, Грейс и татко се заеха с интернет страницата. Помогнах им колкото можах. Написах представяне за продуктите от новата серия, както и няколко встъпителни изречения, но към седем и половина се тръшнах на дивана пред телевизора, доволна, че ги виждам да работят глава до глава със сериозни и съсредоточени лица.

След около час звънецът на входната врата ни стресна. Беше Саф. Татко отиде да й отвори.

— Но, миличка, защо не ми прати съобщение? — вървеше той след нея към стаята. — Нали ти казах, че ще дойда да те посрещна?

— Нямаше нужда — измърмори тя и попита дали някой иска чай.

Двете с Грейс в един глас казахме „Дааа!“ и сестра ми се вмъкна в кухнята, но съдейки по блъскането, което се чуваше оттам, нещо не беше наред.

Грейс, изглежда, не забеляза нищо, защото двамата с татко отново се вторачиха в интернет страницата. Саф дойде и остави чайника, изгледа ги и отново се вмъкна в кухнята. Мълчаливо. Аз й благодарих за чая, но тя дори не чу или се направи, че не чу. Миг след това, съвсем изневиделица, се втурна отново в стаята и се развика.

— Е, не мислех, че ще забравиш толкова бързо, Грейс! Нямаш ли чувството, че предаваш мама, като си се сгушила така до него?

— Саф, какво ти става? — попита Грейс тревожно.

Но Саф не отговори, а се нахвърли върху татко:

— А ти си мислиш, че вече всичко е прекрасно, нали? Отново всички сме при теб, като че ли нищо не е било. И ти се промъкваш в новия ни бизнес — колко перфектно за теб!

За миг татко се втренчи изненадано в нея. Помислих, че ще каже нещо, за да я успокои, но вместо това и той избухна.

— Не! Без такива работи, Саф!

Грейс и аз се погледнахме разтревожено. Не беше типично за татко да крещи.

— Нищо не е прекрасно! — продължаваше той. — Нищо не е наред! Вие трите ми липсвате всяка секунда, всеки ден. Вие ми липсвате дори сега, когато сте тук, защото знам, че утре ще си идете и кой знае кога ще ви видя пак.

Саф се стъписа.

— Татко, аз…

Но думите се заизливаха като водопад от него.

— Съжалявам за всичко, което се случи, и се чувствам ужасно виновен. Бих искал да променя нещата, но не мога и това ме убива. И ако искаш да знаеш защо толкова съм се хвърлил във вашия бизнес, то е, защото отчаяно искам да направя всичко възможно той да бъде успешен. И… и… — Татко се запъна и поклати глава, като че ли нямаше смисъл вече да казва каквото и да било.

Но тогава се обади Грейс:

— Продължавай, татко — каза тя спокойно.

Той въздъхна и продължи:

— И се ужасявам, че ако сутрин, в мига, в който се събудя, не стана, не взема душ, не се обръсна и не се заловя с вашия бизнес, ще се върна там, където бях преди… Обратно в черната дупка, където се чувствах жалък и никому ненужен… Дори още по-лошо — имаше дни, в които не чувствах нищо, абсолютно нищо. А това беше едно много тъмно и страшно място, на което не искам да се връщам…

Сърцето ми заблъска, като чух думите му. Сетих се на какво приличаше апартаментчето му, когато го видях за пръв път — мръсно, бедно, с боклуци навсякъде и със спуснати завеси посред бял ден. Самият татко тогава беше в ужасно състояние — небръснат, с мръсни стари дрехи и с празен поглед.

И Саф беше с мен тогава и видя в какво състояние беше татко. За миг зърнах в очите й как и тя си спомня всичко това и се ужаси от себе си.

— Татко, съжалявам! Не исках да кажа това! — задърдори тя. — Думите някак сами излязоха от устата ми и самата аз не знаех, че у мен се таят подобни чувства. Обикновено не мисля такива неща за теб. Всичко това просто излезе, без да го искам, и…

— Не ти казах всичко това, за да ме съжаляваш, Саф — въздъхна татко. — Имаш пълно право да си ми ядосана. Казах го, защото е факт. — Той потърка челото си и въздъхна пак. — Мисля, че ще изляза да се поразходя. Само за няколко минути. Трябва ми малко време. Нямате нищо против, нали? — и излезе, без дори да вземе сакото си.

Мисля, че щеше да се разплаче, но не искаше да го видим.

Вратата се затръшна и Саф, Грейс и аз замръзнахме на местата си.

Най-накрая Грейс каза:

— Виж, Саф, не си права, че всичко е простено и забравено…

Саф се стовари на кушетката, аз се тръшнах до нея и я гушнах.

— Знам — отвърна тя. — Иска ми се да не бях казвала всичко това, но като ви видях… Гневът просто закипя в мен. Не го очаквах, честно! Мислех, че отдавна съм простила на татко, но вместо това гневът ме връхлетя… Ей така, изневиделица.

