Кели Маккейн
Боровинкови желания (7)

Глава 7

Беше ми приятно да видя приятелите си в понеделник, но нито шегите на Бен, нито прегръдките на Самър, нито дори прегръдката на Марко успяха да ме накарат да се почувствам по-добре. И тримата бяха потресени от агресивната тактика на спа център „Рай“ и искрено се разтревожиха, когато им разказах, че клиентите ни не просто са намалели, но всъщност изобщо ги няма, и при това положение изобщо не е ясно как ще си платим наема.

Марко много се ядоса и каза, че трябва да ги съдим, Бен предложи да отиде там и да се върне с някакво подозрително заболяване, но Самър разбра, че не можем да направим нищо, тъй като, както и мама каза, формално погледнато новият спа център предлага услуги, подобни на нашите, и има право да ги рекламира както намери за добре, въпреки че си беше очевидна атака срещу нас.

Марко ме покани да отида с него в града (имаше среща с Люк в кафенето на Пит), но аз отказах. Още нямахме идея как да се справим с агресивната тактика на новия спа център, но сутринта, докато вървяхме към училище със сестрите ми, решихме, че поне трябва да се опитаме да развеселим мама. И веднага щом звънецът би, двете с Грейс забързахме към къщи.

Когато влязохме в салона, мама все още беше с клиентка в една от кабините. Това беше добре дошло за нас. Тъкмо започнахме да подреждаме нещата за изненадата, се появи и Саф, изнервена и нареждаща как трябвало да тича през целия път, дори с тези обувки, за да дойде навреме, след като тъпият автобус бил закъснял…

После с Грейс и Саф почистихме и приемната, за да облекчим мама. След няколко минути тя излезе, приготви с усмивка сметката на клиентката и след като я изпрати, се стовари върху една от лилавите кушетки.

— Имах ужасен ден! — проплака тя. — Три отменени резервации!

Като слушах подробностите, у мен започна да нараства неконтролируемо чувство на обреченост. Буреносният облак, надвиснал над главата на мама, беше толкова голям и черен, че не вярвах да успеем да го разсеем.

— Може да е било просто съвпадение, че са отменили часовете — вметна безгрижно Саф.

Знам, че се опитваше да ободри мама, но двете с Грейс се сгърчихме.

— Разбира се, че не е! Как може да си толкова спокойна?! Отмениха половината резервации за днес, а и през останалите дни от седмицата не са много.

— Естествено, че не съм спокойна — сопна й се Саф. — Не е възможно да съм спокойна, но лошото настроение няма да помогне!

— Лошо настроение!? Саф, аз не се цупя! Аз съм разбита!

Преди Саф да успее да каже нещо, с което още повече да разстрои мама, Грейс я замъкна в кухничката. Междувременно успях да изпратя мама горе в апартамента, като казах, че не мога да намеря списъка с наличните продукти и че сигурно съм го оставила някъде горе.

Щом мама излезе (всъщност не излезе, а се втурна нагоре по стълбите, като мърмореше, че непрекъснато губя разни неща), ние се спуснахме да приготвим изненадата. Няколко минути по-късно мама влетя отново при нас.

— Е, не е горе! — сопна ми се тя. — Ще трябва да идеш при Лиъм и да го помолиш отново да използваш принтера му, за да разпечаташ още копия. Боже, Аби, този човек и без това ни помага достатъчно, а сега пак опираме до него! Сигурно му е дошло до гуша от…

Тя внезапно спря и се огледа. Имаше свещи навсякъде и звучеше нежна музика. Грейс и Саф стояха от двете страни на вратата. Грейс беше направила специален нектар за нея и беше сложила чашата на един поднос, а Саф държеше пухкав халат и пантофи.

— Изненада… — измънкахме ние с усещането, че всичките ни усилия са били напразни.

Мама ахна и сложи ръце на устата си. Очите й се напълниха със сълзи.

— Искахме да направим нещо специално за теб… — започнах аз.

— За да ти покажем колко сме признателни за всичко, което правиш ти — довърши Грейс и й поднесе нектара.

