Кели Маккейн
Боровинкови желания (3)

Глава 3

В неделя сутринта всички се събудихме късно и след дълго моткане се събрахме в салона за седмичната си оперативка. През ваканцията я правехме в понеделник, но утре с Грейс започвахме училище и затова трябваше да се съберем днес. Друг път започвахме с преглед на продуктите, които трябва да направим или да поръчаме през следващата седмица — например коламаска или пили за нокти. Също така почиствахме основно кабините, зареждахме пералнята и вземахме нагоре онези плодове и зеленчуци, които вече бяха позавехнали, за да си направим супа или плодова салата от тях.

Първото нещо, за което заговорихме тази седмица обаче, беше как сме прекарали съботната вечер.

— Да не сме те чули повече да казваш, че ще заспиш в ъгъла в седем и половина. — Саф закова мама още в мига, в който се показа на вратата. — Та ти не се прибра почти до полунощ!

— Надявам се обаче вие да сте се прибрали навреме и… — започна мама.

— Бащата на Самър ме остави вкъщи към десет и двайсет, а Саф и Грейс се върнаха няколко минути след мен, точно в десет и половина, както обещаха — докладвах аз.

— Хайде, казвай, как беше? — не можа да сдържи нетърпението си Саф.

Мама се усмихна.

— Истински се радвам, че отидох. Приятелките на Триш са чудесни и много се смяхме. А вие, момичета, добре ли прекарахте?

Естествено, както се очакваше, Саф и Грейс не могли да изберат филм, затова хвърлили ези-тура малко преди да се изпотрепят. А когато казах, че Марко е написал песен за мен, мама и Саф изпаднаха в истерия. Дори Грейс се усмихна, преди да каже „колко опредметяващо жените“ е всичко това, разбира се.

Точно тогава камбанката на вратата дрънна и влезе Лиъм. Изглеждаше още по-мускулест и почернял след почивката на море (и една седмица купони на остров Ибиса).

— О, Ким, скитнице! — провикна се той. — По кое време се прибра снощи?!

— Ти знаеш, че съм излизала, само защото се прибра малко след мен — ухили се мама.

Той й смигна и продължи:

— Дойдох да видя онази тръба, дето тече. Дано мога да я оправя. Иначе ще трябва да викам приятеля ми Гордън да я погледне.

Лиъм е строител и ремонтира салона ни само на цената на материалите. Пак той накара Гордън да поправи и пералнята ни безплатно. Трябва да призная, че ако не беше Лиъм, „Под дъгата“ щеше да си остане само мечта.

— О, Лиъм, ти ни спасяваш живота. Само ми кажи кога имаш свободен час, за да ти се отблагодаря с масаж.

— Сега ти ме спасяваш, Ким! — усмихна се Лиъм.

После поседна при нас да си побъбрим малко. Попита мен и Грейс дали се радваме, че започваме училище отново (отговор: аз — развълнувана, защото ще виждам Марко всеки ден; Грейс — развълнувана заради клуба по математика и неограничените възможности за зубрене по принцип). След това поправи тръбата и тъкмо затвори вратата зад гърба си, когато телефонът иззвъня.

Знаехме, че е татко. Той звънеше, когато всички сме в салона, за да ни чуе. Изтичах да вдигна слушалката.

— Здрасти, тате! Как си?

— Бива, благодаря! Е, много ми липсвате, но се отвличам с работа. А ти как си, Аби?

— Животът ми е приличен, благодаря — заявих аз, като пренебрегнах хихикането на Саф. — Освен дето ми липсваш, разбира се…

— Исках само да чуя как сте и…

Татко, Грейс и аз през лятото направихме една луда обиколка по магазините на Кенсингтън и Челси, за да предложим на бутиците нашата специална козметична серия „Красавицата и плажът“. Татко отговаряше за доставката на поръчаните продукти.

— Почакай малко — спрях го аз. — Ето, включих говорителя.

— Чудесно! Здравейте, момичета!

— Здрасти, тате! — отговориха сестрите ми в хор.

В този момент влезе мама и аз тъкмо щях да кажа, че е тук, когато тя сложи пръст на устните си и ръка на ухото и аз реших, че ми казва, че иска само да слуша. Помислих, че това не е лоша идея, като се има предвид как с татко винаги започват да се карат, щом си заговорят. Грейс се беше разстроила страшно от кавгата им предишния път, когато татко дойде да ни види, и мама вероятно не искаше да рискува това да се случи отново.

