Кели Маккейн
Боровинкови желания (4)

Глава 4

В понеделник сутринта ми трябваха часове, за да се приготвя за училище. Използвах нашия ароматен лавандулов душгел за успокоение, но дори и един камион от него не би могъл да ме успокои, защото бях толкова развълнувана, че ще виждам Марко, моето гадже, всеки ден, че място не можех да си намеря — ехааа! А и вече не се притеснявах толкова от откриването на новия спа център, защото имахме план как да се справим.

Облякох униформата си. Всъщност това е старата униформа на Самър. Даде ми я, когато дойдохме, за да не харчим пари за нова. Така че, естествено, униформата си беше доста готина, но аз я разкрасих още повече, като навих полата, вързах вратовръзката хлабаво, закачих няколко перлени гердана около нея и си сложих много гривни и шнолки. И естествено, както обикновено, около един тон сенки за очи в сиво и черно.

Мама едва не получи инфаркт, когато излязох от банята.

— Изглеждаш по-докарана, отколкото беше в събота вечерта! Аби, не отиваш на среща, нали знаеш? Надявам се, че няма да се разсейваш заради Марко в училище. Става въпрос за образованието ти.

Аз се усмихнах.

— Обещавам да съм перфектна ученичка — вдигнах ръка като за клетва аз и се спогледахме със Саф.

— Видях ви! — викна мама (естествено, тя никога не пропуска нищо). — Сериозно ти говоря, Аби! Училището не е любовен дворец.

— Любовен дворец? — повторих аз и потръпнах от ужас. — Мамо, откъде, за бога, ти дойде такова нещо на ум?

— Училището не е любовен дворец, Абигейл! — каза Саф с наставнически глас и мама се зарадва, че има някой на нейна страна, докато Саф не добави: — Училището е моден подиум.

Мама изпъшка.

— Колежът също — добави Саф. — Как изглеждам?

— Великолепно, естествено! Както винаги… — казах с въздишка.

Не е лесно да имаш зашеметяващата Саф за сестра и естествената красавица Самър за най-добра приятелка. Добре че имам известно самочувствие, иначе просто щях да искам да стоя скрита в тоалетната през цялото време с торба на главата.

А после стана още по-лошо, защото влезе Грейс. Тя изглеждаше толкова невероятно удивителна, че почти не я познахме.

Тя също си беше поразкрасила униформата и сигурно си беше сплела косата през нощта, защото сега падаше на раменете й на красиви, блестящи вълни.

— Леле, Грейс! — ахнах аз.

— Дръж се, 10-и клас! — извика Саф.

Очната линия и тушът правеха очите на Грейс големи и бляскави и бях сигурна, че мама ще забрани рокерското тъмнолилаво червило, но тя не каза нищо, освен:

— Мили боже, съкровище, изглеждаш прекрасно!

Грейс си позволи лека усмивка.

— Само защото съм си сложила малко червило, не означава, че нямам мозък.

— Никой не казва такова нещо, мила — увери я мама.

След това Грейс погледна Саф и една лека гримаса затрептя на лицето й.

— Какво? — попита Саф.

— О, нищо! — отвърна невинно Грейс и се пресегна за чантата си.

— Не, кажи де? — не я остави Саф.

Грейс въздъхна.

— Наистина ли ще излезеш с тази блузка? — попита с лека ирония тя. — Малко е… ами, парвенюшка.

Да, правилно разбрахте. Грейс каза това на Саф! На тази абсолютна кралица на модата Саф!

— Парвенюшка!? — повтори невярващо Саф. — Дори не разбирам какво ми казваш!

— Върза се! — викна Грейс, грабна последното парченце от тоста на Саф и изхвърча в коридора.

Изпратихме Саф до автобусната спирка за Пейнтън и двете с Грейс продължихме към училище. Хванахме се за ръце и вървяхме в крак, както правехме винаги. Днес наместо противните кафяви мокасини, които мама ме накара да обуя първия ден в новото училище, носех черни балетни пантофки, а Грейс беше успяла да се промъкне край мама с меките ботушки на Саф. Ако мама я беше видяла, щеше да припадне.