— Сигурно толкова много си искала всичко в семейството ни да е наред, че си приела, че е така — казах аз.

Саф сви рамене.

— Изглежда, съм много по-ядосана на татко, отколкото си мислех.

— Сигурно след излизането ти с твоите артистични колеги тази вечер, твоята същност на кралица на драмата беше събудена — пошегува се Грейс, опитвайки се да разведри Саф.

— Може и от това да е… — промърмори Саф. — Като видях приятелите си отново, разбрах колко много ми липсва животът тук. И се прибирам тук и ви виждам вас двете с татко да си седите, сякаш нищо не се е случило, след като той ми отне всичко! След като на нас ни отне всичко… и тогава гневът избухна в мен.

— Той не е можел да спаси бизнеса си — казах тихичко.

— Знам, но е можел да не ни лъже! Можел е да няма връзка с друга жена, можел е да не изоставя мама и да забрави да спомене, че къщата ни ще бъде взета от банката! — Гневът отново изпълни гласа й.

— Всички сме разстроени от случилото се — каза Грейс. — Но миналото не може да се промени и сега просто се опитваме да намерим начин да вървим напред, това е всичко.

— Знам — измънка Саф. — И знам, че татко наистина се старае, за да ни помогне и така да изкупи вината си. О, искаше ми се да не беше избухвал и той! Щеше да е по-добре да поговорим спокойно.

Почакахме малко, но татко не се върна. Стана студено, а ние не можехме да намерим откъде се включва отоплението, така че малко след десет се пъхнахме в старото изтърбушено легло с бодливата завивка и се сгушихме една в друга.

Саф и Грейс бързо заспаха, но аз не можах, защото те така царски се бяха разположили, че аз висях на ръба, но най-вече защото се тревожех за татко. И точно когато мислех да събудя сестрите си и да им предложа да се обадим в полицията, той тихичко влезе през вратата.

— Татко! — възкликнах с облекчение. — Слава богу! Нямаше те повече от час! Какво ли не ми мина през главата…

— Извинявай, мила! — прошепна той. — Имах нужда да проветря главата си и като започнах да вървя, не можах да се спра. Все още се боря с много неща от миналото… Знам, че и с вас е така и това не е извинение… но…

Аз се измъкнах от леглото и на пръсти приближих до него. Прегърнах го силно и му казах:

— Нали знаеш, че Саф не мисли това, което каза…

— Не, мисли го — прекъсна ме татко.

— Добре де, мисли го, но тя нямаше предвид само тези неща. Моля те, поговори с нея утре сутринта.

— Какво щях да правя без теб, Аби — прегърна ме татко.

— Няма нужда да се тревожиш за това, тъй като никога няма да си без мен — сгуших се в него.

— О, миличка… — започна той, но след това, изглежда, не намери повече думи, така че само се усмихвахме един на друг под оранжевата светлина на уличната лампа.

Сега като знаех, че татко е на сигурно място вкъщи, ме налегна такава умора, че трябваше веднага да легна и да се наспя. Грейс и Саф се бяха разположили на цялото легло и затова татко ме настани на дивана, а той легна на килима и се покри със сакото си, като обяви, че подът е най-доброто нещо за схванатия му гръб.

Е, както можете да си представите, в неделя сутринта всички бяхме леко сконфузени. Татко обаче беше решил да е весел и когато Саф се опита да му каже, че съжалява за вчера, той я прекъсна:

— Искам да се насладим на времето, което прекарваме заедно. С такова нетърпение чаках да дойдете. Хайде да си подарим една прекрасна сутрин, става ли?

— Става! — Саф въздъхна с облекчение.

— И така, автобусът ви е в два и половина, нали? А отвън ни очаква един голям и красив град — какво искате да правите?

— Магазини! — извика Саф.

Предсказуемо.

И след това всички започнахме да се надпреварваме да предлагаме обяд в „Уест енд“, кино, Окото на Лондон…

— За съжаление, всичко това не ни е по джоба — каза татко, — но знам къде може да се забавляваме много, и то безплатно. Хайде!

— Къде отиваме? — погледна го любопитно Саф.

— Изненада! — намигна й татко и дръпна маншета си, за да види колко е часът. Сребърното копче на ръкавела му звънна, а на мен сърцето ми се сви от мъка и радост едновременно. Ето го предишния ни татко — красив, елегантен и уверен.

— Приготвяйте си бързо нещата, автобусът е след десет минути — строи ни той.

Татко не обели и дума къде отиваме чак докато не слязохме от автобуса на „Ковънт гардън“. Хванахме се за ръце и се отправихме към препълнената пиаца.

— Воала! — разпери ръце татко. — Всички магазини, забавления и вкусна храна са на ваше разположение. А също и зей пазар, уличен театър и пирожки.