— Е, имам някои добри новини — продължи татко. — Отново минах през магазините да видя какви са отзивите за продуктите. Клиентите много са харесали серията „Красавицата и плажът“ и скоро всичко ще бъде продадено, затова ми се искаше да помислим и да им предложим нови продукти. Естествено, няма нужда да им предлагаме отново летните продукти през есента, но може би вие ще предложите нещо есенно?

— Бихме могли — започнах аз и мозъкът ми забръмча като машина, пусната на бързи обороти, — но тогава напролет ще се сблъскаме със същия проблем.

— „Красавицата и плажът“ е жестока серия! — извика Саф.

— О, да, права си! — спрях я бързо аз. — И беше много подходяща за начало, защото беше сезонна серия — нещо ново и различно за магазините. Но сега, когато вече сме прекрачили прага, мисля, че трябва да предложим една основна козметична серия на „Под дъгата“.

— Много добра идея! Така ще си гарантираме присъствие в магазините през цялата година — похвали ме татко.

— Съгласна съм — кимна и Грейс. — А и винаги, когато решим, можем да представяме тематични серии, както и единични специални продукти.

— Ще трябва да помислим кои продукти да включим и да ти изпратим мостри за магазините. Как ти се струва? — попитах аз.

— Чудесно! Страхотно се справяте, момичета. Не мога да ви опиша колко се гордея с вас!

Хвърлих бърз поглед към мама и видях, че и тя се усмихва.

— Грейс ще кандидатства за програмата „Млад предприемач“ догодина — съобщи Саф.

— И ще спечели, сигурен съм!

Грейс направо светна, като чу думите на татко. А само допреди няколко седмици тя дори не говореше с него (и каза, че не иска да го вижда никога вече и че не се интересува от него). После двамата си поговориха за новата интернет страница, която правеха заедно, и беше чудесно да ги слушаме. Страницата трябваше да показва нашите продукти на управителите на магазините в Лондон, за да могат да поръчват мостри или да правят поръчки онлайн. Всичко това стана възможно, защото татко получи лаптоп от една организация, която подпомага безработни да стъпят отново на краката си, а пък Лиъм ни даде стария си лаптоп и ни позволи да ползваме безплатно неговия интернет. Това е чудесно, защото Грейс изчисли, че така спестяваме 40 лири на месец.

— Ура! Ще се изявим глобално! — извика Саф и се разтанцува.

— Е, не чак глобално — засмя се татко, — но бихме могли да се разпрострем на национално ниво!

Погледнах мама. Очаквах, че ще каже нещо във връзка с формата „ние“. Преди време заяви повече от ясно, че „Под дъгата“ е наша — моя, нейна, на Грейс и на Саф, и че татко е само доставчик. Но дори и да беше ядосана, не го показа.

— Чудесно! Да се захващаме тогава — каза татко. — Когато сте готови с основната линия, ще започнем с нея. И щом я завършите, ще я кача на интернет страницата, а междувременно ще проуча правните текстове, условията за връщане на стоки и други подобни. Мислех си също така да разширим продажбите в лондонските магазини. Оглеждам се за други райони, подобни на Кенсингтън и Челси — Марлибън например…

— Оооо, идвам с теб на представянето! — заяви Саф със светнали очи. — Обичам малките магазинчета на „Марлибън хай стрийт“.

— Ами, става, ако майка ти може да мине без теб… — започна татко.

Саф тъкмо щеше да я попита, но мама замаха с ръце и постави пръст на устните си. Явно все още искаше да се прави, че не е тук.

— Да, ще трябва да я питам, когато е тук, защото сега я няма — каза Саф по-дървено от истинско дърво. Сестра ми е най-лошата актриса на света.

— Мислех също така, че след като основната линия влезе в по-малките магазини и бутиците и ако получим добри отзиви и приходи, защо да не опитаме и с някои по-големи магазини — продължи татко. — „Либърти“ се слави с това, че използва малки художествени артикули, а „Селфриджис“…

— Какво? Онзи огромният ли, на „Оксфорд стрийт“? — ахнах аз и се опулих на телефона.

Татко се засмя.

— Да, Аби, точно тези гиганти имам предвид. Мислете мащабно, момичета!

И трите се закикотихме и се развълнувахме, като си помислихме докъде можем да стигнем с тази страхотно известна търговска верига. И едва тогава мама най-накрая се обади.

