Кели Маккейн
Боровинкови желания (12)

Глава 12

В събота сутринта отворих очи с чувството, че съм спала само половин час. Бях прекарала нощта в премисляне на нещата, които трябваше да се свършат преди началото на специалния Ден за глезене и в изчисляване на колко пари са ни нужни още. В главата ми обаче не спираше да се върти въпросът „А ако не успеем да спечелим достатъчно?“ и трябваше постоянно да го избутвам в някой ъгъл.

Облякох розовата си униформа и си направих супер прическа и грим (никой не трябваше да забележи ужасните ми подпухнали очи). Поразчорлих си косата, вързах я на странична опашка и си сложих много брокат и шнолки.

Специалният Ден за глезене започваше в десет, но в девет мама, сестрите ми и аз вече бяхме в „Под дъгата“. Не бях успяла да направя торбичките с подаръчетата предната вечер — все се мотаеше някой наоколо и затова се надявах да успея да ги приготвя тайничко в една от кабините. Но след малко Ани паркира ленд ровъра пред салона и двамата с Джон започнаха да разтоварват щайга след щайга с растения.

Мама изумено попита какво, за бога, става тук и аз трябваше да й обясня. Сърцето ми биеше силно, а устата ми пресъхна.

— Ами… ъъъ… аз, Самър, Бен и Марко… ами искахме да съберем парите и… добавихме разни неща към програмата за днес…

— О, боже, Аби! Какво си направила? — измърмори мама, но си сложи една широка усмивка и помаха на Ани през прозореца.

Наложи ми се да обясня и за допълнителните неща, и за продажбата на продукти в училище, и за концерта, и за томболата и листовките.

— Сега разбирам защо през последните дни се появиха нови клиенти и защо продадохме още ваучери! — ахна мама. — И тъй като си го направила в училище, новият спа център не е усетил и не е отвърнал на удара. Аби, това не е за вярване!

— Трябваше да ни кажеш! — скара ми се Саф. — И аз можех да направя същото в колежа — да продам козметика, искам да кажа…

— А аз бих могла да помогна в училище — погледна ме обвинително Грейс.

И двете изглеждаха обидени и стомахът ми се сви още повече.

— Съжалявам, че го запазих в тайна — промърморих несигурно, а после погледнах към мама. — Но си мислех, че ако ти разбереш…

— Ще се опитам да те спра ли? Сигурно щях да го направя, признавам. Не искам да имаш фалшиви надежди. Става дума за много пари, а и наемът не е единствената причина за заминаването ни. Този нов спа…

— Знаех си, това ме притесняваше — прекъснах я аз. — Ти се предаваш още преди всичко да е свършило!

— Не се предавам, Аби! Просто съм реалистка — започна мама и тъкмо щяхме да се скараме, когато се намеси Грейс.

— Колко пари спечелихте? — попита сестра ми.

— С онези, които ти си отделила, имаме 1345 лири — докладвах аз. — Това включва и продажбата на допълнителните ваучери.

— Значи ни остава да продадем козметика за още 655 лири — каза Грейс, без дори да се замисли.

— Забравяш за парите от продажбите на Ани, за томболата и торбичките — казах аз.

— Сумата не е малка, но може пък и да успеем — погледна ме сестра ми.

— Дори и да успеем, ние се връщаме в Лондон! — заяви твърдо мама. — Не мога да откажа на Джанин в последната минута, а и парите не решават въпроса с новия спа. Хрумването ти е прекрасно, Аби, и се гордея, че си направила всичко това, за да спасиш салона, но няма начин да останем!

— Но аз…

— Съжалявам, мила! — прекъсна ме мама. — Всеки момент ще започнат да пристигат клиентите, ще говорим по-късно за това. А сега да се опитаме да направим този ден чудесен, става ли? Отивам да поздравя Ани като хората.

И преди да успея да кажа каквото и да било, тя излезе навън.

— Съжалявам, Аби! — прегърна ме Саф. — Това, което си направила, е удивително и аз съм с теб. Разбира се, че искаме да останем тук, нали, Грейс?

Грейс кимна.

— Но мама вече е решила и очевидно нищо няма да промени решението й — завърши Саф.

И тогава (направо не е за вярване!) Грейс ме прегърна! Представяте ли си?! Грейс!