Днес всичко беше много по-различно от онзи ден преди няколко месеца, когато току-що бяхме пристигнали и отивахме за пръв път на училище. Сега, вместо да сме ужасени, че не познаваме никого, ние с Грейс ръсехме поздрави наляво и надясно още щом прекрачихме прага на училището.

Грейс забеляза приятелите си Мейзи и Арън до вратата на лавката и тръгна към тях. (Забелязах, че Арън зяпна, като видя сестра ми.)

А след това видях Марко да слиза от мотора на майка си и да си сваля каската. Сиена ми махна за поздрав, махнах и аз и си спомних как, когато я видях за пръв път да го докарва на училище, се панирах, защото си помислих, че е гадже на Марко. Тя е прекрасна — много млада, усмихната и жизнерадостна. Не знам какъв е баща му, защото не съм го виждала. От това, което съм чувала от Марко, Люк не се интересувал много от тях, само се появявал понякога и после отново изчезвал.

След като Сиена изфуча, а Марко тръгна към вратата, ужасно ми се прииска да изтичам към него с разтворени ръце, както по филмите влюбените тичат през поляната един към друг (а дали някога се случва наистина?). Но се заставих да вървя нормално, въпреки че краката ми се държаха странно, сякаш съм забравила как се върви. Като стигнах до него, не знаех дали да го целуна, дали да го гушна и изобщо какво да правя. Не исках да изглеждам като луда и да се нахвърля върху него, но от друга страна, исках всички, които все още не бяха научили по клюкарския телефон, че сме заедно, да го разберат.

Да си призная, онова, което всъщност исках, беше да направя един голям плакат с надпис „МАРКО МИ Е ГАДЖЕ“ и да го разнасям наоколо — но тогава определено щях да изглеждам откачено.

Мозъкът ми все още бръмчеше в опити да реша какво да правя, когато той ми отправи своята голяма, прекрасна, ленива усмивка и каза:

— Здрасти, Аби!

Прегърна ме през раменете и продължихме да вървим.

Ето! Това е! Перфектно! Защо аз не се сещам за нещо толкова просто!?

Звънецът би и като влязохме в класната стая, всеки, когото видяхме, каза по нещо за концерта в кафенето и колко добре е минал. И по нещо малко и за мен, но аз просто умирах от щастие, че вървя по коридора с най-готиното момче на випуска, което беше мое гадже (извинете, не мога да не го кажа пак!), но най-вече защото толкова се гордея с Марко. Концертът беше страхотен и той ми каза, че имат много посещения на страницата си и тонове възторжени коментари и снимки във фейсбук. Естествено, че не можех да не разгледам снимките на телефона на Самър преди проверката и видях, че бяха уловили топлата, забавна, осветена от свещи атмосфера.

След това се появи Бен и аз разказах за новия спа център. Самър много се притесни заради мен, а Бен и Марко не знаеха какво да кажат.

— Можем ли да направим нещо? — попита Самър.

— Надявах се да ми помогнете да направим няколко брошури — отвърнах аз. — Предлагаме безплатен маникюр с всеки масаж или грижи за тялото.

— Добра идея — кимна Самър. — На компютъра в кабинета по медии има снимки от салона, от онези, които правихме преди. Може да ги използваме и сега.

— Чудесно! — ухилих се аз. — Свободни ли сте през обедната почивка? Ще проверя дали можем да работим в кабинета тогава.

Бен и Самър бяха свободни, но Марко каза, че има репетиция с бандата, но че може да разнесе брошури по магазините след училище, да ги залепи по билбордове и по дърветата.