— Чудесна идея! — казах аз, а Саф веднага ме помъкна към „Оазис“.

Вътре пробвахме половината дрехи и много се смяхме, независимо че не си купихме нищо. В това време татко и Грейс разглеждаха книжарницата малко по-надолу по улицата. После се срещнахме и си взехме по едно кафе и пирожки, които изядохме, гледайки няколко гълтачи на саби и жонгльори, а след това и кратка, но чудесна комедия пред църквата.

После се поразходихме по различните нива на площада, като надничахме в малките магазинчета и по щандовете и разбира се, прекарахме часове в „Лъш“. Сякаш бях в рая, заобиколена от великолепните продукти.

Когато излязохме, Саф ни чакаше пред магазина и флиртуваше с погледи с някакво момче. То тъкмо тръгна към нея, когато татко се появи на вратата на магазина, разбра веднага какво става и му отправи такъв смъртоносен поглед, че момчето почти на бегом изчезна в обратната посока.

— О, много ти благодаря, татко! — нацупи се Саф.

— Никой не може да гледа моята принцеса по този начин — изръмжа татко, все още загледан в момчето, което изчезваше зад ъгъла.

Саф не можа да сдържи усмивката си, но се престори на сърдита за около още две секунди. После хвана татко за ръка и го помъкна към витрината на „Тед Бейкър“. Аз също се усмихнах, зарадвана, че между тях отново всичко е наред.

Двете с Грейс тръгнахме след тях, говорейки си кое най-много ни хареса в „Лъш“, и внезапно усетих да ме залива огромна вълна от щастие. Толкова много обичах шума и шарената навалица на Лондон! Ясно е, че и сестрите ми ги обичаха. Но някак вътре в себе си знаех, че не обичам Лондон толкова, колкото обичам Тотнес. Всъщност се радвах, че утре в училище ще видя Марко, а също Самър и Бен. Както и че ще се сгушим със сестрите ми на противния кафяв диван и ще слушаме мама да ни разказва какво се е случило в „Под дъгата“, докато ни нямаше.

Вече си представях как ще опаковам мъжкия душгел за магазина на Масимо и умирах от нетърпение да започна работа върху точната комбинация от масла, за да го направя с богат и наситен аромат и не можех да спра да се усмихвам. Пред мен се простираше целият Лондон и беше чудесно, но той не беше домът ми. Вече не. Домът ми беше „Под дъгата“, „Кавендиш хай“, Марко и приятелите ми… с една дума — прекрасният, макар и малко странен Тотнес.

В автобуса всички бяхме по-тихи от обичайното. Може би и сестрите ми, също като мен, си спомняха думите на Саф към татко, а може би просто си мислеха кога ще го видят отново.

По пътя към къщи настроените ни се вдигна и аз си представих как ще се зарадва мама, като й разкажем за посещението в магазина, за думите на Масимо за новата ни серия и затова, че поръча още лимоново-джинджифилов скраб, и най-важното и невероятно — че ми поръча да направя мъжки душгел. Към девет часа нахлухме у дома, нетърпеливи да споделим новините и заварихме мама, седнала на масата в кухнята, с празен поглед и съсипана от умора.

— Знаех си, че трябваше да остана да ти помагам! — извиках аз.

— Не говори глупости, мила! — сряза ме мама. — Просто съм изморена, това е. Радвам се, че отиде. А сега ми разкажете всичко!

Грейс направи подробен отчет за новите поръчки и за отзивите на Масимо, а Саф попита какво има за вечеря.

— О, дори не бях помислила за храна — погледна ни виновно мама. — Мога да ви направя едни бързи филийки с кашкавал…

— Саф ще се погрижи — спрях я аз.

— Да бе, Саф щяла да се погрижи! — измърмори сестра ми, но все пак отвори хладилника. — Саф да се погрижи, Саф, която беше толкова заета цял ден да изглежда фантастично и да е неустоима за момчетата. Аз съм изтощената!

Мама направи опит да се усмихне, но явно й беше трудно и се ограничи само до кимане, докато Грейс й разказваше колко ще ни струва душгелът. Сестрите ми очевидно смятаха, че мама е просто изморена, но аз имах чувството, че нещо не е наред, и започнах да се притеснявам. Струваше ми се, че е доста бледа и има вид на човек, който всеки миг ще избухне в сълзи.

— Мамо, ако нещо се е случило, щеше да ни кажеш, нали? — подпитах внимателно аз.

Тя въздъхна тежко и в очите й се появиха сълзи.

— О, Аби… Мислех да не ви казвам… поне до утре, но… днес видях това…

И тя бутна местния вестник пред мен. Голяма реклама на спа център „Рай“ заемаше цяла страница: „Половин цена за масаж на тяло плюс безплатен маникюр!“. Едва не се задавих от изненада.