— Добра работа, Ал — каза простичко тя.

— Ким… — заекна татко малко сепнато. — Не знаех, че си там. Надявам се, не смяташ, че ви се меся… Всичко това са само идеи… — и той млъкна сконфузено. Явно очакваше мама да му се накара, че това е нашият бизнес и че той трябва да махне лъжливите си и измамни ръце от него.

Ние очаквахме същото.

Но в действителност мама каза само:

— Съвсем не, справяш се добре.

Всички я зяпнахме, като че ли я бяха подменили с някоя друга. После тя сви устни и добави:

— Ако беше толкова активен, когато собственият ти бизнес потъваше, вместо да си заравяш главата в пясъка и да се хванеш с онази никаквица, може би нещата сега…

Аз я изгледах предупредително и мама спря. Може би си спомни как разстрои Грейс предишния път.

— Виж, Ал, просто действай, това искам да кажа — завърши тя с въздишка.

— Хубаво… Благодаря… Чудесно… Ще действам. — Татко звучеше малко объркан, но доволен.

— Татко, мисля, че ще е добре да дойда да те видя — каза внезапно Грейс. — Трябва да поработим върху интернет страницата заедно.

— И аз бих искала да разгледаме заедно новата основна линия продукти, татко — намесих се нетърпеливо аз. — Е, след като я измислим, разбира се.

— Ако вие двете отивате в Лондон, идвам и аз! — заяви Саф. — Не съм виждала приятелите си, откакто се преместихме тук.

— Я чакайте! — изненада се мама. — Никой никъде няма да ходи! Заради училището можете да отидете само през уикенда, а тогава аз имам нужда от вас. В събота е лудница в „Под дъгата“, а и ти, Саф, имаш записани клиенти.

— О, стига, Ким, само за един ден е! Умирам да видя моите момичета! — намеси се татко.

Аз се сгърчих в очакване мама да се разяри. Но тя въздъхна дълбоко и каза:

— Всъщност те трябва да дойдат в събота и да се върнат в неделя, така че ще е за един цял уикенд, Ал, и ще ми е доста тежко да се справя сама тук след цяла седмица блъскане.

Всички я загледахме умолително, а Саф й хвърли най-сърцераздирателния поглед, който можете да си представите.

— Моля те, мамо! Не сме виждали татко от сума ти време!

Татко мъдро мълчеше.

— Вижте, не искам да заставам между вас и баща ви — въздъхна мама. — И е вярно, че трябва заедно да оправите нещата с онлайн поръчките, Грейс. Предполагам, че можете да тръгнете с ранния автобус в събота. А аз ще се справя някак… Все пак е само за един ден. Саф, ще се наложи да помолиш Емили да поеме клиентите ти. Не мога обаче да й платя много.

Саф се запозна с Емили в Деня на отворените врати в колежа и двете щяха да учат заедно там.

Саф се хвърли върху мама с писъци.

— Благодаря ти!!! Мамо, ти си жестока! А Емили няма да иска никакви пари, тя толкова много иска да трупа опит, че с удоволствие ще ме замести.

Грейс също изглеждаше доволна, но аз внезапно усетих някакво раздвоение. Не исках да оставям мама сама, но страшно исках да видя и татко. Той много ми липсваше. Винаги ми е липсвал, откакто ни напусна, въпреки че не спирах да му се ядосвам всеки божи ден от тогава. Погледнах мама, готова да й кажа, че няма да ида, но тя видя лицето ми и каза твърдо:

— Отиваш, Аби! Аз ще се оправя.

— Благодаря, Ким!

Мама не му отговори, но кимна с глава.

След разговора с татко бяхме толкова ентусиазирани, че веднага започнахме да мислим какви продукти да създадем специално за лондонските магазини. Саф предложи да се ориентираме към цитрусовата тема, а Грейс се чудеше дали не можем да представим различни етерични масла. Аз не отлепях очи от малките дъгички на ноктите си, докато ги слушах как спорят. И внезапно осъзнах, че ние си имаме собствена тема. Ами, да, нали се казваме „Под дъгата“!

— Дъга, естествено! — извиках аз. — Можем да направим по един продукт за всеки цвят, да ги сложим в подаръчни комплекти като дъга или да ги продаваме поотделно. Сигурна съм, че ще измислим нещо за всеки цвят, дори ако се наложи да се позанимаваме по-дълго, за да се получи перфектно.

— Фантастична идея! — грейна Саф. — Много по-добра от етеричните масла.