„Мога да разцелувам това момче“, помислих си аз. И почти го направих. Но точно тогава госпожа Ливис влезе в стаята. Вече бяхме 9А клас и освен че беше новата ни класна, тя щеше да ни преподава география и беше много мила. Първото нещо, за което започна да ни говори след проверката, беше предстоящата матура. Тя споменаваше тухли, изкачване на стъпала и разни други подобни неща, за да ни обясни, че тази година е много, много важна, въпреки че повечето изпити ще са чак догодина. Мислех, че само госпожа Ливис го прави, защото е наша класна, но до края на деня всички учители все за това ни говореха.

Когато отидох в учителската стая да поискам от господин Мак разрешение да работим в кабинета, той веднага подписа пропуски за мен, Бен и Самър за през обедната почивка. Дори каза да платя само стойността на хартията, така че брошурите щяха да ни излязат много по-евтино, отколкото да ги поръчаме в някоя печатница.

И така, след като звънецът би след часа по френски, тримата грабнахме по един сандвич от лавката и се отправихме натам. Първо скицирахме брошурите. След това ги отпечатахме на огромни А-3 гланцови листове на цветния принтер.

Докато работехме, забелязах, че няма и следа от каквото и да е неудобство между Самър и Бен. Бен се радваше, че изпълнява чисто мъжката работа да реже листовете А-3 на отделни брошурки с огромната остра като бръснач гилотина за хартия (господин Мак беше в кабинета и приготвяше разни неща за следващия час, така че той ни извади тази страшна машина от шкафа), а Самър и аз съвсем по женски поработихме над брошурите, така че „Под дъгата“ заприлича на рая на земята.

Почувствах се много по-добре, след като направихме нещо, за да се противопоставим на новия спа център, и започнах да се кикотя и да се държа глупаво и съвсем се изложих в часа по математика благодарение на неконтролируемата си уста.

Госпожа Крофт обяви, че започваме подготовка за първата част от изпитите още сега, и аз се чух да казвам: „Дааааа!“ много силно и всички се захилиха. Излагателство! Смятах само да го прошепна на Самър, за да се посмеем, но тъй като бях развълнувана и радостна заради „Шемет“, заради себе си, заради Марко, заради това, че сме гаджета, то излезе от устата ми със сила около милион децибела.

— Много се радвам, че сте толкова възторжена, госпожице Грийн — изгледа ме внимателно госпожа Крофт и аз, естествено, трябваше да се престоря, че е така, за да не ме скастри, и това ме накара да се сгърча още повече. Добре че Марко е в по-напредналата група (в която аз не съм, естествено), така че не стана свидетел на моето пълно излагателство!

И четиримата обаче бяхме заедно по английски. Това е един от любимите ми предмети и аз винаги внимавам в час, но да видя Марко отново след непоносимо дълга раздяла от точно четирийсет и шест минути, беше толкова вълнуващо, че започнахме да флиртуваме, да си шепнем и да си разменяме бележки. Накрая господин Кинг не издържа и въздъхна:

— Аби и Марко, нека го кажа по този начин и може би тогава и вие ще започнете да внимавате. И така, Марко, представи си, че Аби е Жулиета, а ти си Ромео и вие сте безумно влюбени един в друг, но семействата ви не ви позволяват да сте заедно и вие сте безутешни… Какво щеше да направиш, Марко?

— Ами, аз, ъъъ… ние… — измънка Марко.

Целият клас избухна в смях, даже аз, а той почервеня и след това започна усърдно да преписва от дъската.

В това време Самър и Бен, които седяха срещу нас, си говореха нещо, без да си записват каквото и да е. Ръцете им неволно се допряха, когато Самър отвори тетрадката си, и тя като опарена дръпна своята. Само аз забелязах, че малко се смути. Бен се престори, че не забелязва или пък, защото е момче, наистина не беше забелязал. Аз обаче не спирах да се чудя — тя наистина ли вече не се интересува от него? Може би притеснението, което забелязах у Самър, не е заради онова, което се случи на плажното парти, а защото тя все още го харесва. Мислех да я попитам направо, но после реших да изчакам и да видя какво ще стане. След недоразумението на плажното парти бях сигурна, че последното нещо, което иска Самър, е аз да се опитам отново да посреднича между нея и Бен, дори и ако все още го харесва.