— Още нищо не е свършило — каза ми тя. — Нека се съсредоточим върху изкарването на парите, а после ще се оправим с мама. И така, усмивки, момичета, и да действаме!

Саф също се гушна в нас, а аз здраво притиснах сестрите си.

— Въпреки че невинаги се разбираме, вие сте двете най-добри сестри на света! — прошепнах им аз. — Ще ми помогнете ли да направим подаръчните торбички?

— Разбира се! Да действаме!

Показах им продуктите, които бях приготвила, и се заехме с торбичките. После Саф приготви местата за масаж на главата и масата за маникюр в приемната, а Грейс напълни хладилната витрина с пресни плодове. Когато Самър се появи малко преди десет, вече бяхме почти готови с всичко. „Под дъгата“ никога не беше изглеждала по-красиво.

Няколко минути по-късно в салона влезе Бен. Двамата със Самър се прегърнаха, а после се целунаха по онзи специален начин, по който се целуват гаджетата, и Грейс извика едно „Оооооо!“, а Самър попита какво става.

След малко дойде и Марко, но не получи целувка по устните, защото в този момент мама се показа от кухничката.

— О, привет, миличък! — поздрави го тя, а после се обърна към мен: — Аби, може ли да намериш информацията за продуктите, която беше приготвила за Лондон, и да я сложиш в папката с другите сертификати от лабораториите, в случай че някой пожелае да научи повече подробности — и после хукна да вземе хавлиите от сушилнята.

Оставих Бен и Самър да довършат подреждането на продуктите върху малката масичка, а аз се мушнах под плота на рецепцията, за да намеря чантата, която носихме в Лондон. Като извадих папката с информацията, нещо хлъзгаво залепна за ръката ми. За миг се уплаших да не е някоя умряла хлебарка и тръснах ръка, за да падне на пода, но не беше хлебарка, а някакво лепкаво, жълто овално нещо, покрито с мъхчета.

О! Това беше лимоново драже!

Вгледах се в него и си спомних как Марко тайно беше пъхнал бонбони в чантата ми, за да ги намеря, като пристигна в Лондон. Сигурно някой от тях беше изпаднал и се беше превърнал в това.

Спомних си за всички онези прекрасни моменти, които изживяхме с Марко — за разходките ни на Вайа Айлънд, за кафенето, за бургерите в „Рокет“, за съвместната ни работа в клас (по-скоро флиртуването в клас), за боядисването и подреждането на мебелите в „Под дъгата“, за деня на откриването, за това, как Саф ме остави да му направя маникюр в една от кабините, вечерята у тях с прекрасната му майка…

Втурнах се през приемната на салона и се хвърлих на врата му.

— Ще останете, ще видиш! — прошепна ми той и здраво ме прегърна.

— Готови ли са всички? — попита мама в този момент.

— Да! — отговорихме в хор.

— Ами тогава… Време е за шоу! — обяви тя.

Десет минути по-късно „Под дъгата“ се късаше по шевовете от народ. Ани въртеше бурна търговия на своя щанд за сладки и растения, а Мейзи и Арън продаваха готовите комплекти и отделни продукти.

Саф бутна в ръцете ми таблата със сокове, тъй като трябваше да се заеме с маникюра. Джес, Бекс и Рейчъл от нетбола се бяха скупчили около малката й масичка. Мейвис от магазина за риба и картофки на главната улица също беше тук, а Флори, жената на зарзаватчията, и Сю от кафенето разглеждаха мострите на продуктите, изложени на масичката.

Том влезе в салона с огромен кашон плодове и зеленчуци — подарък за соковете (Самър го беше помолила за това). Лиъм взе кашона от ръцете му и сърдечно му благодари. Забелязах и няколко съученички от училището, както и преподавателката на Саф от колежа, която си говореше с Емили. Емили не остана гостенка за дълго обаче. Още не беше изпила сока си, когато й се наложи да отиде при Саф, за да й помага, защото опашката за маникюр стана огромна.

Марко също получи задача — да донесе масажната маса и да подреди нещата за демонстрацията.

Мама първо смяташе да прави демонстрацията в кабината, но се събраха прекалено много хора и нямаше да има място за всички. Като мина с тежката маса край мен, Марко изглеждаше много доволен от себе си, а Самър се засмя и го подкачи:

— О, слава богу, най-после получи мъжка работа!