— Ананас и боровинки, любимото ти… — допълни Саф с тъжен глас.

— О, момиченцата ми, я елате тук! — прегърна ни мама. — Извинявай, че ти се сопнах, Саф.

Саф й се усмихна и й подаде халата и пантофите, а после посочи кабинката, която бяхме подготвили, и със своя спокоен и професионален глас, който използва за клиентите, каза:

— А сега, госпожо Грийн, моля, влезете и се преоблечете, а след това се настанете удобно, вашата терапевтка ще дойде всеки момент.

Мама хвърли една усмивка към мен и Грейс и се отдалечи, като отпиваше от нектара. След малко я последвахме. В кабината също имаше свещи, бяхме пуснали релаксираща музика и бяхме запалили аромалампата със смес от розово масло и здравец.

— О, любимият ми аромат! — пое дълбоко дъх мама.

— Ще използваме същите масла и за масажа ви — обясни Саф. — А сега, госпожо, моля, на масата.

Мама легна, без да се противи.

— По-късно следва луксозен педикюр с нашия скраб за крака от маслинови костилки и успокояващ ментов лосион, който ще направи Аби, докато Грейс се погрижи за ноктите ви и ви направи масаж на ръцете с нашия специален крем за подхранване на кожата от моркови и невен.

Научила съм сестра си на всичко, което знам, и тя става все по-добра.

— Звучи прекрасно, но написа ли домашното си, Грейс? — Мама седна на кушетката. — Днес имаше математика, нали?

Сестра ми мило се усмихна.

— За късмет, аз съм много, много умна, така че ще го направя набързо в тоалетната утре преди часовете. А сега лягай и се отпусни — това е заповед!

След няколко часа мама се носеше наоколо в халата си и се усмихваше щастливо. Беше станала друг човек.

— Направихте ми невероятен подарък, момичета! Много ви благодаря!

Мама изглеждаше толкова спокойна, че дори не се преоблече, когато излезе сияеща на улицата, за да помаха на господин Травис от отсрещния магазин, когато внезапно ме осени…

Сетих се с какво сме различни и специални. Вече знаех с какво можем да конкурираме новия спа център.

— Мамо, имам план!

Грейс и Саф се втренчиха в мен.

— Ще направим специален Ден за глезене, в който жените да се чувстват обгрижени и в центъра на вниманието, да имат възможност да се видят с приятелки или да се запознаят с нови хора, да си направят масаж и да опитат продуктите ни… Ще направим и демонстрация на масаж, така че като си отидат вкъщи, да могат да масажират някой свой близък, а може да предложим и обяд на шведска маса. В новия спа център със сигурност имат най-новите уреди, но нямат това, което имаме ние — нас самите!

— Леле, Аби, това е страхотна идея! — изписка Саф.

— Звучи чудесно! — кимна и Грейс, но бързо добави: — Ще трябва обаче да помислим колко ще струва входът. По всяка вероятност хората ще предпочетат да платят една сума, в която влиза всичко, и…

— Прекрасна идея, миличка! — включи се мама. — Но искаш ли да я обсъдим горе, защото започвам да се чувствам доста глупаво, като стоя на улицата по халат…

Бързо се качихме в апартамента, аз грабнах тетрадката си от моята стаичка, а Саф си събу обувките и сложи чайника. Мама се преоблече, а Грейс извади любимия си калкулатор и започна да подостря моливите си. После всички седнахме и започнахме да работим над подробностите за нашия Ден на глезенето. Сърцето ми туптеше от вълнение, харесва ми, когато идеите оживяват, като магия е — чувствам се силна и непобедима.

— И така, Аби, повтори това, което каза долу, да запишем всяка точка по отделно и да я обсъдим — предложи мама.

— Добре… Трябва да има възможност клиентките да изпробват новите продукти — започнах аз. — А какво ще кажете да ги научим да правят нектари и свежи маски за лице? И тогава всеки би могъл да получи подарък малка процедура, например масаж на главата, на лицето или маникюр… Хубаво е да могат да си изберат една от четири възможности, да речем.