— Копирали са нашата оферта! — ахна Саф. — Добре! Това е война! Тогава и ние ще предложим същото. Не, по-добре да подбием офертата им. Ще им покажем кои сме!

— Не можем да си го позволим! — спря я Грейс.

— А и вижте какво пише по-надолу. Искат да са сигурни, че няма да можем да се конкурираме с тях.

Саф зачете на глас:

— „Задължаваме се да предложим същата или по-ниска цена за всички процедури и промоционални оферти на който и да е козметичен салон в радиус от пет километра.“ — Сестра ми вдигна очи от вестника и извика: — Те имат предвид нас! Това е директна атака! Трябва да отидем при тях, мамо, и да поговорим. Не могат да го правят!

— Разбирам как се чувстваш, мила — въздъхна мама, — но формално погледнато, те не са направили нищо лошо, просто рекламират центъра си.

Саф понечи да каже нещо, но мама добави:

— Ще приличаме на пълни глупачки, ако се изправим пред тях и започнем да отправяме обвинения. Обещай ми да стоиш настрана, Саф!

Сестра ми не отговори, но мама закова поглед в нея и накрая Саф промърмори:

— Добре… Обещавам… — Но не изглеждаше никак доволна.

— Вестникът излезе в четвъртък и това обяснява случилото се — въздъхна мама.

— А какво се е случило? — попита Грейс.

— В четвъртък следобед имахме твърде малко клиенти и никакви обаждания за офертата ни, същото се повтори и в петък. Не ви казах, защото мислех, че е временно затишие и че много хора ще дойдат без резервация. Но… никой не дойде.

— Но ти ни каза, че всичко е наред! — възкликнах аз. — Питах те и в четвъртък, и в петък вечерта!

— Защо не ни каза, мамо? — погледна я и Грейс.

— Мислех, че няма основание за тревога — отвърна мама. — Бях сигурна, че ще има много клиенти в събота и че Емили постоянно ще е заета да прави маникюр. Все пак той е безплатен… Но една-единствена жена си записа час за събота, а в петък две клиентки, които бяха резервирали часове предварително, изобщо не се появиха, което беше още по-лошо. Бях приготвила всичко и… се почувствах ужасно, когато минутите изтекоха и аз разбрах, че няма да дойдат. А днес през целия ден бях сама и се ядосвах и се чудех какво да направим с този спа център „Рай“.

— Горкичката мама! — прегърнах я аз.

— Боя се, че ще стане по-лошо, Аби… Излязох да се поразходя из града, исках да се поразведря и видях, че те са залепили своите обяви директно върху нашите листовки.

— Нямат право да го правят! — възмути се Саф. — Няма да оставя нещата така. Отивам там и…

— Никъде няма да ходиш! — спря я мама. — Но те разбирам, Саф. И аз бях бясна. Бяха покрили нашите листовки не само по дърветата и стълбовете, а и по таблата за обяви, където има достатъчно място. Това е преднамерено и гадно!

Стоях и мислех за целия труд, който хвърлихме — Марко, който обиколи града с листовките, Бен, който отиде специално в Дартингтън, и Самър, която взе цял куп, за да ги закачи из селото, близо до тях… Имах чувството, че новият спа център ни атакува лично.

— Ако продължат така агресивно да ни избутват от пазара, се безпокоя, че… — започна мама, но гласът й секна, а очите й плувнаха.

Очаквахме да продължи, но тя поклати глава и сълзите потекоха по бузите й. Сърцето ми се сви и аз я прегърнах.

— Няма да спрат, докато не ни принудят да затворим салона — довърши Грейс.

Мама кимна, подсмърчайки.

— Наложи се да взема от парите за наема, за да платя на доставчика — промълви тя. — Мислех, че ще имаме достатъчно пари от седмичните постъпления, но след всичко това приходите ни са минимални. Намалих домакинския бюджет и поръчах само минимума от нови неща за „Под дъгата“, но въпреки това парите не стигнаха.

— Много са подли! — разгневи се Саф.

— Няма да им позволим да провалят всичко, за което се борихме! — заявих твърдо. — Имаме поръчки от Лондон, нали не сте забравили? А колкото до „Под дъгата“, трябва ни нова идея, за да привлечем клиенти. Нямам предвид нова оферта, която могат да подбият или да копират, а нещо различно — нещо, в което сме силни.

— Права си — почти успя да се усмихне мама.

— И какво например? — попита Грейс.

И трите се вторачиха в мен в очакване от устата ми да излезе спасителното блестящо предложение.

Но то не се появи. В този момент творческото ми мислене, изглежда, почиваше под завивките със слушалки в ушите и хич и не мислеше да се измъква от там. Разбрах, че и ние трябва да направим същото.

— Най-добре сега да поспим. Сигурна съм, че утре сутринта ще се събудим с някоя наистина добра идея.