Грейс усилено маркираше продажбите на касата, но вдигна глава и ми викна:

— Аби, ще намериш ли мама? Време е за демонстрацията, а нея я няма никаква.

Открих я в кухничката да реди допълнителните чаши, които донесе Ани.

— Мамо, време е за…

— Първо трябва да свърша тук — промърмори тя. После ме погледна и проплака: — О, Аби, има толкова много хора! Искаше ми се да не се бях захващала с това. Какво ще стане, ако объркам нещо?

— Всичко ще е наред — успокоих я аз. — Остави чашите. Знам, че ще се справиш, мамо!

Хванах я нежно за ръка и като малко дете я поведох първо към рецепцията, а после и към масажната маса.

Лиъм забеляза ужасената физиономия на мама и каза:

— Всичко ще е наред, Ким! — и преди тя да успее да се скрие отново, той я прегърна.

В този момент в салона влязоха трима души. Не приличаха на клиенти. Първо, защото двамата бяха мъже. И второ, защото единият носеше огромна кинокамера на рамо, а другият се бореше да вкара грамаден микрофон през вратата.

— Леле! Те дойдоха — възкликнах аз. — Хората от „Какво се случва около нас“ са тук!

— Привет, аз съм Джена Харис — усмихна се жената и тръгна към нас.

Красивата й зелена копринена рокля потрепваше при всяка крачка. Тя се приближи до мама и протегна ръка.

— Идвате точно навреме — каза Лиъм. — Ким тъкмо се канеше да започне демонстрацията на масажа.

— О, не! Не и пред телевизията! — паникьоса се мама, но Лиъм не й обърна внимание, плесна с ръце, за да привлече вниманието на всички и извика:

— Дами, ако обичате, елате насам! Ким ще ви покаже основите на масажната техника, така че скоро ще можете да дарявате любимите си хора с божествено преживяване по всяко време на седмицата.

След това свали ризата си презглава сред одобрителните възгласи на клиентките, препаса една хавлия на кръста, измъкна се от дънките си и легна на масата.

Мама приглади униформата и косата си и пое дълбоко въздух. После се усмихна и каза:

— Най-важното нещо е да се уверим, че на клиента му е топло и удобно…

И след това тя продължи да говори, докато масажираше ключови места и точки и обясняваше кои етерични масла са най-подходящи за релаксация. Скоро мама забрави, че е нервна, забрави и за телевизионния екип и си говореше, както би го правила, ако в стаята са само най-близките й приятели. Всички наоколо попиваха думите й. Когато свърши, гръмнаха оглушителни аплодисменти и одобрителни възгласи. Лиъм също получи своя дял.

Настъпи кратка пауза и аз се огледах с недоумение, но в този момент се сетих, че е мой ред да говоря за продуктите, и коремът ми се сви. Имах чувството, че ще припадна от притеснение, затова набързо убедих Саф да го направи вместо мен. Като казвам убедих, нямаше нужда от много думи. Само трябваше да й хвърля един поглед „помощ!“ и тя дойде, като си сложи малко блясък за устни и бухна косата си.

Саф беше направо брилянтна, разбира се, а след като приключи и по време на обяда продуктите, които тя демонстрира, направо започнаха да летят от рафтовете. Саф изглеждаше толкова доволна от себе си, че мислех, че всеки момент ще започне да раздава автографи, но тя веднага се върна на масичката за маникюр, седна до Емили и повика следващата клиентка от списъка (преподавателката им от колежа предложи да го направят, за да не стоят прави хората, докато чакат да им дойде редът).

— Може би телевизионното шоу ще те вземе за водеща — подкачих я аз след малко, като й занесох нещата, които поискаха — нова опаковка спрей за бързо съхнене на лак и шишенце лак за нокти „Черна череша“.

— Не, сега определено искам да съм козметичка! — засмя се тя. — Е, да притежавам верига от козметични салони, все пак, и да ме водят със самолет в Холивуд специално, за да разкрасявам звездите.

Аз също се засмях.

— Знаеш ли? Напълно съм сигурна, че това ще стане! — и хукнах към стъклените рафтове, които бяха останали почти празни — ароматната пяна за вана беше свършила, а също и кремът за ръце от моркови и невен (Ани го препоръчваше горещо на всички), купата с лимонови и портокалови сапунчета във формата на звездички също беше полупразна. Забелязах, че и хладилната витрина е поопоскана, и пратих Грейс горе да вземе последния кашон със свежа маска за лице от хладилника в апартамента.