През последното междучасие дадох по-голямата част от листовките на Марко (плюс целувката, която не получи по време на проверката!). Самър и Бен също взеха голям куп, за да ги разнесат из техните квартали.

С Грейс залепихме листовки на всеки стълб и дърво (за късмет имаше много кабарчета, останали от предишни обяви), които мярнахме по пътя към къщи. Не пропуснахме и нито една пощенска кутия, която видяхме. Като влязохме в „Под дъгата“, вече бях съвсем спокойна и щастлива. Доста бяхме преувеличили заплахата от новия спа център. Сигурна бях, че с нашия хитър маркетинг ще успеем да запазим клиентите си.

Показахме листовките на мама и Саф. И двете много ги харесаха, а Саф взе един куп, за да раздаде в колежа. Тя беше толкова щастлива от първия си учебен ден, че не спираше да говори за преподавателите, за другите момичета (и едно-две момчета) от курса, за това, какво ще учат, и още, и още, и още… Беше като неспирен водопад от думи, но за разлика от друг път, това още повече повдигна духа ни.

— Радвам се, че утре съм тук, за да ти помагам, мамо — каза накрая Саф. — С такава страхотна нова оферта и с тези готини брошурки съм сигурна, че телефонът ще загрее от звънене още рано сутринта.

Ухилих се щастливо. Бях сигурна, че ще е така.

 

 

Във вторник след училище Марко, Самър и Бен дойдоха с мен в „Под дъгата“. Момчетата щяха да ходят в града, а Самър — да ни помогне да подготвим мостри на продуктите от новата серия „Дъга“. И естествено, всички искахме да разберем какъв е бил ефектът от листовките.

Мама ни посрещна сияеща.

— Имаме вече седем резервации за новата оферта! — похвали се тя. — Благодаря ви! Благодаря ви, че направихте листовките и ги разнесохте из града.

— За нас беше удоволствие, госпожо Грийн — отвърна Бен.

Марко сви рамене и каза само: „Няма проблем“.

— Можем да останем и да помогнем с нещо друго, ако искате — предложи Бен.

— Ще трябва ли пак да си слагам мрежичка на косата? — сбърчи нос Марко.

Усмихнах се дяволито.

— Колкото и да ме радва тази гледка, днес ще минем без мрежички. Трябва само да приготвим мостри от всеки продукт, за да ги изпратим на татко. Най-важното е да се справим добре с цветовете и да изберем подходящи опаковки.

— Искаш да кажеш, че имате само момичешка работа с панделки и финтифлюшки и много „Оооо, помириши това! Не е ли божествено!?“ — изимитира ни Бен.

— В такъв случай, Бен, можем да пропуснем и да идем да хапнем бургери — предложи Марко. После ми отправи една великолепна усмивка и попита: — Не възразяваш, нали?

— Разбира се, че не! Нали няма да ми се сърдиш, че не идвам с теб?

— В никакъв случай! Знам колко е важен салонът.

— Коя си ти и какво си сторила на моето суетно, егоистично другарче Марко? — с престорена почуда викна Самър.

За да докаже, че си е същият, той я нарече „гаднярка“. След това аз го гушнах в най-дългата прегръдка, която можех да си позволя, без да изглеждам като абсолютна откачалка, и момчетата тръгнаха. Със Самър помогнахме на мама да приключи в „Под дъгата“ и после се качихме горе, където сестрите ми вече почистваха кухнята и подготвяха съдовете и съставките за мострените продукти. Като видяха Самър, те се разпищяха радостно и я прегърнаха. После, без да спираме да се кикотим и закачаме, се измихме и сложихме престилки и мрежички на косите.