— Чакай малко! — спря ме мама. — Кое беше последното, което каза? Маникюр ли?

Кимнах и тя си записа.

— Ще включим и обяд. Ти можеш да направиш от твоите прекрасни сандвичи, както за откриването на салона.

— Мммм, вкусно! — плесна с ръце Саф.

— Става — кимна мама. — О, Аби, добре че си ти! Добре че сте всички вие, момичетата ми! Бях толкова потисната днес, а вие променихте всичко.

— Надявам се да има полза — въздъхна Грейс.

— Ще има! — уверено каза Саф. — На хората ще им хареса да се поглезят в компанията на приятели.

Аз се усмихнах.

— Знам, че новият спа център сериозно застраши салона ни, но ние толкова се трепахме да изправим „Под дъгата“ на крака, че не можем да се предадем сега.

— Не ми се ще да го казвам, но нали разбираш, че един Ден на глезенето няма да оправи всичко — започна Грейс. — Закъсняваме с парите за наема. Много сме назад и с…

— Знам! — спрях я аз. — Няма да оправи всичко, но е някакво начало. И ако се получи добре, можем да го правим всеки месец. Не забравяй и поръчките от Лондон, те също ще започнат да пристигат.

— Направо ще ни залеят, хващам се на бас! — ентусиазирано додаде Саф. — Всичко мина толкова добре с Масимо, че съм сигурна, че и с другите магазини ще е същото. Татко има още три срещи днес. И докато ние тук си говорим, той трупа поръчки. Дали да не му звънна, за последни новини?

— Добре, но нали знаете, че той има срещи и утре, и в сряда. Може би е по-добре да изчакаме.

— Знаете ли какво? — започна Грейс. — Ще продаваме ваучерите за вход само чрез познати и приятели и на есенния базар. Няма да разлепваме никакви плакати или пък да пускаме обяви. Ако от новия център чуят за идеята ни, непременно ще направят нещо да ни провалят. Трябва да сме предпазливи.

Решихме да направим специалния Ден за глезене на първи октомври, така че да не съвпадне с фестивала на изкуствата в града предишната седмица. Саф искаше да го направим веднага през идващата седмица, но мама сметна, че няма да имаме достатъчно време за продажба на ваучери. Определихме цена от 25 лири на ваучер, с включен обяд и малка процедура. Обещах да се опитам да продам петнайсет ваучера.

— А сега, след като обсъдихме всичко, какво ще кажете за чаша чай? — предложи накрая мама.

И когато след един час седнахме да вечеряме, бяхме толкова радостни, че ни беше все едно, че канелоните бяха само с доматено пюре.

Лондонските магазини бяха наши — преди малко изпратих на Масимо мостра от душгела и десетте скраба с лимон и джинджифил, които той поръча, а и очаквахме големи поръчки след представянията на татко. А след като ни дойде идеята за специалния Ден за глезене, вече имахме какво да предложим и на нашите местни клиенти. Със сигурност щяхме да съберем парите за наема навреме и да си върнем моцарелата и сметаната в канелоните!

Приготовленията за специалния Ден за глезене ме държаха в добро настроение през целия вторник, както и през по-голяма част от срядата. Не спирах да броя часовете, когато най-после щяхме да се чуем с татко. Последното му представяне беше в четири часа следобед и той обеща да се обади веднага след това. Както каза Грейс, специалният Ден за глезене беше само една крачка в правилната посока, но онова, което щеше да ни задържи на повърхността, бяха поръчките от Лондон и от тях щеше да дойде по-голямата част от парите за наема.

След училище двете с Грейс веднага се прибрахме вкъщи. Саф влезе веднага след нас.

Уж всяка се зае с нещо, но все гледахме да се въртим около телефона, дори и мама. Най-после той иззвъня и аз първа грабнах слушалката.

— Здравей, мила! — чух гласа на татко.

— Татко! Слава богу! — извиках аз и натиснах копчето на високоговорителя. — Казвай бързо, харесаха ли новата ни серия?