Мама дотича с ръце, пълни с продукти, които някой си беше избрал, и ги остави на плота на рецепцията.

— За госпожа Кларидж са, възрастната дама на канапето. Моля те, маркирай ги и тъй като хората вече почти привършиха с обяда, ела да ми помогнеш да приготвим кафетата. А и Джейн питаше дали има още от бомбичките за баня от роза и здравец… Ох, краката вече не ме държат — засмя се мама, но изглеждаше по-щастлива от всякога.

Докато Саф и мама сервираха чай и кафе, двете с Грейс пресметнахме колко пари сме спечелили дотук (добре де, Грейс смяташе, а аз само гледах).

— От сутринта до сега 302 лири, трябват ни още 353 — каза Грейс развълнувано. — Ако продължим да продаваме продукти и билети за томболата до края на деня, заедно с парите от Анините растения и сладки, може и да ги съберем. А и дори да не са всички необходими пари, ако мама се съгласи да останем, ще спестим нужното през следващата седмица.

— Това е фантастично и… — започнах аз, но в този миг сърцето ми се сви. На вратата седеше една позната фигура с ужасна шарена риза.

Господин Вулмер!

Без да каже и дума, той се натресе в салона. Мама тъкмо излизаше от кухничката с поднос с кафе и за малко да го изпусне.

— Какво прави той тук?! — изсъска тя.

Подаде подноса на Мейзи и тръгна към господин Вулмер.

— Ако сте дошъл за безплатна процедура, нямате късмет! — сопна му се тя.

— Не съм дошъл за процедура — изгледа я нагло той. — Дойдох за наема си.

Втрещихме се.

— Но уговорката ни е за следващата седмица… — заекнах аз.

— Не е честно! — викна Грейс.

— Какво става? — Лиъм застана до мама. — Искаш ли той да си иде? — обърна се той към нея.

— Иска си парите за наема — промълви мама.

— А ние ги нямаме… Не всичките… Не още… — каза Грейс възможно най-мило. — Ако дойдете следващата седмица, господин Вулмер, както се договорихме…

— Не може! Утре заминавам за Малага! — отсече той. — Щом не можете да платите сега, прекратявам договора. Това е мое право!

Внезапно ни обгърна облак тишина и аз видях, че всички очи са вперени в нас. В този момент бях сигурна, че всичко свършва. Погледнах Марко, видях болката на лицето му и разбрах, че и той мисли същото.

Мама пристъпи към господин Вулмер и приглади униформата си. Бях сигурна, че сега ще каже, че няма значение, че ще прекрати договора, защото така и така си тръгваме утре. Тя се изправи пред него, погледна го право в очите и за изненада на всички заяви:

— Няма да ходим никъде!

Зяпнах.

— Но, мамо, ние нямаме…

— Права си, Аби! — прекъсна ме тя. — Права си, че цялата магия и вдъхновението за нашите продукти идва оттук. Беше ни толкова трудно в последните месеци, че аз не го забелязах. Но сега виждам колко обич и подкрепа получаваме тук от всички вас. Ние вече свикнахме с Тотнес и се чувстваме у дома си. Така че — не, не се предаваме, не и до последната минута!

Господин Вулмер завъртя очи.

— Хубава реч и всичко останало, госпожо Грийн, но това е последната минута. И ако нямате цялата сума за наема, ще ви изхвърля.

Като насън аз се наведох и извадих червената касичка с парите изпод плота на рецепцията. С Грейс бяхме сложили парите за наема вътре. Сестра ми я отключи и му показа пачката пари.

— Липсват ни само 350 лири — каза тя. — Всъщност 353, за да сме точни. Ако се върнете след няколко часа, ще…

— Казах вече! Получавам си парите сега или напускате! — заяви нагло той. — И тъй като нямате парите, значи…

Бен изведнъж изскочи напред и викна:

— Купувам два билета за лотарията и с това вече имаме 3 лири.

Усмихнах му се с благодарност. Не че беше достатъчно, но беше много мило.

— Аз още не съм платила за сувенирните торбички — измъкна се напред Ани. — И ще взема още една и за Самър.

— О, Ани, това е много мило, но ти не трябва… — започна мама.