След това мама, Саф и Грейс започнаха да натъкмяват цветовете на избраните продукти, а аз се заех да създам нашето ново боровинково масло за тяло. Тъй като не бях правила такова преди, а и нямах рецепта, която да следвам, действах малко на принципа проба-грешка. Направих хубава основа от масло от какао и ший, а после добавихме и боровинково масло. То е чудесно за суха кожа, но за съжаление, няма аромат и затова добавих от боровинковата есенция, която дойде със сутрешната поща. Накрая получих приятен, но ненатрапчив аромат. А маслото от медицинска лайка, смесено с айважива придаде чудесен индигов цвят на новия ни продукт.

— Знаеш ли — погледна ме по едно време Самър, — мислех как още бихте могли да рекламирате салона и ми дойде една идея. Вместо само да помагате на есенния базар, можете да направите свой собствен щанд.

— Прекрасна идея! — въодушеви се мама. — Бихте могли да направите още листовки, Аби, и да ги раздадете. А ако вземете и някои продукти за продажба, бихме могли да дадем примерно 20% от приходите за благотворителна кауза. О, надявам се да е достатъчно? Бих искала да дадем повече, но…

— Мамо, с нашите оскъдни печалби това си е наистина щедро — прекъсна я Грейс.

— 20% е чудесно — успокои я Самър.

— А ако намерим съставките безплатно… — започнах аз, — тогава бихме могли да създадем продукт специално за базара и да дадем цялата печалба за благотворителната кауза.

— Много добра идея, Аби, но откъде ще вземем съставките? — попита мама.

— Сигурна съм, че мога да убедя Том от плод и зеленчука да ни даде някои неща — каза Самър. — Нали си спомняте, че той ни позволи да направим снимки в магазина му? Той винаги е давал голям кашон с плодове и зеленчуци за томболата, така че съм сигурна, че ще се съгласи.

— Страхотно! — зарадвах се аз. — А какво ще кажете да измислим тема? Например „Боровинки“? Всички ги харесват.

— О, в такъв случай бихме могли да правим пресен боровинков нектар — каза Саф. — Разбира се, ако получим и безплатен кашон банани.

— А също и свежа боровинкова маска за лице — предложи Грейс. — Можем да я правим на място и така ще предложим и страхотно шоу на посетителите.

Саф се намръщи.

— Ще трябва да вземем и двата блендера! Никой няма да иска маска за лице в нектара си!

— Естествено, Саф! Не съм идиот! — тросна й се Грейс.

— Добре де! Не се пали! — върна й го Саф.

— Чудесна идея! — намеси се бързо мама, преди сестрите ми да се хванат за косите.

— Ще стане приказно! — плесна с ръце Самър. — И знаете ли, може да продаваме боровинкови желания! Ще вземем пакетчета за бонбони и ще сложим по десет боровинки във всяко и ще ги продаваме по една лира.

Тя се учуди, като видя тъпите ни погледи.

— Ъъъ… за какво става дума? — попита объркано Саф.

Самър ни изгледа също така объркано.

— Не знаете ли за боровинковите желания? — извика тя. — Мислех, че всички знаят. Е, добре, може би само моето откачено семейство знае. Винаги сме го правили още от малки. Изяждаш десет боровинки и си пожелаваш нещо, но трябва да го направиш на глас, иначе няма да се сбъдне. Сега като си мисля, сигурно така мама и татко са ни карали да изядем плодовете си, но се кълна, че действа всеки път. Веднъж получих велосипед, точно както си го пожелах.

— Това, че майка ти и бащата ти са чули желанието, сигурно е помогнало — ухили се Саф.

— Еха, това е страхотно, Самър! — казах аз. — Кои сме ние, че да знаем как действат мистериозните сили на вселената?

Казах го само за да подразня Грейс и наистина тя промърмори нещо като „дрънканици“ и се опита да ме перне с шпатулата, но тогава мама предложи:

— Веднага ще пробвам, макар че сигурно ще трябва да изям около двеста боровинки, за да се изпълни желанието ми новият спа център да изчезне.

— О, мамо, всичко ще се нареди! — успокоих я аз.