— Какви са цифрите? — намеси се Грейс и сграбчи молив и някакъв лист от плота на рецепцията. — Изпълнихме ли плановете? Предвидихме 200 поръчки за начало, но се надявам да са станали 300 и…

— Чакай малко, Грейси… — спря я татко унило. — Боя се, че нямам добри новини. Представих продуктите във всички магазини, които бяхме планирали, но навсякъде отговорът беше един и същ. Изглежда, че им е много по-трудно да се обвържат с целогодишна серия, отколкото си представяхме. Серията „Красавицата и плажът“ е влязла в промоционалните им оферти, а не в постоянния им асортимент. Работата е там, че промоционалните оферти скоро ще се запълнят с коледни неща, които вече са поръчани. Изглежда, ще е доста трудно да получим постоянно място на рафтовете в магазините.

— Но Масимо така си падна по нашите продукти! — извиках аз.

— Не трябваше да съдим за положението от мнението само на един търговец — каза татко. — Трябваше да разговаряме с още няколко. Направих го и резултатите не са добри.

— Какво се опитваш да ни кажеш, татко? — Гласът на Саф беше пълен с тревога. — Все пак имаме някакви поръчки, нали?

Татко въздъхна.

— Темата за дъгата не се приема много добре. Обясниха ми, че за да изпъкне идеята, задължително трябва да вземат от всеки продукт по един и да ги подредят като дъга, но в момента, в който някой от продуктите се продаде, другите ще останат несвързани.

— Аз предложих да направим основна линия на тема дъга. Вината е моя! — Направо ми прилоша.

— Аби, стига! — прегърна ме мама. — Всички одобрихме идеята ти. Ние с татко ти имаме повече опит, ние трябваше да помислим за тези неща.

— Трябваше да изберем тема цитрус — измърмори недоволно Саф.

— Трябваше да направим подаръчни комплекти на тема „Дъга“, а не да се опитваме да продаваме продуктите поотделно — вметна Грейс.

Всички зяпнахме. Сестра ми беше права.

— Защо винаги виждаме очевидното толкова късно? — изпъшках аз.

— Всички пропуснахме — успокои ме мама. — Но всеки прави грешки. Важното е да се поучим от тях.

Знам, че мама беше права за грешките, но щяхме ли да имаме време да се поучим от тях?

— Татко, не отговори на въпроса ми — втренчи се в телефона Саф. — Колко са поръчките?

Последва дълга пауза.

— Съжалявам, но само два магазина направиха поръчка — чу се най-накрая гласът на татко.

При тези думи се стъписахме.

— И ти беше права, Грейс — продължи той. — Поръчаха само подаръчни комплекти. Единият магазин иска пет, а другият — три.

— Осем!? — ахнах аз. — Само осем!?

Не можех да повярвам. Сърцето ми сякаш спря да бие. Бъдещето на „Под дъгата“ зависеше от броя на лондонските поръчки. Какво щяхме да правим сега?

— Подаръчните опаковки са много по-малки и като се вземат предвид разходите за опаковката, печалбата е почти никаква. Почти нищо няма да изкараме от тях — каза Грейс.

— Съжалявам, мила… — Гласът на татко секна. — Опитах всичко! Кълна ви се!

Сигурно не му беше лесно да ни съобщи тези лоши новини.

— Знам, че си опитал, татко. Всички го знаем — искаше ми се да повдигна духа му. — Но вината е моя. Продуктът не беше подходящ.

— Не е така — прекъсна ме татко. — Майка ви е права. Всички одобрихме идеята ти.

— А и не забравяй, че Масимо ги хареса точно в този вид — напомни ми Саф.

— След като вече имаме обратна информация, можем малко да попроменим начина, по който предлагаме серията — намеси се разумната ми сестра Грейс. — Ще предлагаме само подаръчни комплекти от седемте продукта и ще направим размерите малко по-големи.

— Не ми се вярва, че ще мога да ги продам в същите магазини — каза татко, — а големите вериги дори не отговориха на писмото ми.

— Ами тогава, може би е добре ти… — започна мама.