— Ким, бях си намислила да ги купя, но просто не ми остана време досега — каза Ани твърдо и подаде три банкноти по 10 лири на Грейс.

Грейс ги изгледа и после сложи парите в касичката с усмивка.

Господин Вулмер беше замръзнал от изумление, но в следващия момент се съвзе и много, ама много се ядоса.

— Не, почакайте! Не можете просто…

Но гласовете на хората наоколо заглушиха думите му, защото изведнъж всички започнаха да се трупат на рецепцията.

— Записвам се за масаж за другата седмица — викаше Триш — и плащам сега, предварително!

Мама я изгледа строго, но Триш й върна погледа:

— Какво?! Тъкмо така няма да изхарча парите за нещо друго.

— Благодаря ти! — усмихна й се мама.

Хора се струпаха и около нас със Саф, а Грейс се оправяше с касичката. Мнозина се записаха за процедури и си платиха предварително, а други нареждаха продукти на рецепцията, за да ги купят. Ани побърза да се върне на сергията, за да помогне на Джон със сладките и растенията, защото и там се бяха натрупали хора. През следващите няколко минути мама, Саф и аз трескаво записвахме часове, а ръцете на Грейс само влизаха и излизаха от касичката.

Господин Вулмер гледаше със зяпнала уста, а очите му щяха да изхвръкнат.

В този момент Самър дотърча с приходите от сладките и растенията — малко над 50 лири. Тогава Грейс размаха ръце във въздуха за тишина и връчи червената касичка на господин Вулмер.

— Сега вече имаме цялата сума! — заяви тя с доволна усмивка.

И разбира се, верен на себе си, господин Вулмер нарочно започна бавно да брои парите пред погледите на всички. След това се ухили доволно и каза:

— Не стига една десетачка. Ето, преброите ги сами.

— Какво?! Аз никога не греша — заекна Грейс.

Но, очевидно в цялата суматоха беше сгрешила — съвсем малко.

И тогава Марко застана до мен и сложи една смачкана петарка и купчина монети на плота.

— Искам един от онези маникюри, които ми показахте — каза той и погледна към мама. — Наистина, много бих искал! Вижте кожичките ми! В ужасно състояние са…

Всички избухнаха в смях, а когато Грейс подаде на господин Вулмер парите на Марко, отново се чуха одобрителни възгласи. Аз дръпнах гаджето си към мен и прошепнах в ухото му:

— Обичам те, заедно с ужасните ти кожички и всичко останало, което сега ще трябва да гледам всеки ден!

— Обичам те и аз! — каза ми той толкова силно, че сякаш направи обявление пред целия салон, но слава богу, никой не чу. Имаше твърде много прегръдки и ликуване, за да обръща някой внимание на нас. А когато господин Вулмер изпусна една лира на пода и се навря под дивана, за да я извади, салонът щеше да се събори от смях. Но най-голямото ликуване настана, когато той си тръгна, тръшкайки вратата толкова силно, че камбанката едва не падна.

В този момент Бен и Самър се метнаха върху нас с Марко. Емили все още прегръщаше Саф, Мейзи и Арън прегръщаха Грейс, а Лиъм грабна мама и я завъртя около себе си.

— Само така! — извика Саф щастливо. — Оставаме при полетата на Девън, кравешките пътеки и всичко останало…

— Чухте ли? Саф се записа за още разходки сред природата! — ухили се Грейс.

— Благодаря ти, Аби! — извика мама. — Благодаря, че те има! Благодаря, че видя истината и че ми помогна да я видя и аз, преди да стане твърде късно. Благодаря, че не се предаде дори когато всичко изглеждаше безнадеждно.

— Пак заповядай — усмихнах се аз. А в главата ми кънтеше: „Оставаме, оставаме, оставаме!“. Всяка думичка беше прекрасна — магия, сбъднато желание, мечта, превърната в действителност.

— А сега — обърна се мама към гостите и в салона настана тишина, — искам да благодаря на всички ви! — каза тя. — Приемете нашите най-сърдечни и най-искрени благодарности за цялата ви подкрепа и приятелство! Надяваме се да бъдем част от Тотнес още много години.

Гръмнаха силни аплодисменти и мама се изчерви и пусна една смутена усмивка.