— Сигурна съм, мила — усмихна се тя. — Извинете ме, момичета, не исках да ви обезсърчавам. Малко съм уморена, това е. Беше доста натоварен ден… слава богу! И първата ми клиентка е в седем и половина утре сутринта. Попита ме дали може да дойде преди работа, а аз не исках да я връщам. Нужен ни е всеки клиент в този момент, особено когато имаме конкуренция.

— Защо не идеш да си вземеш една вана? — предложи Грейс. — Ние тук ще продължим. Боровинковото масло за тяло е готово, както и останалите продукти. Сега ще се заемем с опаковките. А когато излезеш от банята, ще дойдеш да видиш какво сме измислили.

Мама потисна една прозявка.

— Не бих ви оставила сами, но мисля, че трябва, защото иначе утре ще съм пълна развалина.

Мама пое към банята, а Самър, Саф, Грейс и аз започнахме да избираме опаковки. Решихме, че всички продукти трябва да са в прозрачни опаковки, за да се виждат цветовете. Слава богу, имахме голямо разнообразие от шишенца и бурканчета, които поръчахме още като откривахме салона. Сипахме боровинковото масло в разкошно стъклено бурканче със заоблено дъно.

— Леле, изглежда много стилно и скъпо! — възкликна Самър.

— Така и трябва при цената, която Грейс се кани да му сложи — засмях се аз.

Грейс прие думите ми като комплимент и гордо се усмихна.

— Не мислите ли, че ни трябват красиви, малки и стилни етикети, за да имат продуктите завършен вид? — попита Саф.

— Може ли да използваме твоите боровинкови желания за името, Самър? — попитах аз. — Масло за тяло „Боровинкови желания“ — как ви звучи, а?

Всички ентусиазирано приеха.

Скоро цялата ни нова серия „Дъга“ беше наслагана в подходящи шишенца и бурканчета и беше подредена на масата по цветове. В този момент мама излезе от банята. Изглеждаше много по-бодра от преди.

— О, изглеждат чудесно! — зарадва се тя.

— Остава само маслото за тяло да мине лабораторна проверка, тъй като е нов продукт, и сме готови — каза Грейс. — Саф ще го остави в козметичната лаборатория в Пейнтън утре.

— И ако всичко е наред, ще взема сертификата на връщане от колежа — добави Саф. — Така че ще сме готови да го дадем на татко заедно с всичко останало в края на седмицата.

— Страхотно! Вие, момичета, наистина се погрижихте за всичко — погледна ни мама с благодарност.

— Ей, знаете ли, мога да дойда и да правя маникюр на базара — предложи Саф. — На бас, че ще изкарам куп пари.

— Съжалявам, мила, но си ми нужна тук — спря я мама. — Имаш много клиенти за маникюр. Ти, Грейс, също ще ми трябваш, за да посрещаш клиентите и да им предлагаш продукти, след като са приключили с процедурите, иначе те просто си тръгват, без да разгледат.

В този момент отдолу се чу клаксон на рейндж ровър. Братът на Самър беше дошъл да я вземе. Сбогувахме се с куп прегръдки. (Бен е прав — държим се абсолютно момичешки!)

След като изпратихме Самър, седнахме около масата и започнахме да се любуваме на нашите нови продукти.

— Лондонските магазини много ще ги харесат — заяви възторжено Саф. — А ние ще трябва да помислим как да ги представим на клиентите си. Продуктите ни са уникални, не можеш просто да влезеш в кое да е място и да си ги купиш.

Усмихнахме се, защото всички знаехме, че „кое да е място“ означава новия спа център.

— Моите умни, чудесни момичета! — въздъхна мама, а Грейс се ухили:

— Знам, че отварянето на новия спа център не е най-добрата новина, но мисля, че се справихме със ситуацията. Направихме достатъчно, за да запазим клиентите си, а и се надявам да спечелим нови. Разбира се, лондонската част от бизнеса ни също ще се разрасне, така че скоро няма да разчитаме само на клиентите в салона.

Спогледахме и се усмихнахме. Щом предпазливата и внимателна Грейс смята, че нещата ще се оправят, тогава те със сигурност ще се оправят.