— Много по-добре и от цитрусите! — сопна й се Грейс.

И се започна едно подхвърляне на идеи, които Грейс записваше трескаво в тефтера си. Накрая се спряхме на пяна за вана „Гореща наслада“ — за червения цвят. Щяхме да използваме един естествен оцветител — боя, извлечена от корените на растението айважива, за да постигнем ярък и весел цвят.

За оранжево се спряхме на крема за ръце от моркови и невен, който винаги изчезваше мълниеносно от рафтовете на „Под дъгата“.

— Той е за хора, които постоянно работят в градината. Не е ли твърде специфичен този продукт? — намръщи се мама.

— Можем да променим описанието, да махнем текста за градинарите и градинарството и да напишем просто, че е подходящ за ръце със суха и напукана кожа — предложих аз. — Но ще трябва да добавим малко куркума и червен пипер, за да стане оранжев.

— Чудесно — промърмори Грейс, като продължаваше да пише в тефтера.

— Жълтото е лесно — каза Саф. — Нашият свеж лимонов душгел.

Явно нямаше да се откаже от цитрусовата тема. Но в случая бях съгласна с нея. Душгелът беше един от най-популярните ни продукти заради уханието на лимон, мандарини и грейпфрут, който нежно събуждаше сутрин дори и най-големите поспаланковци.

За зелено се спряхме на скраб за крака от маслинени костилки и решихме да добавим масло от медицинска лайка и куркума, за да направим цвета още по-ефектен. Маслото от медицинска лайка със своя син цвят беше перфектната добавка и към нашето прекрасно масажно масло (направено от евкалипт, мента, лавандула, чаено дърво, розмарин и мащерка) и щеше да му придаде перфектния цвят.

Готово!

— Индиговото е следващият цвят — каза мама.

— Какво е индигово всъщност? — сбърчи нос Саф. — Винаги съм се чудила.

И докато Грейс цъкаше възмутено с език, аз отидох до хладилната витрина и се върнах с кофичка боровинки.

— Ето това е цветът, виж!

Саф изгледа боровинките с удивление.

— О, аз мислех, че са просто много тъмносини.

— Нямаме обаче продукт в този цвят — каза мама. — Няма как да предложим на лондонските магазини боровинковата маска за лице, защото тя трябва да се държи в хладилника.

— Права си — намръщих се аз. — Може би ще измислим нещо друго. Боровинковото масло е чудесно за суха кожа, а в серията ни няма масло за тяло. Ясно е, че не можем да използваме пресни боровинки, но с есенции ще му придадем вкусен аромат, а с естествени оцветители ще постигнем и добър цвят индиго.

— Звучи чудесно — одобри Саф. — Може да добавим и масло от ший, за да стане още по-приятно.

Всички одобрихме маслото за тяло и минахме към последния цвят — виолетовия. Тук всичко беше ясно — лавандулови бомбички за баня с истински лавандулови цветчета. Те винаги са се продавали добре, а с цветчетата направо омагьосваха. Накрая решихме всеки продукт да носи името на цвета си — червено, жълто, синьо и т.н. Така темата за дъгата щеше да изпъкне още повече, а отдолу щяхме да напишем с по-дребен шрифт цялото име на продукта.

Сложих чайника на печката, а мама излезе да вземе кроасани от магазина на ъгъла. Тъкмо се връщах от кухничката с подноса с чашите, когато мама влезе. Изглеждаше не на себе си и беше бяла като тебешир, а вместо кроасани стискаше някаква брошура.

— О, не, кроасаните свършили ли са? — изписка Саф.

— Добре ли си? — погледна я разтревожено Грейс.

Внезапно ме връхлетя лошо предчувствие, като че ли тъмен облак се спусна отгоре ми и се настани в сърцето ми.

— Мамо! — изхриптях аз. — Какво става?

Но тя не каза нищо, само залитна към дивана и добре че Саф я подхвана, за да не се строполи.

Тъмнината около мен се сгъсти и аз оставих таблата с треперещи ръце на масата.

— Мамо, какво става? Да не е станала катастрофа?

Мама бавно поклати глава и после ми подаде брошурата. Ръцете й трепереха.

Един поглед ми беше достатъчен да видя какво пише (и защо мама е толкова разстроена) и също загубих дар слово.

— За бога! — сопна ни се Грейс и грабна брошурата от ръцете ми. — Какво може да е толкова ужасно, че… Ооо!