— Моля, заповядайте до бара, за да можем двете с Грейс да ви разкрием тайните на красотата отвътре навън! — продължи тя. — Имаме чудесна нова рецепта за смути, пълно с витамини за здраве и жизненост. Ще ви покажем също така как да си направите бърза и лесна свежа маска за лице, защото, естествено, онова, което е добре за вас отвътре, е чудесно и за кожата ви.

Мама и Грейс застанаха зад блендерите.

— За това чудесно боровинково смути, пълно с антиоксиданти, са ви нужни… — започна сестра ми.

— Една кошничка великолепни боровинки — продължи мама и показа на всички кошничка с апетитни свежи боровинки.

Двете направиха чудесно представяне и всички гости получиха малка чашка от смутито и мостра за вкъщи от авокадовата маска за лице, която мама и сестра ми направиха.

Време беше да приключваме, затова разиграхме томболата и Бен направо се побърка, когато спечели кутия луксозни, ръчно направени шоколадови бонбони, дарени от малката сладкарничка в центъра.

— Ура! С това нещата, които съм спечелил, стават три! — радваше се той. После се усмихна на Самър и каза: — Късметът ми определено започна да работи!

Беше почти четири часа, когато Саф и Емили свършиха с маникюрите, а мама направи своя последен масаж на глава, така че отново благодарихме на всички за посещението, за покупките и за резервациите.

Приятелите ни помогнаха да изпратим гостите и се наканиха да си тръгват.

— В никакъв случай! — спря ги Лиъм. — Никъде няма да ходите! Ще празнуваме! Отивам да донеса малко музика! — и се понесе в смешен танц към вратата.

Точно когато последната гостенка си тръгна с топла прегръдка за мама и обещание скоро да дойде пак, телефонът иззвъня.

Вдигнах слушалката и почти изпях:

— Добър ден, „Под дъгата“!

— Звучиш много бодро — чух гласа на татко. — Как мина Денят за глезене?

— Страхотно! Фантастично!

— Чудесно, радвам се да го чуя — каза той. — Слушай, знаеш ли кога ще бъдете в къщата утре? Надявах се да мога да дойда да ви видя, преди да започне училище…

Сърцето ми се разтуптя. Разбира се, че нашите новини няма да са добри за татко, но все пак трябваше да му кажа.

Взех телефона от поставката и побързах към кухничката, където беше по-тихо.

— Татко, успяхме да съберем парите, за да останем тук, и мама се съгласи — казах аз. — Знам, че ти не искаше, но…

Мислех, че той много ще се разстрои или ще се ядоса, или дори, че може да затвори телефона, но вместо това той замълча, а после въздъхна дълбоко.

— Естествено, че бих се радвал да дойдете тук, но искам това, което е най-добро за всички вас, и знам, че и майка ви го иска. Така че ако оставането ви там е най-доброто… тогава аз се радвам за вас.

— Ти наистина си страхотен! — викнах аз и почувствах прилив от обич и възхищение към него.

— Това е да съм ви татко — засмя се той. — Въпреки че част от мен иска да тропна с крак и да кажа, че настоявам да си дойдете, разбира се!

— Ние ще идваме често — обещах аз. — Трябва все пак да сме сигурни, че поддържаш жилището във вида, в който го оставихме със Саф. О, всъщност току-що ми мина през ума, че Джанин няма да успее да намери кой да пази къщата им за такъв кратък срок. Ще помоля мама да те предложи за заместник, когато й се обади.

— Би било хубаво! — зарадва се татко.

— Тъкмо ще имаме хубаво място, когато идваме на гости — добавих аз. — Наскоро разбрах, че разстоянието е без значение, когато между хората има любов.

— Така ли?! О, я почакай! Какво е това за любовта…

— Трябва да тръгвам, татко, до скоро! — избръщолевих аз и затворих телефона, преди да ми зададе някакви ужасни родителски въпроси за мен и Марко.

Като се върнах в приемната, сложих телефона на поставката и отидох да кажа на мама за идеята за татко. Тя веднага се обади на Джанин. След това помогнах на Грейс да прибере и подреди бара.

Докато събирахме картонените чашки за рециклиране, тя каза:

— Като видях салона препълнен днес… искам да кажа, ние направихме това, Аби, всичко това! Мисля, че сега мога да постигна всичко.

— Аха, значи не само Саф е готова да превземе света — пернах я шеговито.