— Ходих вече — прекъсна я татко, — но шефовете на козметичните отдели отказват да ме приемат без уговорена среща. Толкова е унизително! Как да си уредя среща, щом не ми отговарят?

Този път се разтревожих сериозно. Както за бизнеса, така и за татко. Самочувствието му сигурно е на точката на замръзването. А какво ще стане, ако отново изпадне в онова състояние, в което го намерихме със Саф, когато за пръв път отидохме в жилището му?

— „Либърти“ ежегодно организират конкурси за нови доставчици — казах аз, опитвайки се да се сетя за нещо позитивно.

— Така е — съгласи се татко, — но това ще е чак напролет… Добре, не се тревожете за разпространението. Ако ми изпратите новия подаръчен комплект и цените, ще се опитам да хвърля мрежата по-нашироко.

Всички ние обаче усетихме колко беше обезсърчен.

— А Масимо хареса ли душгела? — попитах с тъничко гласче.

— Да, миличка, хареса го и поръча десет броя от него.

— Добре — измънках. При други обстоятелства бих скочила до небето, но след всички лоши новини това ми се стори нещо незначително.

Всички казахме на татко, че го обичаме (с изключение на мама, разбира се), след това затворих телефона. Цяла вечер обаче не ме напускаше желанието да мога отнякъде да се сдобия с една вълшебна пръчица, която да ме пренесе в Лондон, за да прегърна силно-силно татко, без да е нужно да пътувам шест часа и да пропускам училище, което знаех, че мама никога няма да разреши.

В четвъртък след училище веднага хукнахме към „Под дъгата“ и когато камбанката над вратата издрънча, всички бяхме усмихнати и красиви в розовите си униформи, готови за нашия важен посетител.

Идеята да поканим господин Вулмер, нашия хазаин, беше на мама.

— Със засечката в Лондон и този нов спа център няма начин да съберем тримесечния наем, който той иска — каза тя предишната вечер, все още разстроена от новините на татко. — Така че вместо да си заравяме главите в пясъка, по-добре да започнем преговори за плащане на вноски.

На другия ден тя му се обади и го покани. Ето защо днес беше толкова важно всичко да е изрядно в приемната — искахме да му покажем какви професионалисти сме.

Той влезе с пъшкане през вратата. Въпреки есенното време все още носеше една от своите крещящи ризи с щамповани палми. Заставих се да не си бърча носа при странната миризма, която се носеше от него — смес от пържен бекон, пот и цигари.

— Господин Вулмер! — зарадва му се мама като на стар приятел. — Да ви предложа чаша чай? Имаме и от любимите ви бисквити.

— Не, благодаря, госпожо Грийн — изскрибуца той, без дори да си даде зор да я погледне (а мен и сестрите ми игнорира напълно). — Аз съм зает човек. Защо ме поканихте така внезапно? Ако отново имате проблем с плъхове, както ви казах, има кутия с отрова под…

— Не, не! Проблемът с плъха вече е решен от фирмата за борба с вредителите — каза мама забързано. — Всичко беше направено напълно професионално и одобрено от санитарната инспекция. Както виждате, нашият бизнес се развива много добре тук.

Той плъзна поглед наоколо по хубавите кушетки и рецепцията, гранитния плот на бара, стъклените рафтове, пълни с козметични продукти…

— Виждам, че май трябва да поговорим за увеличаване на наема, след като вече се устроихте и започнахте работа.

Саф внезапно изхълца, а мама се паникьоса. Опитваше се да каже нещо, но думите не излизаха от устата й. Тя погледна отчаяно Грейс и тогава сестра ми взе думата.

— Всъщност ние наистина ви поканихме, за да обсъдим наема.

Сигурна съм, че само аз забелязах, че ръцете й леко потреперваха.

— Вие самият сте бизнесмен и аз съм сигурна, ще разберете, че като нов бизнес имаме твърде много първоначални разходи, които още не сме започнали да възстановяваме. И за да можем да си помагаме с наличния оборот, бихме искали да ви плащаме наема месечно, авансово, разбира се, вместо на тримесечни вноски.