— Какво? — изгледа я Саф. — Хайде, Грейс, кажи какво става?

— „Сандертън“, онзи бутиков хотел по-надолу от нас… отворили са луксозен нов спа център и го рекламират — измънка Грейс. — Имат жестоки оферти.

Саф грабна брошурата и зачете на глас:

— „Сандертън“ има честта да ви представи новия си спа център. Доставете си удоволствие и опитайте някоя от нашите процедури в луксозна обстановка и с ултрамодерни съоръжения. Обещаваме ви невероятни преживявания.

— О, боже! Това е абсолютен кошмар! — възкликна тя.

И този път бях абсолютно, напълно, хиляда процента съгласна с нея.

— Не можем да се конкурираме с тях — промълви мама, когато най-накрая гласът й се върна. — Погледнете гърба на брошурата, предлагат всичко, което предлагаме и ние, но имат и басейн, и сауна, и парна баня. И на всичкото отгоре предлагат пакет услуги с обяд.

Усетих как се разтрепервам и ми става лошо, но се опитах да кажа нещо позитивно.

— Е, все пак ние не сме единственият салон за красота в Тотнес. Има голям спа център и в „Роял Девън“, но това никога не ни е пречило.

— Но те са много по-далече — сряза ме Грейс. — И на всичкото отгоре услугите, които предлагат, са само за гостите на хотела. А сега тези брошури са разпространени в магазините и се отнасят и за хората, които живеят тук. Отнасят се нашите клиенти, Аби!

— Аз дори не разбирам как могат да предлагат всички тези услуги на толкова ниски цени. — Мама беше разсипана. — Вижте само: „Масаж и грижи за лицето за 25 лири“. Ами това: „Безплатен маникюр, ако си поръчате педикюр“.

Грейс надникна в брошурата през рамото ми и повдигна вежди.

— Тези оферти са фалшиви, за да привлекат клиенти — каза тя. — Те не искат да печелят от тях, а се надяват клиентите да харчат за продукти и да поръчват допълнителни неща и процедури на по-висока цена. Това е като в големите хипермаркети, където продават фасул за 10 цента, а като влезеш да си го купиш, купуваш и други неща на стандартна, че и на по-висока цена. „Сандертън“ е част от верига, вероятно централният им офис покрива загубите.

Като чух това, усетих как коремът ми отиде в петите.

— Но как малък бизнес като нашия може да се конкурира с това? — заекнах аз.

— Не може! — отсече безмилостно Грейс.

И тогава си помислих, че наистина ще повърна. Тъкмо успяхме да стъпим на краката си, и над главата ни надвисна опасност, която можеше да ни смачка. През следващите дни трябваше да съберем пари за наема и какво щеше да стане, ако новият спа открадне клиентите ни? Как тогава щяхме да платим на господин Вулмер?

Настанихме се притеснени около масата, чаят ни изстиваше недокоснат, а кроасаните отдавна бяха забравени. Спа център „Рай“ отваряше в понеделник, а ние имахме чувството, че се задава ураган, от който няма къде да се скрием, и единственото, което можем да направим, е да чакаме, за да видим колко ще пострадаме.

Все още не бяхме почистили салона и не бяхме прегледали наличностите. Заехме се с това, но вече нямаше смях и шеги. Тътрехме се без настроение, а аз почти нямах сили да правя каквото и да било. Грейс си изкарваше яда на пода, което беше добре, защото той се нуждаеше от добро почистване, но Саф не правеше нищо, а само се подпираше на рецепцията, втренчена в списъка с наличностите.

Накрая мама вдигна глава и ни каза с твърд тон:

— Да свършваме и да се махаме от тук. Няма смисъл да висим и да чистим. Да идем до супера и да си вземем всичко необходимо за едно хубаво печено. Не сме готвили такова нещо, откакто дойдохме тук, а сега ми се яде точно това, сигурно защото и есента вече се усеща.

— Мамо, не можем да си сготвим изход от кризата — заяви Грейс.

— Знам — каза мама и я бутна с лакът, — но ми се иска да направим нещо заедно. А едно прилично ядене винаги помага нещата да изглеждат малко по-добре. Хайде, Грейси, ще си направим телешко.

Любимото на Грейс.

— Екстра! — грейна сестра ми. — Но само ако има и пудинг.

В два и половина, след много пазаруване, рязане, белене, пържене, варене и ъъъ… всичко, което се прави, когато приготвяте йоркширски пудинг, най-после седнахме около масата и изядохме първото ни печено, приготвено тук.