Но и аз се чувствах по същия начин и главата ми беше пълна с идеи какво още можем да направим.

Мама дойде след малко.

— Говорих с Джанин. Тя се изненада от промяната на плановете ни, но истински се радва за нас. И се радва, че татко ви ще живее в къщата. Ние се знаем с нея и с Питър от години.

— О, фантастично! — зарадвах се аз. — Веднага ще му изпратя съобщение.

— Ура! Никакво спане повече в това продънено старо легло! — подскочи Саф, като чу новината.

Мама се усмихна и тъкмо понечи да иде при Лиъм, когато аз казах:

— Между другото, имам някои нови идеи. Можем да предлагаме такива дни по домовете на хората, както и да предлагаме малки процедури в домове за възрастни, да направим специална вечер за мъже, да организираме повече неща в „Под дъгата“, а и да участваме в Девънското шоу…

Мама се засмя.

— Чудесни идеи, Аби! Вече знам, че ще сме добре, след като имаш такива големи планове. И няма да забравя какво се случи днес. Каквото и да ни предстои в бъдеще, колкото и трудно да стане, няма да се предадем. Не и този път! Никога!

Прегърнах мама, а Саф и Грейс се метнаха отгоре ни.

— Напред, момичета Грийн! — викна Саф и ние се разсмяхме.

После се качих горе да се преоблека, а когато слязох, заварих всички с боровинкови смутита в ръце, а Самър приготвяше фотоапарата си, за да ни направи снимка.

— Аби, побързай! — викна Марко, като ме дръпна и ме прегърна.

Светкавицата блесна и аз се усмихнах като за снимка. После всички се размърдахме и мама, Ани, Джон, Триш, Лиъм, Самър, Марко, Бен, Саф, Емили, Грейс, Мейзи и Арън спряха да позират и започнаха да си говорят. И в този момент светкавицата блесна отново, а ние избухнахме в смях.

— Хванах ви! — викна Самър. — Неочакваната снимка винаги е най-добра!

Половин час по-късно партито беше във вихъра си. Лиъм донесе страхотна музика и риба и картофки за всички. Двамата с мама пиеха шампанско и заплашваха да ме злепоставят завинаги, защото играеха на Туистър. Джим, по-големият брат на Самър, беше дошъл да прибере Ани и Джон, но и той остана на партито. Сега танцуваше със Саф, която подмолно пусна една бърза песен, за да го накара да стане, а след това я смени с бавна. „Ще те накарам да почувстваш любовта ми“ лееше се гласът на Адел. Толкова е предсказуема тази моя сестра!

Самър дръпна Бен на дансинга (там, където преди бяха кушетките, които избутахме към стената), аз погледнах към Марко и повдигнах вежди. Той ми подаде ръка и ме прегърна.

— Не мога да повярвам, че оставаш! — прошепна ми в ухото. — Това е перфектно!

— Твоят перфектен живот! — извика Самър. — Лично аз смятам, Аби, че вкусът ти към момчетата е малко съмнителен, но…

— Това си е ваш разговор! — каза Марко.

— Всички знаят, че бавните танци са само оправдание за момичетата да си говорят. Нали? — наведох се към Самър. — Вярно е, че имам всичко, за което мога да мечтая. Така че ако ми остава още едно боровинково желание, бих си пожелала нещата да останат така, както са… о, но салонът ни да се развива, разбира се, да си имам собствена стая и да спра да съм без лице.

Бен завъртя очи.

— Момичета… никога не са доволни! — изохка той.

— Хей — викна Самър и го перна по ръката.

После мама се провикна:

— Хайде, стига сте се захласвали вие, тийнейджъри!

Всички избухнахме в смях и Саф каза:

— Мамо, по ваше време захласването вероятно е означавало нещо малко по-различно!

Мама повдигна вежди.

— Все още съм в час — заяви тя. — А какво ще кажете за това?

И пусна „Гангнам стайл“ — онази корейска песен, в която танцуват, все едно яздят кон (ха-ха!) и дръпна Саф, мен и Грейс да танцуваме с нея. Както подскачахме и се хилехме, имах чувството, че плувам в море от обич. И аз разбрах, със сигурност, че мечтата ни се е сбъднала. Ние бяхме на това магическо място — някъде под дъгата.

Нашето ново начало се беше превърнало в щастлив край!