Господин Вулмер я погледна, вероятно си спомни смътно, че тя е тази, която го уговори да ни остави да наемем магазина и апартамента на такава ниска цена. Но магията на Грейс този път не проработи.

— Не! — отсече той. — Това е невъзможно! Трябва да съм сигурен, че няма да изчезнете с краткосрочно предизвестие и да ме оставите да се оправям с всичко това.

Мама побесня, а аз трябваше да хвана Саф за ръката, защото помислих, че тя ще се хвърли отгоре му. Не успях обаче да й запуша устата.

— И защо да правим това? Салонът ни е тук, животът ни е тук. Ние отчаяно се опитваме да разработваме салона и затова ви молим да ни дадете малка отсрочка. Ще си получавате парите всеки месец, но ако не ни позволите да плащаме по този начин, тогава може и да не получите нищо, защото…

— Сапфир иска да каже — намеси се мама, като междувременно фиксираше сестра ми с леден поглед, — че правим всичко, за да можем да печелим от този бизнес, което означава да печелите и вие. Така че за всички ще е от полза да се договорим да ви плащаме всеки месец. Ако искате, ще ви плащаме по банков път, така че ще имате гаранция…

Господин Вулмер се изсмя грубо:

— Приемам само кеш! И ще дойда, за да получа в брой тримесечния наем за магазина, както и за апартамента, на осми октомври, както сме се договорили. Ако нямате парите — отивате си! Точка!

Мама всеки момент щеше да избухне в сълзи, а аз не бях сигурна колко още мога да удържа Саф. Господин Вулмер се обърна и си тръгна сред ледено мълчание. Щом изчезна от погледа ни, ние се хвърлихме една в друга.

— Какъв отвратителен човек! — викна Саф.

— Толкова е несправедлив! Повечето хора плащат наема си месечно или дори седмично — негодуваше мама.

— Човек може да си помисли, че иска салонът ни да се провали — възкликнах аз.

— Мисля, че наистина иска — каза тихо Грейс.

— Какво? — ахна Саф.

— Помисли малко — започна Грейс. — Той получава сравнително нисък наем от нас, но ремонтът на магазина вдигна с хиляди стойността му. Ако успее да ни изгони, той ще може да го продаде на по-висока цена или да го даде под наем на друг на по-висока цена, или дори да демонтира оборудването и да го продаде. Знам, че взехме нещата евтино благодарение на Лиъм, но всичко това тук струва цяло състояние, ако се продаде.

Аз, мама и Саф я гледахме втрещени. Прилоша ми.

— Това не е истина, нали? — промълвих аз. — Трябва да говорим с него отново, да го накараме да разбере…

— Единственият език, който този човек разбира, са парите — въздъхна мама. — Трябва да сме готови с наема до осми, а след това сигурно ще трябва да се съгласим на повишение на наема, за да не ни тормози повече.

— Но ние няма откъде да вземем парите! — възкликна Саф.

Мама въздъхна.

— Все пак ни остава специалният Ден за глезене — казах тихичко. — Продадох доста ваучери…

Мама ме погледна с гордост и тъга едновременно, като че ли сърцето й се късаше.

— Това е страхотно, миличка, но без достатъчно поръчки от Лондон приходите от този ден няма да променят нещата…

Никой не каза нищо — нито че всичко ще е наред, нито че ще се справим, нито пък някой предложи някакво магическо решение. Всъщност почти не говорихме. Хапнахме насила набързо приготвените бъркани яйца, после се стоварихме на дивана пред телевизора, гледайки всъщност някъде в празното, вместо в екрана, и изпихме безброй чаши чай.

Дълго не можах да заспя, а когато най-после затворих очи, сънувах, че затваряме „Под дъгата“. В салона всичко беше раздрано, занемарено и прашно, а на пода имаше купчина неплатени сметки. Вратата беше заключена с катинар, а когато се опитахме да влезем в апартамента, не успяхме, защото ключалките бяха сменени. Багажът ни беше изхвърлен на улицата и ние нямаше къде да идем…