По средата на обяда, като се пресягах за моркови, забелязах, че тъмнината, която ме беше обхванала, малко просветля. А може би и печеното беше направило магия, защото, когато отново се сетих за проблема със спа център „Рай“ (за около стотен път), вместо да се почувствам зле, забелязах тъничък лъч надежда.

— Знаете ли, не можем да ги конкурираме с цените, но можем да направим собствена оферта и също да сложим брошурки в магазините.

— Добра идея — отбеляза мама. — Не можем просто да клекнем и да ги оставим да ни вземат клиентите.

— В никакъв случай! — съгласи се Саф.

— Трябва да помислим за нещо, което обаче няма да ни струва много, за да не почнем да губим — предупреди Грейс.

— Какво ще кажете за безплатен маникюр с всеки масаж или други грижи за тялото — предложих аз, — стойността е само времето на Саф, нали?

— Да — съгласи се Грейс. — Лакът за нокти не струва много.

— С радост ще правя толкова, колкото можете да запишете — ентусиазирано каза Саф.

— Аз пък ще се погрижа за брошурката. Може да я направим утре в училище. Самър ще ми помогне и съм сигурна, че господин Мак ще ни разреши да използваме кабинета, като му кажем за какво става въпрос.

— А после ще плъзнем по улиците и ще пръснем брошурите навсякъде! — извика Саф. — Ще покажем на това ново спа с кого си имат работа! Никой не бива да се закача с момичета Грийн!

— Трябва да е ясно, че ние не сме против тях. Ние просто рекламираме своя бизнес по професионален начин. Това е — каза мама, но все пак се усмихна насърчително на Саф.

Бяхме си купили и шоколадов чийзкейк, който мама извади тържествено от хладилника, докато ние разтребвахме масата. Беше страхотен и дори започнахме традиционния спор кой е взел по-голямо парче, което ме накара да се почувствам като в неделите, които прекарвахме в прекрасния ни дом в Илинг.

Е, почти…

Без татко нищо не беше същото, но може би щяхме да успеем да си създадем нови собствени традиции — например Саф да открадне малко от кейка на Грейс, докато тя не гледа, а после Грейс да я гони около масата.

След като прибрахме масата, Саф спомена, че по-късно може да иде в града, за да се види с Емили, но мама се отнесе строго родителски към тази идея.

— Никой няма да ходи никъде тази вечер! — тропна тя. — Утре е първият ви ден в училище или в колежа, в твоя случай, Саф, и искам всички да си легнете рано. А освен това сега излизаме на следобедна разходка извън града заедно, като семейство.

— Майтапиш се! — погледна я възмутено Саф.

Но мама не се шегуваше и скоро Саф вървеше заедно с нас по селския път, а после на връщане — през полето. И неочаквано дори за самата нея тя успя да направи всичко това, без да хленчи, и сега официално мога да заявя, че сестра ми може да мине покрай стадо овце, без да изпадне в паника, и без да казва, че я гледат странно и че ще я нападнат!

Саф остана с нас и вечерта, когато всички се тръшнахме на отвратителния кафяв диван с чаша горещ чай в ръце и гледахме любимото си предаване „Смущаващи тела“ на мъничкия телевизор.

След няколко минути мама въздъхна и каза:

— О, утре всички ме изоставяте и тръгвате по своите си пътища. „Под дъгата“ вече няма да е същата!

— Мамо, отиваме на училище, не на Тимбукту! — отрезви я Грейс. — Връщаме се следобед и ще ти помагаме. Както и през цялата събота.

— А аз ще съм с теб във вторник — напомни й Саф, — моя ден за стаж.

Мама се усмихна.

— Знам, но просто се чувствам странно… През цялото лято бяхме заедно — аз и моите момичета, а сега…

Тя прегърна Саф и мен, а аз прегърнах Грейс, така че всички се оказахме прегърнати. Колкото и да е чудно, никой не се заля с горещия чай.

— Леле, това това ли е, което си мисля, че е? — ахна Саф няколко секунди по-късно. — Горкият човек!

Всички вперихме очи в мъничкия телевизор и в мига, в който разбрахме кое е смущаващото, се разпищяхме, обърнахме глави и скрихме очите си с ръце. Помислих си, че ако имахме огромен телевизор и голямо кресло за всяка от нас, нямаше да ни е толкова забавно.